Манол Пейков: Една сутрин Русия ще се разпадне и страшното ще свърши

- В годишнат​а с​и реч Владимир Путин повтори основни​те оп​орки на режима си, че Западът е започнал тази война, че Русия само се отбраняв​а. Им​а ли изгледи този човек да осъзнае какво сътвори?

- Някой очак​вал ли е Путин да покаже, че е осъзнал нещо! От самото начало на войната, каквото прави, е с ясно съзнание, преднамерено и с точни цели - само дето не му излезе сметката. Сега, ако не държи на такива опорки, може да загуби всичко. Путин няма друг избор ​- той се надяваше на блицкриг, а не се получи. Сега в най-песимистичния случай трябва поне Крим да опази и да опази мястото на президентския престол. Той трябва да търси чалъм да измуфти Запада и Украйна и да продължава да бомбардира с опорки за тези, които все още му вярват. А такива има.

Акценти

Ако блицкригът на Русия се беше случил, реакцията на Европа щеше да е различна 

Сериозните политици отдавна осъзнаха, че войната е за бъдещето на Европа

Проблемът на българите е, че не можем да изберем правилните хора

 

- Г-н Пейков, има ясна еволюция в западните политици за една година. Наблюдателят Андрей Пионтковски припомни как в първите дни на войната Макрон говореше, че трябва да се запази лицето на Путин, а сега говори за пълен разгром на Русия. Осъзнаха ли лидерите в ЕС, че тази война е за бъдещето на Европа?

- Всички сериозни политици отдавна го осъзнаха. Но все още има и такива с обвързаности. Тук не става дума само за влияние ​- става дума и за много пари. Руският нефт и газ доскоро течеше по кръвоносната система на Европа. Сега нещата се промениха, но обвързаностите продължава да ги има. Имаше и друга страна на нещата - така наречената „реал политик”. От една страна, е справедливостта и идеалният сценарий, от другата страна обаче, е това, което е реално постижимо. Ако сценарият с блицкрига се беше осъществил, реакцията на Европа щеше да е различна. В началото Великите сили си правиха пас, докато видят дали Украйна ще се озъби, дали ще покаже някакви съпротивителни сили, или ще се предаде и ще клекне. За жалост, реалната политика е това ​- както Хитлер навремето превзе Судетите за нула време, а след това Полша. Можеше и тук да има подобен сценарий, но Украйна, слава богу, показа лице, което я превръща в една от ключовите европейски държави и вече по друг начин се възприема от другия свят.

- Дори докладите на САЩ казваха, че Киев ще удържи агресията най-много 96 часа. Откъде дойде тази воля за живот у Украйна?

- Украинците ни изумиха! А и раздувките около великата руска мощ излязоха прекалени. Оказа се, че през всичките тези години това е загниваща държава. Тя е създадена от много идеологии и малко работа. Русия е единствената държава в Европа, която не произвежда собствен инсулин например! Правят някакъв, но го инжектират само на старите баби без претенции, защото е опасен. Това е държава, която не прави микрочипове и няма никакви високи технологии. Ние гледаме на себе си като едва ли не на най-изоставащата европейска държава, а нашата лекарствена индустрия и други производства са на светлинни години напред спрямо руската технология. При тях всичко се купува от чужбина - това е държава, която почива само на природни ресурси и не се развива технически и икономически. Дълги години те живяха в заблуда, че са развити, а се оказа, че са изостанали с технологиите. Сега започнаха да купуват от иранците "Шахеди" и какво ли още не. Крадат перални, да им взимат микрочиповете, за да си задействат ракетите. Защото всичко идва от Тайван. Досега купуваха тайвански микропроцесори и само ги пребоядисваха, уж че са техни. От една страна, украинците ни изненадаха с героизма си, а от друга страна, Русия показа, че зад тази нейна фукня и биене в гърдите няма реално покритие.

- Как може да завърши войната?

