Следвайте ни

Еколог: Река Юговска се замърсява постоянно, но следите се замитаха

viber icon

Константин Дичев е зооинженер и еколог. Дългогодишен отговорник на направление „Гори и опазване на природните ресурси" в „Зелени Балкани".

- Г-н Дичев, опасни ли са силно завишените стойности на цианиди във водите на река Юговска? Нивата им са над 120 пъти над нормата - 12 милиграма/л при норма на отпадъчни води 0,1 милиграма/л. Как се отразява това на организмите, които живеят в реката, и какво би станало, ако животни или хора пият от тази вода?

- Такава концентрация на цианиди във водата е смъртоносна за повечето водни организми. При анализа обаче трябва да се има предвид количеството на отпадните води, които се вливат във водоизточника от незаконната тръба на хвостохранилището в река Юговска, както и от Юговска в Марица, тоест какво е разреждането на отровните вещества в двата случая. Така може да се прогнозира докъде ще стигне замърсяването.

- Защо няма сигнали за умряла риба през последните дни, след като превишенията на отровното вещество са толкова големи?

- Според мен няма умряла риба, защото не става дума за еднократна авария, а за постоянно замърсяване. Така рибата в река Чепеларска не се качва нагоре по Юговска поради постоянното замърсяване, както и риба от река Марица не се качва по-нагоре от опасното за нея замърсяване. Умряла риба лично аз съм наблюдавал на моста на Чепеларска, преди да се влее в Марица, и то неведнъж през годините. Става дума за малки количества, които по една или друга причина са се качили по Чая и са достигнали пределно за тях замърсяване. Явно обаче повечето риби се научават да избягват опасната зона, ако тя е една и съща години наред. 

- Докъде според Вас е стигнало замърсяването и не би ли трябвало в пунктове надолу по течението на реките Чепеларска и Марица да бъдат отчетени превишения на стойностите?

- Да, би трябвало, но не са искали да ги открият, за да омаловажат постоянните ежедневни и целогодишни замърсявания от това производство. Степента на замърсяването и докъде стига то може да се определят с най-голяма точност чрез Ирландската система за мониторинг на висши безгръбначни по грунда на реките. В България това се прави единствено от Басейнова дирекция. Ако си постави за цел, тя може с точност да определи източника, степента и обхвата на замърсяването, както и дали е залпово или постоянно, както предполагам.

- Какви други показатели могат да се окажат превишени при такъв тип индустрия?

- КЦМ добива олово, цинк и други цветни и тежки метали от преработените концентрати, с които работи. Би следвало да има превишение на всички тях в реките Юговска, Чепеларска и Марица.

- Какви системи за мониторинг използват РИОСВ и Басейнова дирекция при следенето на реките? Могат ли те да гарантират своевременно установяване на замърсявания?

- РИОСВ използват само количествен химичен мониторинг, който не доказва нищо, ако не се вземат проби по три пъти на ден, за да се хванат и залповите замърсявания. Друг въпрос е къде се намират мониторинговите им станции. Според мен от горе им свеждат къде и кога да правят проби, а така се замитат следите на големите добивни и преработващи предприятия, за да не бъдат санкционирани. Басейнова дирекция работи и с качествен мониторинг - Ирландската система. При тях също зависи къде са разположени мониторинговите станции. По принцип преди и след всяко голямо потенциално замърсяващо предприятие трябва да има мониторингови станции с качествен анализ. Така на 100% се установяват източникът на замърсяване, степента и обхватът му. Навярно се досещате защо не се прави точно така. Разкрие ли се източникът на замърсяване, МОСВ е длъжно да напише предписание, тоест да признае че комбинат Х замърсява. При повторно замърсяване Екоминистерството трябва да отнеме Комплексното разрешително на комбината.

- Може ли да се направи аналогия между отравянето на река Юговска и замърсяването на Марица от индустрията на Пазарджик?

- Отравянето на водата в Пазарджик беше в резултат на крупна производствена авария, залпово замърсяване. Замърсяването на Юговска е постоянно, а повишаването му зависи от сезонните валежи.

Илияна Караланова

Илияна Караланова

Отговорен редактор Marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Константин Дичев

24.02.2020 | 10:12

МОСВ и нейните поделения трябва да правят мониторинг изключително по Ирландската система на всички промишлени предприятия, които са потенциални замърсители. Защото Ирландската система за мониторинг е на 100% дава отговор на въпросите: кой е замърсителя, какво е замърсяването - залпово или постоянно, обхвата и степента на замърсяването и ЗАБЕЛЕЖЕТЕ С ПЕТ ГОДИНИ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО! Тоест ако преди 3 години някое предприятие изпусне отрови залпово, с Ирландската система се установява всичко! Така МОСВ веднага е длъжно да направи предписание на комбината, да наложи солена глоба и в следващ момент на другата година например след мониторинга се установи че няма подобрение да спре производствените процеси! Това е единствения начин за прекратяване на постоянните замърсявания и то покривано от министерството за всички големи добивни комбинати - Асарел, Челопеч, МДК, КЦМ, ОЦК.... Спестяват от министерство по няколко милиона на комбинатите и ни тровят безнаказано

Отговори
4 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?