49

Милен Керемедчиев: Няма опасност от трета световна война

По време на атаките срещу Сърбия и на наша територия паднаха няколко ракети, припомня анализаторът

Няма умишлено нападение над територия на НАТО  

Не се вижда краят на войната в Украйна поне до края на зимата 

 

- Г-н Керемедчиев, каква ракета е паднала в Полша?  

- Всичк​и са много предпазливи в заключенията. Полският президент Анджей Дуда каза, че в момента не може да се твърди, че става въпрос за изстреляна от руска територия ракета.

Важно е да отбележим, че по никакъв начин не можем да  говорим за умишлено нападение на Русия срещу страна, членка на НАТО. По-скоро става въпрос за неприятен инцидент, случил се поради наистина наситения обстрел в последните дни от страна на Русия срещу различни точки в Украйна.  За съжаление, има две жертви при инцидента, станал много близо до границата между Полша и Украйна.

Няма умисъл със сигурност.

- Ще падат ли още такива ракети на територии извън Украйна? 

- Възможно е. При масирани военни действия стават такива инциденти. През 1999 г. и в България станаха такива инциденти по време на войната в бивша Югославия, по случайност части от ракета паднаха на наша територия и причиниха разрушения, без човешки жертви, за щастие. Причина бе големият интензитет на военната операция на НАТО срещу Сърбия.

 (При въздушните удари на НАТО срещу Югославия на 28 април 1999 г. противорадарна ракета AGM-88 HARM порази покрива на къща в кв. „Горна баня“ в София. Други 2 такива ракети паднаха  край Брезник и Трън на 1 май 1999 г. - бел.ред.)

Трябва да успокоим гражданите, че не говорим за допълнителна ескалация на напрежението. Но не са изключени и бъдещи подобни случаи поради силното активиране на руските ракетни обстрели по най-далечните части на Украйна.

По никакъв начин не може да се твърди, че това е нападение на Русия срещу страна, член на НАТО. Москва няма да нападне страна, член на Алианса - нито сега, нито в бъдеще. Също и НАТО няма да нападне Русия по никакъв начин -това беше подчертано многократно и от президента Джо  Байдън, и от генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Да, НАТО подпомага по всякакъв начин със стратегическа помощ Украйна, но военните действия се водят единствено и само на украинска територия.

- Т.е. няма опасност от Трета световна война?

- О, не, в никакъв случай.  Но инцидентът е обясним заради наситения артилерийски и ракетен обстрел и струпването на разузнавателни средства -дронове, самолети. НАТО обяви, че ще засили въздушната охрана и отбрана, така че са възможни и други подобни инциденти.

Преди дни на среща на директорите на разузнаванията на Русия и САЩ в Турция са били обсъдени секретни данни и са били предприети действия за избягване на инциденти като този в Полша - абсолютно възможни при ескалацията на руския обстрел над Украйна.

- Не е ли твърде тревожен обаче фактът, че падането на ракета в Полша става на фона на активиране на военната помощ за Украйна на страните, членки на НАТО и ЕС? Няма ли тази помощ да провокира по-крайни действия от страна на Русия?

- И д​а провокир​а подобни действия, те ще бъдат изцяло на територията на Украйна, където се водят военните действ​ия вече девет месеца. Да, има решение и на ЕС, включително на България, за увеличаване на военната помощ за Украйна на държавите членки. Има и решение за обучение на 15 000 украински военнослужещи в Полша със съдействието на страните от ЕС.

Но това, че Европа подпомага военно Киев, не означава, че натовски европейски части ще бъдат разположени на украинска територия. Нито пък обратното - Русия няма да предприеме агресивни действия срещу страна, член на НАТО.

- Какво следва оттук насетне? Ще бъде ли задействан Член 4 от Договора за НАТО?

- Самата Полша, която би трябвало като страна, член на НАТО, да активира Член 4 или Член 5 от Договора, се въздържа да го направи. Член 4 дава право на всяка страна, членка на Алианса, да свика извънредни консултации с останалите страни членки при опасения за националната <210> сигурност. Полша не го направи - тя много умерено реагира на инцидента. Явно Варшава не иска да внася допълнително напрежение, което може да доведе до изостряне на отношенията между Русия и НАТО.

Впечатление за умереност дават и реакциите на САЩ. Видяхме изказването и на президента Джо Байдън, лаконични и обрани в изказа си по отношение на инцидента бяха и от Пентагона. Но от военното ведомство на САЩ препотвърдиха ангажираността и на САЩ, и на НАТО нито милиметър от страна, членка на Алианса, няма да бъде под риск. Т.е. колективната защита продължава да работи.  

- Поставя ли ни в риск решението на българския парламент за предоставяне на военна помощ за Украйна?

- В никакъв случай, защото това е решение изцяло в общия контекст на страните, членки на НАТО, които предоставят оръжие на Украйна от първия ден на конфликта. Дори западната ни съседка Северна Македония предостави танкове съветско производство на Украйна. Да не говорим за Гърция, която предостави огромен брой бронетранспортьори за Киев. Не смятам, че подпомагайки Украйна, България се излага на сериозен риск и се вдига нивото на застрашеност срещу нас.

Нещо повече ​- вижда се, че България не може сама да опазва границите си, и това, че сме част от колективната защита на НАТО, гарантира нашата сигурност. Има вече и официални коментари от служебния военен министър, че в момента България самостоятелно не би могла да посрещне евентуална заплаха откъдето и да е.

