Мъжете са потиснати, жените много командорят

Има обезлюдяване в Родопите, но не толкова страшно като в Северозападна България

Проф. Марта Сугарева е един от най-авторитетните български демографи. Завършва “Статистика” в УНСС. Доктор на социологическите науки. Преподава “Демография и Статистика” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Професор в Института за изследване на населението и човека в БАН.

- Проф. Сугарева, вадят се данни за тревожно ниски нива на раждаемост у нас. Топим се, но застрашена ли е от изчезване нацията?


- Нека бъдем реалисти. Имаме отрицателен естествен прираст, който се дължи на това, че се раждат по-малко деца, отколкото са хората, които умират. Не е вярно обаче, че в последната година има катастрофа - нито за страната, нито за областта. По-скоро обратното - има бавна тенденция на увеличение на раждаемостта. Другата причина, поради която населението намалява, е външната миграция, която също е с отрицателен баланс. И механичният ни прираст е отрицателен и понеже се състои само от млади хора, които излизат от страната, той оказва влияние и върху естествения прираст. Това обяснява защо е такова положението, но нито то, нито тенденцията е катастрофална. Да, има колебания, най-различни влияния. Едно поколение е по-голямо, друго е по-малко. Има различни фактори, които оказват влияние върху броя на населението от година за година. Затова е по-правилно да се гледат дългите тенденции, характерното за типове страни. България се намира в Източна Европа и за тези страни има характерни особености.


- Според данни на статистиката за последните 22 години Пловдивска област се е стопила със 106 000 души. Това не е ли твърде много?


- И какво от това? Няма нищо страшно. Има един показател - тотален коефициент за раждаемост - среден брой деца на една жена. За Пловдивска област този показател дори е малко по-висок, отколкото в останалата част от страната. Този показател няма тенденция да намалява. А за България не е толкова страшно, че имаме ниска раждаемост, а че имаме изключително висока раждаемост в юношеските възрасти - по-висока е от всички други държави в Европа. Става въпрос за възрастите 14, 15, 16, 17, да речем, че 18-19 е нормално и там дори се приближаваме към другите държави. Като прибавим раждаемостта във възрастта под 18 години, която у нас е изключително висока, към данните от другите възрасти, където цифрите са ниски, се получава 1.5 - около тази цифра се колебае средният брой деца на една жена - и за страната, и за Пловдив. В областта е дори малко по-висока: Цифрите са 1.66 за селата на областта, 1.49 за градовете. А за цялата област за 2012 г. показателят е 1.53. Малко се преиграва, като се използва т. нар. брутен коефициент, който е брой деца на 1000 души от цялото население. Това не е правилно. Когато говорим за раждаемост, е добре да гледаме раждаемостта на жените, не на цялото население. А в България нераждащите са сравнително много - това е друг наш проблем - застаряването на населението. Според мен по-добър е другият показател, тотален коефициент на раждаемост, който е освободен от влияния на възрастовия и е сравнително стабилен през годините.
Това, че младите хора отлагат децата за по-късна възраст, за да учат, да постигнат по-добър стандарт, да пътуват, е модел, характерен за по-развитите страни. Той се наблюдава вече и у нас. А това не е непременно лошо, не е катастрофално и ужасно.


- Да, но ако погледнем в интернет, виждаме стряскащи прогнози - че до 2060 г. областта ни ще се стопи с още 143 000.


- В случая говорим за прогноза. Посочих достатъчно цифри, от които личи, че в момента няма тенденция за намаление на раждаемостта.
Специално за област Пловдив извадих следните данни: За 2012 г. са починали 9693 души, а са се родили 6694, т.е. починалите са с около 3000 повече от родените. Това обаче е следствие от възрастовата структура, следствие на миграцията, която също влияе. Когато има повече стари хора, ясно е, че ще умират повече, отколкото ще се раждат. Но Пловдивска област не е по-зле в демографско отношение, отколкото Северозападна България, където са най-зле.


- Как стои Пловдив в страната по отношение на тенденции и обезлюдяване на селища?


