Следвайте ни

Любомир Кючуков пред "Марица": В Афганистан винаги е по-лесно да се влезе, отколкото да се излезе

viber icon

Износът на демокрация доведе до разрастване на радикалните групировки

САЩ понесоха основния удар, защото няма елегантен начин да загубиш война

Парадоксалното е, че разчитаме и на талибаните за справяне с бежанската криза

България е сред най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция 

- Г-н Кючуков, връща ли се шериатът в Афганистан? Как ще управляват талибаните, ще създадат ли ислямски емират?

- Да, това е отдавна оповестената крайна цел на талибаните - да превърнат Афганистан в емирство, управлявано по правилата на шериата. И те са на път да я осъществят.

- Ще бъдат ли гарантирани общественият ред и сигурността в страната? Ще бъдат ли принудени жените да сложат бурки? Ще могат ли да учат и да работят?

- Първата цел на талибаните е да установят пълен контрол върху страната. Те ще се опитат да наложат своето управление и свой ред, който да бъде спазван безпрекословно. Като твърде вероятно това ще бъде съпроводено с репресии срещу техните противници, особено в провинциите, където местните военни лидери са практически независими. Има всички основания да се очаква, че ислямските порядки ще бъдат налагани и силово, при това в крайни фундаменталистки форми. Това означава, че всичко, което ние включваме в понятията „демократични права“ и „равноправие на половете“, остава в миналото. Ограниченията върху жените ще бъдат прилагани във всичките им аспекти: от облеклото, до достъпа до образование и участието в обществения живот - независимо от заявленията, които талибаните правят в момента, че ще запазят правата на жените.

- Как талибаните постигнаха толкова бърза победа над властта в Кабул?

- Това беше един предизвестен провал. Всеки, който дори бегло познава историята на страната, е наясно, че военната интервенция не може да наложи западното разбиране за демокрация в страната. Афганистанското правителство нямаше никакъв шанс да спре талибаните, защото то се асоциира с чуждестранното военно присъствие и за голяма част от населението съпротивата бе и национална кауза, т.е. битката там бе за вярата, за исляма, и против чужденците неверници.

- Загуби ли Западът битката с ислямизма? Или провалът е с налагането на демокрация по западен модел в Ирак, Либия, Сирия?     

- Първо, оказа се, че износът и налагането на демокрация според нашите разбирания е невъзможен. Второ, резултатът от военните интервенции бе разпад на държавността във всички тези страни и дестабилизация на целия Близък изток. Трето, навсякъде това доведе до разрастване влиянието на радикални ислямистки групировки. Но най-важното е, че битката с радикалния ислям е за съзнанието на хората и нейното поле не е само на територията на Ислямския свят, а и в европейските общества. И тя може да бъде спечелена само в съюз с широките мюсюлмански общности по цял свят - за ограничаване и ликвидиране на фундаментализма и тероризма. Обратното би означавало война между религиите.

- Кои от големите играчи могат да получат най-големи дивиденти от ситуацията в Кабул? А кои загубиха?

- САЩ понесоха основния удар - не само военен, но преди всичко политически. И нетолкова в региона, колкото като световен хегемон. Защото няма елегантен начин да загубиш война - както писа „Вашингтон Пост“. Симптоматично е, че едновременно нараства влиянието на основния съюзник на САЩ в региона - Пакистан (на чиято подкрепа в най-голяма степен се дължи победата на талибаните), и на основния противник на САЩ там - Иран (който разчита на исляма като мост за развитие на отношенията с талибаните, което да го направи значим фактор в международните процеси в района). Русия и Китай също вече имат установени контакти с талибаните, а Турция търси своето място в геополитическия пъзел, поемайки роля в охраната на летището в Кабул. Въпреки че повече от година преговарят с талибаните и ще продължат да търсят контакти с тях, САЩ ще бъдат принудени да заделят много сериозен финансов ресурс за възстановяването на Афганистан, ако искат да запазят някакво влияние там - нещо, което талибаните вече директно си поискаха като компенсация за военната интервенция. Същото се отнася и за Европа.

- Избърза ли президентът Джо Байдън с изтеглянето на американския контингент?

- Въпросът не се свеждаше до това кога, а как ще се извърши изтеглянето. Практиката показа, че в Афганистан винаги е по-лесно да се влезе, отколкото да се излезе. Подходящ момент нямаше. А начинът, по който бе извършено изтеглянето, беше с изключително тежки последици за реномето на САЩ - и НАТО. Но най-вече - с поставянето под угроза на живота на десетки и може би стотици хиляди афганистанци.

- Може ли Афганистан да се превърне в център за терористи? Доколко е сериозна опасността от нови атентати в Европа?

- Опасността от нови атентати в Европа произтича не от една определена държава, а от идеологията на радикалния ислям. Затова тя ще продължи да съществува, независимо от случващото се в Афганистан. През всичките тези години присъствието на войски на НАТО в Афганистан не предотврати извършването на многобройни атентати в Европа. Трябва да се има предвид също така, че талибаните имат доста сложни и противоречиви отношения с други радикални ислямистки организации - Ал Кайда, „Ислямска държава“ и т.н. И те ще се опитат да ограничат до минимум възможностите на други ислямистки формирования да оспорват тяхната доминация в Афганистан. Което пък от своя страна може да пренасочи активността на някои от тях към други региони.

- Ще успее ли Европа да се справи с бежанска вълна от Афганистан?

- Те са тук, защото ние бяхме там. Едва ли има по-убедително доказателство за верността на това твърдение от случващото се в момента с бежанците от Афганистан. Ние се сблъскваме с последствията от собствената си политика. От една страна, Европа трудно ще издържи на нова мащабна бежанска вълна - преди всичко в политически план - заради силните антимигрантски обществени нагласи. От друга - Европа не стои никак добре в морален и хуманитарен план. Това, което ние реално казваме на всички тези афганистански граждани, които довчера са били нашите основни партньори и съюзници в страната, е: „Стойте си в Афганистан, оправяйте се сами, може и да ви се размине!“.

- Ще спре ли стената, която строи президентът Ердоган по границата с Иран, наплива от мигранти от Кабул ?

- В момента ситуацията е такава, че стотици хиляди афганистанци искат, но само стотици успяват да напуснат страната. Парадоксалното е, че ние разчитаме основно на талибаните за справяне с бежанската криза: първо, да изпълнят обещанието си, че няма да има репресии; второ, да удържат контрола върху границите на страната. Натискът върху България може значително да се увеличи, при условие че талибаните започнат масови репресии. Сегашният канал за евакуация по въздушен път на практика не касае България, но той скоро ще бъде затворен. Тогава все повече ще се търсят сухопътни маршрути - към Средна Азия, през Иран, а и към Пакистан. България попада на пътя на бежанците, които биха тръгнали към Западна Европа през Иран и Турция. А техният брой едва ли ще бъде малък.

- Какви мерки трябва да предприеме България предвид засилващия се миграционен натиск? Трябва ли да потърсим конкретна помощ от НАТО и САЩ?

- Основното поле за политическа активност на страната в по този проблем не са САЩ и НАТО, а ЕС. България е сред най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция - защото ние сме външна граница на ЕС и защото сме транзитна страна. Само с координирани усилия могат да се гарантират външните граници на съюза, както показа практиката - споразумение с Турция може да се постигне само на ниво ЕС, а ако няма договорени ангажименти по разселването на бежанците, те, по силата на Дъблинския регламент, ще остават в първата страна на ЕС, в която са влезли, т.е. и в България. Разбира се, общ европейски подход ще означава не само помощ, но и ангажименти за България.

Визитка

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на  Института за икономика и международни отношения. Завършил международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и посланик в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Апаш

Апаш

21.08.2021 | 12:35

То като в затвора ба си

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?