71

Милен Керемедчиев: Ако има правителство, ще го роди създадена с отвращение коалиция

През зимата може да ни е топло, но на твърде солена цена 

Призивите за пестене и таван на цените на газа са панически мерки на ЕС

Ядреното оръжие е асото на Путин, с което той плаши, но няма да цака

 

 

- Г-н Керемедчиев, в каква фаза влиза войната, след като Путин триумфално обяви анексирането на 15 процента от територията на Украйна към Русия?

- Войната навлиза в най-опасната си фаза и скорошен край не се вижда. Просто се минава от етап на настъпателни действия на руската армия към отбранителни. 

Този сценарий явно е бил планиран още в началото на войната и следва линията, поставена с присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. Така Кремъл всъщност ще се опита да постигне две цели - да прокара усещане в руското общество, все по изнервено от войната и мобилизацията, че операцията навлиза в по-спокойната си фаза със завладяването и обявяването за руски територии на украинските области Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка. Втората цел е да се обяви, че в новоприсъединените региони Русия отбранява свои територии, а не напада Украйна за  да „унищожи нацисткия режим“, както беше прокламирано доскоро.

Сега вече Кремъл ще може да твърди, че руските сили се отбраняват от нашествията върху тяхна територия. 

Това ще даде на Путин възможност да използва пропагандна схема и да мобилизира руското население около националната кауза.

Оттук насетне Русия ще спре да напредва извън териториите на вече обявените за руски области и ще започне да се отбранява. Обратното - Украйна ще засили настъпателните си действия, ще се активират партизанските и подривните дейности във вече превзетите територии. Там ще се появяват взривени мостове, прекъснати комуникации на руската армия. Ще има атентати срещу новите губернатори на анексираните територии, за да се внесе максимално напрежение в местното население.   

- Какъв коз ще се окаже обявената от Кремъл частична мобилизация?

- За съжаление, Путин беше изправен пред много тежкия избор дали да обяви само частична или пълна мобилизация, за да вдигне числеността на руската армия, която в момента се превъзхожда от украинската в съотношение 7 към 1.

Рискът от високо социално напрежение накара Путин да не предприема крайни действия. Ясно беше обаче, че мобилизация е наложителна, тъй като частите на терен са недостатъчни. Според изчисления на военни анализатори, в случай че Русия завземе около 40 процента от територията на Украйна, за задържането им ще са <210> нужни 700 000 военни, полицаи, доброволци, представители на администрацията. И за контрола на завладени в момента 25 процента украинска територия също са нужни многобройни армейски и полицейски сили.

За съжаление, мобилизацията в Русия беше направена по най-неправилния начин - някои от военните окръжия обявиха пълна мобилизация на цялото мъжко население. Така принудиха много млади мъже панически да търсят изход навън, запушвайки границите на съседните държави.

Ако беше извършена правилно, набирането на 300 000 запасни офицери и войници не би трябвало да вдигнат чак толкова градуса на напрежението в Русия.

- Може ли Путин да посегне към ядрено оръжие?

- Путин ще използва ядрената карта като основно асо в доста опасната си игра, но няма да посегне към ядреното оръжие. Обяснението - използването даже и на частичен ядрен взрив, дори с цел възпиране на настъплението, ще нанесе максимални щети и върху руското население. Битката вече се води в анексираните територии и ако Путин използва един от двата си коза - авария в някоя от превзетите атомни централи с теч на ядрено гориво и замърсяване на околната среда с радиация, от това ще пострадат и близкият Крим, и другите завладени територии с руско население.

Другият коз - ако се използва ядрено оръжие с възпиращо действие, то ще бъде на територията или много близо до територията, населена с руснаци. 

Затова по-скоро Русия ще заплашва все по-активно с използването на ядрено оръжие с мотива, че на нейна територия има вражеско нападение. Но заплахата ще е по-скоро с възпиращ ефект, отколкото да има реално използване на ядрено оръжие.

- Само пропаганден или и реалистичен в известна степен е сценарият с отстраняването на Путин?

- За момента не виждам това да се случва. Даже огромното напрежение след обявената частична мобилизация не извади чак толкова хора на улиците. Протестите по-скоро бяха епизодични.

