44

Милен Керемедчиев: Антимигрантски партии ще спечелят изборите в поне 9 страни от ЕС

- Г-н Керемедчиев, станахме свидетели на шокиращ разстрел на политик в сърцето на Европа. Жертва на какво стана словашкият премиер Роберт Фицо?

- Всъщност г-н Фицо е политически хамелеон, който успя да се задържи четвърти мандат на премиерския пост, правейки всевъзможни коалиции, включително с политически опоненти. Последната му предизборна кампания всъщност беше насочена към бъдеща коалиция с крайните националисти, която той всъщност осъществи. Реториката му по време на кампанията беше изключително яростна. Той всъщност спечели със слогана "Нито един куршум повече за Украйна!". Фицо обяви, че ще наложи вето заедно с Унгария за изпращането на 50 млрд. евро помощ за Украйна. 

Ако не влезем в Шенген по суша, вината ще е само наша 

И вътрешната политика на Фицо е също крайна и му спечели врагове. Премиерът затвърди авторитарното си управление, като закри националната телевизия, както и специализираната прокуратура, която се занимаваше с  разследване на корупцията по високите етажи на  властта. Това извади десетки хиляди недоволни словаци по улиците в страната.

Това разделение на обществото, нагнетяването на напрежение явно е подтикнало нападателя да стигне до крайното решение да извърши политическо убийство. 

- Явно расте разделението и нетърпимостта в обществата на Стария континент. Може ли случаят с Фицо да се повтори и в друга страна? А у нас? 

- За съжаление, случаят, който виждаме в Словакия, не е единичен. У нас едва ли ще видим крайна ескалация като тази в Словакия, но е напълно възможно да се стигне до сблъсъци между симпатизанти на двете крайни движения - либерали и консерватори, леви и десни.  

Разделението в европейските общества е изключително дълбоко и ще го видим на предстоящите европейски избори през юни. Основните теми, по които ще има яростна битка, ще бъдат антимигрантската реторика и помощта за Украйна от страните, членки на ЕС.

Европа ще върви към федеративна структура след вота на 9 юни

В Европа надигат глава все повече партии, които са с яростна политика против мигрантската политика на Брюксел. Пример за това е Нидерландия, където изборите свалиха премиера Марк Рюте и докараха на власт крайнодесния Герт Вилдерс. Много вероятно е той да успее да състави коалиция, която ще вкара Нидерландия - страна, основателка на ЕС, в клуба на Унгария, Словакия и други, които искат да бъде разтрогнат договорът за мигрантите.

Рязка промяна има и в Германия - очаква се силно представяне на изборите на крайнодясната Алтернатива за Германия,  която дори може да стане първа политическа сила. Във Франция с крайната си реторика набира скорост Националният съюз на Марин льо Пен. В Италия премиерът Джорджа Мелони успя да спечели изборите с антиевропейски и антимигрантски позиции.

Разделението на обществата в Европа е толкова дълбоко, че на европейските избори през юни ще видим поне в девет страни да спечелят антимигрантски и популистки партии, а в останалите държави тези формации да са на второ и трето място. Това е много сериозен ръст на националистите. Даже ще има и русофилски партии, които ще влязат в следващия Европейски парламент.        

Всъщност големият проблем на евроизборите ще бъде първо влизането на радикални партии в ЕП, но и невъзможността им да съставят единна група и по този начин да се опълчат на системните партии ЕНП, ПЕС и либералите например.

- Излиза, че Европа ще продължи зациклянето.  Може ли все пак да си върне позициите на основен световен фактор?

- Трудно след тези европейски избори ще се постигне единение на политиките в Европа. Нищо чудно в името на вземането на решения, касаещи бъдещето на ЕС, някои от системните партии да приемат тези доста по-ограничителни мерки, за които настояват националистическите и популистките партии. Много е вероятно Европа да има доста по-строга антимигрантска политика, а страните  членки да имат по-решаваща роля в определянето на политиките, отколкото преди. По-скоро ще видим желанието за силни страни, членки в ЕС, отколкото силен ЕС с по-неглижирани страни.      

