Любомир Кючуков: Балканският ислям е бариера за радикални идеи към Европа

Израелско-палестинският конфликт не може да бъде решен с война, но изход засега не се вижда  

Солидарността с Украйна се възприема у нас като писта за съревнование по русофобия

Сухопътната операция в Газа може да доведе до широк регионален конфликт с непредвидими последици

- Г-н Кючуков, колко ще се проточи войната в Близкия изток? Има ли приемлив вариант за конфликта и за Израел, и за палестинците от Ивицата Газа на този етап, или напрежението ще продължи да тлее до следващото изригване?

- Конфликтът в Близкия изток има вече 75-годишна история и неговият край няма да се види, докато не се постигне дългосрочно решение. Към момента това изглежда неосъществимо. И ние периодично ще бъдем изправяни пред тежки кризи, подобни на терористичния акт на Хамас. В случая със сегашната война - всичко ще зависи от това дали Израел ще превърне правото си на самозащита срещу Хамас в отмъщение срещу палестинците. Вече и ООН, и ЕС предупредиха, че пълната блокада на Газа е грубо нарушение на международното право. Сухопътната операция може да доведе до широк регионален конфликт с непредвидими последици, затваряйки за дълго всички пътища за деескалация и търсене на политическо решение.

- Реалистичен сценарий ли е създаване на независима палестинска държава, която да включва Западния бряг и Ивицата Газа?Ще допуснат ли Израел и Великите сили подобно решение?

- Израелско-палестинският конфликт е историята на една война, която не може да бъде спечелена с война. Вариантът със създаването на две държави ​-Израел и Палестина, допълнен с гаранции за сигурността на Израел, е единственият път, който би довел до това. Тов​а е в основата на всички решения на ООН и изглеждаше близък до практическа реализация през 90-те години на миналия век, когато израелският премиер Ицхак Рабин предложи формулата „земя срещу мир” - иначе казано, териториално обособяване на палестинска държава срещу ангажименти за сигурност на Израел. Той заплати с живота си за това предложение, убит от израелски екстремист. Оттогава насам страните се отдалечават все повече от подобно решение, като Хамас в Ивицата Газа отрича правото на съществуване на Израел, а сегашното израелско ръководство - правото на собствена държава на палестинците. Впрочем държавата Палестина е официално обявена през 1988 г. и призната от 138 страни в света, включително 13 от ЕС и НАТО, сред които и България - но не и от Израел и САЩ.

- Възможно ли е Израел да унищожи групировката Хамас, както се закани премиерът Бенямин Нетаняху?

- Това би било много трудно. Във военен план ​- защото ще ангажира израелската армия във война в градски условия с много жертви. А и Хамас е нещо повече от просто терористична организация ​- той е и мрежова структура и идеология и премахването на неговото ръководство и бойци не води директно до решаването на проблема. В хуманитарен ​- Хамас не може да бъде унищожен без хиляди цивилни жертви, което вече се случва и ерозира обществената подкрепа по света за Израел. В политически - окупацията на Газа, срещу която предупреди дори американският президент Байдън, ще консолидира палестинците, като вероятно ще доведе до ангажиране и на тези от Западния бряг, които засега остават извън сблъсъците. В геополитически - ще предизвика силна реакция на арабските държави, включително и най-умерените, както и на ислямския свят като цяло и може да доведе до излизането на военния конфликт извън Израел, като очертае нова дълбока разделителна линия между Запада (на първо място САЩ, като основен съюзник на Израел) и т.нар. „глобален Юг”. Вече редица влиятелни анализатори в САЩ призовават Байдън да приложи натиск срещу сухопътната операция (нещо, което Вашингтон прави от самото начало), определяйки нейния ефект като политическа катастрофа за Израел и дългосрочен международен проблем за САЩ. 

- Измества ли войната в Близкия изток фокуса от войната в Украйна? Как Русия и САЩ могат да се възползват от конфликта?

- Безспорно Украйна остана на заден план в публичното пространство. Когато една война измести друга война, това едва ли може да бъде стъпка към мир. Ескалацията на конфликта и радикализацията на страните по него обаче накараха дори и САЩ и Русия да работят паралелно (но не съвместно) за предотвратяването на широкомащабна регионална война в Близкия изток. На пръв поглед парадоксално, но войната в Израел в съчетание с неуспешното украинско контранастъпление могат да тласнат основните глобални играчи да потърсят най-после диалог за намаляване на рисковете от глобален конфликт.

- Колко сериозен е рискът от радикализация на ислямисти и нарастване на терористичната заплаха за Европа? Има ли опасност от засилен бежански поток към ЕС?

- Отговорът е „да”и на двата въпроса - като степента на риска ще бъде функция от нарастването на цивилните жертви в Газа. Проблемът е, че в момента и сред Хамас, и в управлението на Израел надделява радикализмът, като и двете страни се отнасят с подчертано пренебрежение към цивилните жертви. Принудителното изселване на палестинци от Газа не е хуманитарна грижа за тяхното физическо оцеляване. Те просто няма къде да отидат. Завръщането им в Газа ще бъде невъзможно (Израел от години не допуска обратно палестински бежанци), Египет не може и не иска да ги приеме (още повече че Хамас е близък с „Мюсюлмански братя”, срещу които президентът Сиси води война), в Йордания и другите арабски страни от региона вече има милиони бежанци. Поставени в безизходна ситуация, логично, не малка част от тези хора ще търсят спасение към Европа - където също са нежелани

- Какви геополитически промени и прегрупирания може да предизвика войната между Израел и Хамас?

- Войната вече отложи за неопределено бъдеще евентуалното нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, инициирано от САЩ като ответна реакция на неотдавнашното възстановяване на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия, постигнато пък с посредничеството на Китай. Силно затруднена ще бъде и реализацията на друг стратегически проект на САЩ: създаването на крупен транспортен и логистичен коридор от Индия през Саудитска Арабия и Израел към Европа ​- като контрапункт на китайския проект „Един пояс, един път”. Войната предизвика нов поврат в подхода на САЩ към Близкия изток, които през последните години бяха рязко снижили своя интерес тук. Тя даде нова политическа тежест в региона и на Русия на основата на добрите <210> отношения както с Израел, така и с всички други държави от региона. В геополитически план наред с Израел значително ще се засили ролята и на регионалните играчи Турция, Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар - не само като самостоятелни фактори, но често и в противовес на интересите на глобалните сили.

- Възможно ли е напрежението между Израел и Иран, който подкрепя Хамас, да прерасне във война между Тел Авив и Техеран?

- Това би било кошмарен сценарий - и надявам се, малко вероятен. Тук основният риск е свързан с евентуалното включване във войната на Хизбула от Ливан. Иран вече обяви, че няма да остане безучастен, ако войната се разшири. А привърженици на военни удари срещу Иран съвсем не липсват и в Израел.

- Има ли риск радикални ислямисти да проникнат нелегално в България?

- Риск от проникване има в цяла Европа. Но в България, а и в повечето страни на Балканите отсъства среда за по-масово развитие на радикалния ислям и формиране на терористични ядра. За разлика от ислямските общности в Западна Европа, които основно са продукт на миграция след Втората световна война, балканският ислям е умерен, с установени традиции в религиозно съжителство с християнското население. Преди няколко години Институтът за икономика и международни отношения съвместно с Фондация „Фридрих Еберт” проведе изследване „Балканският ислям - бариера или мост за радикализация?”. Общият извод бе, че балканският ислям е бариера, предпазваща Европа от нахлуването на радикални идеи. Риск, естествено, винаги съществува, но той ще бъде привнесен, а не генериран на място.

- Кой е най-добрият посредник за уреждане на конфликта? Може ли ЕС да играе по-активна роля?

- ЕС е подходящ посредник в условията на готовност за преговори и постигане на съгласие. В това, което се нарича „мека сила”. И е твърде неуспешен в опитите си да налага решения от позицията на „твърда сила”, като например с войната в Украйна. Ако обаче и двете страни декларират като цел взаимното унищожение, то очевидно няма условия за диалог. На този етап приоритет е прекратяването на военните действия. Защото всеки убит евреин или арабин сега радикализира десетки други за години напред. Едва след това може да се мисли за подновяване на преговори ​- под егидата на ООН, с участието на основните международни играчи (САЩ, Русия, ЕС, а и Китай) - стига те действително да търсят договорено решение. Но проблемът е, че в момента никой не мисли за периода след войната.

- Засилват ли се центробежните тенденции в Европа по-малко от година преди изборите за Европарламент? Какъв знак са резултатите от изборите в Словакия и Полша? 

- Войната в Украйна наложи подход на своеобразна императивна консолидация в ЕС ​- иначе казано, който не е с нас, е против нас. Това се възпроизвежда не само на политическо, но и на обществено ниво. В Европа отсъстват силните антивоенни движения, характерни за втората пол​овина на миналия век. Но същевременно се засилва социалното и политическото напрежение в редица страни ​- като протестите са не срещу войната, а срещу нейните последици: инфлация, обедняване, несигурност. Всичко това води до политическа нестабилност, като електоралното махало се клати все по-силно - както показаха изборите в двете страни. Проблемът е, че противоборствата стават все по-ожесточени и непримирими, като изборните кампании все повече приличат на войни, отколкото на съревнования. Това поставя под напрежение самите правила на демократично устройство. И предстоящите избори за Европарламент могат да донесат допълнителни политически трусове на континента. 

- Няма ли решенията на управляващите ни за изпращане на ракети С-300 за Киев, както и за увеличаването на транзитните такси за пренос на газ за Унгария и Сърбия да ни създадат излишни проблеми? Не се ли престараваме, за да се харесаме на Брюксел? 

- В редица случаи се създава впечатлението, че солидарността с Украйна се възприема у нас като писта за съревнование по русофобия. При това с поглед повече навън, отколкото навътре. Като това е по наша инициатива, а не по европейско настояване. Но това е един самоцелен и спорен подход на управляващите ​- защото той цели да отъждестви и да затвори всичко, което се включва в понятието „евро-атлантически”, само и единствено със себе си, в себе си и за себе си.

Има два безотказни начина за дискредитиране и на най-добрата идея: първият - тя да се издигне в ранг на догма; вторият - да бъде превърната в посмешище. Боя се, че с действията си сегашното управление е напът да постигне точно този резултат -  да отблъсне гражданите и да засили евроскептични настроения в България.

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на  Института за икономика и международни отношения. Завършил международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон.  Бивш заместник-министър на външните работи (2005 - 2009) и посланик в Лондон (2009 - 2012). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански.