71

Любен Дилов-син: Българска депресия е, когато дори направената гадост не носи вече радост

Българите свикнаха някой друг да взема важните решения, а те да седят и да псуват  

Дори да  се осланяш да разпнат друг вместо теб, трябва да си на висотата на тази саможертва

Новото разделение ще е на технологично напреднали общества, използващи свободно AI, срещу технологични гета 

 

- Г-н Дилов, изпращаме трудна година.  Коя е най-тежката битка, която спечелихте през 2023-та? 

- Както казваше дядо ми, самият факт, че съм на собствен ход и обща храна, вече е голяма победа. Отдавна съм избрал не пътя на битките, а на внимателното насърчаване на добри тенденции, на преговорите, на опита да постигнем разбирателство. Три години битки, особено в политиката, нищо добро не донесоха на България. Само маразъм, общо отвращение от политическия живот…

- Идват най-светлите празници. Умее ли българинът да празнува истински, да загърби трапезната радост заради духовната?

- Не мога да кажа за всички българи. Тук, в София, виждам много българки, които ​- според древната традиция - готови са сянката им да бъде вградена в мол за няколко процента търговска отстъпка. Да заменим духовните дарове с преспапие пантера и жилетка в телесен цвят (на дядо много ще му хареса), е едно от големите малоумия на тоталното потребителско мислене. Да, то е полезно за икономиката, но рушително за душата.

- Защо сме най-нещастни и недоволни в целия Евросъюз, както сочи  проучване на Евростат?

- Аз не знам как Евростат са стигнали до този извод. Знам, че себеусещането ни няма нищо общо с действителността. Никога България не е живяла в толкова спокойно, богато и перспективно време, пълно с възможности за личностно развитие. Аз съм от поколението, което помни стария режим ​- опашките пред посолствата, постоянното следене от Държавна сигурност на това кой къде пътува и защо, пълното отсъствие на лична свобода и тоталното обществено лицемерие… 

Днес, ако съвсем малко не те мързи, можеш за ден да си намериш работа, можеш за ден да отидеш да живееш и работиш където и да е в Европа или на другия край на света. Философски погледнато, оказва се, че свободата не носи радост. Сякаш робските инстинкти сработват и хората предпочитат някой друг да взима важните решения за техния живот. А те да седят в кръчмата и да псуват - държавата, света и звяр и природа! Едно мое лично определение за депресия по български, от новата ми книга - „Български антинародни приказки“ -гласи: „Българска депресия е, когато дори направената гадост не носи вече радост“.

- Колко ще издържи кабинетът? Може ли паянтовата сглобка да се окаже най-стабилната формула за управление у нас?

- "Сглобката" очевидно няма как да поставим в едно и също изречение с понятието „стабилност“. Но тя е неминуема, всички други решения и възможности са по-лоши. В крайна сметка, колкото и да не се харесват, двете формации, събрали най-много гласове, излъчиха управление - добро - лошо, то е напълно легитимно и произтича от най-много гласове, подадени на последните избори.

- Мисия невъзможна ли е връщането на доверието на българина във властта?

- Въпросът е доста сложен и има своите исторически корени - близо половината от времето на съществуване на трите български държави българите са били безразлични към формата на управление, даже не са имали собствена държава. Идеята да носят сами отговорност за колективната си съдба им е чужда. При социализма, когато уж имахме собствена държава, усещането беше, че нищо не зависи от нас самите. Дори на езиково ниво изразите бяха „пуснаха олио, пуснаха банани“, „спряха тока“, „разрешиха ограничено частно предприемачество“. Т.е. управляваха някакви мистични „те“, които нямаха нищо общо с „нас“. Тази традиция е запазена и до днес ​- в повседневните разговори се споменава​ха „ония там“ - депутати, министри… - сякаш не са ги избирали българи, а са дошли с - де да знам - Трети украински фронт или Шести американски флот. В крайна сметка, българската политика е свръхпредставителна за населението - 240 депутати при около 6 млн. активно население наистина е завидна форма на представителност. 

- Ценности, единение, вяра - какво най-много ни липсва днес?

