Следвайте ни

Красимир Вълчев: Повишена бдителност с програмите за сексуално образование!

Агресията не се ражда в училище, но се проявява там, трябва да работят механизмите за подкрепа на всяко дете, казва министърът на образованието

viber icon

- Г-н Вълчев, днес в парламента се обсъжда Законът за висшето образование. Ще спре ли практиката с тъй наречените „летящи професори“?

- Разпоредбата не забранява един преподавател да работи в повече от едно висше училище, но няма да се отчита при акредитацията. Това ще бъде стимул за вузовете да създават собствени катедри и свои школи, да „отглеждат“ собствени преподаватели, а не да работят „на лизинг“.

В дългосрочен план висшето образование ще става все по-интегрално. Особено бакалавърските степени трябва да дават една по-широка база от знания, умения, компетентности, които да позволят студентът да надгражда през целия си живот в няколко посоки. Разликата е, че в бъдеще образованието няма да е билет за една професия. Дори днешното поколение деца ще се наложи да сменят професия.

При такъв интегрален план няма да се наложи едно висше училище да сменя преподаватели, те трябва да се свързват в мрежи. Политиката на МОН ще е ние да ги насърчаваме за това да ползват общи ресурси. Така или иначе, практиката за споделяне на преподаватели ще я има, но те трябва да работят и самостоятелно. Ние сме малка държава, с ограничени ресурси. Ползите от конкуренцията много често са далеч по-малки от загубите при фрагментиране на системата.

- Докъде стигнаха преговорите с Германия властите да връщат у нас информация за записани в училище деца на емигрирали семейства, което да облекчи последяването им и работата по механизма за обхват?

- Днес имаме свободно движение в рамките на страната и на ЕС. То ни затруднява да проследяваме упражняването на правото на образование, а то също е задължително. Фаворизирали сме правото на свободно движение пред правото на образование. В останалите  европейски страни също има деца от определени групи, но те са по-малък процент. Затова там дори няма толкова ясно изразена политика за проследяване на правото на образование. Ние също нямахме до 2016 г. – и в Закона за народната просвета, и в Закона за предучилищно и училищно образование го нямаше това задължение на общините. Те отговарят за над 100 закона. Това е голям проблем.За много деца  не се следи правото им на образование. Затова направихме механизма за обхват. Постигнахме резултати, но трудно остава проследяването при пътуване в чужбина и страната. В края и началото на учебната година има и трудова мобилност, за което ни съдействат Инспекцията по труда и Агенцията по заетостта.

По отношение на ходенето в чужбина ние можем да разберем в един момент, че едно дете е зад граница, но трудно постигаме информационен интегритет с останалите държави. Проведохме разговори с германското правителство и една от провинциите. Видяхме, че дори между техните провинции това е трудно. Но там няма и толкова голям проблем. Разчита се на социалната система, която най-често задължава семействата да подадат информация къде са. Ние записахме в нашата нормативна уредба, че приемащото училище подава информация за записано дете – една мярка, която също трудно успяваме да реализираме. Сега констатираме, че по-скоро повишава административната тежест. Много трудно ще постигнем интегритет на информационните системи в краткосрочен план на европейско ниво.  Самият механизъм за обхват започна от информацията към работата на терен. Сега се опитваме да обърнем формулата – водещото да е това, което е на терен. Имаме много деца, които са родени в една област, а живеят в друга. Опитваме се да развием териториална отговорност на училищата и детските градини – те вече имат райони на обхват, за които носят отговорност. Ако едно дете дойде от друг район или се върне от чужбина, механизмът трябва да се активира и екипът да убеди родителите то да бъде записано. Вече имаме няколко такива случаи, които са впечатляващи – семейството е дошло от Северна България в София, няма постоянен адрес, живее в самоделна колиба, но въпреки това децата са записани в училището, защото механизмът ги е идентифицирал. В селата е далеч по-лесно – там помагат съседите, селският кмет. Трудно е в градовете, където имаме висока степен на анонимност.

