Мастър Иван Лечев: Пловдив е моята ученическа любов

Той е най-успешният гуру в „Гласът на България“

Пише песни за примата Лили Иваова

Носител е на „Аскеер“

„Music Idol” го среща с голямата му любов Жени

Той е виртуозен кулинар и дипломиран сомелиер

 

- "Фондацията" се завръща в Пловдив на 6 август за вълнуващ концерт. Какво да очакват пловдивчани и гостите на града? Ще има ли специални изненади?

 - Всеки от нас покани свой колега от групата, с която е свирил или продължава да свири… Аз поканих Константин Цеков от ФСБ, Дони покани Момчил, Славчо Николов покани Наско Пенев, Венко Поромански покани Любо Киров, който обаче поради неимоверна заетост няма да може да дойде.

 - Вече 10 години съществува този музикален проект, обединяващ големи имена в българската музика. Как виждате пътя на групата до този момент, поглеждайки назад?

 - Както каза един наш приятел, това е проект, ”обречен на успех!”. И наистина това е един от най-успешните музикални проекти в България вече 10 години.

- Обиколили сте САЩ, Канада, Европа... Предполагам, вълнуващо е да се срещнете със сънародници в чужбина, които знаят и пеят всяка песен!?

- Чувството е несравнимо и това, което се случва на нашите концерти, постоянно ни доказва, че всеки от нас е оставил следа в умовете и сърцата на хората.

 - Всъщност, как се заформи този звезден проект "Фондацията"? Как се събрахте точно тези хора, поотделно и заедно обожавани от публиката?

- Идеологът и създателят на целия проект “Фондацията" е Дони. Много го бива с идеите.

-  Предполагам, че често имате възможност да се срещнете и да разговаряте с фенове. Има ли думи, мнение или послание от тях, което помните, или пък интересна случка, която ще помните винаги?

 - Обикновено чуваме думи на признателност и възторг, но рядко се стига до разговори, по-скоро се набляга на снимки заедно с феновете, особено в моя случай, по очевидни причини.

- А може ли да споделите такава от сцената, по време на концерт?

 - Ако може да се приеме за интересна случка фактът, че концертът по случай 50-годишнината на “Щурците”, в който участвахме цялата група “Фондацията”, трая 4 часа и половина, от които ние само половин час не бяхме на сцената...

- Изпълнявате песни от творчеството на групите, в която всеки от вас свири или е свирил. Как се получи този синхрон, трудно ли е да се влезе "под кожата" на чужда, да я наречем, песен?

- Всичко е въпрос на желание, а и на доста работа.

 - Как решавате точно кои песни да станат част от репертоара на "Фондацията"?

-  Както се казва, ние сме “творчески колектив”, всичко решаваме заедно.

 - Вие сте част и от звездната група "Обичайните заподозрени". Там как се случиха нещата и стана така, че също станахте любимци на публиката?

- В моя случай началото беше поставено със сприятеляването между мен и Стефан Вълдобрев, което се случи спонтанно на едни награди “Аскеер”, и продължава и до ден днешен.

 - Какво е общото и различното за вас между двете супергрупи?

- Общото е, че са от категорията “супергрупи”, т.е. сбор от музиканти от различни успешни проекти. Различното е, че ние заедно създаваме музиката, която изпълняваме. Стефан дава идеите и текстовете, а всички заедно обличаме тези идеи в музика.

 - Нека ви върна малко назад и да разкажем кога всъщност започна любовната ви връзка с музиката?

 - В детството. Винаги съм бил заобиколен с музика.

- Ако говорим за качествена музика - такава, която е непреходна и продължава да се слуша десетилетия наред, като тази на ФСБ например, въобще очаквали ли се този успех?

- Когато направихме първия си концерт с ФСБ, бяхме наели залата на Студентския дом в София, защото не очаквахме да дойдат кой знае колко хора. Когато видяхме площад ”Народно събрание” изпълнен с хора, разбрахме, че сме направили нещо, за което не си даваме реална сметка.

- Има ли рецепта за качествена и стойностна песен, има ли формула, която я превръща в химн на поколенията?

-  Такава рецепта не съществува - дори и в световен мащаб. Би било много лесно...

 - Кога почувствахте, с всички позитивни и негативи, славата, че сте станали известен за хората? Как я усетихте и осъзнахте - с фенски истерии по концерти, с опашки за автографи или с друго...?

- Бях на 23 години, ако трябва да се уточнява. С всички екстри, които споменавате.

- Виждате ли разлика в публиката и нейните предпочитания преди и сега, с оглед на стотиците концерти, които сте имали с ФСБ, "Фондацията", "Обичайните заподозрени" и т.н.?

- Не бих казал, че виждам разлика в нашата публика, по-скоро вече има публика, която не е наша.

- Обикновено музиката и всички останали проекти, свързани с нея, изискват жертви и лишения, що се касае за личния живот. Остава ли ви достатъчно свободно време, какво обичате да правите?

- Много рядко. Обичам от всичко най-много да съм със семейството си, обичаме да обикаляме красиви места, много обичаме планините и техните гори. Имаме и прекрасна стара къща, която обаче иска много грижи и работа.