- Ох… вярата е голям проблем! Пловдив е благословен да има изключителен духовник като Дядо Николай. Не само свят, но истински мъдър и добре ориентиран в светските дела човек и пастир. Едно време Вера Мутафчиева твърдеше, че най-големият проблем на България е, че „нямаме гладни гробища“. Като нация не сме преживели истински тежки дни, които да ни обединят, да поставят национални приоритети и да ни сплотят пред голямо нещастие или предизвикателство. Вярата наистина е опора и утеха, но православието така е конструирано вече повече от две хилядолетия, че изисква усилия от теб. И понеже сме в навечерието на рождеството на Спасителя, да си го кажем така: можеш да се осланяш, че някого ще разпнат вместо теб, но това не отменя необходимостта да си на висотата на тази саможертва. Поне в мислите си. 

- Прословутото българско ученолюбие се оказа мит - половината българчета са неграмотни според Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2022. Откъде този срив и можем ли да запалим младите по качествено знание?

- Аз мисля, че в процентно съотношение образованите и функционално неграмотните са горе-долу на нивото отпреди 30 години. По-скоро забелязвам, че в последните две години тенденцията се обръща и критериите към образованието отново се повишават… Тези изследвания не отразяват една картина отпреди десетина години. Повишаването на заплатите в сектор "Образование, ще има своя ефект и върху качеството, а частните училища наистина предпоставят много високи критерии и доказателство за това е по-нататъшното лесно интегриране на тези деца в образователните системи навсякъде по света.

- Годината мина под знака на възхода на изкуствения интелект. Ще се справим ли с предизвикателството? Трябва ли да се страхуваме от AI?  

- Колкото трябва да се страхуваме от автомобилите, самолетите, хладилниците… Каквито възможности да предлага AI, каквито и заплахи, те са свързани с хората, които го използват. Повечето събития днес отдавна са прогнозирани и коментирани от писателите фантасти. Светът отново се събира в една обща, да я наречем кула, за да използваме библейската метафорика -един общ език, една непозната досега свързаност с хората, почти на границата на кошерното съзнание. Но изкуственият интелект, в крайна сметка, в един Хегелов план, не е друго, освен един още по-съвършен начин Вселената да се самоопознава, през нашите очи, през нашето знание. Това, което обаче трябва да направим като държава и общество, е да насочим умно повече обществени средства в изследването и развитието на AI тук, в България. Вече се очертава тенденцията за новото световно разделение ​- не на Запад и Изток, даже не на ​богат Север и беден Юг. Новото разделение ще е на технологични напреднали общества, използващи свободно AI, срещу технологични гета. В съвсем близко бъдеще тези, които нямат достъп и възможности да работят с изкуствен интелект, ще са в изключително по-лошо положение спрямо онези, които го използват. И нашите управници трябва да си дават ясна сметка за това и да работят усилено в тази посока. 

- Защо всестранен талант като Вас си губи времето в политиката? Какво загубихте и какво спечелихте от този експеримент?

-  Ха-ха, много сте любезна, но прякото противопоставяне на талант, интелигентност и морал на заниманията с политика е точно част от явленията, за които говорихме досега. В крайна сметка, една политическа система трябва да се стреми към положение, при което излъчва в управлението своите най-добре подготвени в различни области представители.  Ние нямаме потомствена  политическа класа, с малки изключения от някои представители на бившата „червена аристокрация“. И това е добро положение. То ни дава повече възможности да търсим и тласкаме в управлението модерно мислещи и подготвени хора. Разбира се, навсякъде има и мърша, чисто статистически при около 10-15 хиляди заети в управлението души, няма как да са ангели всички. Но вижте общинската политика - там, където хората са по-близо до кметове, съветници и други представители в местната власт. Там наистина се появяват чудесни представители на политиката, които ми дават надежда за бъдещето.

Лично моите занимания с политика датират от 1994-та. Т.е. вече съм ветеран и ще ви издам, че подготвям едни обобщени наблюдения върху времето на прехода, поднесени по забавен, но надявам се и мъдър начин.

- Имат ли място интелектуалците във властта, или участието им е противопоказно и раняващо?

