Следвайте ни

Мария Габриел: ЕС отделя 100 милиарда евро за справяне с безработицата

140 научноизследователски екипа в Европа обединиха усилия за намиране на по-ефективна диагностика, лечение и ваксина за вируса

viber icon

Мария Габриел е еврокомисар за цифровата икономика и общество в Комисията „Юнкер“ от 2017-та до 2019 година. След това става еврокомисар за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта в Комисията „Фон дер Лайен“. 

Еврокомисарят говори пред „Марица“ за мерките, взети от Европейския съюз, за предотвратяване разпространението на коронавируса COVID-19, както и мястото на иновациите и науките в намирането на ваксина. 

- Г-жо Габриел, какви спешни мерки се приемат на европейско ниво за борба с коронавируса в страните членки на ЕС?

- Както на общоевропейско, така и на национално ниво, първите мерки които се предприеха, бяха насочени към намаляване на социалните контакти, ограничения за пътуване, карантини. Като цяло, мерки за намаляване скоростта на разпространение на вируса, за да осигурим ценно време за здравните системи.

Единственото решение, ефективно да се справим с пандемията, е координация и сътрудничество между държавите-членки на Европейския Съюз. Защото видяхме, че вирусът не спира на границите – заразата се разпространи във всички части на света. 

Затова предприехме безпрецедентни мерки на европейско ниво. Координация на граничния контрол, така че да ограничим заразата, но едновременно с това да осигурим транспорта на медицински стоки и стоки от първа необходимост чрез въвеждане на т.н. „зелени коридори“. Общи обществени поръчки за необходимото медицинско оборудване (маски, защитни облекла, респиратори и т.н.). Помощ за репатриране на хиляди граждани от ЕС, включително много българи от чужбина. Гъвкави правила за държавна помощ за запазване на работни места и предприятия. Дерогация на фискалната рамка, което ще позволи на държавите да защитят своите граждани, предприятия и здравните системи. Всички тези мерки подпомагат националните правителства, които благодарение на тях имат много по-широко поле на действие.

- Разкажете ни повече за фонд „Солидарност“, до който всички държави-членки ще получат достъп.

- Фонд „Солидарност“ на Европейския Съюз досега е бил използван при ситуации на природни бедствия, включително наводнения, горски пожари, земетресения, бури и суша. По този фонд например досега България е получила над 41 млн. евро за справяне със щети от наводнения.

Фондът вече ще може да се използва и за оказване на помощ на населението при здравни кризи и за мерки за овладяване на разпространението на инфекциозни болести. През 2020 г. през него ще се осигури подкрепа до 800 милиона евро на държавите-членки. 

Но това е само една от мерките на европейско ниво за подкрепа на държави-членки. Миналата седмица например бяха обявени няколко допълнителни важни инициативи за справяне със здравната криза и очакваните икономически трудности. Единият от тях - инструмент за спешна подкрепа на здравеопазването, ще предостави 3 млрд. евро от бюджета на ЕС за медицинско оборудване, мобилни болници и лечение. Обявен бе и нов инструмент за временна подкрепа за намаляване на рисковете от безработица при извънредни ситуации с 100 млрд. евро за подкрепа за запазване на бизнеса и работните места в ЕС.

Сега е важно тези средства да достигнат до хората, до малките и средни предприятия, до тези, които истински се нуждаят от тях.

- Мерките за спазване на социална изолация все повече се затягат в България. Според Вас релевантни ли са на мерките, които се взимат по света и на съотношението заболели-починали? 

- В тази безпрецедентна ситуация всички държави по света предприемат сериозни мерки, за да защитят гражданите си и да преодолеят кризата. Трябва да бъдем много ясни - в извънредна ситуация трябва да имаме и извънредни мерки. Никоя страна не беше подготвена за това предизвикателство – нито като натиск върху системите на здравеопазването, нито като ефект върху икономиката. На фона на това, което наблюдавам както в другите европейски страни, така и по света, смятам взетите мерки у нас за борба с епидемията за навременни и релевантни. Същевременно ежедневно споделям опит от това, което правят другите държави, в частност в областите, за които отговарям на европейско ниво – образование, наука, иновации, култура. 

Важно е да отбележим и че в настоящата криза сме свидетели на безпрецедентна мобилизация – на учителите, учениците, културните дейци, онлайн платформите, предоставящи безплатно съдържание. Това още веднъж показва, че новите технологии, умело използвани от хората, могат да разкрият нови полета за изява на човешкия дух, талант, креативност. 

Същевременно трябва да имаме и едно на наум: дезинформацията също е част от справянето с настоящите предизвикателства. По тази тема ще продължа да работя и в този мандат като европейски комисар. И конкретно през юни в новия План за действие за дигитално образование ще включим предложения за допълнителни действия на европейско ниво.

- Виждаме държави като Швеция и Англия, които налагаха по-лек режим. 

- А какво виждаме сега? Държави, които първоначално имаха по-лек режим, в момента преминават, и то много бързо, към ограничения подобни на тези, които имаме в България и в повечето европейски държави. Великобритания например направи много голяма промяна в курса и затегна сериозно мерките през последните седмици. 

Вече виждаме, че ограничителните мерки дават резултат – на европейско ниво вече се забелязва техният ефект и имаме спад на ново заразените и смъртните случаи както на общоевропейско ниво, така и в страните, които са най-засегнати от епидемията. Тази, макар и относителна стабилизация, ни позволява да започнем важната дискусия за следващите стъпки – как постепенно и много внимателно да намаляваме ограничителните мерки.

