Следвайте ни

Конгресният туризъм отваря вратите към Пловдив

Държавата и местната власт да станат ключови инвеститори. За града е важно да привлича доказани международни хотелски брандове

Полина Карастоянова е доктор в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, УНИБИТ,  магистър - специалност “Икономика на търговията“ в УНСС, втора магистърска степен по специалността „ПР и управление на масовите комуникации“ в НБУ, финансов консултант на български и международни компании. Тя е управляващ директор на Българската организация за конгресен туризъм, учредител и ​изпълнителен директор  на Националния борд по туризъм. Народен представител в 43-тото Народно събрание и в рамките на мандата председател на Комисията по културата и медиите, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и ръководител на делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.

- Д-р Карастоянова, нашият вестник има ексклузивната възможност да анонсира предстоящата годишна среща на туристическия бизнес. Бихте ли представили събитието?

- Благодаря на вестник "Марица" за предоставената в​ъзможност и за медийното партньорство на 6-ата годишна среща на Националния ​борд по туризъм, която се организира съвместно с Министерството на туризма и Столична община. Събитието ще се проведе на 23 април  в хотел "Хилтън", София, с любезното домакинство на „Galaxy Investment Group“, под мотото "2019-а - година на вътрешния туризъм, инвестициите и иновациите“.

Националният ​борд по туризъм ще постави на вниманието на корпоративния сектор в България най-актуалните теми, а именно: „Концепция за развитие на конгресен и културен туризъм в градовете“, „Смарт-сити - мобилност, свързаност, сигурност, екология и регулация“, „Насърчаване на инвестициите в туризма и достъп до финансиране“ и „Туризмът като мултипликатор на българското производство“. Наши партньори на предстоящия форум са представителните работодателски организации  БТПП, АИКБ, БСК и Съюз "Произведено в България". Каним всички колеги от туристическия бизнес да вземат участие във форума, а програмата и регистрацията са публикувани на: http://tourismboard.bg/.

- Какви са очакванията ви от Пловдив като Европейска столица на културата?

- Изборът на един град за европейска столица на културата е привилегия и възможност, които се дават веднъж. В този смисъл Пловдив имаше невероятен шанс, който да очертае нов път, изпълнен с енергия и бъдещо развитие като нова привлекателна дестинация на туристическата карта на Европа. Не на последно място - да превърне своята историческа, културна и архитектурна даденост в съвременна туристическа атракция.

Тези очаквания угаснаха с последните светлини на сцената в деня на откриването, защото не видяхме онзи интелектуален кръг от личности, доказани във времето със своята дейност в областта на културата, като Божана Апостолова и Любозар Фратев, Райна Кабаиванска и Васко Василев, Соня Йончева и Милчо Левиев... Едва ли бихме могли да изредим всички авторитетни имена, които трябваше да бъдат поканени като посланици на Пловдив и България на европейската и световна културна сцена. Няколко дни по-късно представлението, което имахме възможност да наблюдаваме в Матера, беше истински празник на духовността и естетиката. За съжаление домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата беше непрофесионално подготвено и тази уникална възможност - напълно пропиляна.

- Според ​вас къде е мястото на Пловдив на националната туристическа карта и доколко градът и регионът оползотворяват своите ресурси за културен, спортен и уикенд туризъм?

- За нас, българите, и за чуждестранните ни гости, както в исторически и географски аспект, така и заради многообразието от етноси и традиции, Пловдив има всички предпоставки да бъде любим град за туризъм. Необходим е обаче професионален екип, който да съумее да оцени всички дадености на Пловдив и да ги превърне в работещ механизъм за туристическо развитие. Ние, от Националния ​борд по ​туризъм сме готови да предложим такъв модел и съответната експертиза, стига да има разбиране за тази необходимост от страна на Общината и основните инвеститори в града. Това означава също да бъдат преодолени определени местни различия между конкурентите на този пазар и в името на обединения интерес да се процедира с единна структура - Plovdiv Convention & Visitors Bureau (Конгресно бюро или организация за конгресен и културен туризъм на Пловдив). Когато Общината и Областната управа, собственици на хотели, летището, транспортният и ресторантьорският бизнес, културните институции и други доставчици на услуги бъдат ангажирани с работещ механизъм за създаване на обща визия за атрактивност на града, успехът ще е абсолютно сигурен. По този път са минали много градове в Европа, и то не само столиците. Всички те намериха своята идентичност и успяха да постигнат много интелигентна синергия между културата, историята и съвременния облик на града.

- Има ли шанс Пловдив да се позиционира успешно в бизнеса на луксозните хотели? В тази връзка какво могат да направят местната власт и бизнесът в града, за да се привлекат  повече туристи? Къде са резервите?

