71

Любомир Кючуков: Войни и бедност помпат мигрантския поток по границата ни

За съжаление, в момента доминира тезата „към мир чрез война”

Нидерландия и Швеция не ни искат в Шенген не заради корупцията, а заради мигрантите

Борбата с тероризма не е задача само на органите за сигурност, но и на политиците​

 

  - Г-н Кючуков, знак ли е кървавият атентат в Истанбул за ренесанс на терористичните атаки след временното затишие по време на ковид пандемията, или това е просто част от десетилетната битка между Анкара и кюрдите? Колко сериозен е рискът от провокативни атаки на терористи по време на предстоящите коледни празници?

- Последните атентати в Турция са свързани с кюрдския проблем и невъзможността както на Анкара, така и на международната общност като цяло да намери негово решение. В този смисъл те са, на първо място, вътрешен турски проблем. Това не означава обаче, че е отпаднал рискът от нови терористични актове в други държави. Защото не са решени проблемите, водещи до тях. Натрупването на кризи, разтварянето на ножицата на неравенствата, ескалиращата конфронтация, милитаризацията на международните отношения в съчетанието със загубата на персонална сигурност, както и расовото и религиозно противопоставяне, генерират кризисно съзнание, радикализиращо и екстеримизиращо определени социални прослойки. От тази гледна точка борбата с тероризма не е само и единствено задача на органите за сигурност, а преди всичко въпрос на политика за решаване на проблемите.

- Ще се засилва ли мигрантският натиск по южната ни граница, която е и външна за ЕС? Какви са най-належащите мерки, които трябва да вземем? Доколко можем да разчитаме на подкрепа от Европа? 

- Европейската подкрепа е налице - както финансова, така и по линия на Фронтекс, а и преди всичко - чрез договореностите на ЕС с Турция. Но това само по себе си не решава въпроса - нито за България, нито за Европа. Защото това са мерки, които се борят със следствието, а не с причината. А причините са пределно ясни: за бежанците това е войната, за мигрантите - бедността. Засега тенденцията е обратна - вече имаме война и в Европа и над 5 милиона украински бежанци на континента в добавка към тези от Близкия изток и Афганистан. А глобализацията превърна бедността на Африка в проблем и на Европа - и помощта за развитие, която ЕС оказва на африканските страни, е много слабо ефективна.

- След като и Швеция, освен Нидерландия, се обяви против приемането ни в Шенген, какви са шансовете ни да влезем в зоната без граничен контрол през декември? 

- Резервите на Нидерландия, а вече и на Швеция, и евентуално и на Дания, са облечени в общоевропейска риторика, но те са продиктувани от вътрешнополитически съображения. На преден план се изтъква несправянето с корупцията, но в съдържателен план реалните притеснения в тези страни са в полето на миграцията. Трудностите при справянето с мигрантската криза доведоха до засилване влиянието на крайнодесни, антимигрантски партии (какъвто е случаят в Швеция). На практика редица страни - членки на ЕС, предпочитат да имат няколко граници на пътя на мигрантите, отколкото само една, шенгенска, между България и Турция. Затова и присъединяването на България към Шенген е дори по-проблематично от това на Румъния - въпреки че мониторинговите доклади за Румъния по проблемите с корупцията продължават, докато за България те вече са прекратени. Позитивното е, че наред с Европейската комисия и Европейския парламент вече и доскоро скептичните Франция и Германия вече подкрепят присъединяването ни към Шенген.

- След серия от санкции ЕС готви нов документ с допълнителни мерки за изолация на Русия. Ще стигне ли охлаждането на отношенията Брюксел-Москва до замръзване? Кой губи повече? 

- Тук вече не става дума за замръзване, а за пълно разкачване на Европа с Русия. Прекъсват се на практика всички връзки - икономически, финансови, транспортни, културни, спортни, дори контакти между хората. Губим всички. След Украйна и Русия най-пострадавша е Европа. При това дългосрочно. И тук не става дума само за енергийната криза. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика  Жозеп Борел заяви, че възходът на Европа през последните десетилетия се дължи на американските гаранции за сигурност и на руските ресурси. Заради войната Европа загуби руските ресурси, но стана още по-зависима от САЩ в сферата на сигурността - ЕС забрави за амбицията си да придобие стратегическа автономност и да се превърне в самостоятелен глобален играч. Трупат се и вътрешнополитически напрежения - и въпреки че протестите са социални, а не антивоенни (срещу поскъпването на живота, инфлацията, цените на тока), те оказват сериозен натиск върху правителствата.

-  На срещата на Г-20 в Индонезия домакинът, президентът Джоко Уидодо, призова двайсетте най-развити страни да сложат край на войната в Украйна. Президентът Володимир Зеленски, който се включи виртуално, дори предложи мирен план, а междувременно Общото събрание на ООН излезе с резолюция Русия да плати репарации на Киев. Ще отстъпи ли Русия на натиска отвън? Вижда ли се краят на войната в Украйна, или тя още повече се затяга, предвид идващата сурова зима? 

- Украйна има всичко законни и морални основания да се стреми да си възвърне завладените и анексирани от Русия територии. Два са възможните пътища са постигане на тази цел: военен и политически. От гледна точка на резултата нито един от тях не дава гаранции, че това ще се случи. От гледна точка на цената обаче те са несъпоставими: продължаването на войната означава още повече жертви и разрушения. И омраза. Планът, за който говорите, в дипломатическата терминология, попада в графата „нонстартър”, т.е. не може да послужи за основа за преговори. Той и не цели това. В него се излагат условия, при които Украйна би се съгласила да прекрати войната, а не да преговаря: като освен за освобождаване на всички окупирани украински територии, там става дума и за изплащането на репарации, както и предаването на международен трибунал на политиците, започнали войната, т.е. на руския президент. Впрочем, същият беше руският подход преди началото на военните действия, когато Кремъл излезе с предложения за бъдещите отношения със САЩ и НАТО, изискващи като първа стъпка връщане към състоянието от 1997 г., т.е. страните от Източна Европа да напуснат алианса. За съжаление, в момента доминира тезата „към мир чрез война”. Ние говорим за защита на демократичните ценности, но човешкият живот, респективно мирът, са ценности от най-висш порядък.

- Ще рискува ли НАТО да се намеси по-активно в конфликта между Русия и Украйна след инцидента с  жертви в Полша в резултат на ракетен обстрел? 

- Най-важното действие по време на кризата с ракетния удар в Полша беше американската реакция. Заявлението на американския президент Джо Байдън - както като бързина, така и като съдържание - че ракетите не са изстреляни от Русия, отне взривоопасния потенциал на инцидента. Фактът, че това беше инцидент, не ни дава обаче основание да се правим, че нищо не се е случило. Защото това беше поредната стъпка към евентуален глобален конфликт. Следващия път при подобен случаен инцидент или целенасочена провокация жертвите и пораженията могат да бъдат много по-тежки и могат да се задействат системи за сигурност и протоколи за реакция, които да изпреварят политическия анализ и оценка. Освен това - всички сме наясно, че ако при такъв инцидент бъдат замесени руски ракети, нашата реакция съвсем не би била толкова успокояваща.

- САЩ ще продължат конкуренцията с Китай, но няма да търсят конфликт, заяви американският президент Джо Байдън на форума в Бали, където дори стисна ръката на китайския си колега Си Дзинпин в Бали. Байдън обаче обяви за червена линия амбициите на Пекин към остров Тайван. Кой има повече козове в противоборството Китай-САЩ?

- Срещата между двамата президенти сама по себе е позитивен факт. Но има твърде малко основания да се очаква, че това ще се превърне от събитие в процес. Противоборството между САЩ и Китай е обективно обусловено. И то ще определя динамиката на международните отношения през следващите десетилетия. Защото става дума за борбата за глобално лидерство. Въпросът е дали тази борба ще бъде под формата на съревнование в рамките на съществуващите норми на международното право, или ще се развие като ескалираща конфронтация от позиция на силата. Като Тайван е ключът към неговия отговор. Най-важното към момента е съхраняването на едно работило в продължения на четири десетилетия статукво: САЩ да продължат да се придържат към политиката си на „стратегическа двусмисленост” (т.е. приемайки тезата за „един Китай” и същевременно гарантирайки сигурността на Тайван), а Китай от своя страна да се въздържа от всякакви агресивни политически и най-вече военни действия спрямо Тайван.

- Очакваната червена вълна, т.е. доминация на републиканците, не се състоя на междинните избори в САЩ на 8 ноември. Какъв знак е това? Какво следва - втвърдяване или промяна във вътрешната и външна политика на Белия дом?

- Републиканската вълна не се състоя, но изборите свидетелстват за една дълбоко разделена и конфронтирана нация. Неочаквано доброто представяне на демократите се дължи не толкова на политиката на администрацията на президента Байдън (чийто личен рейтинг е много нисък), колкото на страховете в американското общество. Страхове за демокрацията в страната - с оглед на сериозно накърнените базисни постановки на демократичния процес и агресивния отказ за признаване на резултатите от президентските избори. Това, което следва, е затруднен законодателен процес в един Конгрес, където всяка от двете партии контролира по една негова камара, проблеми за президента Байдън по въпросите на вътрешната политика, както и втвърдяване на външнополитическите послания - въпреки че в средите на Републиканската партия назряват нагласи за намаляване на американската ангажираност, на първо място финансова, с войната в Украйна. Парадоксът е, че за евентуалното прекратяване на една война на национализми, каквато е тази в Украйна, разчитаме на други национализми (в САЩ, Италия, Унгария, Турция...), за които негативните последствия върху собствените им страни имат приоритет над прокламираната солидарност с Украйна.

- Доколко сериозна заплаха за амбициите на Доналд Тръмп за връщане в Белия дом е новата звезда на републиканците - губернаторът на Флорида Рон Десантис?

- Междинните избори бяха удар по Тръмп - и по тръмпизма. Кандидатите, носители на агресивната риторика и конспиративните теории, подкрепени от Тръмп, се представиха под очакванията. Може да се очаква процес на преосмисляне вътре в Републиканската партия - не толкова на политическите позиции, колкото на тяхното артикулиране. Десантис би могъл да олицетвори тези процеси: заявявайки нееднократно, че е „тръмпист” по идеи, той не всява страхове като поведение.

 

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на  Института за икономика и международни отношения. Завършил международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и посланик в Лондон (2009-2012 г.). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански. 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?