- Разбира се, че имат. От времето на Марк Аврелий насам. Но историята не е благосклонна към тях. Защото това са хора, които предпазливо взимат решения, съмняват се… Историята обича лудите глави, военните подвизи, завоевателите. Нищо че те причиняват най-големи страдания на народите си.  Но припомням ви, че интелектуалец не е професия. Само тази му нагласа и качества не са достатъчни, за да е полезен в политиката. 

- Надничате в модерната българска душа с книгата „Български антинародни приказки“. Какво ново ще научи българинът за себе си?  Защо държите книгата да излезе на италиански?   

- О, благодаря за този въпрос. Всъщност всичко започна от един италиански синонимен речник, който ми попадна в края на 90-те години. В него термините „bulgaro, bulgar, vulgaro“ бяха обединени в един ред и представени като синоними на състоянието „тъп, сив и суров“. Затова и мисля, че трябва да запознаем час по-скоро италианците с тъпия, сив и суров климат на българската душа. В предговора към „Приказките“ този въпрос е подробно изяснен. Иначе, това са едни най-вече забавни текстове, крайно непрепоръчителни за подрастващи и представители на неправителствени организации като „MeToo“ или „Китове хомосексуалисти за забрана на противопехотните мини“. Повече от 60% от книгата съдържа оригинални авторски истории, създадени за формата „Пощенска кутия за приказки“. Другото е събирателство. Подбрал съм известни ми истории от съвременния български фолклор, които, освен че са много смешни ​- представят всичко това, за което говорих досега. В крайна сметка, през годините ние имаме много изкривена идея за националния ни фолклор, като някакъв безкраен любовно-героичен епос, а той, подобно на повечето народи по света и  най-вече на Балканите, е изключително пиперлив и неприличен. Един много богат народен еротикон, който не е достатъчно добре изследван въпреки някои забележителни трудове. Та и аз така, без да се правя на Братя Миладинови, опитал съм се, освен оригиналните текстове, да представя и част от този модерен фолклор. Последно се правих на Братя Миладинови на едно пехотно учение в казармата преди 40 години, като се надявах да ми дадат две порции полева храна. Не ми дадоха.

 

Любен Дилов e известен с успешните си изяви в различни сфери - журналист, писател, сценарист, медиен предприемач, продуцент, политик. Син на световноизвестния ни писател фантаст Любен Дилов-старши. 

Младши е завършил журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е във вестниците „Поглед”, „АБВ”, „1000 дни”. Бил е главен редактор на ежедневниците „Експрес”, „Новинар” и „Ку-ку” - първия сатиричен всекидневник в България. Също и на списанията „L`Europeo” и „Playboy” - България.

Двигател и основен идеолог на популярните телевизионни предавания „Ку-ку”, „Пипе”, „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”, както и на авторското си телевизионно токшоу „Удавете водещия” и „Пуснете водата”.

Пет сезона е шеф на журито на известния формат „България търси талант”. Автор е на сценарии за игрални и документални филми, на сериалите „Седем часа разлика” и „Секс, лъжи и телевизия”.

Има издадени 14 книги, последната - "Български антинародни приказки", е отскоро на пазара. 

Учредител и председател за различни периоди на забраненото „Народно движение Ку-ку” и наследилото го „Движение Гергьовден”.

След 2001 г.  навлиза в политиката. Той е създател на Движение „Гергьовден“, което оглавява през 2003 г. 

Депутат в няколко поредни парламента като лидер на „Гергьовден“, първо от коалиция ОДС, после от групата на ГЕРБ-СДС. 

Оцени новината

Оцени новината
3.9/5 от 7 оценки
3.9/5 от 7 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
33 коментара
Чуках

Чуках

02.01.2024 | 23:57

ПЕМБЯНОВ ПЕЛТЕКОВ; Декем ври 2000- та те гледах в Малта как избяга от летището като заек! 14 дни търсих работа и ядох 2 филийки на ден с марг арин и мъкнах след това 25кг. циментови блокове, щото имах да връщам пари! А ТИ РАБОТИЛ ЛИ СИ НЯКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ И КЪДЕ?

Отговори
0 0
Мария

Мария

26.12.2023 | 23:32

Какъв пример дава този човек, който само говори и нищо друго не е дал за народа. Философства, празнодумства, нареден в парламента за висока заплата...ето това са съвременните хрантутници на народа. Седнал за култура да мечтае, пълна демагогия. Я, марш!

