Следвайте ни

Михаил Екимджиев: Тотев е като ръководителите от времето на чернобилската катастрофа

viber icon

- Каква е европейската тенденция - увеличават ли се присъдите на непълнолетните престъпници?

- Няма такова нещо. Върви се към деинституциализация. Отива се към увеличаване на престъпленията, към които се предвиждат гривни на краката. Тенденцията е все по-малко хора да бъдат държани в затворите. В Скандинавските страни това е най-ясно изразено. Тяхната наказателна политика е такава - престъпниците да остават възможно най-малко в затворите. Установено е, че обратното води към рецидивизъм. А у нас виждаме жаждата за отмъщение и мъст на близките, която е напълно разбираема.

 

Адвокат Екимджиев, оправдани ли са готвените промени за по-тежки наказания за непълнолетните престъпници, които поиска премиерът след срещата с бащата на убитата Андреа?

От времето на римското право се гледа и оценява степента на зрелост на психиката на извършителя. Съвсем логична е идеята, при която малолетните под 14 години не носят наказателна отговорност. Именно заради тяхната психическа и емоционална незрялост. Второто стъпало са непълнолетните между 14 и 18 години.

Там те са наказателно отговорни, но пак заради по-голямата експлозивност на емоционалните процеси в тази възраст, липсата на социален опит и бушуването на хормоните, те не са като зрелите хора. Правени са многотомни изследвания на психиката, която показва по-трудната овладяемост на реакциите в този период и по-трудното представяне на последиците от деянието заради по-голямата склонност към подражание, ако щете, на някакви авторитети.

Съвсем логично едно деяние, извършено от непълнолетен, е по-различно от това от пълнолетен. Какво излиза - едно непълнолетно момче е извършило нещо непоправимо - това е убийство и изнасилване, но то ще бъде приравнено по наказание с някой с 3-4 убийства и изнасилвания, закоравял и непоправим 50-60-годишен изверг!

Това ще стане, ако се приеме популистката идея, родена от някои недоучени юридически капацитети от ГЕРБ след срещата на премиера и бащата на убитото момиче. Точно тази съпоставка показва логическия и етичен абсурд на това неграмотно от юридическа гледна точка решение. Имаме член 36 от НК, в който са посочени основните цели на наказанието.

 

А те са „поправянето”, а след това „наказването” чрез изолиране от обществото

Правени са психологически изследвания, които показват, че в далеч по-цивилизовани затвори от нашите след 9-10 години осъдените скъсват всички връзки с близки и приятели. И след излизането от затвора те не могат да се впишат в обществото и да започнат нов живот начисто. Това води до нови престъпления.

Възможно ли е гражданин да осъди България, ако бъдат приети тези промени?

Не съм се замислял, но дяволът е в детайлите. Не знаем какво точно ще бъде направено. Има някакви витиевати изказвания, че ще се изследва всеки отделен случай.

Дали ще се приравнят, или само ще се приближат границите. Ако бъдат приравнени, може да се водят дела за непряка дискриминация. Един от аспектите е при хора, които са в обективно различно положение, а са третирани равни от закона.

Имаме един непълнолетен, който по-трудно разбира какво прави, и един закоравял престъпник, който е лежал и знае какво го чака. Пряката дискриминация е когато хора в еднакво положение са третирани различно.

Тук има непряка - законът не прави необходимото разграничение между две различни категории - пълнолетни и непълнолетни. Надявам се след овациите премиерът, който има и разумни съветници, да разбере за какво става въпрос.

Тук става въпрос за нашите деца. А ако убиецът бе едно дете от нормално семейство с образовани и вежливи родители? Проблемът е, че за утре ние мислим чак вдругиден.

 

Две години минаха от решението на съда в Люксембург, което задължи да нямаме повече от 35 дни годишно с мръсен въздух. Защо още го дишаме?

Това е продължение на темата, че всичко правим превантивно. Не се мисли 1-2 години напред. Има криза, гаси се. И държавата сякаш върви на автопилот. Има едно решение от съда в Люксембург.

То констатира системен проблем - има постоянно замърсяване на въздуха в цяла България. В Пловдив са констатирани най-много такива замърсявания като брой дни и като концентрация на фините прахови частици.

