49

Лъчезар Богданов: Ключовото в социалната сфера е политиката за вдигане на доходите

Не можем да привличаме инвеститори само с обещания, че няма да чакат на гише, казва икономистът

- Г-н Богданов, в крайна сметка - какъв е проектобюджетът - социален  или на растежа и развитието? От устатата на финансовия министър Асен Василев чухме и двете определения. Едното обаче предполага преразпределяне на средства към уязвими групи, а другото - по-специални стимули за инвестиции и друг подход към частния сектор?

- Няма противоречие между двете неща. Най-добрата средносрочна или дългосрочна политика е именно тази, която насърчава по-висок икономически растеж и изисква повече инвестиции. По-високият икономически растеж, по-конкурентоспособната икономика дава възможност за повече доходи, оттам идват по-голямото потребление и приходите в бюджета, които пък  финансират социалните плащания. Самият финансов министър Асен Василев, преди да представи рамката на бюджета, предупреди, че това няма да е реформаторски бюджет, който да сменя много сериозно курса и да прави дълбоки промени. В бюджет 2022  до голяма степен се виждат рамки, които са заложени от предишни управления. Част от разходите в инфраструктурата, които миналата година бяха забавени или отложени, са прехвърлени за тази година. Но в крайна сметка няма голяма смяна на курса.

А въпросът за инвестициите е наистина важен. Според мен България изостава в капиталовите разходи, най-вече в усвояването на евросредствата. На практика ние нямаме дори нови одобрени оперативни програми, а програмният период започна през 2021 година. Тоест, това е един огромен потенциал, който се бави. Планът за възстановяване допускаше още през 2020 г. да бъдат покрити разходи от него. Много европейски страни харчат от 2021 г., а ние все още нямаме одобрен план. А дори и да бъде одобрен бързо, една част от предложените проекти в него съвсем не са в напреднала фаза. Което със сигурност ще доведе до още по-голямо забавяне и пропуснати ползи. При толкова много потенциал за евросредства и План за възстановяване защо не форсираме и не използваме тези ресурси, които на практика означават с чужди средства да изпълняваме национални разходи и да инвестираме? Чисто на краткосрочно ниво колкото по-рано започнем да ги харчим, толкова повече стимули ще имаме текущо. Защото за всяко строителство трябват материали, труд, горива и т.н.

- Има ли нещо, което Ви смущава в проектобюджета?

- По отношение на макрорамката едно нещо е доста притеснително. Защо залагаме такива бюджетни дефицити? Логиката на бюджетирането е - когато има някаква тежка криза, тогава да минеш на дефицит. Когато има растеж и възстановяване - свиваш дефицита. Не го виждаме нито тази година, нито в прогнозата за 2023 г. Според траекторията, която Министерство на финансите е начертало, изглежда, че и догодина ще сме на дефицит от над 3 процента. И това  при положение, че в прогнозите няма нещо, което дори да намеква за някакъв шок или криза.

Виждам също, че продължават някои доста странни неща. Продължава се със същия типаж антикризисни мерки, все едно е 2020 г. и пандемията току-що ни е връхлетяла. А вече ясно се вижда, че и в глобалната, и в европейската, и в българската икономика тече възстановяване. На практика рецесията е приключила. Данните и инфлационният натиск от последните месеци доказват дори, че има прегряване. Оттам идват и по-високите цени на тока и на газа, на суровините, металите, дървения материал и т.н. Всичко това се случва именно защото расте потреблението. Ако погледнем индекса на световната търговия, ще се окаже, че той е на рекордни нива изобщо в историята си. Не просто глобалната икономика се е възстановила от 2020 г., а е най-висок в реално изражение. И в този контекст е доста странно, че в България някак по инерция продължаваме с тези антикризисни мерки.

Енергийните дотации са още един такъв пример. Властта неколкократно каза, че това подпомагане ще е временно, само за три-четири месеца. Но по начина, по който течаха преговорите между правителството и бизнеса, изглежда като че ли това може да стане по-трайна политика.

- Как и кога, според Вас, държавата трябва да изтегли подпомагането?

