Мартин Табаков, анализатор: В геополитически план Европа се държи като мъж в пола

 

- Г-н Табаков, Близкият изток стана по-гореща зона от войната в Украйна. Как Иран ще отмъсти на Израел за ликвидирането на лидера на Хамас Исмаил Хания?

- Индикациите са, че Иран подготвя комплексен военен отговор. В най-лошия сценарий той ще включва съвместни удари по Израел от няколко посоки: както от територията на Иран, така и от тези на Ливан, Ирак, Сирия и Йемен, където са разположени близкостоящи до режима на аятоласите групировки. Остава да разберем обаче какъв ще бъде мащабът и продължителността на тази операция. 

- Ще ескалира ли напрежението след избора на по-твърдолинейния Яхия Синуар начело на Хамас?

- Напрежението в Близкия изток е перманентна константа. За неговото обостряне само през последните седмица-две допринесоха няколко фактора. Един път - убийството на деца и юноши в голанското селище Мадждал Шамс, намиращо се под окупацията на Израел, след като там падна отклонила се ракета на Хизбула. Включително - като отговор на последното, Тел Авив елиминира Фуад Шукр, водещият военен командир на въпросната шиитска организация. Малко след като бе таргетиран Исмаил Хания, Тел Авив потвърди, че при удар преди това е успял да ликвидира и лидера на военното крило на Хамас Мохамед Деиф. Всичко това се случва на фона на продължаващ взаимен обстрел между Хамас и Хизбула, от една страна, и Израел, от друга. И нищо от това не създава благоприятни условия за финализирането на преговорите за поне временно прекратяване на военните действия между Хамас и Израел. Изборът на хардлайнера Яхия Синуар начело на палестинската групировка също придава песимистичен хоризонт на дипломатическите усилия. 

- До края на годината е постижимо постигането на "справедлив мир” в Украйна, обяви президентът Володимир Зеленски. Реално ли е да очакваме подобно развитие и каква може е мирната формула?

- Самият факт, че Володимир Зеленски вече открито говори за мир и допуска преговори за такъв с Русия е показателен за това как се развиват военните действия. Ако се стигне до стартирането на реални преговори за мир, те ще се движат по-скоро според условията на Москва. А условията за мир на Путин предполагаха две основни точки. Първата е Украйна да отстъпи окончателно и в пълния им обем областите Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие. Втората - Украйна да не става член на НАТО. От своя страна, като условие за мир Киев бе дефинирал пълното оттегляне на руската армия от територията на Украйна и възстановяване на териториалната цялост и суверенитет на държавата, включително и спрямо Кримския полуостров. Като вземем предвид какъв разлом има между стартовите позиции на двете държави, ми се струва нереалистично да говорим за реализирането на успешни мирни преговори на този етап.

- Гарантирана ли е сигурността на България предвид близостта с войната в Украйна и засиленото присъствие на военни кораби на НАТО и Русия в Черно море? 

- България е в режим на „сигурност назаем”: имаме такава, доколкото това предполага членството ни в НАТО. Но вече няколко години поредица от правителства не могат да осъществят необходимата модернизация на Трета авиобаза, така че тя да може да приеме първата партида от очакваните F-16. В същото време в съседна Румъния военновъздушната база „Михаил Когълничану” ще се превърне в най-голямата на НАТО в Европа. До края на годината очакваме САЩ да премахнат и визовия режим за северните ни съседи. За разлика от нас, Румъния приема руската експанзия спрямо украинските черноморски територии такава, каквато е - риск за националната й сигурност. Ако Тодор Колев бе жив, сигурно щеше да се чуди „как ще ги стигнем румънците”. 

- Ще успее ли ЕС да се наложи като основен геополитически играч или ще остане в сянката на САЩ, Китай, БРИКС? 

- Европейският съюз трябва най-сетне да реши какви хромозоми има и да действа според пола си. Ако сме жена, да се облегнем на меката си сила. Ако сме мъж, да използваме твърда сила. Понеже в момента изглеждаме като субект, чийто пол и социална роля се разминават. Помним как Владимир Путин се подигра с усилията на Еманюел Макрон да спре войната в Украйна. Сещаме се и за неуважителното поведение на Доналд Тръмп спрямо Ангела Меркел. Като страничен наблюдател разбирам, че тези срамни епизоди бяха някак закономерни и логични. Като европеец обаче съм бесен, защото ние сами сме се поставили в ролята на мъжа с полата в международните отношения. Сами сме направили така, че сигурността на Европа да зависи от руските милитаристични авантюри, от икономическата експанзия на Китай или от вътрешната политическа конюнктура в САЩ.

