Любомир Кючуков, дипломат: САЩ и НАТО не желаят директен конфликт с Русия
- 09:00, 24.07.2023
- 09:09, 24.07.2023
- 2208
- 9
България е ключов елемент от югоизточния фланг на НАТО
Войната в Украйна не може да бъде спечелена и това поставя сложни ребуси пред международната дипломация
Повече оръжия винаги означава повече война
- Г-н Кючуков, стана ли НАТО по-силен и единен международен играч и значим гарант за сигурност след срещата във Вилнюс?
- Вилнюс потвърди всички основни процеси, свързани с НАТО. Нападението над Украйна консолидира Алианса и вече никой не говори за неговата „мозъчна смърт”; преутвърди доминацията на САЩ, разклатена при управлението на Тръмп; застави страните да се ангажират с високи разходи за отбрана; засили вътрешната координация и стратегическото планиране. НАТО разшири в политически план глобалното си влияние, особено в посока Индо-тихоокеанския регион. Показателно е, че структури извън НАТО се съгласиха да поемат ангажименти, за да станат възможни някои от решенията във Вилнюс: Г-7 даде гаранции за сигурността на Украйна, които да компенсират страната за това, че не получи пътна карта за членство в Алианса, а ЕС пое ангажимент да размрази отношенията си с Турция, за да деблокира присъединяването на Швеция. От друга страна, пролича ясното разграничение между страните, носещи основни отговорности в Алианса (САЩ, Германия), и по-опортюнистично настроени държави от Източна Европа относно приема на Украйна. Също така извеждането на НАТО на преден план в международните отношения (дори за сметка на ЕС) допълнително разшири разминаването между „широкия Запад” и „глобалния Юг” по отношение на проблемите и приоритетите им.
- Защо Украйна не получи очакваната покана за членство? Нежеланието на САЩ да рискува ли е главната причина?
- Срещата във Вилнюс трябваше да направи крачка напред от тази в Букурещ през 2008 г., отворила пътя на Украйна към НАТО. Но не повече от една крачка - за да не се премине границата на риска от въвличане на НАТО в директен конфликт с Русия. Затова и Украйна получи гаранции за сигурност и ангажименти за оръжейни оставки, но не получи срокове за присъединяване. Самото условие, че Украйна няма да получи покана, докато войната не приключи, крие редица подводни камъни, доколкото не прецизира дали става дума за прекратяване на военните действия, или за възстановяване на украинския суверенитет върху цялата територия, включително Крим. Което поставя въпроса дали изобщо това членство е постижимо. И тук отново възниква усещането, че ние (ЕС и НАТО) не сме съвсем искрени в ангажиментите, които поемаме: защото в продължение на повече от десетилетие ние подкрепяхме „стремежа на Украйна към членство”, а не „членството на Украйна”.
- Какви са ходовете на Русия, заобиколена от натовски страни? Може ли да прибегне до ядрена защита и разширяване на конфликта извън границите на Украйна?
- Има две достатъчно видими червени линии, които се спазват и от Русия, и от САЩ: първо, да не се допуска конфликтът да прерасне в директен военен сблъсък между Русия и НАТО; второ, да не се стига до употреба на ядрено оръжие. Това е причината, поради която САЩ ограничават доставката на далекобойни и високотехнологични оръжия и поставят условия те да не се използват за атаки срещу руска територия, както и подпомагат Международната агенция за атомна енергия в дейността <210> в Запорожката АЕЦ. По същата причина и Русия избягва военни атаки в близост до границите с държавите от Алианса. Иначе казано, и двете страни разполагат с ресурси, включително ядрени, които могат да мобилизират - в случай че са заплашени от поражение. А това прави невъзможна и победата. Но логиката на войната води до нейната постоянна ескалация, което увеличава риска от излизане отвъд тези самоналожени ограничения.
- Изгодна сделка ли сключи турският президент Ердоган, който изненадващо отстъпи в последния момент от твърдото си вето за членството на Швеция в НАТО?
- Не бих казал, че тук има изненада. Въпросът беше не дали, а кога и срещу какво Турция ще свали ветото си. Ердоган осребрява геополитическото значение на Турция. Срещу обещанието за „пускане” на Швеция в НАТО той получи ангажимент от Швеция за мерки спрямо кюрдите в страната, съгласие от САЩ за самолети F-16, подкрепа за милиардни финансови инжекции от МВФ, отстъпки за „съживяване” отношенията с ЕС. Цената бе повишаване на напрежението в отношенията с Русия: както заради подкрепата на членството на Швеция в НАТО, така и след демонстративното връщане на военните командири на „Азов” в Украйна. Поне засега обаче Москва и Анкара са взаимно заинтересовани да продължат ситуационното си сътрудничество. Но трябва винаги да се отчита, че то не е стратегическо, тъй като интересите на двете страни най-често са противоположни и ситуацията може бързо да се промени.
