Михаил Турецкий: Събрахме 1 млн. зрители онлайн по пътя към Альоша СНИМКИ

Михаил Борисович Турецкий е роден на 12 април 1962 г. в Москва. Певец, музикален продуцент, хормайстор и шоумен. Основател на прочутия хор "Турецкий“. Народен артист на Руската федерация (2010), носител на куп награди и отличия. Насред пандемията от коронавирус съставът на Турецкий направи невъзможното - по време на затворените граници за 10 дни обиколи половин Европа с музикалния проект „Песни на победата“. Ето, че дойде ред и на България. Заедно с дамската формация "Сопрано" хорът ще запее на 1 ноември от 14 часа пред паметника на Альоша в Пловдив. В продължение на два часа от Бунарджика ще звучат най-известните руски  военни песни - „Искат ли руснаците война”, „Денят на победата”, „Смуглянка” и много други. Концертът на хор „Турецкий” при паметника на Альоша ще бъде безплатен, но на тепето ще бъдат допуснати максимум 1000 зрители. Организаторите ще осигурят спазването на всички предписани противоепидемични мерки, социална дистанция и носене на маски.

Специално  за "Марица" с Турецкий  разговаря ОЛЯ АЛ-АХМЕД.

- Михаил Борисович,  как се престрашихте по време на световна пандемия да обикаляте Европа с „Песни за победата“?

- Да ви призная, това е истинско чудо! Почти никой от обкръжението ми до последно не вярваше, че това е възможно. Трудната работа на екипа, дори бих казал инат в добрия смисъл на думата, силата на мисълта, вярата и, разбира се, подкрепата на Всевишния ни помогна да се озовем в този труден момент в Европа с турнето „Песни на победата". Пътувахме през 6 държави и 8 града - Виена, Братислава, Будапеща, Любляна. Торино, Рим, Дрезден и Берлин. Много сме благодарни на всички, които ни подкрепиха в тази инициатива и то в такива времена.

- Кога и как се роди идеята за този проект?

- Проектът „Песни на победата“ датира от 5 години. Първият концерт беше на хълма Поклонная в Москва през 2015 г. и събра рекордните 150 000 души. Две години по-късно на централния площад в Берлин дойдоха 20 000 зрители, а 8 милиона ни гледаха онлайн. Това ни даде огромен тласък! И нашето действие се превърна в международен маратон. Тази година, когато върлува пандемията от коронавирус, концертите ни са под мотото „Музика за мир и здраве“. Спектаклите ни чудесно облекчават социалното напрежение у хората, зареждат ги с положителни  емоции. Турнето ни вече събра около 1 милион виртуални зрители.

- Предполагам, че навсякъде публиката е с маски. Как виждате тяхната реакция, скритите усмивки?

- Да, така е, но въпреки маските ние усещаме реакцията на хората - през техните очи, жестове, аплодисменти. Чувстваме взаимност. Музиката е еликсир, особено в този момент. И хората се нуждаят от него!  Заедно изпълняваме молитвата за мир и здраве на 7 езика.

- Турнето ви е посветено на 75-ата годишнина от победата над фашизма. Сега обаче сме изправени пред непознат и невидим враг, срещу който не знаем как да се борим - Covid-19. Как работите в тези „военни“ условия?

- Преди 75 години нашите предци ни дадоха мирно небе над главата. Сега сме изправени пред ново историческо предизвикателство - пандемия. Но съм сигурен, че заедно ще преодолеем всичко. Тази обиколка е като минно поле, в смисъл, че правилата, наредбите, зоните на Covid-19 в страните се сменят всеки ден. И всички ние се опитваме да се адаптираме към това. Няколко дни преди старта на турнето концертът в Прага беше отменен поради рязкото влошаване на епидемиологичната обстановка в града, а вече по време на обиколката площадът в Братислава се промени за един ден заради новите словашки разпоредби.

На всеки 72 часа целият ни екип правеше PCR тест за Covid-19 на сцената

Условията бяха спартански, но изкуството изисква жертви. Правилата за зрителите също се промениха. Сега има социална дистанция, безплатна предварителна регистрация за събития и ограничен брой места на площада. Нестандартната ситуация през тази година ни изправи пред изпитания и изискваше от нас понякога нестандартни спонтанни решения. В Рим няколко минути преди началото на концерта върху сцената се изсипа порой. Водна бомба, която унищожи абсолютно цялото оборудване - екрани, звук, светлина, и също така повреди седалките. В такава атмосфера концертът не можеше да се състои и затова скрихме публиката в огромен хангар, където беше организиран импровизиран концерт - само с живи гласове. Невероятно, но никой не си отиде. До последната песен хората пееха с нас. Имахме невероятна синергия и концертът се оказа много задушевен и емоционален.

 - Маестро, в Пловдив хорът ще пее заедно с дамската формация "Сопрано". По какво се различават двете формации?