Отговори
2 0
Омерзен

Омерзен

26.12.2023 | 18:36

Фъфльо лежащ на лаврите на баща си.

Отговори
2 0
kir

kir

25.12.2023 | 08:48

Всички внуци, синове, и всякакиви наследници на ''бившите'' говорят по един и същи начин . Не дядоти но и прадядоти ще вдигнеш само и само да се искараш прав.

Отговори
2 0
Бай....

Бай....

21.12.2023 | 17:49

Един гей, слуга на сатанинска секта! Това е тази мърша !

Отговори
9 2
хахо

хахо

19.12.2023 | 18:46

Това Хайванче откъде се пръкна?

Отговори
11 2
Палячо Лапачо

Палячо Лапачо

19.12.2023 | 07:39

Всяка държава си има своите Палячовци

Отговори
12 3
Най-старият университет в Европа е български!

Най-старият университет в Европа е български!

18.12.2023 | 14:27

През 1119 година БЪЛГАРИ създават в Болоня ПЪРВИЯ УНИВЕРСИТЕТ в Европа на мястото на къщата на Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, начетен юрист и преподавател. Площадът пред къщата му се нарича и до днес „ПЛОЩАД НА БЪЛГАРИНА”. На нейно място е основан „Университато Булгаро”. Там могат да се видят фамилните гербове на АЛЦЕУС БУЛГАРИНИ и на АСКАНИУС БУЛГАРИНО от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа. За сравнение в Кембридж , основан следващия век, учат 5000. Магнетизмът на „Университато Булгаро” привлича представители на европейската култура, като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетският параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”. Най-старото запазено изображение на световно познатия знак @ е от средата на XIV век и е български. Знакът @ е символ на века на Интернет, той е ключов за електронната поща и за общуването в социалните мрежи. До скоро никой не знаеше реално откъде идва той, пише Клеър Бейтс в началото на своето проучване. Най-ранното открито досега споменаване на @ е религиозно. Той се явява през 1345 година в български превод. Пазен днес във Ватиканската апостолическа библиотека, ръкописът показва символа @ на мястото на А в думата Амин.“

Отговори
15 0
Най-вълнуващия картофен чипс

Най-вълнуващия картофен чипс

18.12.2023 | 14:13

Когато Италия се пречупва под напора на фа.шистите през Втората световна война, изниква един огромен въпрос. Кое е това нещо в Италия, което трябва да се унищожи, за да се сломи духа на хората, съпротивляващи се на кафявата чума с всички сили? Един офицер от СС, дипломирал се по история на изкуствата именно в Италия, казва: „Ла Скала. Трябва да разрушим Ла Скала. Така ще разрушим духа на тази страна. Ще я ударим право в сърцето.“ И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел. Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо, което италианците правяг, е да възстановят театъра. Виждал съм това в документален филм. Деца, старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват руините. Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци с чалга, брадъри и гну.сотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави нещата толкова трагични в България. Питал съм около пет милиона пъти, пак питам: Защо има 20% ДДС за книги, концерти , оперти спектакли? Защо? Мисля, че всички знаем защо. И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми. А именно култура! Пак ще се върна на любимата си опера и на нещо, което също много често разказвам. В централното фойе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрети. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци , които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. десет портрета. Знаете ли колко от тези портрети са на БЪЛГАРСКИ ПЕВЦИ? Не предполагайте, ще ви кажа веднага – седем*. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство. Та, не става дума само за оцеляване. Защото така се оскотява. И защото дори в Библията е казано: с единия хляб не се живее. Нация, без културни потребности и натрупвания, е обречена. На много неща. Включително на глад. * Портретите са на: Борис Христов, Николай Гуяров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Елена Николай, Райна Кабаиванска Надя Ковачева. Другите три портрета са на: Пласидо Доминго, Мария Калас Марио дел Монако. автор: Petko Stefanov https://frognews.bg/obshtestvo/minalo/aktualno-dnes-kogato-skala-otnovo-otvori-vrati-voinata-svarshva.html

Отговори
18 0
Сашо

Сашо

16.12.2023 | 23:08

Бог те е белязал. Фъфльо циргаджия.

Отговори
18 6

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?