Следвайте ни

Костадин Филипов: Скопие трябва да разбере, че България държи ключа за членството в ЕС

viber icon

България да спре да се прави на майка на непослушната щерка Македония

Познавам хора без българско гражданство, но  с българско самосъзнание, които са малтретирани в Северна Македония

Има и много хора  с български паспорти край Вардара,  които не  дават пет пари за България

 

- Има ли добър вариант за развитие на проблемите между София и Скопие?

- Има добър вариант ​- подписва се анекс, в който република Северна Македония поема ангажимент да изпълнява всички клаузи по договора, подписан през 2017 г.

Ако не отстъпят, просто започването на преговори за членството им  в ЕС ще бъде отложено. Чакаха толкова години, ще почакат още. Само че следващото председателство на ЕС от януари е на Франция, която през 2019 г. вече ги отряза. В Скопие си дават сметка, че ако не започнат сега, при германското председателство, не се знае кога ще стане.  Особено на фона на ковид пандемията.

 

- Г-н Филипов, колко здраво се затегна възелът на спора ни със съседите северномакедонци?

- Доста се затегна възелът, оплете се здраво - каквото и да кажем, все ще бъде вярно в днешната ситуация. И от почти целодневния преговорен маратон в резиденция Бояна  с участието на премиера Бойко Борисов на 10 ноември май нищо не  излезе. Освен очакването, че многобройната тежка делегация от Република Северна Македония, начело с премиера Зоран Заев, все пак е успяла да разбере, че позицията на Република България е тази, която беше формулирана през октомври 2019 г. чрез Рамковата позиция на правителството относно разширяването на ЕС, потвърдена  с декларация от Народното събрание.

Досега се беше създала представа, че колкото и тежки въпроси да имаме със Скопие, когато двамата премиери Заев и Борисов си кажат какви братя и приятели са, всичко се решава с един замах.

Сега ми се струва, че този механизъм не работи.

И премиерът Бойко Борисов, и външният министър Екатерина Захариева, да не говорим за вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов, са на едно и също мнение по отношение на Република Северна  Македония:

Спазвайте Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г.,

и проблеми във вашата европейска интеграция няма да има никакви!

Ще видим  дали тази позиция, представена твърдо, единно, убедително преди дни, е била  разбрана от държавните мъже на Република Северна Македония и дали ще поемат ангажимент да спазват Договора от 2017 г.

- Не трябваше ли обаче в този договор да има по-стриктни клаузи, които да не оставят място на съседите за шикалкавене?

- Когато ​договорът беше подписан преди 3 години, българската общественост го прие с  пълно задоволство. Обяснимо - 18 години идеята да се подпише договор събираше прах  във Външното министерство в Скопие.

Проблемът добър ли е договорът със Северна  Македония, възникна, след като видяхме какво подписа Гърция със Скопие. Нашият договор е едва 6 страници и въпреки това е доста общ и обтекаем, докато гръцкият договор е 36 страници и в него  педантично са описани дори допустимите надписи на  табелките на паметниците, свързани с античната гръцка история. 

 Докато ние пак проявихме прословутото си великодушие и съчувствие към нашите братя, този майчински рефлекс към непослушната дъщеря Македония,

гърците контролират изпълнението на всяка клауза и подточка от Преспанския договор.

И нашите братовчеди северномакедонци изпълняват всичко както трябва. Докато при нас си позволяват да играят политически игри. Като например 10-месечната пауза в действието на Съвместната комисия за история и образование. Дори на мен, който винаги съм искал Македония да върви напред, да сме истински братя, вече взе да ми писва от техните елементарни провинциални хитрости.

- Пречките за двустранните ни отношения не са само в сферата на историята. Какво ни спъва?

- Най-лошото е тяхното нежелание да се изпълняват договореностите. В еуфорията след подписване на Договора от 2017 г. се проведе заседание на двете правителства   в Струмица, родния град на Зоран Заев. И после нищо. Не последва нищо и от срещата на Съвместната комисия по икономическо и търговско сътрудничество.

Обещахме си да се засили икономическото сътрудничество, българският бизнес да може да участва на равна основа в инвестиции в Република Северна Македония. Вече има  доста примери, в които беше провалено желанието на български фирми да влязат на равна основа с други фирми. Някои от обектите бяха дадени на гърци. Излиза, че

за гърци и за всякакви други може, а за българи - не. 

Винаги има едно наум, че като влезе българска инвестиция, това ще е проводник на българска пропаганда.