- Какво показа проверката за случая в Перник, където се твърди, че четвъртокласници са рисували полови органи като част от занимание по сексуално образование?

- Това, които бе изнесено като първоначална информация от един родител, очевидно не е цялата истина. Спорно е именно дали са рисували.

Към днешна дата разбирам, че тази програма има значителна подкрепа от страна на родителите. Имаме декларация от голяма част от тях, които настояват тя да продължи. Ние ще се съобразим с това искане. Ако имат желание да работят с една организация, не можем да го забраним. Проблемът е, че това е станало по инициатива на Регионалното управление по образование. Призовавам РУО-тата да подхождат с повишена доза бдителност и предпазливост, когато става въпрос за подобни програми. Защото има страхове у част от родителите, че някои програми могат да имат спорни възпитателни въздействия и да не са съобразени с възрастта на децата, когато говорим за сексуално образование. Разрешение от РУО и МОН е гаранция за това.

Иначе по нормативна уредба всички деца се включват в една програма със съгласието на родителите. Второ, имаме задължително присъствие на класния ръководител на занятията.

Ние от друга страна искаме да разширяваме образователната среда на децата, искаме училищата да имат партньори. Искаме по линия на дейностите по интереси да влязат повече външни лица, организации, авторитети. Това може да са писатели, треньори, читалищни дейци, представители на бизнеса, които да разнообразят и да провокират интереса, да развият интересите на децата. Системата не може да бъде затворена. Но очевидно имаме и страхове. Една част от тях са основателни, друга не – че част от организациите, които работят с образователната система, могат да се опитат покрай теми като насилието да прокарват и други въздействия. Оттам идва проблемът.

Аз лично не съм доволен от началника на РУО, че е станало по нейна инициатива и това е моята критика към нея. Временно сме спрели програмата. РУО прави проучване сред родителите, но преди да завърши, родителите са излезли с декларация, че искат да продължи. Трябва да намерим разумния баланс.

За съжаление, тази тема се използва за политизиране – и от едната, и от другата страна. В системата имаме ясно дефинирани възпитателни ценности – и в закона, и в Стратегията за възпитателната работа. Нямаме значителни противоречия на какво трябва да възпитаваме нашите деца.

- Как ще се овладее увеличаващата се агресия в училище?

- Инциденти не може да няма. Винаги е имало. Факторите на агресията днес са повече. Причините за агресията са не толкова в училището. По-скоро там тя се проявява. Когато в една система има 700 000 ученици и 90 000 педагози, не може да няма инциденти. Всеки случай е отделен.

Трябва да работят механизмите за подкрепа за всяко дете. Това в дългосрочен план може да минимизира агресията.

Учителите в някои моменти се чувстват безпомощни. Разбираемо е. Днес много фактори на средата имат неблагоприятни възпитателни въздействия. Учителите и училищата са в неравна конкуренция с тях. Успяват частично да компенсират. От друга страна има учители, които в някои моменти си изпускат нервите или не проявяват достатъчно професионализъм. От тях трябва да се търси отговорност и това да бъде сигнал за останалите, че не трябва да се подхожда по този начин. Много зависи дали човекът по принцип е добър учител или не.

Използвани са въпроси и на други медии

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Аззз

14.02.2020 | 04:28

Г-н Вълчев, проверете Шумен ския университет. Там няма да чуете Българска реч... Това е ужасно. Хора говорещи турски и цигански излизат начални учители... До кога??? Проверете училищата към Варненско и ще видите как учители няма с какво да отидат на работа, защото нямат нито общински нито училищен превоз. И защо училищен автобус прави нулев курс само заради един учител, а само на 3 км. др. учители се чудят с какво да отидат на работа. И Вие искате образование, искате да има учители? Ей такива ще ни заместят като от Шуменския.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?