Същевременно трябва ясно да си дадем сметка, че тази първа светлина в тунела далеч не означава, че кризата е преодоляна. Предстои много работа в национален и в европейски мащаб.

- Каква е ролята на науката и иновациите за преодоляването на кризата? 

- Науката и иновациите – част от ресора, за който имам честта да отговарям на европейско ниво, играят решаваща роля в настоящата криза. В тази връзка искам да благодаря на научните работници и изследователи за тяхната важна дейност. Докато повечето мерки, които се предприемат, са насочени към смекчаване последствията от кризата, именно науката и иновациите имат потенциала да намерят решения за преодоляване на кризата.  Само през последния месец Европейската Комисия подкрепи с 48.5 милиона евро 18 проекта в областта на борбата с коронавируса. Благодарение на тях, 140 научноизследователски екипа в Европа обединиха усилия за намиране на по-ефективна диагностика, лечение и ваксина за вируса. 

Подкрепяме допълнителни научни проекти в сътрудничество с фармацевтичната индустрия (90 милиона евро). Подкрепяме водещи компании, които вече имат успехи в развитието на ваксина. Подпомагаме обещаващи иновативни малки и средни предприятия. 

До настоящия момент, с екипа ми сме мобилизирали 381.5 милиона евро за изследвания и иновации, свързани с борбата с коронавируса.

И един пример от последните дни: екип от Съвместния Изследователски Център на Европейската Комисия разработи контролен материал за тестове за коронавирус – за да сме сигурни, че резултатите в лабораториите са верни и идентифицират ефективно болните от вируса. Този материал бе предоставен напълно безплатно на лабораториите в държавите-членки, включително в четири български лаборатории, които бяха първите получили материала.

Както казах, в Европа работят едни от най-добрите учените и иноватори в света и правя всичко възможно да подпомогна тяхната дейност за намиране на решения против коронавируса. 

- Много държави, включително България, говорят за създаване на евентуална ваксина. Само празни мечти ли са тези твърдения, или реална възможност?

- Развитието на ваксини е процес, който в нормални обстоятелства отнема много години. Това е така, защото са необходими дълга развойна и клинична дейност, за да имаме доказателства, че ваксината е както ефективна, така и безопасна, т.е. няма негативни странични ефекти. 

Има редица проекти в Европа, които работят активно върху развитието на ваксини. Съвместно с Европейската Инвестиционна Банка например, подкрепяме някои от най-иновативните компании за развитие на ваксини в света, които вече напредват сериозно в тази област. Важна роля играят и суперкомпютрите. С тяхна помощ можем да моделираме и тестваме влиянието на различни молекули и елементи върху коронавируса и намаляваме значително периода за развитие на ваксина. 

Процесът е дълъг и труден, но на европейско ниво правим всичко възможно да подпомогнем учените и фирмите да стигнат по-бързо до разработването на ваксина против коронавируса.

- Вие отговаряте и за културния сектор. Независимите творци в България поискаха от министерството да се образува социален фонд „култура“. 

- Практическото спиране на културния живот няма прецедент в новата ни история. Днес, повече от всякога, има нужда от мерки в подкрепа на културния сектор. За тези, които не виждат тази необходимост, веднага задавам въпроса: представяте ли си как щяхме да се справим в условията на социална изолация и ограничителни мерки без филми, музика, спектакли, изкуство, книги онлайн? Важно е да се знае, че 95% от хората в сферата на културата са самонаети или работят в малки организации, които нямат постоянен доход без своята дейност.

На европейско ниво обсъждаме с министрите на културата добри практики и обменяме възможности за действие. Тази седмица – и по мое настояване – ще проведем конференция на министрите на културата в ЕС. В постоянен контакт съм с българското Министерство на Културата и държавите-членки, за да споделяме и адаптираме опита на другите държави. 

Същевременно, културният сектор вече е част от приетите мерки от ЕК. Например фондовете на кохезионната политика дават възможност за пренасочване на средства за проекти, където държавата идентифицира нужди, включително за културния сектор. Моят апел към държавите-членки е да направят това.

Също така, в новата Временна рамка за държавна помощ, по мое предложение в чл. 15 беше добавена културата. В допълнение, предоставихме повече време за кандидатстване за подкрепа по програмата Творческа Европа. Започнахме и онлайн кампания ‘’CreativeEuropeAtHome’’, за да популяризираме възможностите за културни събития онлайн.   

Накрая, обявеният през миналата седмица инструмент (SURE) с предвиден бюджет от 100 млрд. евро ще помогне да се покрият разходите, пряко свързани със създаването или разширяването на краткосрочни национални схеми за работа и други подобни мерки за самостоятелно заети лица, като тук могат да се включат независимите творци.

 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (3)

Тиква

10.04.2020 | 09:06

От къде е тази,какво работила,колко години стаж има. Май от гробисти,там нищо не трябва.

Отговори
1 2

bez

10.04.2020 | 08:15

СПРЕТЕ 5g-ТО МА!

Отговори
3 1

скъпоплатена бюрокрация

10.04.2020 | 07:08

А за кривите краставици и за смяната на времето, колко отделят?

Отговори
5 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?