Като кореспондент на различни български медии в Скопие 14 години съм свидетел на толкова много  антибългарски кампании.  Винаги е имало едно латентно вътрешно антибългарско настроение във всички медии в Република Северна Македония. Но такова чудо обаче, както в последните седмици се вихри в Република Северна Македония, и на мен, закоравелия професионалист, свикнал на всички глупости, които се изливат по наш адрес, ми дойде в повече.

Може би имам някакви резерви по отношение на становището ни в ЕС, че в момента не можем да приемем Рамковата позиция за начало на преговорите с Република Северна Македония. Но дори си казвам, че това „не” е от полза за двустранните отношения, за да можем  да видим колко нисък праг имат антибългарските настроения в обществото на съседите, за да избухне цялата тази злостна, просташка антибългарска кампания.

- Не е ли алогично поведението на съседите, които, вместо да смекчат, втвърдяват тона към България, при положение че началото на преговорите им за членство с ЕС зависи от одобрението ни?

- Това е алогично поведение, гледано от коректна европейска гледна точка. Но е съвсем логично поведение от гледна точка на политическите елити в Република Северна Македония. Те винаги са смятали, че

каквото и да стане, България ще ги подкрепи,

за пореден път ще преглътне поведението им.

Казват си: пуснаха ни в НАТО, може да минем така и в ЕС. Само че има  разлика между членство в НАТО и членство в ЕС. За НАТО България даде зелен картон на Скопие, което беше в изпълнение на една геополитическа задача, в която спазвахме, разбира се, и своите интереси.

Но членството в НАТО на Република Северна Македония някак си изгради самочувствие в техния политически елит, който живее с усещането, че Македония е геополитически пъп на света, че винаги ще се намери основна международна сила, която да ги подкрепи.

Включително и като натисне България да отстъпи, ако имаме някакви претенции. И през цялото време досега политиците от Скопие играеха на струната, че Германия като председател на Съвета на Европа държи много част от успеха на нейното председателство да бъде първата междуправителствена конференция за разширяване на ЕС със Скопие и Тирана. 

Но ето канцлерът Ангела Меркел каза: София и Скопие да се разберат помежду си, за да могат да вървят напред! Т.е. Скопие пак опира до нас.

Този път имам усещането, че няма да им се получи.

- Каква основна грешка, която сме правили, не бива да допускаме сега? Да не проявяваме майчинска прошка спрямо Скопие - това ли е? 

Трябва да разговаряме с Република Северна Македония като две суверенни, независими държави,

всяка от които знае интереса си. И никакви сантименти ​- казвам го с голяма горчивина, защото аз самият имам силен личен сантимент. Но когато става дума за интереса на страната - Македония ми е мила, но България ми е двойно по-мила.

 Съседите много държат да бъдат разглеждани като суверенен, независим обект на международните отношения, със собствени интереси. Ако държат  да станат член на ЕС, да се съобразят и с нашите интереси. Нищо повече! Не им отричаме идентичността, не им отричаме езика. Но какво лошо има да кажат, че някога, в едно историческо време, сме били заедно, били сме българи?! Това показват документите. Че някога, в не толкова далечно време, езикът им се е наричал български. После са го направили македонски - знаем как, с коминтерновска намеса.

Впрочем, ако има държава в Европа, която още не е започнала своята декомунизация, това е Република Северна Македония.

Мислено си живеят още в периода на СР Югославия

Това самочувствие на техния политически елит, че каквото и да се случи, България ще отстъпи, идва от тия на север, които са болни на тема уникалност в световен мащаб. Кажи го сръбски, че да те разбере цял свет!  - всички помним тая знаменита  реплика.

- Колко верни са твърденията, че хората с български паспорти в Скопие са подложени на силна дискриминация? 

- Не трябва да се спекулира с тия 100 или 120 хиляди с български паспорти. Познавам хора без българско гражданство, но  с българско самосъзнание, които са малтретирани. Има и много хора  с български паспорти край Вардара,  които не  дават пет пари за България. Има обаче вече доста хора от Северна Македония с българско гражданство, които живеят и правят чудесна кариера в България, независимо от политическите спорове между София и Скопие. Вероятно времето ще постави нещата на мястото им. 

 

Костадин Филипов е известен журналист и коментатор международник. Авторитетен познавач на балканските страни. Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие. Бил е директор на програма „Хоризонт“ на БНР. Потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?