Следвайте ни

Кръстю Кръстев, директор на Драмата: Излизаме на европейската сцена като театрални откриватели

- Имате натрупани 2,7 милиона лева преходни остатъци от субсидии за продадени билети. Как и кога може да ги използват?

- Не знам колко са все още преходните остатъци, ще ги видим в края на годината. Това са наши изработени, които стоят в Министерството на културата като в банка. Те са ресурс, който ще използваме за обновяване на материалната база, което ще ни помогне да вдигнем качеството на представленията, за повишаване на доходите на хората, които работят в театъра, за новите идеи, които предстои да реализираме. Имаме да направим няколко ремонта, които са жизненоважни за изпълнението на творческите ни идеи.

 

- Г-н Кръстев, министерството предлага нова наредба за финансиране. Тя ще ограничи броя на субсидираните билети до броя на местата в залата ви. Засяга ли ви това?

- Да, ограничава ни по някакъв начин. Но по тази идея предстоят дискусии, в които ние имаме предложение да се лицензират залите, за да е документирано колко места има във всяка зала, и да не се спекулира с това. Проблемът е другаде - в процентите, които са валидни за надвишаване на бюджета, и в процентите за преходния остатък, които могат да ползват театрите. Министерството работи с фиксиран бюджет, а всички културни институции разполагат с делегирани бюджети, които се актуализират на всеки три месеца. Поради което Министерство на културата не може да предвиди ръста на публиката и на приходите на своите второстепенни разпоредители. Именно това Министерството иска да избегне с новата наредба. Тя цели по-точно предвиждане и планиране на бюджета на Министерството.

- Има ли консенсус в творческите среди и в министерството, че театрите и в малките градове трябва да съществуват и да бъдат субсидирани, дори да не произвеждат качество като столичните или пловдивския?

- Всъщност именно това представлява политиката на Министерство на културата - да съществуват театрите и в малките населени места. Но трябва да е ясно, че има обективни обстоятелства, които играят главна роля в нашето изкуство. И те са по-силни от всичко. Имам предвид следното - всяко населено място има своите особености - брой население, икономическа стабилност, икономически просперитет, културни особености, които  - за съжаление, не винаги се отчитат от театрите по места. Не може в един 50-хиляден град да има повече публика от един 300-хиляден град. А театралните структури по места са почти еднакви като брой персонал. Създаването на представления и в Пловдив, и в София, и в Ямбол, и в Смолян, и в Търговище струват еднакво. Как да търсим тогава икономическа адекватност? За театрите в по-малките градове е трудно да постигнат икономическата стабилност на тези в големите градове. Финансовата нестабилност на театрите в повечето случаи дава отражение на качеството на спектаклите. Затова е важно да се помисли по този проблем и да се намерят адекватни решения. Новото време изисква хората, които управляват театрите, да правят реални оценки и да си поставят реални, изпълними задачи. Хората по принцип не обичат системата, защото не я разбират. А системата се създава с идеята да защитава всички - и големи, и малки. И трябва да престанем с илюзията, че ако я пробием, ние ще бъдем по-добре.

- Пловдивският театър излиза постоянно с нови идеи. Вкарахте в приложение за смартфон откъси от пиесите си. Пуснахте текста на „Одисей” в книга... С какво ще ни изненадате през 2020 г.?

- Правим това, защото имаме ресурс да го сторим. В Драматичен театър - Пловдив работят много умни и талантливи хора, които имат много работещи идеи, и благодарение и на този финансов ресурс ние сме в състояние да ги постигнем. Хора, разберете, просто трябва да се работи - умно и със сърце и душа! Така се раждат добрите идеи. 

- Как Пловдивският театър ще запази положителния тренд в развитието си? 

- Разбира се, че ще го запази. За нас работят обективните обстоятелства - творим в Пловдив, имаме прекрасната пловдивска публика, градът расте, икономически се развива бързо и успешно. Пловдивският зрител има все повече и повече претенции към качеството на спектаклите, и хората, които работим в Драматичен театър - Пловдив, ще отговорим на тези претенции. Убеден съм в това.

- Обаче сте на опасно място, висок праг, от който трудно се върви нагоре. „Одисей” и „Дебелянов и ангелите” станаха мерило за качество, а вече и за време - „това бе преди „Одисей”, „това не е като в „Дебелянов и ангелите”...

- Това не е опасен праг, това е мощен трамплин! Приключихме с периода на възстановяване по време на прехода. Като всичко в света и в театъра има определени периоди, цикли. Сега трябва да мислим за нов цикъл. Трябва да мислим за покоряване на още по-големи висини в театралното изкуство. Живеем в много динамично време. Разковничето на успеха в нашия театър е, че се опитваме да създаваме работещи театрални процеси. Нашата работа е да намерим подходящата тема, да изберем най-подходящия, най-добрия постановъчен екип, да го обезпечим финансово и тогава хората дават най-доброто от себе си.

- Идват ли още мегапостановки?

- Предстоят още много добри постановки. Работим по няколко цикъла в театралната ни програма - единият е за строителите на съвременна България, другият е свързан с използването на нови технологии в представленията, третият са представления, които да забавляват хората. Нашата цел е създаването на смислени, социално значими постановки. И накрая - искаме да засилим нашите международни контакти и участия в международни фестивали. Идеята ни е не само да бъдем гости, а да излезем на европейската сцена като носители на нови театрални откривателства. Трябва да отидем на тези фестивали с моженето, класата и самочувствието, че носим един уникален театрален продукт. България върви напред. Ние мислим, че тя е в застой, но аз мисля, че това не е така, защото претенциите ни стават повече. Аз съм в тази професия от 35 години. През душата и мозъка ми минаха 10 реформи. През цялото време виждам как се опитват хората и всеки един от тях да гради живота си нагоре и нагоре. Колкото по-нагоре вървиш, толкова кръгозорът ти се увеличава. И вкусовете също. Това са неусетните промени, които стават в нас. Естествено че вкусът на пловдивската публика ще се променя и тя ще има все по-големи претенции. Ние опитваме да сме откривателите на новите тенденции още преди те да са станали. Едно е най-важното - хората разбират от доброто и качественото. Защото може да избират, което е най-голямото постижение на времето.

 

Днес директорът на Драматичен театър - Пловдив Кръстю Кръстев става на 63 години. Роден е в Пазарджик. Родът му е от село Черногорово. Завършва НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" през 1983 г. Работил е в Куклен театър - Пазарджик. През 1983 започва работа в Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян. От 1998 г. е негов Директор и Главен художествен ръководител. След сливането на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” Пловдив и РДТ "Николай Хайтов" - Смолян от август 2010 г. той е директор на Драматичен театър - Пловдив.

Росен Саръмов

Репортер - екип "общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?