Следвайте ни

Любомир Кючуков: Борисов може да поиска от Тръмп да правим части за F-16

- Визитата на премиера Бойко Борисов в Белия дом е изключително признание и шанс за двустранните отношения. Какъв реален резултат да очакваме? Възможно ли е падане на визите за българи, както стана наскоро с Полша? 

- Всяка подобна среща е важен етап от развитието на двустранните отношения. Това бе дълго търсено и чакано посещение от премиера и то стана възможно в контекста на решението на България за закупуването на американските изтребители. Логично е в тези разговори да има два акцента: двустранното сътрудничество и средата за сигурност. За България водещи въпроси в двустранен план са отмяната на визите за българските граждани и стимулирането на американски инвестиции у нас.

Би било по-скоро изненадващо, ако има рязка промяна в американската позиция по отношение падането на визите. Отмяната на визите за Полша лежи изцяло в политическото, по-точно - в геополитическото поле. По отношение на американските инвестиции България би могла да се опита по-активно да се възползва от сделката за закупуване на F-16, като търси пренасочване на част от производството на компоненти за американската военна авиация у нас. А с оглед и на флуктуациите в отношенията САЩ - Турция.

Едва ли може да се очаква рутинно посещение на американски президент в България по двустранна линия в близко бъдеще. Както и при последното посещение на американски президент у нас ​- на Джордж Буш през 2007 г., подобна визита би била свързана с динамиката на геополитическата обстановка в региона и би се осъществила в съчетание с посещение и на други страни. Като ключово условие за подобен интерес е възстановяването на позициите на България като сериозен външнополитически фактор в региона.

- Има ли основания да твърдим, че отношенията София-Вашингтон в последните години се развиват успешно и наистина се превръщаме във важен партньор за САЩ?

- България и САЩ нямат никакви двустранни проблеми помежду си. Отношенията се развиват позитивно, а и България по правило отговаря на очакванията на САЩ. За САЩ България е важен партньор преди всичко от гледна точка на регионалната сигурност на Балканите и в Черноморския регион, както и през призмата на отношенията с Русия. Съществен елемент в американската политика за сигурност заема и въпросът за енергетиката. За България приоритет представлява активизирането на икономическото сътрудничество.

- Драмата Брекзит става все по-заплетена и протяжна. Да очакваме ли раздялата на Великобритания с ЕС да се случи до 31 януари догодина, или е възможно ново отлагане?

- Брекзит действително започна да омръзва на всички, а негативните резултати от него са факт, преди да се е състояло самото напускане: несигурност, дълбоко разделено общество, разбита политическа система, опасност за единната държавност на Обединеното кралство. Всичко оттук нататък зависи от резултатите от изборите на 12 декември. Ако консерваторите постигнат мнозинство, то Брекзит скоро ще бъде факт. Ако опозицията успее да формира правителство, то вероятността за ново отлагане и нов референдум е много висока.

Не следва да се изключва и вариантът за Брекзит без договор, въпреки че в момента имаме договор без Брекзит. Никой не би могъл да бъде готов за такъв вариант - тъй като тогава няма да има договорени механизми за напускането. Ще се търси някакво съгласие поне частично и там, където е възможно да се запазят сегашните правила, но на практика по-голямата част от тях ще се създават адхок, често в едностранен порядък. Опасенията са, че хаосът във взаимоотношенията между ЕС и Обединеното кралство при подобна хипотеза трудно би могъл да се избегне. 

- Приближаваме ли се до влизане в Шенген, след като през октомври отпадна мониторингът, наложен на България в сферите правосъдие и вътрешен ред?

- Мониторингът не е отпаднал. Имаше един позитивен доклад за България (за разлика от Румъния), но в него не се съдържаше предложение за отпадане на мониторинга. Нещо повече, прекратяването на механизма е в правомощията на ЕК, ала тя го прехвърли за мнение на Европарламента и Съвета на ЕС (т.е. държавите​ членки). Нещо повече - не можем да очакваме разделяне на България от Румъния. Идеята е да се създаде общ механизъм за наблюдение за върховенството на закона за всички страни - членки на ЕС, и механизмът за наблюдение и контрол върху България и Румъния плавно да прелее в новия инструмент - без прекъсване във времето. Проблемът е, че новият механизъм не предизвиква възторг в много от държавите в ЕС, особено идеята той да дава възможност за спиране на еврофондове - и не е ясно дали той ще бъде ефективно въведен през следващата година. В този смисъл очевидно усилията за влизане в Шенген ще трябва да продължат.

- Крие ли рискове за европейската перспектива на Западните Балкани и за стабилността на полуострова проектът "Мини Шенген", чиято реализация започнаха Сърбия, Албания и Северна Македония?

- По принцип всеки опит за премахване на бариерите и развитие на сътрудничеството между балканските страни би следвало да се приветства. Възможността за свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги между Сърбия, Албания и Република Северна Македония съдържа в себе си сериозен позитивен потенциал. Още повече че те заедно с останалите три страни от Западните Балкани и Молдова образуват Централноевропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА). Появяват се, разбира се, и въпроси. Няма ли това да бъде заместител на пълноправното членство в ЕС? Няма ли да създаде нови разделителни линии в региона? Как ще се преодолее възникналото (за първи път) напрежение между Албания и Косово ​- доколкото Прищина вижда в това стъпка към своята изолация и заобикаляне на въпроса с признаването на Косово от Сърбия? Тази идея се подкрепя от САЩ, но от ключово значение за нейната реализация ще бъде позицията на ЕС - каквато за момента отсъства.

- Турция започна депортация на джихадисти към Европа. Крие ли този ход на съседите рискове за България? 

- По принцип не би следвало ​- доколкото засега няма информация български граждани да воюват сред бойците на Ислямска държава. Но сам по себе си един такъв процес е достатъчно сложен - и от политическа, и от правна гледна точка, и в аспект сигурност.

- Как ще коментирате изявлението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт?

- Най-значимата геополитическа динамика днес се очертава вътре в широкия Запад, в евро-атлантическото пространство, между САЩ и ЕС. Раздалечаването е факт и то засяга и НАТО. Преди време Тръмп обяви Алианса за „овехтял“, а сега последва и предупреждението на Макрон. Ключовият въпрос тук е докъде това е резултат на обективни процеси и разминаване на интереси и докъде се дължи на подхода на сегашната американска администрация, т.е. доколко е възстановимо в периода пост Тръмп - след една или пет години. 

Междувременно в Европа започна процес на постепенно изграждане на елементите на европейска система за сигурност. Без да я противопоставя на НАТО. Но в самия ЕС все още няма еднозначно виждане по въпроса, а и редица страни от Източна Европа гледат към Вашингтон, а не към Брюксел, когато става дума за сигурност. От друга страна, заявлението на Фон дер Лайен, че новата ЕК ще бъде „геополитическа“, подсказва амбицията ЕС да се превърне в самостоятелен глобален играч. В практически план това би могло да се вмести във формулата: не задължително и във всичко със САЩ, а по-скоро като паралелно, често координирано, ала самостоятелно участие в световните политически процеси. 

ВИЗИТКА

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Завършил международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон. Член на Съвета по европейска интеграция в Министерския съвет (1996 – 1997 г.), на Съвета по европейска и евро-атлантическа интеграция при президента на България (2001 – 2005 г.), заместник-министър на външните работи (2005 – 2009 г.) и посланик в Лондон (2009 – 2012 г.). От 2012 г. е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, италиански.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?