71

Маестро Йордан Камджалов пред "Марица": Служа на музиката, която спасява душата

Йордан Камджалов е първият чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за Генерален музикален директор и Главен диригент на град Хайделберг, Германия. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон. Избран от Лондонска Филхармония за един от тримата най-добри диригенти на своята генерация. Удостоен с над 10 престижни международни отличия.

С впечатляващите си изяви на три континента, Йордан Камджалов е сравняван в европейската преса с легенди в дирижирането като Тосканини, определян е като "един от най-ярките диригенти от своето поколение". НАСА и Международният център по астрономия дават неговото име на астероид през 2014 година. На 29 години Камджалов създава фондация за подпомагане на млади български творци. Има 3 деца – Кубрат, Рада и Зора.

Сега представя новия си изключителен проект - "Мистерия и свобода", в който участва и Софи Маринова. Ето какво сподели маестро Камджалов пред "Марица" за мащабния спектакъл, който ще превземе Античния театър на 21 и 22 юни: 




 - Разкажете малко повече за последния ви проект „Мистерия и свобода“? Как възникна идеята, как се стигна до реализацията му и т.н.?

 - С мистерията и свободата в изкуството се занимавам откакто се помня. Те са моята цел в изкуството, която съм преследвал и във всички над 50 места на 3 континента по света, където съм работил като диригент. Търсих глас, който да може да влезе в тази концепция без никакви клишета, страхове и предразсъдъци. Много съм благодарен на съдбата, че Софи се появи на моя творчески хоризонт. 

 - Със сигурност спектакълът ще е специален. Това ли е най-смелият ви проект до момента?

 - По отношение на консерватизма и дискриминацията в нашия класически сектор – да, това е най-смелия. 


 - Как се спряхте на безспорния талант на Софи Маринова, която е обичана от родната публика?

 - Както казах по-горе трябваше ми глас, който със своето голямо сърце и талант да може да влезе в мистерия и свободата и така по един естествен начин се спрях на Софи Маринова. 

 - Билетите се разпродават бързо. Каква реакция очаквате от публиката в различните градове, в които ще го представите?

Да, така е. Интересът е много голям. Ние вече сме в средата на нашето турне. Чакаме Пловдив с нетърпение. Това, което очакваме е това, което вече се случва навсякъде – възторг, сълзи, докосване на душата, еуфория, незабравимост. 





 - Ще представите „Мистерия и свобода“ и на Античния театър в Пловдив. Какво е мнението ви за града под тепетата? Част от живота ви е свързан с Пловдив, а и пловдивската публика е от онези, които изпитват глад за култура, за проекти като вашия.

 - Да. От дете съм свързан емоционално силно с Пловдив. За нас е радост, отговорност и привилегия да бъдем отново при вас. 

 - Носи ли музиката храна за душата в днешно време или се е превърнала само и единствено в машина за платени емоции?

 - Има музика, която забавлява, има музика, която разболява, има музика, която лекува, има музика, която спасява и храни душата – от последната се интересуваме и на нея служим. 

 - Какво мечтаете да постигнете, а все още не сте?

 - Да дирижирам „Залезът на боговете“ на Вагнер. 

 - Създадохте фондация за подкрепа на млади таланти. Често чуваме колко много талантливи и даровити деца ражда България, но сякаш всичко остава само приказки, без подкрепа. Всъщност, от каква подкрепа се нуждае един прохождащ талант? Какво повече трябва да се направи, за да осигуряваме светлина за даровитите деца на България?

 - Да. Държавата е абдикирала от почти всичко включително и от пълноценна грижа за децата. От години апелирам за създаване на безпрецедентно Министерство на таланта, което да се занимава с колосалния човешки потенциал на България – там е ключът към бъдещето ни. 

 - Правилно ли възприемаме смисъла на живота? Всеки сам поставя своите рамки, цели и граници, но умеем ли да погледнем дълбоко в сърцевината на съществуването си?

 - Аз не ги разбирам тези неща. Аз не знам какво правят и какво не правят хората. Аз не вярвам в избора и свободата в глобалния смисъл, а смятам, че перманентния въпрос за смисъла, който дебне от всякъде в съвременното общество, е част и от неговата безпътица.



 - Как преминава един работен ден на маестро Йордан Камджалов?

 - Не знам какво да кажа за моят ден. Той е ектремен във всяко едно отношение. Не пожелавам на никого да живее моят живот. Аз съм в служба. Същевременно не искам да живея живота на никой друг. Аз обожавам моя живот и стоя зад всяка моя мисъл и зад всяко мое действие за последните 30г. Никога не съм искал нещо друго.

 - Кои са най-важните житейски уроци, които сте научили и които прилагате в своя живот?

 - Че трябва да порасна. Че трябва да се науча да обичам. Че трябва да науча смирението. Че има за какво да благодаря. Че истинската сила е в голямата любов и голяма прошка, голямото уважение към всичко живо в цялата вселена.  

 - Какво може да очакваме от маестро Йордан Камджалов в близко бъдеще? Работите ли по други нови проекти?

 - Продължаваме с все повече мистерия, все повече свобода, все повече красота, отговорност, грижа за младите таланти, грижа чрез култура и просвета за нашето прекрасно, но болно човечество…..и така до края на живота.

 - Какво е най-важното, на което учите и което трябва да знаят младите таланти, за да продължат по пътя към успеха?

 - Да са абсолютно дисциплинирани, абсолютно отдадени. Да имат смисъл, мисия и цел да бъдат полезни на другите иначе всяка една известност, имане и привилегии са безсмислени. 




 - Кое е най-хубавото нещо, което сте чували за себе си, за постигнатото от вас?

 - Никой няма нужда да ми казва колко съм велик, защото аз по-добре от всеки имам идея за своята извънредност. И никой няма нужда да казва колко съм нищожен, защото само аз познавам пълния мащаб на собствената си посредственост….. но, да, още когато се появих в България за първи път преди години истински познавачи на диригентското изкуството казаха: „Има Камджалов и всички останали“. С това спонтанно изказвано убеждение моите най-големи почитатели са ми създали неволно най-големите врагове…..Оттогава мнозина „колеги“ правят всичко възможно аз да не съществувам. Но уви, аз съществувам и нищо не може да спре моя път.

В този смисъл аз нямам нужда от комплименти. Искам да помоля всички съпричастни да се включат в нашето дело на Фондация „Йордан Камджалов“ за подкрепа на колкото се може повече прекрасни, млади, подрастващи талантливи българи. 

 - Какво обичате да правите през свободното си време?

  - Нямам такова.

 - Какво ще пожелаете на читателите на „Марица“?

 - Да дойдат на нашите концерти. Те носят вдъхновение, надежда, свобода и стремеж.

снимки: личен архив

Оцени новината

Оцени новината
3.9/5 от 22 оценки
3.9/5 от 22 оценки

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?