- Превръща ли се Турция във фактор с надрегионално значение и влияние? Запазва ли си шанса да е посредник в мирни преговори между Русия и Украйна?
- Превръщането на Турция в глобален фактор е цел, преследвана последователно - и успешно от Ердоган. Като освен всичко друго, той си осигури и широка свобода за действие в регионален план - в Сирия, Кавказ, Ирак... Ако все пак се стигне до преговори между Русия и Украйна, Турция продължава да изглежда основен кандидат за посредник. Проблемът е, че поне в рамките на следващите месеци не може да се очаква нещо подобно.
- Влиза ли войната в Украйна в задънена улица, както твърдят източници от Пентагона?
- Напоследък все повече се увеличават анализите в САЩ, че това е война, която не може да бъде спечелена. Поставя се въпросът „какво ще стане, ако не стане?”, т.е. военната победа се окаже невъзможна. Това обаче към момента по никакъв начин не се отразява на реалната политика. Нещо повече, активизират се усилията и се разширява обхватът на доставяните оръжия, като стремежът е да се постигнат максимални резултати в рамките на трудно течащата контраофанзива. Има симптоми обаче, че след нейното приключване, към края на годината, може да започне опипване на почвата за търсене на политическо решение. Дори и президентът Зеленски заяви, че целта е в рамките на контраофанзивата да се постигнат максимални военни успехи, които да засилят преговорните позиции после. С други думи: очаква ни ескалация преди евентуални преговори. Ако се стигне до политически диалог обаче, той ще бъде за условията за прекратяване на военните действия, а не за решаване на конфликта, т.е. за примирие, а не за мир. Боя се, че териториалните въпроси задълго ще остават нерешени и огнище за бъдещо напрежение.
- Блъф или реална заплаха за режима на Кремъл беше бунтът на шефа на частната военна компания „Вагнер“?
- Проблемите и напрежението са реални. Но те не идват от противниците на войната, а от по-радикалните среди, критикуващи „странната война”, при която Русия не използва в максимална степен своите човешки и военни ресурси. Логично е след този бунт Кремъл да се опита да затегне контрола - както в средите на армията, така и в по-широк план. Доколко това ще бъде успешно, ще зависи от процесите в ръководството на армията, както и от случващото се на терен, в рамките на бойните действия.
- Има ли риск за сигурността на Черноморския регион? Как България ще се впише в новите натовски схеми за сигурност?
- Има няколко ясни тенденции в света: ескалацията на дълбока и дългосрочна конфронтация, милитаризация на международните отношения, „секюритизация” на външната политика (когато сигурността е доминиращият мотив при вземането на политически решения във всички области), „регионализация” (разглеждане на регионите не като съвкупност от държави, а като „по-едропанелни” геостратегически обекти). Всичко това намери израз в широкомащабните регионални отбранителни плановете, приети във Вилнюс, където България е ключов елемент от югоизточния фланг на Алианса, на първо място в Черноморския регион. И естествено, че докато войната продължава, рисковете за Черноморския регион ще се увеличават. Повече оръжия обаче не носят задължително повече сигурност - ако те не са подкрепени и с международни споразумения. Това, което изцяло отсъства на този етап в концепциите за международна сигурност, е политическият компонент на сигурността.
- Искането за военна помощ за Украйна повиши политическото напрежение у нас. Само финансови ли ще са ползите от предоставянето на снаряди и стари БТР-и на Киев? Поставя ли ни това в риск?
- Формулата, възприета от българското правителство, е „всичко без...” - като след „без” стоят единствено летателните средства. Тоест всичко останало е допустимо. И докато аргументът да се помогне на една нападната страна изглежда естествен, то призивът да се освободим от ръждясващото в складовете оръжие звучи грозно - и можем само да се радваме, че нямаме ядрено оръжие на склад. Предоставянето на оръжия на Украйна само по себе си не увеличава рисковете за директен сблъсък на България с Русия. Но нарастват рисковете за цяла Европа, включително и за България, от ескалацията на военните действия и излизането им извън територията на Украйна - било то поради случаен инцидент или целенасочена провокация. Проблемът тук е в политическата логика, която доминира в момента и която се свежда до две думи: повече оръжие. Резултатът обаче е повече война, повече жертви, повече разрушения - година и половина след началото на войната ние не сме по-близко до нейния край.
ВИЗИТКА
Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на Института за икономика и международни отношения. Завършил международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Бивш заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и посланик в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.