- Нещо съвсем различно от пеенето и свиренето е именно писането на песни. Какво ви вдъхновява и спонтанно ли се раждат идеите?

 - Никога не съм писал песен по собствена инициатива, обикновено някой се обажда и иска да напиша нещо, независимо дали ще е песен, театрална музика или нещо друго. А вдъхновението си е вътре в мен.

- Сигурно често ви питат, но имате ли си любимо парче от личното ви творчество?

- Навремето, преди много години, ми попадна един текст на поета Александър Петров, казваше се “Светлини и сенки”, и почувствах порив да напиша песен, която изпя страхотно, за съжаление, вече покойният Вили Кавалджиев. Напоследък много си харесвам “Малко от есента”, която написах за "Обичайните заподозрени".

- А кои музиканти и групи са ви вдъхновявали и продължават да го правят? Кои са успели да ви повлияят през годините?

 - Списъкът е безкраен, но да започнем с Ерик Клептън от периода с “Cream” и Джими Хендрикс с Electric Ladyland.

- Какво е мнението ви за съвременната българска музика?  

  - По принцип съм враг на обобщенията. Има и много хубава, и недотам хубава, и направо ужасна съвременна българска музика.

- Вие влизате и в друга обичана роля - ментор в "Гласът на България". Трудно ли е? Постоянно се коментира, че в България таланти има на всеки метър, но всъщност почти е невъзможно да се реализират успешно в България. Така ли е през вашите очи?

 - Изключително трудно е, защото при нас наистина идват много страхотно талантливи хора. А относно реализацията, ще цитирам Илф и Петров: “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”. Шегувам се, разбира се, но както се вижда, който има наистина голямо желание, талант и е работлив, няма проблем с реализацията. Купете си книгата на Любо Киров, там всичко е казано.

 - Често сте в Пловдив. Кажете какво ви свързва с този град, как се чувствате тук, какво ви харесва най-много?

- Моята искрена любов към Пловдив датира още от ученическите ми години, когато изкарах втория срок от 4-и курс в Пловдивското музикално училище. Освен това съм и кръвно свързан - големият пловдивски художник Христо Стефанов беше първи братовчед на майка ми...

- Нека да поканим нашите читатели на концерта на "Фондацията" на 6 август в Пловдив.

- Заповядайте в Античния театър на 6 август да отпразнуваме подобаващо 10-годишнината на "Фондацията"! Който не дойде, мнооого ще изпусне!

 

Иван Лечев е една от легендите в българската музика, чиято съдба е свързана с група ФСБ, а през последните години с проекти като "Фондацията" и "Обичайните заподозрени". Той е китарист, цигулар и композитор. Роден е на 19 юли 1956 г. в София. Започва да учи цигулка в класа на баща си - цигуларя Боян Лечев. През 1975 г. завършва Музикалното училище в София. През 1981 г. завършва Музикалната академия, също в София. Става китарист на ФСБ през 1978 г. Няма друга китара в българската музика, която да може да се чуе в толкова много записи през последните 40 години. Заедно с ФСБ преживява някои от най-славните години. Участва като гост-музикант в записите на албумите на Кирил Маричков, Георги Минчев, Дони и Момчил и в албума на "Епизод" от 2004 г. "Свети Патриарх Евтимий". Автор е на музиката на италианския филм “Annata di pregio”. През 2009 г. участва в записите на новия албум на ФСБ "Точка" и след последвалото концертно турне получава, заедно с останалите членове на ФСБ, ордена "Златен век". В началото на през 2010 г. създава заедно с Цветан Недялков и Веселин Койчев "Acoustic Trio 3000", чийто албум "Йо-хо" става Албум на годината за 2011-а на американския сайт indieacoustic.com. От 2013 г. пък е пълнокръвен и пълноправен член на "Фондацията". „Проектът събира музиканти от четири поколения. Кирчо (Кирил Маричков) е от едното, аз съм от следващото, Дони и Славчо (БТР) са връстници и Венко Поромански (група „Те“), който е най-млад. Така че, четири поколения, които имаме само в нашата група, без да говоря за публиката“, разказва за "Фондацията" мастър Лечев.

 

Най-успешният гуру в „Гласът на България“

Още със стартирането на телевизионното риалити „Гласът на България“ Лечев е ментор. Към него се ориентират предимно рокаджиите, които знаят, че Мастъра ще ги изведе на предни позиции, но и други, които са убедени в несравнимия му опит в музиката и живота. Към момента Иван Лечев е бил част от журито на формата в периода от 2017 до 2022 година. През първата, втората и четвъртата година участници от неговия отбор станаха победители. През останалите две години Лечев изгуби битката с другите ментори. Той е възхитен от таланта, който се шири в България и неведнъж се е просълзявал от тъжни и добре изпълнени песни, както и от гордост. Най-трудният момент за него във формата, както и за останалите ментори, е моментът, в който трябва да се раздели с човек от своя отбор. Дори и неговите „ученици“ да не спечелят, Лечев съвсем не ги изоставя, а винаги им помага с каквото може и след участието им в предаването. Пример за това е Никеца, който се превърна в любимец на Мастъра, след това дори творят заедно. Лечев е споделял няколко пъти в интервюта, че обожава бандата на Никеца “Casual Тhreesome”.

