1939

Милен Керемедчиев: Европа плати $50 млрд. на Русия, с които Путин издържа армията си

- Три месеца след началото в каква фаза навлиза войната?

- Скоро военните действия няма да спрат. Промяната в ситуацията настъпва и заради решението на САЩ да вкарат в сила закона от времето на Втората световна война „заем-наем“ за предоставяне на Украйна най-вече на тежко оръжие по натовски стандарти. Подобно оръжие предоставят на Киев и Великобритания, Германия, Чехия, Словакия. Полша за последните три месеца е изнесла оръжие и боеприпаси за 7 млрд. долара. Всъщност вкарването на тежко оръжие от страна на НАТО наистина променя сцената на военните действия.

Украинската армия започва да оказва много силна съпротива на руската инвазия, даже в някои части успява да влезе и в контранастъпление. Това означава, че тази война започва да буксува все повече, без ясен знак за прекратяване. А и преговорният процес в момента е на нула, защото и двете страни смятат, че ще спечелят този конфликт. 

 

- Г-н Керемедчиев, НАТО се разширява на север с доскоро неутралните Финландия и Швеция. Няма ли да се появи дисбаланс ​със системата за сигурност на континента?

- Казусът е много интересен. Путин нахлу в Украйна с цел да спре разширението на НАТО на територията на бившата съветска република, какъвто беше и случаят с Грузия през 2009 г. Сега обаче се случи точно обратното - вместо предотвратяване на разширяването, в Алианса влизат две държави, които са много по-опасен противник на Русия, отколкото Украйна. Финландия е с високо дееспособна армия, а Швеция е един от основните износители на високотехнологично оръжие по целия свят.

След като САЩ активираха процеса, военната им помощ за Украйна от началото на май до края на септември е на стойност 100 млн. долара на ден. Целта на САЩ, изразена ясно от държавния секретар Антъни Блинкен, е руската армия да претърпи  толкова сериозни щети като въоръжение и жива сила, че в следващите 10 години страната да не е заплаха за съседите си.

Всъщност отслабването на Русия ще доведе до цялостна промяна на политиките в Европа. Държави от бившия СССР като Азербайджан и Армения, които много тежко спорят за Нагорни Карабах, биха могли да възобновят този конфликт, тъй като до момента Русия омиротворяваше двете страни. Грузия също би могла да надигне глава и отново да поиска по-близко сътрудничество с НАТО. Преди месеци имаше сериозно напрежение в Казахстан, където Русия се намеси активно и потуши бунт, който щеше да прерасне в гражданска война.

- Войната няма да спре, докато и двете страни мислят, че ще спечелят

Но в момента, в който бъде накърнен имиджът на Русия като регионален полицай, много от регионалните лидери ще започнат да пробват да прокарват свои политики, които биха могли да бъдат и в ущърб  на руските интереси. В резултат много по-малко държави, отколкото преди, ще се боят от Русия.

- Как ще реагира Москва на новото разширяване на НАТО до нейните граници?

- В момента Русия не може да реагира по никакъв друг начин от този, който видяхме със спирането на доставките на електроенергия за Финландия. Засега цялата военна машина на Русия е съсредоточена във войната  и тя не може да заплаши по друг начин новите желаещи да влязат в НАТО, освен с най-силното си оръжие - енергийните доставки.

- Може ли обаче конфликтът да се проточи с години?

- Горещата част на конфликта, тежките боеве биха могли да намалеят, защото и двете страни в момента харчат огромни средства - финансови, човешки. Само за бомбардирането и унищожаването на Мариупол руската армия е похарчила 1.2 млрд. долара за боеприпаси и техника. Така че в един момент тази изтощителна война ще започне да намалява интензитета си, но тогава пък се влиза в регионални конфликти. Т.е. завладените от руската армия територии ще станат център на партизански движения. От друга страна пък, Русия ще използва свои групи за нанасяне на удари в западната част на Украйна. Така пълномащабната война ще премине в епизодични регионални сблъсъци, които наистина могат да продължат десетилетия.

- Путин нахлу в Украйна, за да спре разширяването на НАТО,  а сега вкара в Алианса Швеция и Финландия

- Могат ли военните действия да обхванат и съседни страни като Молдова например?

- Има такава реална опасност. Но още не е ясно дали руската армия ще превземе Одеса, която се оказа ключово важна за завършване на „военната операция“ на Русия. Ако градът падне под руски контрол, наистина този пояс от Приднестровието ще се върже чак до Донецк и Луганск. Проблемът е, че руската армия затъна в Мариупол толкова дълго време. 

В Молдова и Приднестровието няма чак толкова голям контингент от руска армия, която би могла да нанесе значителен съкрушителен удар по украинска територия. Но това не пречи Приднестровието да тръгне по пътя на Донецк, Луганск и Крим, да обяви независимост, присъединяване към Руската федерация, само и само да се попречи на Молдова, която вече е попълнила молба и въпросник, да се присъедини към ЕС.