ЕС трябва или да се промени, или скоро ще изчезне

Но не може да правим едно и също и да очакваме различен резултат. Да погледнем новото старо мнозинство в ЕП и състав на Европейската комисия, състоящи се от мейнстрийм десни, либерали и социалисти. Това означава още от същото. А същото отдавна не работи в полза на Европа, защото то довежда до по-нататъшната маргинализация на ролята и влиянието на ЕС в системата на международните отношения. Затова ЕС трябва или да се промени, или ще изчезне.   

- Дава ли шанс за победа на демократите новата кандидатпрезидентска двойка Камала Харис-Тим Уолц?

- Тим Уолц има опит в изпълнителната власт. Той е добър комуникатор и е „цапнат в устата”, ако мога да се изразя по-разговорно. Със сигурност присъствието му до Камала Харис ще я направи по-добре въоръжена в рамките на оставащото време от предизборната кампания. Тоест демократите извадиха един „хулиган”, който, ако бъде предизвикан, няма да вирне пренебрежително нос, а ще си навие ръкавите. Струва ми се, в такъв случай, че основните аргументи в полза на Уолц са касаели неговата личност, а не идеологическия му профил.

Иначе в логиката на избора му според мен стои преди всичко опитът на Демократическата партия да контрира политическия популизъм на Тръмп с икономически такъв сред белите граждани от по-малко населените места в Средния запад на страната. Но кандидатурата на Уолц крие и риск - той е по-скоро идеологическо продължение на самата Камала Харис, за което свидетелства и изключително прогресивната му властова хронология като губернатор на Минесота. Поради последното съм по-скоро скептичен, че той може да донесе някаква положителна динамика в полза на демократите. Предвид това, че Камала Харис е кандидатът, който трябва да догонва електорално своя републикански опонент, тя, струва ми се, трябваше да избере друг партньор, който да й осигури „пробив” сред независимите избиратели. 

- Кой все пак държи по-силни и въздействащи за американците козове - Тръмп или Харис?

- Най-силните аргументи в полза на Доналд Тръмп са тези, че неговата политика спрямо икономиката и нелегалната емиграция, които са най-важните теми в американското общество, е по-харесвана от тази на Камала Харис. Дори когато американците биват питани за външната политика на САЩ, предлаганата от републиканеца е с по-висока степен на одобряемост, отколкото е тази на демократа. Нека уточня, че по принцип външната политика определено не е водеща референция при политическия избор на американците. На този фон демократите се опитват да водят кампания на гърба на Върховния съд на САЩ, който от 2022 г.  насам взе решения, ограничаващи правото на аборт. Тази тема със сигурност е по-важна за демократите, отколкото за американското общество като цяло, но е далеч недостатъчна за пълноценна кампания. Иначе най-основният коз на  Харис се казва Тръмп - личностните дефицити на републиканеца продължават да бъдат неговият най-голям опонент и най-сериозна пречка пред завръщането му в Белия дом.

- Кой от двамата претенденти е по-добрият вариант за Европа?

- Представете си, че Европа е със счупена ръка. Камала Харис би предложила да мажем крайника с мехлем, а Доналд Тръмп - направо да го отрежем. А ръката просто има нужда от медицинска интервенция, доколкото нито кремът, нито ампутацията е решение.

България е в режим на сигурност "назаем", доколкото сме член на НАТО

Отвъд метафората- ако за ЕС е по-важно да има последователност, прогнозируемост и по-голяма степен на контрол в отношенията със САЩ, логичният избор е Харис. Ако Брюксел има нужда от предефиниране на отношенията си с Вашингтон, очевидният катализатор на този процес би бил ръководител на Белия дом като Доналд Тръмп. Всичко това обаче трябва да поставяме в контекста на две неща: динамиката в регионалната среда на Европа и ролята на ЕС в двустранните отношения със САЩ.

Визитка 

Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към политическия кабинет на министъра на външните работи на България. Коментарите му са достъпни в Twitter профила @TabakovMartin.