Михаил Вешим пред "Марица": Преборих COVID-19 с д-р Чехов, а не с д-р Мангъров

В  „Позитанско царство” моят  Позитанчо  говори за баба Корнеляна, както Патиланчо - за баба Цоцолана

Прибягнах до класиците, за да напиша книга с пародии, тъй като ние живеем във всеобхватна пародия

Политиците едва ли ще забележат тази книга, защото не четат, а се вълнуват от визията си по телевизията 

По време на наш спектакъл в Сатиричния театър на една зрителка й изтекоха водите и направо се озова в родилното

 

 - Трудно ли  се прави „копродукция” с класици?  Кое Ви провокира да създадете  „Позитанско царство”?

- Аз съм си фейлетонист - вече четирийсет години. Имам доста книги зад гърба си, сред тях и романи, но продължавам да си обичам вестникарския фейлетон - този подценяван и презиран от литературните критици жанр. Там, в кратката форма, се чувствам най-уверен и свободен, в свои води. И  в продължение на четири десетилетия  пиша по няколко фейлетона всяка седмица… Мисленето ми е така настроено, че веднага реагира на абсурдите и парадоксите от ежедневието. Но не е достатъчно само да реагираш - въпросът е как? 

Фейлетонът не трябва да е банален, не може да повтаря истини, очевидни за всички, затова постоянно търся нови форми - така повиках на помощ класиците. И ги вкарах - без тяхно разрешение, по понятни причини - в  съвременната политика  - чрез техните текстове започнах да разказвам нашата действителност. Стана една игра, която ми беше забавно да играя - да влизам в стила на известни писатели и известни творби, да ги наподобявам… 

Така се получи тази книга от пародии - най-много текстове там са от поредицата „Позитанско царство”, едно намигване към писателя Ран Босилек и неговото „Патиланско царство”. Неговият Патиланчо разказва веселите си приключения с баба Цоцолана, моят  Позитанчо пък говори за баба Корнеляна… Спазих и  римуваната форма на Ран-Босилековата проза - това ми беше особено трудно, защото никога не съм писал в рима и ритъм. В книгата, освен „патиланци-позитанци”, има и пародии по известни разкази на други писатели - Вазов, Йовков, Елин Пелин, Ангел Каралийчев… Имам едно притеснение с тази книга: че много от по-младите читатели не познават оригиналите - разказите на класиците. И би ми се искало с моите пародийни текстове да предизвикам интерес към старите майстори, та днешният читател да отвори книгите им и да си ги припомни. Може би някои учители по литература ще ползват моята шеговита книга, за да предизвикат интерес към класиката.  

-  Благодатна среда ли са за пародия днес политиката и политиците? 

- Като се оглеждам с окото на хумориста, аз всичко наоколо виждам като пародия - пародия на управление, на опозиция, пародия на протести… Даже и мерките  срещу пандемията са пародийни и по нашенски - уж се затягат, а никой не ги спазва, уж имаме някаква здравна система, а в действителност, когато потрябва на болен, я няма… Това вече не е смешно, то става трагично - болни умират в безхаберието … А в тая ситуация политиците продължават да се държат неадекватно в боричканията си, повече са загрижени за собствения си рейтинг, отколкото за хората.

- Може ли шегите с  известни в обществото фигури да навлекат проблеми на автора?

- Не, няма опасност за автора. Политиците едва ли ще забележат тази книга, защото не четат. Те се вълнуват от визията си - как изглеждат на екрана, в Ютюб, във Фейсбук или Инстаграм. Тяхното мнение за моя текст не ме интересува, по-важно ми е какво ще каже читателят. В случая читателят може да ми отправи обвинение в пристрастност: защо в повечето текстове се занимавам с „позитанците”, като те не са управляващи, а са опозиция?… Не трябваше ли сатирата ми да е към  управниците, те да са главните герои на книгата ми? 

За десет години Борисово управление съм написал десетки и стотици фейлетони по адрес на „титана от Банкя”… И вече го виждам този „титан” да се превръща в „Титаник” - потъването му е неизбежно. Тогава на политическия небосклон ще се яви нова звезда -  баба Корнеляна, затова тя е главен герой на книгата ми… Отдалеко подготвям аудиторията какво ни чака…

-  Имате спомени и от времето на Тато... 