- В Родопите се наблюдава обезлюдяване, но ситуацията не е по-сериозна, отколкото в страната като цяло. По-тревожна е тенденцията в Северна България - в Ломско, Видинско има села, където населението отдавна се е оттеглило и са се заселили цигани. Постепенно настъпва циганизация, започват агресивни прояви спрямо останалите в тези селища малцина българи, предимно стари хора.


- Виждате ли опасност от циганизация на държавата?


- Да, има такава опасност, трябва да се положат много сериозни усилия от страна на държавата и на местните органи за управление за предотвратяването є. Много важно е децата на ромите да ходят на училище - това е единственият правилен път да се интегрират. Не трябва да има и такава мизерия в ромските квартали, която наблюдаваме, особено в софийските, не толкова в пловдивските. Държавата трябва да се погрижи да няма гета. Справянето с неграмотността трябва да бъде издигнато като изключително важна задача на държавата, решаваща и за бъдещето на нацията. Наблюдаваме, от една страна, увеличение на процента на висшистите сред младите хора, виждаме обаче и увеличение на неграмотните.


- Как ви изглежда прогнозата след 20 г. половината от работоспособното ни население да са роми?


- Нека сме по-внимателни с прогнозите, не бива да подхождаме грубо. Първо на първо, има процес на преливане между етносите. Това, че едно бебе се е родило в циганско семейство, не значи, че то ще живее мизерно и няма да се образова. Много зависи от политиката на областта на образованието. То е това, което дава възможност на хората да работят, да не бъдат бедни, да придобият и да създават ценности. Така ромите ще придобият елементарни морални ценности, ще разберат, че да се краде е лошо - мнозина от тях сега не го знаят.


- Как ще коментирате факта, че сме страната с най-много възрастни хора в Европа - всеки пети българин е на възраст над 65 години?


- Не сме само ние, има и други държави с такива цифри, застаряването е общ процес. Отново зависи по кой показател съдим. Процентът на старите хора не е най-висок в България, ние сме по средата, по-скоро сме някъде сред държавите в Европа с по-остаряло население. Остаряването се влияе не само от раждаемостта, от липсата на деца, но и от смъртността. Когато хората доживяват до по-висока възраст, населението остарява. А при нас имаме проблем със смъртността в средната и висока възраст. Ако не беше така, старите хора у нас щяха да бъдат повече. Според данните живеем със 7-8 години по-малко от средния европеец. Това обаче е характерно за Източна Европа - просто тук са по-големи стресът, натоварването, противоречията и хората не издържат. Тенденцията не е от сега, а още отпреди началото на демократичните процеси.
След това се засили, в момента обаче има малък спад на тази негативна тенденция. Младите живеят по-добре, по-здравословно. Особено при мъжете има увеличение на смъртността в някои средновисоки възрасти, което на Запад го няма. Това също увеличава смъртността у нас - най-вече от инфаркти и инсулти.


- Традиционно семеен човек ли си остава българинът? Залага ли повече на новите семейни модели - съжителство без брак, семейство с един родител, разведени?


- По начало нашата семейна система изостава с около 20 години от тенденциите в Западна Европа. При социализма нямаше информация за тези нови семейни модели, пък и те не бяха и разрешени. Не беше позволено мъж и жена да живеят заедно, дори да преспят в хотел, ако не са женени. Освен в етнически малцинства, където имаше нерегистрирани бракове, и още ги има.
С настъпването на демокрацията традиционната брачна система започна да ерозира, сега голяма част от младите хора, а и от средното поколение, приемат новите семейни модели. Вече е нормално да се живее без брак, да се роди дете без брак. Но част от населението, предимно в селските и планински райони, остава традиционно ориентирано и идентифицира семейството с брака.


- Как това влияе на демографията?


- Наричаме го втори демографски преход - дълъг период, в който намалява смъртността, а после и раждаемостта. При този демографски преход, свързан с новите семейни модели, принципно се наблюдава още по-голяма намаление на населението. Всичко обаче е относително. Във Франция например раждаемостта се е вдигнала напоследък до 2 и над 2 деца средно на една жена. И в Европа раждаемостта също е започнала да се вдига.


- Колко е оптималното население според демографията?