Ако държавата не вземе адекватни мерки в рамките на един разумен период от 4-5 години, съдът налага огромни глоби, които са милиони евро за всеки един ден.

Кога изтича този „разумен срок”?

Няма точна дата, но държавата периодично изпраща доклади до Еврокомисията и оттам следят какви мерки се взимат. Още преди година информирахме ЕК за бракониерското преместване на станцията за измерване на фини прахови частици от Баня Старинна в ЖР „Тракия”. Решихме проблема по един андрешковски начин.

Това е тъжно не защото лъжат чужденците и ЕК, а защото с това преместване загубихме шанса да сме информирани за нашите деца и близки с влошено здраве. Бидейки информирани, ние можем да вземем адекватни мерки - като да затваряме прозорците, да ходим с шалове и маски. Центърът на града е лишен от измервателна апаратура.

Това е загуба и предателство към нас - лишиха ни от възможност за самозащита

Така РИОСВ - Пловдив и общината в лицето на бившия кмет Иван Тотев много напомня на нашите държавни ръководители от времето на чернобилската катастрофа, когато се криеше голям проблем.

Как да имаме чист въздух, когато ромските махали горят всякакви опасни отпадъци?

Те са капка в морето. Казвате: Там яко се гори! Но какво се прави по другите направления? Има наредби като слънце, които казват, че трябва да бъдат измивани гумите на камионите и на техниката, които излизат от различните строежи.

Отидете в „Беломорски” или „Остромила”, но когато е мокро, за да видите за какво става въпрос.

От 6 години водим колективно дело и вече говоря с болка. Аз имам око на експерт и навсякъде гледам как стотици коли са паркирани в тревни площи и след това излизат с накаляни гуми. Като пътувам от Марково към Пловдив, освен смог, аз виждам няколко стълба дим и това са най-често горени промишлени отпадъци в индустриалните зони. Това може да се контролира с наблюдателница на тепето или с дронове. Нищо такова не се прави.

Кои мерки са лесно осъществими?

Преди две години получих отговор по Закона за достъп до информация от кмета Иван Тотев, че общината е предоставила стотици служебни места за паркиране на личните им автомобили. Не са десетки, а стотици служители! Това са прокурори, съдии, военни и чиновници. Те паркират безплатно в центъра!

Това е една покана всеки чиновник да ходи на работа с колата си,

да отделя фини прахови частици с нея и да задръства улиците. Вместо държавните служители да започнат да ползват обществения превоз, както става в нормалните държави! От законова гледна точка това е недопустимо, защото е пълна дискриминация.

Те не си плащат по договор. От една страна, тя пропуска да реализира доход, от друга - съвестните граждани се чудят къде да паркират. Призовавам новата управа на града да спре тези привилегии! Ето ви една лесна мярка.

Добра идея ли е замяната на печките с климатици?

Зависи от тях, и тук дяволът пак е в детайлите. Защо се отлага от години да се иска по-висок данък за тези коли, които мърсят повече? А се тръгва натам, където е най-малък проблемът. Ако нямаш пари и трябва да избираш дали да си на студено с децата си, или да отидеш в затвора, вероятно ще избереш второто.

И как ще ги осъдят? Случаите са много - съдилищата няма да смогнат.

Нека хипотетично си представим, че проверяващите са допуснати в дома на една многолюдна фамилия и установяват, че горят боклуци в печката си. Кой ще отговаря пред закона - тоя, който е донесъл материалите, тоя, който ги е сложил в печката, или оня, който се топли?

Така всяко ромско семейство трябва да бъде обявено за организирана престъпна група! Вместо това да им дават помощи не под формата на въглища, а като сухи дърва или брикети! Нещата не може да се решават само със санкции и контрол - тези хора са толкова неплатежоспособни, че не могат да бъдат уплашени с глоби.

 

Адвокат Михаил Екимджиев е роден в Тетевен. През 1989 г. завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ - магистър по право. От 1992 година е адвокат в Адвокатска колегия - Пловдив. Като адвокат е обучаван по линия на Съвета на Европа и Дирекцията по правата на човека и Адвокатската колегия в Страсбург. През 2017 година Съдът по правата на човека в Люксембург излезе с решение, което задължи страната дните с мръсен въздух да не са повече от 35 годишно.

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?