- Проектът "Сопрано" се роди много години след като хор "Турецкий" вече се бе утвърдил - имаше достатъчно почитатели и успяваше да напълни най-големите концертни зали в страната. Трябваше да минат двадесет години и толкова работа с мъжкия хор, за да установя, че нещо не ми стига. Нещо, което да сграбчи душата и влезе в сърцето. И това бе именно дамският вокал, женска енергия, моминска нежност, интрига, височина, любов в гласа.

Разбрах, че ми липсва сопраното, а такъв подарък на публиката може да направи само жена

За тези години  "Сопрано" достойно защитиха правото си на съществуване и успяха да спечелят любовта на милиони! Групата обиколи цяла Русия - от Сибир до Далечния изток, изнесе концерти в Съединените щати и Швейцария. Пяха и в България. После тръгнаха на турне в Израел. В близко бъдеще планираме концерти в Китай и Франция. Така че за момичетата не се притеснявам. Те вече здраво са стъпили на краката си. "Сопрано" не е аналог на хор "Турецкий". Това е женска група, друг интелект, друг емоционален статус, друго съзнание. В "Сопрано" гласовете се различават не само по височина, но и по стил. Ако в хора всички са класици, то при дамите нещата са по-различни. В женския екип има и класически оперни, фолклорни, джазови гласове. Всеки от тях има свой собствен стил.

- Доколкото ми е известно, двете формации много рядко излизат заедно на една и съща сцена?

- Да, така е. Правим го само по много специални поводи. Хор "Турецкий" и "Сопрано" изнесоха съвместен грандиозен спектакъл на най-голямата сцена в Москва - СК "Олимпийски". 19 000 души си купиха билети и дойдоха да ни чуят. Те са две различни групи, всяка със своята луда енергия. За да се изявят заедно, им е нужен поне стадион! Хор "Турецкий" е моя рожба. Там аз съм лидер, шоумен, пея, част съм от шоуто. A в "Сопрано" съм само продуцент, създател на хора и невинаги излизам с тях на сцената. Вероятно с хор "Турецкий" се чувствам по в свои води, а с дамите съм малко като гост.

- Репертоарът ви е многообразен - поп, рок, класика, естрада, народни песни. Коя музика според Вас се харесва навсякъде по света, от всички народи и възрастови групи?

- Безспорно класиката е обичана навсякъде. Народните песни обаче придават не само чувства, а и национален колорит, отношение към живота. Моите състави по традиция на концертите си изпълняват винаги песен от страната, в която гостуват. Това много се харесва на публиката. За българската публика винаги подготвяме по една изненада!

- Знаете ли, ще ви споделя, че последният концерт, на който бях, преди да затворят залите заради пандемията​, беше точно на хор "Турецкий" в НДК. Вдигнахте публиката на крака, хората пяха на руски, на английски, на италиански, дори на иврит заедно с вас. Вашите солисти са палитра от националности. Как постигате тази хармония?

- Няма конфликт на културите, конфликтите са на безкултурието. Понякога за час артистът може да направи повече, отколкото политикът за години. На него вярват много повече, но само ако е искрен. Хората на изкуството са истинските проводници на мира. Изкуството е свято нещо.

Там, където пеят славеи, не може и не трябва да се чуват изстрели

Аз не мисля, че има здравомислещ човек, който да иска война. Няма нищо по-скъпо от мирното небе над главите ни. Артистът е мисионер, проводник на позитивната енергия и на мира! И ето че точно в тази година на пандемия с артистите осъществяваме концертите си под мотото „Музика за мир и здраве“!

Хорът е уникална колекция от гласове, пее на 10 езика

Хор "Турецкий” е уникална колекция от мъжки гласове, чийто диапазон достига 4, 5 октави - от най-ниския (бас профундо) до най-високите (тенор алтино и контратенор). При това артистите на хора пеят на повече от десет езика. Многогласието, вокалните диалози, необичайната сценография и танците са визитната картичка на ансамбъла. Повечето от десетимата певци с различни мъжки гласове, както и самият маестро Турецкий, са заслужили артисти на Русия, удостоени с престижното звание заради собствените си кариери, уникални гласови данни и прекрасни изпълнения. Турецкий и компания са любимци на руската публика и без тях не минава нито един празничен концерт в Кремълската зала. Но те забавляват почитателите на руската музика и световна класика във всички краища на света. Тяхното шоу е истински музикален театър с оригинална режисура, певческо, актьорско и хореографско майсторство.  Артгрупата има в репертоара си над 50 000 песни от различни жанрове - от опера и оперета до джаз, поп и рок и разбира се, любимите  песни от близкото минало, руски романси, еврейска класика. "Песни на победата" е проект на правителството на Москва, подкрепен от Министерството на външните работи на Руската федерация.

Кобзон ни направи известни в Русия

- В Русия сте много известни, билетите за концертите ви се разпродават за три месеца предварително. Вече сте популярни и в цял свят. Как се стигна дотук?

