Следвайте ни

Мариана Попова: Музикант станах по клубовете, Васил Найденов ми даде път СНИМКИ

Певицата е щастлива в Плевен с актьора Веселин Плачков, две деца, куче и котка

viber icon

Мариана Попова е една от емблематичните певици от началото на прехода. Изключително интересна и талантлива личност. Намираме я в Плевен, където живее с половинката си - актьора Веселин Плачков.  Поводът да потърсим красивата актриса е издаването на нов албум и съвсем прясна премиера на клип, продуциран от популярния Игор Марковски. Двамата вече обраха точките заедно с песента „Дъжд“.

- Мариана, издавате албум, защо чакахте толкова?

- Надявам се да успея до моя рожден ден - 6 юни. Аз не съм от много амбициозните артисти, които искат на всяка цена да запълват пространството. Старая се това пространство, което ни е дадено свише, да го запълвам със смислени и обмислени, преживени неща. Отношението ми към музиката е като към нещо много специално.

- Четох ваше изказване през 2019 г., че едва ли не сте отчаяни от музикалния пазар в България и мислите да спирате?

- То отчаянието си седи. Сами може да прецените какви  са злободневните звезди на България, какво предлагат като качество. Повече е обърнато на бизнес, при това елементарен. Цялото модерно течение е абсурдно да бъде наречено музика, а платформа за сексистки проявления. Но няма да им правя реклама.

Смисълът на новия ми албум е да събереш това, което си създал, в една кутийка любов

- Албумът ще се казва „Истина“?

- Най-вероятно да, но с Игор Марковски слушаме внимателно всичките 12 песни, обмисляме още. „Истина“ се очертава като една от най-силните и истински песни, която съм имала до този момент. Аз казах на Игор, още когато ми изпрати демото. Това е много истинска песен, особено откъм текст. Имам чувството, че Биляна Ангелова е прочела мислите ми, какво искам да кажа.

- Ще е интересно да я чуем на 20 април. Ако не се лъжа, тогава е премиерата на видеото?

- Да. Снимките завършиха, обработват се. Снимахме в една огромна танцова зала. Тематиката е танго. Мога да издам, че Мариана Попова танцува също.

- И как се справя?

- Много добре, тъй като нямахме много време за репетиции. Прилично.

- Нещо за другите песни?

- Това са песни, които най-после искам да събера в албум. „Вървя“, „Две хубави очи“, дуетът ми с БТР „Несбъдване“...

- Какъв стимул има един артист да издава албум в днешно време, когато музиката е на един клик в интернет, тоест, бизнес ефектът е ..

- Смисълът е да събереш това, което си създал, в една кутийка любов. Нека така поетично го нарисувам. Просто да не стои хаотично разхвърляно в пространството. То е по-скоро за теб самия. Ако ти не уважаваш себе си, не може другите да те уважават. Ако се държиш уважително към изкуството, към работата си, може би хората го оценяват. Аз съм нормален артист, без претенция. За мен важните неща са изразните средства, посланията.

 Човек оцелява с по-скромен и свит живот, а аз знам 2 и 200

- Как се справя един артист в тежки времена на пандемия, особено когато е семеен и има деца, знам какво е у дома?

- С приятели, много приятели. Не сме милионери. Трудно ни е като на всички останали хора. Но с една идея достойнство, спокойствие и с прекрасни приятели, които се грижат за нас.

- Успявахте ли за тези 13 месеца да осигурите някаква прехрана, тъй като и двамата с Веселин сте хора на изкуството?

- Веси работи в Общината в Плевен. Слава богу, имаше кратко отваряне и направихме няколко концерта. Справяме се, не се оплакваме. Целият свят полудя. Ние не сме повърхностни и глупави хора да смятаме, че само ние сме важни и само на нас ни е трудно. Човек оцелява с по-скромен и свит живот. Хубавото е, че Марияна Попова знае 2 и 200.

- Как се справяте чисто организационно с деца - карантини, училище, онлайн обучения?

- Голямата учи, малката вече е на ясли. Имаме си прекрасен дядо, който често я взима и се грижи да нея. Плюс кокер шпаньол и котка. Чудесни сме.

Чел съм, пристигате в „Кокомания“ като рокерка. Бъркам ли?

- Бях с доста разнообразен вкус благодарение на родителите. Елтън Джон, Крис де Бърг, „Щурците“. Слушах доста широк диапазон. Баща ми беше меломан. „Кокомания“ ги спечелих с песен на Селин Дион на кастинга. Je sais pas от френския албум. Правехме повече поп, по-малко рок.

 Любо, Мария Илиева и аз заедно тръгнахме по клубове, всеки със своята банда

- Сега какво слуша Мариана Попова, когато пътува?

- Сега хитовете в колата са „Синеоке теменужке“, „Зайченцето бяло“ , „Балонче хвърковато“. Но имам малко време да слушам музика. От оня ден не съм спряла да въртя новото парче на Любо - „Целуни ме“. Много хубава песен. Слушам доста и „Истина“. Странно, защото не обичам да слушам своите песни. Но много е моя. Гледам отстрани, все едно не съм я изпяла аз.

- Споменахте за дуети. С кого ви е било най-трудно, най-предизвикателно?

- Безспорно с Орлин Горанов и с Васил Найденов. Като емоционално изживяване, че ми се случва нещо голямо. Това остава завинаги.

Орлин го... обичам, не знам дали е точна дума. Той е част от мен.

- Чувствате го като баща, чел съм ваши думи?

- Много прилича на баща ми. Напомня за него.

- Споменавате баща си няколко пъти, какъв беше той!

- Беше футболист в "Славия", вратар при бате Мони (б.а. - легендата Мони Симеонов). После караше камиони, такси. Обикновен човек, прочел света. Всъщност получи първия инфаркт на терена, едва на 36 години, имаха някакъв мач в Луковит. Вторият на 42 години го уби! Отиде си млад! Баща ми не беше за този свят и затова си отиде рано. Не му беше комфортно.

- Васил Найденов за мен е най-голямата фигура сред певците. Как се работи с него?

- Той е първият човек, подал ми ръка. Обади се един ден и каза: „Ще те водя в Русия!“. Той ме качи за първи път на самолет. Аз бях на 26-27 години. Пяхме в Москва на българите в посолството. Дават голям прием по случай 24 май. На тази Нова година - точно 10 минути преди 00,00 ч., ми се обади Васил Найденов. И пожела една хубава година. Обичам го, благодаря на съдбата, че ми позволи да общувам с тези хора. Те са ми най-близки.

- С извинение за въпроса, но с дами не се ли разбирате?

- С всички се разбирам. Но единствената, с която си общувам нормално, на ниво, е Мария Илиева. Страхотна е! Изключително възпитана, разкошна. С нея се обичаме от малки. Аз, Любо и Мария заедно тръгнахме по клубове, всеки със своята банда.

- Имате ли амбиции да правите децата музиканти?

- О, не! Голямата Мария-Магдалена въобще няма интерес към музиката. Малката засега пее и танцува, но на две година и половина. Разбирате, няма как да кажа, че има интерес.

 

Мечтая за концерт на Античния театър

 

- С какво свързвате Пловдив?

- С мечтата ми да направя концерт на Античния театър. С уличките на Стария град, с "Капана". Прекрасен град!

- Имате ли приятели там?

- Имам приятели навсякъде, включително и там. Трябва да се провери с един концерт.

- Помните ли участия по клубовете там?

- Навремето имаше силен клубен живот не само в Пловдив. Доста пъти сме пели. Но сега предпочитам концертите.

- Да не звучим „Ей, какво беше едно време“, но защо умря този клубен живот, поне за София говоря, където на вечер свиреха по 10-15 банди?

- Така е. В момента има един пиано бар в София, който функционира. Понеже има 4 бара в България разхвърляни, дава 4 участия на артисти. Няма клубове за поп и рок!

„Кокомания“ свирехме 7 дни в седмицата, никаква почивка. Но беше прекрасно. Няма нищо по-хубаво за един музикант да работи от сутрин до вечер, а и през нощта.

 

500 лева помощ е малко за артисти,  дали толкова на България

 

- Мнението ви по споровете, които породиха сред музикантите предложените помощи - едните по линия на пандемията, а другите станали известни като „Златен Орфей“?

- Трябва да има помощи. За тези от пандемията: разбира се, при доказани доходи. Както казва моят колега и приятел Любо Киров - ако не си изкарал по 250 лева на месец от музика през 2019 година, не е ясно какъв музикант си.

Друг е въпросът, че ние сме разсеяни хора и бюрокрацията ни идва твърде тежка, често забравяме да попълваме документи.

В крайна сметка кандидатстваха доста хора, но дори не запълниха бройката. Много колеги са безотговорни при пускането на декларации, не толкова че са в сивия сектор.

Аз съм щастлива, все пак ни обърнаха внимание. По едно време се чувствахме като бездомници в собствената си държава.  Спираш да работиш и от утре си „0:0“, което не е добър вариант.

Колкото до по-достолепните български артисти, печелили „Златният Орфей“, тук помощта е малка.

- Но пък критерият става спорен - кой е голям, кой малък артист?

- Той не ме интересува, просто доста колеги продължават да работят и на тази достолепна възраст, трудно им е да се оправят. Те са дали много на България. Тази помощ от 500 лева… Знаем какво представляват. Събират се министри и говорят за 500 лева като за 5000. А то с тези пари може да си покриеш парно, ток и вода. И за лекарства няма да стигнат, ако са сериозни.

Не е важно къде живея, а наоколо да има хубави хора

- Живеете в Плевен, преди това в София, село Тъжа до Казанлък, доста обикаляте?

- Обикаляме, ние сме хаотични хора, търсим своето място. Шегувахме се, че нашето място явно не е в България, но търсим. Аз не съжалявам, приятно е да сменяш. Продължаваме да ходим до Тъжа, имаме големи приятели в Етнографския комплекс, работим и в Казанлък, ще организираме лятната програма в града.

- Една софиянка като вас как приема живота в иначе хубав град като Плевен?

- Аз съм широкоскроен човек. И тук по улиците ме питат: Плевен или София? И аз отговарям с моето чувство за хумор - като че ли Ел Ей и Маями са ми по на сърце. За мен няма значение къде живее. Трябва домът ми е уютен и да съм заобиколена от хубави хора. В момента всичко е наред.

- Споменахте в разговора ни Любо Киров, друг плевенчанин?

- С Любо Киров сме големи приятели. Наскоро му гостувахме в къщата в София, изкарахме страхотно. Много го обичам този човек.

- Познавам го от годините, в които не изкарваше по 250 лева, но пееше от сърце в общежитието. А с компанията ходехме по клубовете, където пеехте с „Кокомания“?

- Това са най-хубавите години! По клубовете връзката с публиката е специална. Когато се качиш на голямата сцена и започваш да употребяваш думата звезда, всичко отива в други измерения.

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Таня

Таня

18.04.2021 | 14:31

Мила Мариана, бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ!

Отговори
0 2
Таня

Таня

18.04.2021 | 14:30

Бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ.

Отговори
0 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?