- А кой ще ни пази небето, след като МиГ-овете бъдат приземени идното лято, а американските изтребители Ф-16 още не са пристигнали?

- Да, МиГ-овете ще останат на земята в средата на 2023 г. В момента у нас има засилено присъствие на натовски самолети - нидерландски, испански, които помагат в т.нар. еър полисинг.

Делегация от Швеция оглежда две наши летища - явно и Швеция ще се включи в охраната на небето ни. Със сигурност няма да бъдем оставени сами. Ще бъдем част от колективната защита на НАТО, докато нашите ВВС успеят да достигнат до нивото на съвместимост с Алианса.

За съжаление, проспахме възможността да модернизираме въоръжените си сили. В момента сме закъснели и желанията ни за предоставяне на наша техника за Украйна в замяна на западна не могат да се изпълнят. Това беше възможно преди 7-8 месеца. Но сега държавите, които предоставят натовска техника на страните, които са предали стара руска, са стигнали до максимума на производствените си възможности и подобен бартер не може да бъде осъществен.  В момента ще трябва да разчитаме на общата охрана на границите, която се гарантира от НАТО. И за определен период ще трябва да разчитаме на съюзнически държави да пазят небето, а и земята ни. 

- Притеснително ли е това, че противовъздушната ни охрана не е съвместима с тази на другите страни, членки на НАТО?

- Да, прот​иворакетната ни отбрана е несъвместима с тази на НАТО, но сме част от противоракетния чадър, разположен над страните, членки на Алианса. Инцидентът със заблудената ракета в Полша ще засили противовъздушната отбрана на страните, членки на НАТО. Очаквам и в България, и в Румъния да бъдат монтирани допълнителни средства за такава отбрана, тъй като нашата не е съвместима със стандартите на НАТО и не може да бъде част от общия единен щит на противовъздушните сили на страните членки.

- В какъв етап навлиза войната в Украйна след руското изтегляне от Херсон, на прага на зимата?

- Очаквам студена климатично зима в Украйна, но гореща от гледна точка на конфликта. Зимата играе в полза на Русия по два параметъра. Това, че Русия унищожава вече 40 процента от енергийната инфраструктура на Украйна, показва, че голяма част от населението там ще бъде изправено пред невъзможност за отопление и осветление в студения сезон. 

Украйна няма възможност и да изнася електроенергия, както преди. Т.е. натискът на Русия ще продължава да е силен в зимните месеци, когато Москва може да си позволи да шантажира с енергийните доставки.

И при военните действия доктрината на Русия има преимущество през зимата ​-замръзналата земя в Украйна ще помогне придвижването и маневрите на сухоземната руска техника, която до момента търпеше тежки загуби.  Отстъплението от Херсон означава, че руската армия се окопава сериозно на другия бряг на Днепър и продължава да е заплаха с ракетни удари - както за Херсон, така и за цялата територия на Украйна.

Със сигурност до март краят на войната не се вижда. Русия в момента няма да тръгне към преговори, защото отстъплението от Херсон се сметна за удар по репутацията на президента Путин, който и със засиления ракетен обстрел, и със следващите си действия и демонстрация на мощ ще иска да покаже, че той е силният в този конфликт.

ВИЗИТКА

Милен Керемедчиев е  политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
мякащи пед.али

мякащи пед.али

17.11.2022 | 08:31

от вчера гледам изявите на всички от брюксел до българия един и същи тон едно и също нещо......като тема... ракетата е украинска ама виновен е Путин! Ракетата е украинска Русия не е изстреляла ракетата ама виновен е Путин.... толкова бок.лу.ци се изказа всичките с опорката... : Ракетата не е руска! Не е изстреляна от Русия !Ракетата е украинска но виновен е Путин! Иначе нито чл 5 нито чл 4 ще се задействат т.е. НАТО няма да противостои. няма да защитава приятелската Полша.....всичко това ми говори за големия бок.лук НАТО...като видяха дебелия почнаха да се мазнят....по европейски и американски стандарт..... "да бе аз ти го набутах ма май отзад не където трябва...." така че смятай че не съм ти го набутал"

Отговори
1 2
А??

А??

17.11.2022 | 08:48

Ами не е ли виновен, Фашистът?

Отговори
2 0
Разбира се, че Путин е виновен

Разбира се, че Путин е виновен

17.11.2022 | 10:41

Ракетата е тръгнала накриво, последвало е нещастие в съседна страна, но това нямаше да се случи, ако Путин не беше започнал абсолютно безсмислената си завоевателна “специална операция”. Все едно не му достигаха земи, все едно е по-добре в днешно време да имаш за съседи врагове вместо партньори и приятели.

Отговори
2 0
Koлективният Запад се събуди от дрямката...

Koлективният Запад се събуди от дрямката...

17.11.2022 | 08:15

Експулсирането на повече от 400 заподозрени руски шпиони от цяла Европа тази година е нанесло "най-значителния стратегически удар" срещу Москва в най-новата история и е изненадало Владимир Путин, заяви генералният директор на Службата за сигурност (МИ5) Кен Маккалъм. Той заяви, че огромен брой руски служители са били експулсирани от целия свят, включително над 600 от Европа, от които повече от 400 са били определени като шпиони, предаде Ройтерс.

Отговори
4 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?