Всъщност руснаците предпочетоха да избягат от страната, отколкото да се борят за правата си. В момента не виждам сериозен отпор на решенията на Путин. По-скоро този теч и на мозъци, и на млада, силна работна ръка в лицето на мъжете, които се опитват да напуснат страната, стига до апогей. И това ще доведе до сериозно обезкръвяване на руската икономика в дългосрочен план.

- Русия или ЕС е по-големият губещ от войната и наложените санкции?

- В краткосрочен план ЕС получава по-сериозни удари от Русия и понася доста по-трудно диверсификацията на енергийните източници. За съжаление, бяха проспани 12 години, в които Европа стана много по-зависима от Русия, отколкото беше преди това. Така че в момента Европа се опитва за пет-шест месеца да прекъсне зависимост, градена десетилетия.При това го прави по не най-правилния начин. Поглеждайки към Азербайджан, всъщност ЕС прехвърля зависимостта си от един диктаторски режим - този на Путин, на друг. Президентът Илхам Алиев заема този пост от 19 години и би използвал всички методи, за да извади максимални политически облаги от ситуацията. Алиев не се поколеба отново да нападне Нагорни Карабах и Армения, очаквайки много по-мек отговор от ЕС заради зависимостта от азерския газ.

В краткосрочен план Европа е сериозно ударена, но в дългосрочен Русия ще претърпи много сериозни икономически загуби. Вижда се, че близостта на Москва с Китай и Индия не се осъществява, както Кремъл планираше. Беше отхвърлен руският план да се използва паричната система  „Мир“ от Турция, Китай, Индия заради опасността от санкции от страна на САЩ. Голяма част от високотехнологичните компании напуснаха Русия, която в дългосрочен план няма да може да е конкурентната икономика, каквато би искала да бъде. Отново ще е само износител на енергоизточници, чиято цена пада, защото и Китай, и Индия биха се възползвали максимално от възможността да окажат натиск в тази посока.

Видимо в дългосрочен план Русия ще има изключително тежки  години, за да възстанови икономиката си, да я направи конкурентоспособна.

- Ефективни ли са мерките, които ЕС взема, преди предстоящата тежка зима?

- Призивите за пестене, налагането на таван на цените на газа са панически мерки. За пореден път Европа изостава от общите тенденции по време на криза. По същия начин Брюксел реагира бавно и неадекватно и по време на бежанската криза преди 5 години, същото се случи и по време на ковид кризата, когато повечето държави в ЕС бяха оставени да се оправят сами. В момента също много от държавите членки се опитват да се справят сами с недостига на енергоизточници. Унгарският външен министър Петер Сиярто лично преговаря с Русия за газовите доставки. Испания преговаря със САЩ, Италия търси решения в Алжир и Мароко, ЕК преговаря с Азербайджан. Всяка страна в момента се опитва да се спасява поединично, което води до създаване на паника на пазара, повишаване на цените, опити за манипулиране на пазара от доставчиците, целящи по-скоро дългосрочни договори, обвързващи в следващите 10-20 години.

- Решава ли откритият преди дни интерконектор с Гърция основно газовия ни проблем?  Каква ще е предстоящата българска зима?

- Интерконекторът не  решава проблема с газа на 100 процента. Трябват ни доста повече доставки, които да могат да осигурят зимния сезон. Това, което имаме в момента, е единственият подписан дългосрочен договор. Всичко друго, при липса в момента и на работещ парламент, ще доведе до краткосрочни договори, сделка по сделка, което няма да намали цените.

Очертават се регулярни доставки на газ, в чиято основа е азерското синьо гориво. Останалите ще бъдат спотови сделки за закърпване на положението. Не очаквам падане на цените. Даже да падне цената на газа, който влиза в България, това няма да доведе до поевтиняване на крайните продукти - такава е традицията у нас от години.

Ще продължаваме да се борим с високи цени. През зимата ще ни бъде топло и светло, но на доста солена цена.

- Ще успеят ли политиците ни да съставят кабинет предвид тежката кризисна ситуация и в страната, и навън?