Вървим към някаква федеративна структура, в която страните ще искат да имат по-ярко присъствие, а не размито, както беше досега -  с по-силна и определяща политиките Европейска комисия.   


- Ще отиде ли прословутата Зелена сделка в периферията, за сметка на европейската сигурност?

- Много е вероятно да се случи това, защото  на Европа ще ѝ трябват доста сериозни средства за нови политики. Европейски лидери като Еманюел Макрон и Олаф Шолц обмислят как Европа сама да засили своята сигурност, предвид противоречивите сигнали, идващи от Америка. Даже и при президента Джо Байдън САЩ много често не изпълняват своите ангажименти към европейските си партньори. Такъв пример е помощта за Украйна, която закъсня фатално и се наложи европейски държави да се притичат на помощ на Киев, за да запълнят зейналата дупка.

Ходовете на Скопие откъсват страната от евроинтеграцията и я вкарват в руслото на сърбизация 

Европа върви към избирането на еврокомисар по отбрана. Това ще се случи за пръв път и означава, че Европа търси варианти да се защитава сама. Нищо чудно да се увеличи драстично бюджетът за отбрана и създаване на отбранителни сили на ЕС.

Вече се говори за емитирането на общоевропейски дълг, гарантиран от всички страни членки. Това показва, че определени разходи, които до момента бяха на преден план, каквато е Зелената сделка, може да отидат на заден.

- Ще се ожесточи ли войната в Украйна през летните месеци?

- След като президентът Путин встъпи в петия си мандат, той направи наистина драстични промени в руското министерство на отбраната. Не само смяната на военния министър Сергей Шойгу е толкова значима, но и изваждането на Николай Патрушев, бивш председател на  Съвета за сигурност на Руската федерация и един от ястребите на руската политика. Поставянето на Шойгу начело на  Съвета за сигурност означава, че там ще има доста по-умерена и послушна фигура. 

От друга страна, поставянето на икономист и цивилно лице като Андрей Белоусов начело на министерството на отбраната показва, че ще се засили ролята на хората от Генералния щаб начело с Валерий  Герасимов. Но като цяло руската икономика за последните две години успя да премине изцяло на военновременни нива. Разходите за отбрана в Русия достигнаха до 7.8 -8 процента от БВП, т.е. нивата от времето на Студената война и конфронтацията със САЩ тогава. Това показва, че Русия се готви за дълга война и затова настройва икономиката си изцяло на военновременни нива.

Що се отнася до ситуацията на фронта, явно Русия използва максимално и климатичните особености в момента, по-благоприятното време, за да може максимално да напредне в Украйна. 

- Каква е целта на руската армия?

- Според мен това е да достигне до границите на самопровъзгласилите се републики Донецка и Луганска. И ако това се случи възможно най-бързо, е много вероятно  президентът Путин да обяви победа в специалната военна операция. По всяка вероятност разговорите му с китайския му колега Си Дзинпин са били точно в тази посока, тъй като в момента на масата за преговори стои единствено предложението на Китай от 12 точки. Една от тях е спирането на военните действия там, където са в момента войските, и започване на преговори. Това предложение устройва Русия, но е неприемливо за Украйна и за САЩ.  

- Доколко войната в Украйна е заложник на резултатите от президентските избори в САЩ? 

- Изборите в САЩ могат наистина да доведат до сериозна промяна в политиката на Америка, защото видимо републиканците започват да имат все по-голям превес в определянето на политиките на Белия дом.

За момента според политиката, водена от републиканците, войната в Украйна е по-скоро проблем, с който трябва да се оправяме ние, европейците, докато САЩ определено се съсредоточават върху конфронтацията си с Китай по темата "Тайван" и за помощта за Израел. 

Да, войната в Украйна се влияе много от САЩ и е много вероятно да се наложи ние, европейците, да запълваме дупките, които оставя Вашингтон в Европа.

- Владимир Путин посети Китай, преди това Си Дзинпин беше на европейски тур. Какви са знаците на тези визити? 

- Си Дзинпин предприе първата си европейска визита от 5 години. Избра три страни - освен Унгария и Сърбия, които имат доста отворени икономически и политически отношения с Китай, особено любопитно е посещението във Франция.  Тя, за разлика от Германия, не желае ЕС да има толкова добри икономически връзки с Пекин. По-скоро посещението на Дзинпин във Франция беше политическо, с цел разговори за посредничеството при спиране на военните действия в Украйна.  Дзинпин обаче беше доста рязък и подчерта, че Китай не е започнал тази война и не желае разрастването ѝ. Това показва, че Пекин иска мирно отрегулиране на конфликта.

Франция като единствена ядрена страна, член на ЕС, иска да лидира европейската външна политика. Използва силни послания като това, че ще изпрати войски в Украйна, ако се преминат червени линии. От друга страна обаче, френският посланик беше сред малцината си европейски колеги, присъствали на встъпването в длъжност за пети мандат  на президента Путин, както и на парада на 9 май. Т.е. въпреки острата реторика Франция не затръшва вратата за преговори с Русия. 

- Как България да защити националния си интерес след смяната на властта и провокациите в Скопие? Твърда полиция или дипломация е по-разумно да използваме?

- Всъщност нападките на новоизбраните северномакедонски политици към България и към Гърция са нападки към ЕС. И Споразумението от Преспа, и Договорът за приятелство с България са влезли в преговорната рамка за членство на РСМ в ЕС. Ходовете на Скопие определено откъсват страната от пътя за евроинтеграция и я вкарват в руслото на сърбизация. А политиката на Белград клони по-скоро към сближаване с Русия и с Китай.

Ние трябва да сме изключително твърди, но и премерени в позициите си. Трябва като страна, член на ЕС, да защитаваме каузите си в Брюксел, а не в Скопие. Натискът срещу България е доста по-силен от този спрямо Гърция, тъй като  политиците в Скопие смятат, че с натиск в София и Брюксел ще може да се промени позицията ни. Трябва да покажем, че нашата позиция е европейската позиция.

За съжаление, говорът на омраза и недобросъседски отношения отделят РСМ от европейския ѝ път.  Даже да стартират преговорите за членство, първата глава, която се отваря, е добросъседски отношения. Тази глава се затваря и последна. Т.е. даже при започване на  преговори, Северна Македония няма да може да покрие дори една глава от преговорната рамка, може би най-важната за еврочленство.

- Бившият канцлер Шусел даде знак, че до края на годината Австрия може да вдигне шенгенското си вето за нас. Реалистично ли е да влезем в Шенген и по суша?

- В момента България се справя нелошо с интегрирането на шенгенските споразумения по въздух. Охраняваме въздушните граници добре, менажираме шенгенските потоци, което е добър знак. Но липсата на политическа стабилност може да ни изиграе много лоша шега, тъй като и влизането ни в Шенген по суша, и влизането ни в еврозоната имат политически момент. Трябва много силна външна политика, със стабилно правителство, подкрепено от стабилно мнозинство, което да води много умело разговорите за постигане на целите ни.

Единствено ние ще си бъдем виновни, ако не използваме инерцията, която придобихме след влизането ни в Шенген по въздух и вода. Не трябва да обвиняваме Австрия, а да гледаме нашата неспособност да излъчим политическа стабилност.

Стабилен кабинет след изборите е единственият ни шанс за успех за пълен Шенген. Вече не говорим за технически критерии, които трябва да покрием за Шенген и еврозоната, а за политически решения. 

 


Милен Керемедчиев е  политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“. 

Оцени новината

Оцени новината
2.8/5 от 6 оценки
2.8/5 от 6 оценки

Анкета

За кой отбор ще стискате палци на Евро 2024?