Левски и Ботев не са се познавали

Книга за първия биограф на Левски - Георги Яковлев Кирков от Плевен, бе представена вчера в библиотеката на Пловдивския университет. Един от авторите - проф. Иван Стоянов от Софийския университет, разказа впечатляващи факти и обори митове около личността на Апостола, които битуват десетилетия. Книгата “Първият биограф на Апостола. Първият уредник на музея на Апостола” е посветена на 141 години от смъртта на Апостола и 81 години от възстановяването на родната му къща.

- Проф. Стоянов, кои се най-фрапантните неточности, добили публичност и влезли в учебниците?

- Занимавам се дълги години с Левски, имам пет книги, посветени на живота, идеите и дейността му. Историческата наука свързва първата биография на Апостола със Захари Стоянов, макар професионалистите да знаят, че не е така. Защото първата биография е на Георги Яковлев Кирков и е написана две години преди биографията на Захари. Нещо повече - Стоянов заимства много неща от Кирков - и заглавието, и структурата. 80 на сто от фактите при Захари Стоянов са неверни, но това не намалява нейното значение. Всички казват, че Левски проповядва свята и чиста република. А всъщност подобно нещо, написано от ръката му, няма никъде. Неговият девиз е Свобода и чиста република! Захари пише, че двамата с Ботев живели във вятърна мелница. И аз съм израснал с това и съм го писал в първите си учебници, защото съм се доверявал на изследователи като Никола Кондарев, Иван Мумджиев. Само че, когато разгледах цялата документация, се оказа, че Левски не споменава в своите писма името на Ботев нито веднъж до смъртта си. Нито Ботев, до 1875 година, не споменава някъде за Васил Левски. Ботев се запознава с Апостола две години след смъртта му, когато застава начело на БРЦК и от документацията разбира каква личност е бил Дякона.

- Приживе среща между тях не е имало, така ли?

- Не. Иначе как ще си обясните, че стихотворението “Обесването на Васил Левски” се появява две години след смъртта на Апостола. Ботев е една експанзивна личност, която реагира моментално. Когато двамата уж са живели във вятърната мелница, това е началото на зимата на 1868 година, тогава Левски се готви за първата си обиколка из България и е под крилото на банкера Димитър Ценович и на Иван Касабов. Възможно ли е да живеят в такава мизерия, да са гладни, да умират от студ и той да се съгласи да предприеме такава революционна обиколка. Каквито и идейници да са, няма как да стане. Обяснението, че не е логично да се познават, е просто - разликата между двамата е 10 години и половина. Работили на различни места и пътищата им не се пресичат. Това, че един друг не са се познавали, не прави единия или другия по-малко титани на революцията. И когато Ботев разбира за дейността на Левски, пише стихотворението и статия, в която прави периодизация на българското революционно движение.

- Историографите и литературоведите досега не са ли обръщали внимание на тези факти?

- Захари Стоянов, Вазов, Стоян Заимов очертават един коловоз с първите биографии и историците не могат да надмогнат да излязат от него. Тримата са имали благородни подбуди, за да покажат на народа какви личности е имала България, да повдигнат националното самосъзнание. Историята е наука и трябва да разкрива нещата каквито са, а не каквито му са иска да са били. Биографията на Захари е историческа белетристика, при Стоян Заимов 95 на сто от фактите са измислени.

- Портретът на Левски исторически верен ли е?

- Да. Има запазени 7 оригинални снимки. Вазов малко идеализира образа. Като външност го познаваме такъв, какъвто е бил.

- Откога датира биографията на Кирков?

- От 1882 година, завършена на 31 март. А на Захари Стоянов излиза януари 1884. Как историците ще изтъкнат някой си непознат за тях Кирков, който няма нищо общо с националноосвободителното движение. Той е руски възпитаник. Завършва гимназия в пансиона на Тодор Минков в град Николаев, след това университет в Одеса и се връща у нас с руските войски. Участва във Временното руско управление. Той е чичо на оня Георги Кирков, който българите познават като големия идеолог и оратор социалист от началото на 20 век. Чичото Кирков полага основите на Държавната печатница, на Народната библиотека и е неин пръв директор. Изключително скромен и образован човек, който е непознат, защото не се афишира. Дори в биографията не поставя своето име, но признава, че книгата е негова.

- Кое ви дава основание да считате, че биографията на Кирков е абсолютно точна?

- Не, не е съвсем точна, но е много по-вярна от тази на Захари Стоянов. Той стъпва на сигурна основа - документи, а там, където не е убеден в историческата истина, пише, че историците ще изследват въпроса. Точно се ориентира в семейната среда, в ситуацията в страната и прави най-точните характеристики на качествата на Левски. Не го е познавал. Научава подробности за него, когато решават да построят паметник в София.

- Не е ли време тогава да се променят учебниците?

- Студентите по история вече учат първата биография, но до промяна на учебниците в масовото училище още не се е стигнало. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре.