2374

Кралицата на фадото Карминьо пред „Марица“: Няма рецепта за успех, просто трябва да си честен

Португалският огън Карминьо (Мария Кармо Карвало де Андраде) е родена сред звуците на китари и напевите на фадо. Дъщеря на известната певица Тереза Сикуейра, тя започва да пее пред публика на 12-годишна възраст. Следват предложения за запис, но тя отлага за няколко години, осъзнала, че пеенето изисква зрелост, която все още не притежава. Завършва образованието си със специалност „Маркетинг и реклама”, пътува в цял свят, като участник в различни хуманитарни мисии, и натрупала опит се завръща в Лисабон, решена да се отдаде изцяло на артистична кариера.

Дебютният ѝ албум "Fado" е абсолютна сензация. Годината е 2009-а - тиражът му достига платинен статут, а британското списание "Songlines” го поставя под номер едно в годишната си класация. Следват още четири супер успешни албума, концерти в цял свят и първи места в класации. Животът разкрива Карминьо като смел и задълбочен артист, който никога не забравя корените си и използва музикален език с вековна история, но разбираем и за нейното поколение. Карминьо е момиче, което еднакво добре стои на кориците на музикалните и модните списания. Само преди седмица кралицата на фадо покори публиката на Античния театър в Пловдив. Отдели време и за специално интервю за в. „Марица“.

 - Албумите ви достигат платинени тиражи, изнасяте концерти в цял свят, а синглите ви заемат водещи места в световни класации. Каква е рецептата на успеха лично за вас?  

- Никога не съм правила нищо специално за постигане на успех, така че не знам точно каква е тайната. Знам, че моят собствен начин да видя кариерата си е да бъда последователна и да правя това, за което съм родена, но и това, в което вярвам. Не променям ценностите или гледните точки в живота си всеки ден. Така че мисля, че ако си честен, ти постоянно правиш нещо стойностно. Вярвам в това и се надявам да постигна солидна кариера.  

- Фадо е магия и страст. Кога я усетихте за първи път? Израснала сте в музикално семейство, което със сигурност е запалило искрата на бъдещето ви на сцената.

 - Да, родена съм в средата на звуци от китари и певци. Майка ми е певица. Така че започнах да се уча да пея фадо в същото време, когато започнах да уча португалски, моя собствен език. Това е много естествено, много познато и не знам как да живея без него. Това е начинът, по който се изразявам, това е моят език. След това трябваше да намеря какво да кажа с него. Това бе моето предизвикателство и моята трудна задача. Не помня първия си контакт с фадо. Но знам, че никога не съм си мислила, че фадото може да бъде основна част от живота ми.  

- Какъв е пътят от все още неосъзнал се световен артист до най-красивия глас на фадо? Разкажете ни.

- Това е нещо, което не мога да кажа. Това, което знам, е, че фадото е традиция, за която трябва да се грижиш, да бъдеш упорит, да познаваш историята, за да трансформираш бъдещето. Не можете да промените нищо отвън навътре. Трябва да познавате същността толкова добре отвътре и да обичате нещо, за да го разберете. Чак след това можете да добавяте малки нюанси и експерименти. Понякога можете да откриете ваш уникален собствен почерк и начин да го правите. Това е много мотивиращо и успокояващо.

- Творчеството ви е изключително и докосва душата. Споделяли ли са ви интересни истории, свързани с музиката ви. Например, че е помогнала на някого в труден момент или пък че има прекрасни спомени на фона на ваше изпълнение, или нещо подобно.  

- Да, имам привилегията и честта да чувам отзиви на хора, присъствали на концертите ми. Някои от тях започнаха да се учат да говорят португалски, за да разбират много повече текстовете, защото са докоснати от цялата магия на фадото. Получавала съм писма, в които ми пишат, че мои песни са им помогнали да преминат през труден момент. Но мисля, че са се справили сами с трудностите и трябва да благодарят на себе си. Аз просто правя това, което чувствам със сърцето си. Срещата между тези две реалности - историята на човек и фадо всъщност е перфектната химия, рецептата за магичен момент. Почитателите ми казват „ти ме накара да плача“, а аз отговарям „Не бях аз, а ти". Вярвам в това, че хората намират сили в музиката, за да преодолеят трудностите в живота си, но те са тези, които го правят и успяват. Те са истинските герои.  

- Обикаляте целия свят. Какво изпитвате при срещата с публиката?  

- Винаги казвам, че публиката е елементът, който променя всичко. При фадо има душевно и емоционално състояние, което споделяме с музикантите на сцената. Но нещото, което променя всичко, са реакциите и енергията на публиката. Винаги казвам, че всеки концерт на фадо е уникален и различен посвоему, защото публиката променя всичко. Понякога може да бъде много мистериозна, еуфорична или пък студена, но в крайна сметка много респектираща. Но едно е сигурно. Срещата с хората зарежда с много адреналин.  

- Кои концерти и срещи никога няма да забравите?  

- Никога няма да забравя първия път, когато пях на сцената, а не само пред семейството ми. Беше в Колизеума на Лисабон пред 3000 души. Бях само на 12 и нямах ясното съзнание и представа какво правя на сцената и какво е усещането да си на място, на което преди мен са били невероятни артисти. Но в същото време чувствах, че това място е идеално за мен, сякаш е стая в моята къща или някакво място, където ми е удобно да бъда и искам да се връщам. Това е спомен, към който постоянно пътувам, защото винаги ми носи нови неща. Така че продължавам да бера плодовете на онази нощ.

- Завършвате образованието си със специалност „Маркетинг и реклама”, участвате в различни хуманитарни мисии. Какви спомени пазите от този период на живота си?

- Това е голям период от живота ми и имам много спомени. Обичах да ходя в университета, но накрая се чувствах разочарована, изгубена и празна. Всъщност осъзнах, че не виждам в бъдещето си да се занимавам с маркетинг и реклама. Същевременно имах няколко покани да запиша албуми с фадо, защото по това време вече пеех по различни събития, за да припечеля пари. Тогава някои големи лейбъли като Sony, Universal и EMI ме поканиха да запиша албум, но аз отказах. Осъзнавам, че решението ми е било импулсивно, но бях убедена, че не съм достатъчно зряла да направя албум и да защитавам репертоар на сцена. Имах езика на фадо в себе си, но не знаех какво да кажа с него. Затова реших първo да пътувам по света, участвах в различни хуманитарни мисии. Това е невероятен начин човек да открие себе си, да научи повече за света и останалите. Свързвам това време с много свобода и спокойствие.

- Имате малък син. Съвсем наскоро споделихте снимки с него в социалните мрежи. Има ли битка между ролята ви на артист и тази на родител и пламък в семейното огнище? Смятате ли, че личният живот на изпълнителя трябва да остане зад паравана?

- Синът ми е на две години. Определено искам да запазя семейството си и личното си пространство, да запазя моментите ни заедно само за нас. Не чувствам необходимост да споделям неща от личния си живот. Публикуваните снимки са от Деня на детето в Португалия. Това беше първият път, когато празнувах този ден като майка и бях изключително щастлива. Разбира се, образът ми на сцената е моята артистична роля, текст, интерпретация, но за мен е достатъчно това, което публиката вижда и чува. Използвам социалните медии не за да споделям моменти от личния си живот, а свързани с моята работа като изпълнител. Чувствам, че личното ми пространство е дом, в който мога да се върна, когато пожелая, че е сигурно, топло и уютно място, което не искам и не мога да загубя.  

- Предстои ли ви нещо ново в творчески план? Къде ще имате концерти?  

- Сега записвам новия си албум и съм много развълнувана. Работя усилено в студиото, правя нови фадо композиции, нови текстове. Вероятно ще излезе в началото на следващата година. Междувременно съм на турне. След България ми предстои концерт в Полша, а също и турне в Португалия, Хърватия, Холандия, Мексико. Всичко се връща към нормалния си ритъм, с който бяхме свикнали преди пандемията.  

- Един въпрос, който е често задаван на изпълнители - има ли рецепта за хит, за песен, която ще проникне дълбоко в съзнанието на публиката и ще доведе до буря от емоции?  

- Има теории, които твърдят, че някои хармонични прогресии или мелодии въздействат по особен начин, като например да карат хората да плачат или да изпитат друга силна емоция. Не знам дали това е точно така, но знам със сигурност, че в музиката има неща, които ни правят много емоционални и ни докосват по особен начин. Мисля, че няма рецепта. Тайната се крие в това да бъдеш честен и естествен, без да се мъчиш да подражаваш на друг. Ако копираш някого, със сигурност няма да стигнеш до онези висоти, до които той е успял, нито да получиш това, което той е получил от срещите си с публиката. Така че трябва да се довериш на публиката и на сърцето си. Говоря за себе си. Аз просто искам да правя музика от сърцето си и оттам нататък - каквото стане.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?