Хотелският бизнес отразява цялата икономика на един регион. Международните хотелски вериги са своеобразният двигател за развитие, знание и добри резултати. Фактор за интернационализирането на една туристическа дестинация са туристическите брандове, които са разпознаваеми за Европа и света. В България вече работят изключително успешно престижни туристически и хотелски брандове като „Интерконтинентал“ , „Хилтън“, „Хайат“, "Бест Уестърн“. Това са международни компании, които с присъствието си в България променят облика и качеството на туристическия продукт. Давам знак и пример, че и за Пловдив е важно привличането на доказани международни хотелски брандове. На всяко ниво, на което те се реализират - 3, 4 или 5 звезди, предлагат гарантирано качество за съответната категория, те са част от международните маркетингови системи за комуникация и резервация и оттам и за реклама за съответния град. Бих искала да обърна внимание за ползата от взаимодействие с компании, които менажират конгресни или конферентни центрове, концесионери на летища и др. Всичко това е един естествен процес, който, ако не бъде осмислен и реализиран, максималният потенциал на туристическия продукт и разпознаваемостта на Пловдив няма да могат да бъдат постигнати. Сега е моментът държавната и местната власт да осъзнаят ролята си на  ключов инвеститор чрез изграждането на един модерен конгресен център, който ще даде възможност за целогодишна заетост на хотелите и ресторантите в Пловдив и съответно и на цялата група подизпълнители в туристическата индустрия във времето от понеделник от петък, тъй като тогава се провеждат събития от висок клас.

- От петък до неделя  градът е интересен за тези, които търсят разнообразие и нови преживявания. Предвид дефицита на работна ръка в сферата на туризма, ще има ли отново внос на сезонни работници от чужбина през лятото? Доколко този дефицит се отразява на бранша в Пловдив?

- Проблемът с дефицита на кадрите не е само български и не касае само туристическия бранш. Все по-трудно е хората да бъдат мотивирани да работят в сфера, в която нивата на заплащане все още не са конкурентни и съпоставими с други икономически сектори.  Но това е въпрос, който има необходимост от дълбочинно и внимателно планиране и палиативни мерки за сезонна работа на напълно неподготвени хора, не предлагат дългосрочно и устойчиво решение. Ние, от Националния ​борд по туризъм, създадохме академичен и бизнес съвет за развитие с цел да намерим пресечна точка между средното и висшето образование и туристическата индустрия. Важно е да обвържем интереса и реалните възможности младите хора, които са в гимназията и в университетите, за работа в туристическия сектор, за което обаче са необходими законодателни промени. Другата възможност за решаване на този проблем - чрез внос на кадри, има нужда от много сериозна промяна в действащите разпоредби. Наемането на хора от чужбина не може да е за срок, по-малък от 9 месеца, тъй като е икономически нецелесъобразно. Отличен пример в това отношение са инвестиционни групи като „Galaxy Investment Group“,  „Tera Tour Service“, „Black Sea Rama Golf & Villas Resort“ и други, които с работата си и с програмите, които имат за подготовка и обучение на кадри, гарантират устойчивост и професионално развитие на всички нива в туристическия бранш.

- В доклад на Световен икономически форум пише, че България се нарежда на 45-о място сред 136 държави по качество на туризма. Лоша инфраструктура на транспортните връзки, недостатъчна безопасност и недобра маркетингова дейност са сред големите недостатъци,  отчетени в доклада.  Предприети ли са действия за тяхното преодоляване?

- Необходима е концептуална промяна в модела, по който държавата управлява сектор „Туризъм“ от гледна точка на собствеността. Националният ​борд по туризъм предлага разширяване на функциите и правомощията на Министерството на туризма. Компонентът, който отсъства и считаме, че трябва да бъде водещ, е свързан с управлението на собствеността, а именно - културно-историческото и природно наследство са публична държавна собственост. В тази връзка настояваме за промяна в мащаба за работа на Министерството на туризма, който да бъде съизмерим с министерствата на регионалното развитие, на земеделието или на транспорта.

- Има ли механизми за преодоляване на сивия сектор в областта на туризма в България? Според вас доколко стартиралата преди дни единна електронна система между хотелите с МВР, НАП и общините може да го изсветли?

- Без съмнение дигитализацията и промяната на модела на функциониране на общинската и държавната администрация, както и в частния сектор, ще доведе до изсветляване на бизнеса посредством обмена на информация и данни. Националният ​борд по туризъм подкрепя въвеждането на  единната система за туристическата информация (ЕСТИ).

България е сред туристическите дестинации, които са сигурни от гледна точка на оценка на риска за туристите, затова трябва да пазим този наш статут с всички възможни средства, а ЕСТИ е още една добра стъпка в тази посока.

- Министърът на туризма Николина Ангелкова присъства на годишното общо събрание на НБТ. Какви въпроси обсъдихте с нея относно бъдещето на туризма в България?

-  Националният ​борд по ​туризъм е най-голямата работодателска организация в сектор Туризъм, асоцииран член на Световната ​туристическа ​организация към ООН (UNWTO), както и на Международната ​хотелска и ресторантьорска организация (IHRA). Ние сме конструктивен партньор и взаимодействаме с всички държавни институции, които имат отношение към формиране на национална туристическа политика, стратегия и съответната законова регламентация за развитието на туристическата индустрия в Република България. Като отчитаме високата активност на нашите преки конкуренти на международните пазари, ние настояваме незабавно да бъде отпуснат на Министерството на туризма целеви финансов ресурс за провеждане на национална маркетингова и рекламна кампания, която да противодейства на неблагоприятните индикации за предстоящия летен сезон. Изразяваме готовност за пълно взаимодействие с правителството и общините за създаване на структура за допълнително финансиране на чартърните програми. Туризмът е структуроопределящ сектор за националната икономика и от финансово-икономическа гледна точка всяка инвестиция генерира добавена стойност за цялото общество.

Мария Петрова

Ръководител екип „бизнес“

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?