- Тъй като пиша от доста години, имам спомени и от времето преди 1989-а. Тогава наистина имаше цензура - главният редактор и неговите заместници си бяха цензори. За да се публикува един текст, той минаваше през няколко нива, бяха нужни няколко подписа, та даже и на чиновник, който отговаряше за държавната тайна - все едно ако нарисуваш Тодор Живков като кратуна, издаваш държавна тайна…  Но тогава карикатура на Живков и неговото Политбюро не можеше да се появи, макар те да си бяха истински карикатури. Нещата не можеха да се казват с истинските им имена, затова сатириците бяха по-изобретателни: използваха т.нар. „Езопов език” - разказваха алегории,  басни уж за животни, които трябваше да се разбират за хора… Доста автори пострадаха тогава за волнодумство - биваха уволнявани, оставаха без работа, без жителство - имаше и такова нещо - жителство, което пречеше на хората да живеят и работят свободно, където искат…

Днес като главен редактор на „Стършел” аз не налагам цензура. Стоп! Излъгах: цензор съм само в два случая - когато става дума за простотии - не допускам такива във вестника - и когато някой текст не е написан на литературен български език…  

- Смятате ли за реално 111-ото място по свобода на словото, на което ни поставя класацията на Репортери без граници?

- Не, не мисля, че по свобода на словото  сме редом с Буркина Фасо и Того. Ние все пак сме европейска страна… Помислете: има ли карикатури на Путин в руската преса? А на Ердоган в турската? А на Лукашенко в белоруската? За такова нещо карикатуристи там лежат в затвора. А в „Стършел” има карикатури и на Борисов, и на Радев, и на Каракачанов, и на Нинова. Ние от „Стършел”  нямаме проблеми със свободата на словото - пишем и рисуваме каквото искаме, както го разбираме и според  убежденията си…  

- Светът е оцелял, защото се е смял, казва големият Радой Ралин. Помага ли смехът в ситуации като днешната, когато светът е в капана на пандемия?

- Радой Ралин роди тази крилата фраза и тя стана девиз на габровския Дом на хумора. Не само на него - това може да е девиз на света - от Китай до Канада и от Индия до Бразилия, в днешните пандемични времена. Известно е, че усмивката лекува - в чужбина има курсове по смехотерапия в  болниците и ефектът е оздравителен.

Преди повече от двайсет години с колегите ми Йордан Попов и Кръстьо Кръстев правехме в Сатиричния театър един спектакъл, наречен „Смехотерапия” - имаше голям успех. От смях на една бременна зрителка <210> изтекоха водите по време на спектакъла и от театралната зала тя направо се озова в родилната. Роди здраво и красиво момиченце, а щастливият баща дойде при нас и каза, че ще кръсти новородената си дъщеря Смехотерапия. Едва го разубедихме - да не <210> се подиграват в училище един ден за името. Послуша ни, кръстиха детето Весела - днес тя е голяма жена и сигурно е весела като името си, нали сред бурен смях се е явила на белия свят…   

Ето ви и най-ново доказателство, че смехът лекува и Covid-19 - със самия мен. Когато ме заболя гърло, загубих обоняние и тестът ми се оказа положителен, аз не се уплаших, не се паникьосах и не легнах да умирам, макар да съм в рискова група.  Не почнах да пия антибиотици, а профилактично подредих  на нощното си шкафче книгите на любимите си автори - хумористи: Марк Твен, Ярослав Хашек, Михаил Зошченко… Предпочетох да боледувам с доктор Антон Чехов, а не с доктор Атанас Мангъров, с доктор Михаил Булгаков, а не с доктор Ангел Кунчев… И, о, чудо! Прекарах вируса много леко - даже не вдигнах температура. Не ви агитирам и не рекламирам собствената си продукция като имуностимулатор, но вярвайте ми: хуморът наистина лекува… 

Визитка

Михаил Мишев, известен с псевдонима си Михаил Вешим, е български писател и сценарист. Син е на писателя Георги Мишев.

Завършил е журналистика в Софийския университет. От 1982 г. работи във вестник "Стършел", където от 2003 г. заема поста главен редактор.

Автор е на стотици разкази и фейлетони. 

Носител на Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев“.

По романа му „Английският съсед“, една от двете български книги, номинирани за литературната награда на Европейския парламент, е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков. На пазара е новата книга на Михаил Вешим "Позитанско царство и други пародии, в копродукция с известни български писатели" на издателство "Сиела".