- Мисля, че Русия пак ще ни изненада, както преди 100 години по време на Октомврийската революция. Едва ли в целия Петербург, ден преди това, да е имало и десет души, които да са знаели какво ще стане. Там нещата винаги се случват внезапно, неочаквано и курсът - и на националната, а в известен смисъл и на световната история - се променя. И това ​- някакви моментни дихания в промяната на посоката на вятъра. Дали ще е нещо, което ще се случи с Путин, или ще са някакви вътрешни междуособици ​- не знам с какво и как, но интуицията ми показва, че ще е нещо внезапно и неочаквано. А не както всички си мислим ​- та преговори, та настъпление… Ще се събудим сутринта и ще чуем новина, която променя всичко и го поставя в съвсем друга светлина. И войната ще спре, и Русия ще се разпадне на малки местни зони на влияние. Не знам какво ще стане. Не съм нито добър, нито лош пророк, но може би е по-добре, от една страна, тази империя да се разбие и да се разпадне на национални държави. А тя е ядрена сила - едно е да преговаряш с един като Путин, а друго - с 10-12 подобни местни управници - кой нафиркан с водка, кой луд! И всеки да притежава по 50 ядрени глави. Като световна заплаха това контекстуално е много сложно и трудно за отиграване. В крайна сметка, това са процеси, които са по-големи от всеки от нас и те са естествени и неизбежни.

- Някои медии вече ви наричат „издателят филантроп” и това стана само за година. Изненада ли е за вас?

- Филантроп е нещо по-друго - това е човек, който харчи собствени пари. Аз посвещавам време и сили, събирам от други хора. Има разлика. До вчера не се бях качвал в офиса и не бях стигал до кабинета си може би една-две седмици. Като дойда в печатницата, имам много друга работа за вършене, отделно събирахме дарения, обикалях да оглеждам от детски пюрета и спални чували до палатки. Реално времето ми бе посветено на това да намеря качествени стоки според изискванията на турското посолство или нещата, които се търсят в Сирия. Там основно искат храни и дрехи. Реално времето ми от 6 февруари досега премина в тази динамика. Едва днес имах малко време да се върна към моите обичайни сюжети с книгите, но утре пак се пускам в авантюри, свързани с помощите. Около милион и 300 хиляди събрах последните десет дни. От тях съм похарчил 805 хиляди. В момента имам още около 500 хиляди грубо, които също трябва да оползотворя. Днес видях някакви интересни мобилни тоалетни, които се произвеждат от една българска фирма. Утре ще отида да ги огледам. Отделно трябва да платя транспорта. И отделно току-що излезе фондацията, която регистрирах, понеже като частно лице става все по-трудно да оперирам с толкова големи суми. 

- Изненада ли ви българският народ през последната година?

- Изненада ме! Различен е от клишето, което се тиражира в медиите и с което ние бяхме принудени да свикнем ​- че българинът е циничен, че не е съпричастен, че не вярва на институциите, че изповядва идеята, че преклонена главица сабя не я сече, че си наляга парцалите. Моят личен опит опроверга това ​- първо с онези 270 хиляди лева, които събрах за 8 месеца за турникети и превръзки, за 2 месеца - милион и 300 хиляди за генератори и след това, като венец на всичко - за седмица и половина още милион и 300 хиляди. Това са над 10 хиляди души вече, които ми се доверяват лично и ми изпращат пари за Турция. Има и хора, които ме спират на улицата, прегръщат ме, дават ми пари в ръката, не си казват името и казват: "Пиши Гошо!". И заминават.

Това е безгранично доверие, което е суперзадължаващо, което показва, че в крайна сметка, има и опашка - това, че хората не вярват на институциите. Това е, защото институциите ги мамят, държавата твърде дълго изневерява на хората. Те плащат данъци и се отказват от някои свои права, за да може държавата да им осигури други права. Само че държавата вз​ема тези пари и те пред очите ти спихват. Аз се опитвам да покажа обратното ​- да събереш милион, който да се вложи все едно е милион и половина или два. С грижа, с отстъпки и внимание. С купуване на качествена стока, с обратна връзка, с отчет. И хората натрупаха доверие в мен. Има доказателство, че има един човешки капитал, има една енергия и аз изиграх ролята на малката клечка, която взриви цялата тази събрана енергия. Но тази енергия си е била там. Бил съм на правилното място - това не е нещо специално за мен. Мислехме, че хората са себични и несъпричастни, но се оказа, че това е бил един стъклен таван, който много лесно се чупи.