- Имаше такава теория за демографски оптимум по времето на социализма. Не може да се каже, въпросите в тази сфера са много деликатни. Не може някой демограф да каже: Населението трябва да бъде толкова. Това не е работа на науката, божа работа е. Не можеш да кажеш на едно семейство колко деца да има. В момента раждаемостта и миграцията са много важни фактори както в Европа, така и в света. Раждаемостта явно ще е ниска, но и смъртността ще е ниска. Държавните граници вече не са абсолют по отношение на едно население. Все повече български граждани се раждат и в чужбина. Имам внучета, които са и френски, и български граждани. Все повече ще бъдат смесените бракове, децата, смесица от раси, няма да е така стриктно национално едно население.


- Т.е. нямаме основания да се боим, че сме пред изчезване?


- Не. Но не трябва да се акцентира върху демографията, е върху социалния живот - бедността, образованието. Броят жители не е решаващ, важно е обществото да се развива правилно. Раждаемостта ще се повиши от само себе си, ако има по-добри условия на живот. Политиците трябва да осигурят повишаване на жизненото равнище на хората, да осигурят условия за бизнес. Само с помощи не става.


- Висшистките у нас раждат по-малко. Науката позволява на жените да раждат по-късно. Как това влияе върху демографския модел?


- Висшистките навсякъде раждат по-малко, не само у нас. Новите репродуктивни методи като ин витро създават нови условия за възпроизводство. Така жени, дори без партньор, вече могат да имат дете, като използват сурогатни майки. Вече има случаи и на мъже, които могат да се сдобият с деца по този начин. Вече опираме до мотивацията. Това позволява на хората да имат деца в един по-късен момент от живота си, когато направят кариера, създадат си добър жизнен стандарт. В България вече има доста жени, които имат деца на по-висока възраст. Нито възрастта, нито липсата на партньор вече е спирачка да имаш дете, ако наистина го искаш. Допреди години това беше немислимо, а сега е напълно приемливо. Някога жена да роди без мъж беше ужасно, а сега това е съвсем нормално на Запад, постепенно става приемливо и у нас.


- Жената ли е решаващият фактор в демографията?


- Имате предвид сигурно книгата ми “Жената звяр”, в която се опитах да покажа отрицателните страни на жената. Мъжете са много потиснати в Източна Европа, жените много командорят. Прекалено освободени са, трябва да са по-кротки, по-смирени, да дават повече възможности за изява на мъжете. Да, може би жените могат да окажат доста силно въздействие върху демографията. Може би, ако се обичат повече, ще се получи този ефект. Младите в България имат проблеми да създават двойки, виждам го ясно при студентите. Мацките трябва да са по-кротки.


- Това ли е типът жена, най-полезна от гледна точка на демографията?


- Много е просто - от какво имат нужда децата? От ласка, внимание. А не от жена, която нонстоп работи. Жената трябва да умее да балансира, да е по-мека. Повечето днешни жени не са такива, това важи и за Пловдив. Това свръх напъване да се докажеш на всяка цена, да направиш кариера, да се надскочиш прави жените нещастни.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Калинка Малинка

Калинка Малинка

22.05.2013 | 11:36

\"Ромите ще придобият елементарни ценности,ще разбират,че да се краде е лошо-мнозина от тях сега не го знаят\"...Мадам Сугарева,ако\"Циганите\" не го знаеха по тази логика щяха да крадат абсулютно всички,а не да пускат в ход малолетни,бременни и безимотни,от които държавата не може да си прибере наложената глоба или да приложат закона, който закриля деца при извършено престъпление .На практика излиза,че ние сме образовано-глупавите, докато неграмотните цигани знаят по-добре от нас как да оперират престъпленията с помоща на закона.Мадам слезте на земята.

Отговори
0 0
Статистик

Статистик

22.05.2013 | 10:48

Българите ще останат 300 000.Докато имаме такива професори като М.Сугарева няма да се променим.Цял свят и дозина науки сочат,че се \"топим\" - Проф. Сугарева ще ми твърди друго...\r\nАми да нея няма да я има след 20-30 г. ,защо да се тормози с верните факти...\r\n*Моля подбирайте си събеседниците за интервютата!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?