 

Rock forever!

Лечев е един от най-заклетите фенове на рока и най-упоритите поддръжници на жанра в България. Той е убеден, че има светлина в тунела за българската рок музика.

„Откакто се занимавам с това, а това са повече от почти 50 години, рок музиката е пробивала със страшна сила, през всички тях. Тя си е жива и здрава и - както виждаме, продължава да си има своите фенове и да пълни залите. Знаете, че най-големите концерти в историята на музиката са на рок групи, които събират над 1 милион зрители. Не знам някой друг да го е правил. Това показва, че рок музиката си е жива и, дай Боже, да е така още 100-200 години, а пък после ще видим“, коментира в телевизионни интервюта Лечев.

Той е на мнение, че старата музика продължава да се търси и да се продава навсякъде. „Може би заради начина, по който е създадена, защото там се търси повече мелодия, не толкова непременно танцувален ритъм, а по-богата хармония и мелодичност. Това не е така само тук, нека припомня, че все още никой не е задминал Ролинг Стоунс по посещения на концерти. И това говори достатъчно само по себе си“, коментира Лечев. Според Мастъра единствената тайна, благодарение на която рокът все още е жив, е, че това е една честно направена музика и че повечето от рок музиката по света се създава, без хората да търсят забогатяване.

 

Пише песни за примата Лили Иванова

Малко известен факт за Лечев е, че е автор на няколко песни на примата на българската естрада Лили Иванова. Парчетата са от албума „Частен случай“, който излиза на музикалния пазар през 1999 г.  Мастъра пише заглавната песен, също „Нощта на късите разстояния“, „На сцената“, и „На „И“.  „Правя от време на време и такива опити, но трябва сериозно човек да седне и да помисли. Аз обикновено живея много забързано, защото с три групи не е лесно“, коментира Лечев работата си за други артисти. Той създава стотици аранжименти за почти всички български певци - само 8 са в дебютния албум на Георги Станчев. През 90-те свири в различни групи, между които “Стари муцуни”, “Зона Це”, а от 1999 г. сътрудничи с Арабел фон Караян и нейната група “We Factory”. Аранжира и записва изцяло дебютния албум на Нона Йотова “Омана” и като член на групата "Обичайните заподозрени" е в основата на студийния звук на всички албуми на Стефан Вълдобрев.

 

Печели „Аскеер“

За първите си композиционни опити Лечев е провокиран от актьора Николай Сотиров и още при своя дебют е предложен за наградата “Аскеер” (за спектакъла “Апокалипсис… или?”). Впоследствие е номиниран още два пъти за престижната награда, която получава през 2000 година за спектакъла "Синята стая" с Аня Пенчева и Андрей Баташов в Народния театър. Театрална музика Лечев пише рядко, но пък за сметка на това всяко негово творение в тази насока е високо ценено.

 

„Music Idol” го среща с голямата му любов Жени

Последната съпруга на Мастъра - Жени Лечева, е талантлива и красива актриса, която има уникален глас и за която музиката също е голяма любов. Освен това пише детски книги и рисува. Двамата се срещат по време на работата си в музикалния формат "Music Idol" и любовта пламва мигновено с голяма страст и огън. Заживяват заедно бързо, вдигат сватба и се ражда прекрасният им син Константин, който вече е доста пораснал.

“Жени ме спечели с абсолютно всичко. Първо - изглежда страхотно, аз харесвам точно такъв тип жена, какъвто е тя. А като започнахме да си говорим, ме заплени и с това, което представлява като личност. Тя е страшно забавна и будна. С нея може да се говори за всичко. Много артистична е, естествено, прави смешки. В нея са събрани много неща наведнъж. Пее, танцува, след това се оказа, че и рисува много хубаво. Страхотно момиче!”, споделя Лечев за настоящата си съпруга.

Всъщност Мастъра се е женил общо четири пъти и е записал три развода. Има дете от предишната си съпруга. Разликата между Лечев и Жени е 19 години. Самият китарист е убеден, че за любовта няма граници и възраст.

Виртуозен кулинар и дипломиран сомелиер

В дома на Лечеви има стриктно разпределени роли в кухнята. Жени е отговорник за салатите, а Иван - за месото и виното, тъй като е отличен готвач и дипломиран сомелиер. Кулинарните му умения са изпъквали неведнъж в готварски предавания по различни телевизии. Участвал е в такива формати и заедно със съпругата си Жени. Става ясно, че освен че е майстор на мръвките, Лечев може да прави и цели менюта. В едно от гостуванията си той прави вкусна содена питка. „Една манджа не е ли пипне ръка човешка, нищо не става“, цитира той народните притчи. Майстор е и на пастата - талиателе, с различните изкусителни сосове за тях.

Иван Лечев е истински ценител и разбирач на виното, неслучайно е и дипломиран сомелиер. Легендата гласи, че отдалеч познава качественото вино от третокласното.