- Не сме били винаги  толкова известни, докато Йосиф Кобзон не ни покани на прощалното си турне. След тези сто концерта цяла Русия вече ни знаеше. Дължим нашата популярност на големия глас и прекрасен човек Йосиф Кобзон!

- Да, Кобзон беше наистина прекрасен човек, познавахме се и бяхме приятели. А някоя друга световна личност впечатлявала ли Ви е?

- Да, разбира се. В началото на кариерата имахме късмет да участваме в най-големия музикален фестивал в Италия. Бяхме на една сцена със световната легенда Пласидо Доминго. След концерта на хор "Турецкий" великият тенор дойде и ни каза: "Всичко е пред вас, бъдещето е ваше!". Тогава за нещо кой знае какво не можех и да мечтая! Тези думи се врязаха в паметта ми за цял живот.

Турецкий слага пръстена на първата си съпруга Елена

Катастрофа погуби първата ми съпруга, в Америка открих сегашната си любов

- Михаил Борисович, знам, че това турне, посветено на победата над фашизма, има за Вас определен личен сантимент?

- Да... Цялото семейство на майка ми е избито от нацистите! Баща ми Борис Епштейн среща бъдещата си съпруга Бела в Минск, където гостува на свои роднини. През октомври 1940 година я води в Москва, а осем месеца по-късно цялото <210> семейство е убито. Вероятно затова родителите ми решават да дадат на втория си син фамилията на Бела, тъй като майка ми няма нито един жив роднина.

- И това не е единствената ви семейна драма...

- Бях само на 22 години,  работих ден и нощ, за да изхраня семейството си. Ожених се за Елена, макар и против волята на строгия <210> баща. Скоро  се роди дъщеря ни Наталия. Бях  далеч от Москва, когато получих телеграма: "Спешно позвъни!". Това, което чух, ме съкруши. При автомобилна катастрофа  са загинали съпругата ми, нейният баща и брат <210>.

Останах  сам с малката Наталия. Две години по-късно заедно заминахме  за Америка. Наталия завърши право и сега работи в офиса на хор "Турецкий".

При един от гастролите си в САЩ навръх Деня на влюбените в Далас, щата Тексас, срещнах дъщерята на агента, ангажиран с организацията на концерта ми. Лиана бе водещ програмист в телекомуникационна компания, имаше обещаващо бъдеще, но любовта я принуди коренно да промени живота си. В сватбата ни нямаше и капка суета. Оженихме се в спортни дрехи. Скоро се родиха Емануила и Беата. Наталия пък ме дари с внук на име Иван. Така въпреки драмите имам прекрасно семейство и съм многодетен татко с четири щерки - Наталия (1984), Сарина (1996, доведена дъщеря на Лиана - б.р.), Емануила (2005) и Беата (2009).

С дъщерите си и сегашната си съпруга Лиана (вдясно)

 

Когато залата запее с теб, си като господар на света

- Отдавна сте на сцената. Кое бе най-впечатляващото и незабравимо преживяване за всичките тези години?

- Много са незабравимите моменти. Животът ми на артист бе един неописуем, неподражаем, уникален, невероятен музикален роман. Сериал, който няма нито начало, нито край. Спомням си фалшивите акорди в голямата зала на Московската консерватория в началото, първите овации. Моментът, в който публиката се изправи на крака не в края на концерта, а след третата песен! Пред очите ми са зрителите, които се катериха към сцената, за да ни поздравят, или моментите, когато залата запява по-силно от хористите. Десетки хиляди пеят и аз ги дирижирам. Можете ли да си представите вълнението ми, след като цяла армия се подчинява на моята воля! В такива моменти ти се струва, че едва ли не имаш власт да управляваш дори света! Това е то - признанието на публиката.

- Какъв беше първият инструмент, на който засвирихте?

- Когато поисках от родителите си да уча  в музикална школа, поради липса на средства те избраха инструмента, за който уроците са най-евтини - флейта пиколо.

- Как поддържате форма, носи Ви се славата на активен спортист?

- Принципно съм привърженик на активното спортуване. От малък съм любител на ските. Признавам си, че щом се събудя, задължително правя упражнения и сутрешна гимнастика, няколко пъти седмично съм в залата или на йога.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Кючек

Кючек

31.10.2020 | 17:12

Аз пък искам да слушам Бараш Манчо на Шипка.

Отговори
2 14
Цветанка Ризова

Цветанка Ризова

31.10.2020 | 16:22

Това ли измисли кмета? На деня на будителите да ни пее евреин със странната фамилия Турецкий?!?!

Отговори
7 10
Батко

Батко

31.10.2020 | 15:30

Альоша е крайно време да се бутне и руски ботуш да не стъпва повече в Европа!

Отговори
9 16
История

История

31.10.2020 | 15:38

Крайно време е да се върнеш на село! Който е израстнал с паметника, го приема.

Отговори
16 8

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?