- На тези избори се сбъднаха най-големите страхове. Вотът показа, че ако една от трите партии - ГЕРБ, ДПС или "Възраждане", не участва в бъдещ кабинет, той няма да бъде сформиран. Т.е. тези три партии са незаобиколим фактор. При положение че останалите партии обявяват категорично, че няма да направят коалиция с нито една от тези три формации, възможностите за съставяне на правителство намаляват неимоверно. По-скоро, ако има правителство, то ще бъде коалиция на отвратените от нея, отколкото от желаещите тя да се случи.

Много трудно ще бъде преодоляно егото на политическите ни лидери.

Вероятно ще бъде направен опит за съставяне на краткосрочно правителство с живот може би не повече от година с много ясни цели и перспективи  - приемане на бюджет, реакции на енергийната криза, на войната в Украйна.

За съжаление, в момента по-голямата цел на партиите е по-скоро не съставянето на работещо правителство, а отиването на следващи избори, без да се поеме вината на провалянето на поредния парламент.

- Европарламентът започва поредната дискусия. Ще влезем ли най-сетне в Шенген?

- От време на време тази история се претопля. Водил съм преди 12 години преговори за членството ни в Шенген. Отново за пореден път ЕП обявява, че България е готова да влезе това пространство, но има друг сериозен аргумент, който вадят противниците на разширяването на Шенгенското пространство с България. Тези страни признават, че технически страната ни е готова за членство, разполага с възможности за следене и възпиране на миграционните потоци.

Проблемът е в това, че поради ширещата се корупция в страната ни влизат бежанци, което застрашава и цялото Шенгенско пространство.

Никога за последните пет години не е имало такъв сериозен миграционен натиск върху страната ни, а в централната част на България са хванати десетки мигранти, минали през граничните пунктове, които би трябвало да са оборудвани съгласно шенгенските правила.

Докато поради корупционни практики страната ни продължава да пропуска бежански потоци, ще продължаваме да сме в чакалнята на Шенген.

- Крайнодесните спечелиха в Италия, в Швеция са във възход. Завива ли Европа надясно в разгара на толкова кризи?

- Изборите в Италия са плод на неадекватната политика на европейските бюрократи. Италия не получи исканата финансова помощ от ЕС нито при кризата с бежанците, нито при ковид кризата, въпреки че беше една от най-силно ударените страни и в двата случая. 

И газовата криза в момента създава допълнително напрежение в Италия, чиито жители протестираха срещу европейските чиновници  на изборите, като показаха, че страната няма повече да се съобразява изцяло с директивите на Брюксел.

Така Италия, членка на Г-7, сериозен играч в европейската и световна икономика, започва да залага на защитата на националните интереси, присъединява се  към очертаващия се сериозен фронт на държави в ЕС, недоволни от политиките на алианса - Унгария, Полша, Чехия.

Завоите надясно в ЕС са по-скоро завои към национализъм, поставяне на интересите на гражданите пред общоевропейското благо. Нещо, което пръв започна да прави Виктор Орбан, който заяви: "Избрали са ме унгарците и  изцяло защитавам техните интереси". Същото в момента казват и италианските политици.

Има разклащане в ЕС, който е в ситуация на належащи реформи. Ако рязко не се променят отношенията между държавите членки, възможностите на Брюксел да реагира бързо и адекватно в кризи ще доведе до  все по-недоволни държави и все повече желаещи да реформират рязко алианса или дори да излязат от него. Без спешни мерки може да се стигне до още екзити, какъвто беше Брекзит.

 

Милен Керемедчиев е  политик и дипломат. Завършил е УНСС и New Indian School в Кувейт. Бил е зам.-министър на икономиката и на външните работи, както и координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай. Вицепрезидент на консултантската компания „Артон Капитал“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
jjj

jjj

08.10.2022 | 09:06

Този "всезнайко" пак се изходи по въпроса!! А, бе откъде ги намирате такива набедени "специалисти"??

Отговори
5 3
взе ми думите

взе ми думите

08.10.2022 | 10:22

Тъкмо щях да пиша, че само мнението на този липсваше.....Тези отворковци са мега егоцентрици, говорят вгледани в пъпа си и без никаква визия за близкото бъдеще!!!! Коалиция трябва да има!! Животоспасяваща е! Ако ще да е отвратителна, само да работи!

Отговори
3 6

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?