-  Може ли руският генералитет да свали Путин предвид затягането на войната и неосъществената бърза победа?

- Не виждам такива признаци. Подкрепата за тази „операция“ в Русия е висока, а тези, които са против тази война, бягат в чужбина. Говорим за милиони бежанци от Украйна, но има и десетки, може би стотици хиляди, които бягат от режима на Путин, включително и в България. Има стотици руснаци, които са работили в престижни западни компании, имали са добър жизнен стандарт и сега се опасяват да го загубят, страх ги е и от евентуална масова мобилизация.

 Голяма част от тези хора търсят алтернативи. Това е и шанс за страната ни да привлече квалифицирани специалисти, при това политически неангажирани.

- Ще замрази ли ЕС петролното ембарго срещу Русия? Може ли Европа да отреже руския газ, като намери достатъчно алтернативи?

- Европа би могла да го направи, но процесът ще отнеме години. Всъщност Европа проспа тази възможност преди 8 години, когато Русия анексира Крим. Тогава бяха наложени санкции на Москва, но ЕС не помисли как да диверсифицира газовите си доставки. Точно обратното, за последните 12 години зависимостта от руски енергийни източници на Европа нарасна от 28 на 42 процента, т.е. станахме по-зависими от руски петрол и газ, отколкото преди.

- Европа проспа шанса да се отърве от руска газова зависимост преди 8 години  

От друга страна, Европа е основната финансираща страна на този конфликт, тъй като за последните два месеца и половина страните от ЕС са платили 50 млрд. долара за покупка на енергоизточници от Русия.

Предвид факта, че руските разходи за войната са над милиард долара на ден, се оказва, че едва ли не Европа плаща за военната операция в Украйна. И натискът върху Европа и от САЩ, и от Украйна за спиране на тези доставки ще е много силен. Рано или късно доставките ще намалеят - или болезнено и бързо заради отказа да се плащат с рубли, или ще стане с диверсификация, което ще отнеме доста по-дълъг период.

А алтернативи има. Една от тях е Египет, където има тръбопровод до Сирия. Израел също има възможност да доставя газ, но е нужно изграждане на тръбопровод. Азербайджан също може да увеличи доставките си. А танкерните доставки са по-скоро за захранване на газохранилищата, тъй като в момента, отново поради грешна стратегия на европейските държави, нашите газохранилища са запълнени на минимално ниво. Да не говорим за Чирен, който е на най-ниското си ниво. Според мен газовите доставки от САЩ, договорени от премиера Петков, ще бъдат за запълване колкото може повече на газохранилищата, докато се търсят алтернативи, които да помогнат за есенно-зимния период.

- Реалистично ли е обаче да получаваме дългосрочно в пъти по-евтин газ от този на "Газпром", както ни уверяват?

- "Газпром" вдигна страшно много цените си, защото наистина Европа е златната кокошка, която плаща много сериозни суми за горива. Така че наистина азерският газ е в пъти по-евтин от руския, а газът от САЩ е малко по-евтин заради транспортните разходи. Дългосрочните договори дават по-добри цени, а в момента говорим за краткосрочни договори, които да позволят за спасим положението. Ако се сключат дългосрочни договори, наистина цените на газа биха били по-изгодни. 

-  Ще отстъпим ли за евроветото на Скопие под натиска на Запада? 

- Натискът върху страната ни е огромен и ще се увеличава не само от ЕС, но и от САЩ. Който обаче у нас вземе решение за отстъпление от червените линии, ще е политически труп. Натискът обаче ще се засили, тъй като в Северна Македония се активират руските служби, пропагандата върви на високо ниво. Само двама руски посланици си позволяват неприемлив тон в Европа: в София - г-жа Митрофанова, и в Скопие - г-н Баздникин, който обяви, че имат списък на хората, които говорят против Русия, и ще вземат мерки против тях. Това показва, че Русия активира максимално службите си, за да всее максимален раздор между България и РСМ. За съжаление, решение няма. Единствената крачка в някаква посока е да бъдат разделени Северна Македония и Албания в преговорния процес с ЕС. Това ще намали наполовина натиска върху нас

Визитка

Милен Керемедчиев е  политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи, както и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.

.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
русофил

русофил

19.05.2022 | 14:39

Спокойно Керемидчиев, нали знаеш,че който се смее последен най-добре се смее.

Отговори
1 3
Анонимен

Анонимен

18.05.2022 | 17:22

Европа не е "платила на Русия 50 млрд"., а Европа е купила от Русия енергоносители за 50млрд. ( Така се манипулира общественото съзнание)

Отговори
8 1
Ееех аман от путинофили

Ееех аман от путинофили

19.05.2022 | 20:59

Къде виждаш разликата в купил и платил бе г_алфон. Нали за да купиш нещо трябва да платиш затова, човека не казва че са ги подарили, както навярно ти си мислиш. Рашистки г_лупак.

Отговори
1 1

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?