- Бизнесът трябва лека-полека да свиква, че това са цените на енергията. Те могат и да паднат, което най-вероятно ще се случи през пролетта. Но въпреки това, трябва да имаме структурни реформи в този сектор и да се насърчава поне част от бизнеса да мине на дългосрочни договори. Само така може да има предвидимост. Десет години бизнесът вярваше, че дългосрочните договори дават високи цени, а ако излезеш на борсата „ден напред“, можеш да плащаш по-малко. Сега се оказва, че е имало смисъл от такива по-дългосрочни договори. Но няма как стопанските потребители да стигнат до такъв извод сами,  при положение че държавата стои винаги зад тях и им дава сигнали: „Ако стане скъпо, ще те компенсираме“.  

Това наистина не са бюджетни параметри, но ако бюджетът гарантира такива плащания, все в един момент министърът на финансите трябва да тропне по масата и да каже на предприемачите „Намерете други решения!“.

Същото е с мярката 60/40 - тя изигра своята роля в началото на пандемията, когато наистина имаше шок. Тогава имаше смисъл от въвеждането на такава програма, която да държи заводите да не фалират и хората да не останат на улицата. Но в момента картината е коренно различна. Сега  60/40 няма смисъл. Безработицата е под 5% и да правим мерки за защита на заетостта граничи с абсурда.

- Как новата власт ще стимулира растеж и развитие на икономиката?

- Тяхната философия е, че няма нужда нещо сериозно да се прави в данъчната сфера. А относно разходната част те казват: ще харчим повече, но по-прозрачно, и оттам ще дойде повече ефективност. Което само по себе си не е лошо, защото се запушват пробойните. С единица похарчен милиард можем да построим повече пътища например.

Очевидно това обаче, което управляващите са обещали, ще го видим някъде юни месец. Асен Василев правилно отбеляза, че няма време за две-три седмици да се пренапише всичко. През лятото би трябвало да дойдат новите неща, техните свежи идеи, и тогава да спрем или да редактираме старите политики. Аз лично бих искал да видя какво ще правят по отношение на иновациите, на привличането на чужди инвеститори. За всички тези неща новата власт каза, че сега не работят и няма ясна програма и план.

От години властта тръби, че насърчаваме инвестициите. Но  как? Ако дойде някой, му обещаваме, че няма да чака на опашки на гише? Или ще му пуснем вода и канализация до обекта за три месеца, вместо за шест? Което не е лошо за някоя съвсем малка компания, но Фолксваген, Майкрософт или Тесла, образно казано, няма да ги привлечем с това. Сигурно ще го приемат за абсурдно. Когато ухажваме някой да направи милиардна инвестиция в следващите години, трябва нов подход.

- Според мен трябва същото и за социалната политика, на която толкова много се залага

Да, например за помощите за отопление сега се казва: Ще ги вдигнем с 10, 20 или 50 лева. Ама пак на същите хора ли ще даваме? При положение, че България според Евростат е с най-висок дял на енергийно бедното население. В политиките на социалните има някакъв модел, който 15 години не е пипнат. Детските ги даваме на всеки по малко, хората с ниски доходи поемат около 29 милиона на година. Очевидно, щом става въпрос за социален бюджет, той не става само чрез такава помощ, и то само за най-бедните. С други думи, ако вдигнеш с 10 или 20% размера на това, което даваш, променяш ли нещо? Това е въпросът за структурните реформи.

 

Лъчезар Богданов е роден в София през 1976 г. Учи в Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство. От 1996 г. работи като изследовател и икономист в Института за пазарна икономика, а сега е главен икономист. 

Основните области на анализ, в които работи, са публичните финанси, макроикономическата политика, ефективност на публичните сфери като образование и здравеопазване. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Иван

Иван

28.01.2022 | 11:42

Абе какви дългосрочни договори. Тоя чува ли се какви глупости говори. Идват от ЕВН и ти казват: това е цената, договорът го прекратяваме с предизвестие 1 месец. Ако не искаш, чао! Дългосрочни договори, друг път!

Отговори
3 1
ДО ИВАН - КАТО НЕ РАЗБИРАШ, ЗАЩО КОМЕНТИРАШ

ДО ИВАН - КАТО НЕ РАЗБИРАШ, ЗАЩО КОМЕНТИРАШ

28.01.2022 | 11:45

ВСЕ РАЗБИРАЧИ СЕ НАРОИХА

Отговори
1 1

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?