След пандемията дойде войната и у хората в такива моменти се появява най-хубавото и най-лошото. Няма нюанси! Хората са или такива, които дават всичко от себе си, или са такива, които казват: ​дай сега - ще купя за 100 кинта генератор, а ще го продам за 2000 и ще направя големите кинти! Има немалко такива хора и трябваше да сме много внимателни за всевъзможни ментета от различни оферти. Опитват да ни пробутват генератори с алуминиеви, а не с медни намотки! Боядисали са ги като медни и след малко работа се самозапалват, защото алуминият има друга електропроводимост. Трябваше да гледаме хиляди неща. Имаше и хора, които фалшифицираха запитвания, и такива, за които бяхме предупредени, че уж пишат, че имат нужда от нещо, а после не го дават на съответната културна организация, а го продават. По време на война има такива хора - удрят кьоравото и знаят, че за кратко време могат изведнъж да се издигнат.

- Децата ни ще се гордеят ли след време с това, което направихме през тази година?

- Едва ли ще се гордеят с това, което направихме като държава. Надявам се да се гордеят с това, което показахме, което е различно и което се случи като мънички частни инициативи. Това ми напомня за една книга на Малкълм Гладуел за малките неща, които водят до големи промени. Теорията му е, че има такива мънички бутончета, които, ако ги натиснем, променят всичко - ситуацията, планетата, създават социални или истински епидемии. Той дава за пример нюйоркското метро от 80-те години, което е било много опасно място. И новият шеф на комисията по транспорта, вместо да атакува престъпници, изнасилвачи и разбойници, натиска други две бутонче​та. Решава проблема с графитите, които са били навсякъде, а после се заема с гратисчиите. Това е теорията на „счупените прозорци” ​- ако една къща е със счупени прозорци, всички мислят, че е безстопанствена ​- влизат и я крадат. Достатъчно е да закърпиш прозореца, за да си мислят всички, че си има стопанин. И той прави точно това и решавайки ги за няколко месеца, буквално за няколко години превръща метрото в едно от най-хубавите и безопасни места в Ню Йорк и цяла Америка. В известен смисъл тези неща, които се случиха неусетно, се надявам да бъдат за други хора вдъхновение и посока.

Може би най-големият грях на ГЕРБ бе, че след толкова години реално чуждо владичество, после 20-30 години преход, когато в един момент нещата се уталожиха, те 12 години управляват държавата с усещането за това, че е прекалено нисък таванът, и хората си викат: ​първо беше комунизъм, после уж променяхме нещата, а те пак не се променят. Какво се получава ​- толкова си можем. Това усещане оставиха заради начина, по който работят. Работят по шуробаджанашки, обграждат се с хора, които са посредствени, но верни. Важното е да са верни, а не качествени - руско-съветската система. Те насадиха у българина трайно усещане за непълноценност.

При нас, благодарение на тази крайна ситуация, се случиха неща, които показват, че това не е вярно, че проблемът не е в българина! Проблемът е, че това, което имаме като отделни личности и хора, не можем да го изнесем на ниво държава. Не можем да изберем правилните хора - тези, които, вместо да спихват обществения ресурс, ще го умножават. Както това се случи в тези мънички минипроекти, които аз правя, или Лазар Радков, или Никола. Има ги илюстрирани, че могат да се случат на микрониво. След като стават там, е въпрос те да бъдат случени на макрониво - на ниво град или държава. И тези острови в един момент да се свържат в някакъв материк. 

ВИЗИТКА

Манол Пейков е издател, преводач и политик.  Превежда поезия и проза, носител е на Награда „Пловдив“ за художествен превод, специалната награда на Съюза на преводачите в България (2015) и на националната награда „Христо Г. Данов“ (2016). На изборите през 2021 е избран за депутат от парламентарната група на "Демократична България".