Следвайте ни

Проф. Георги Рачев: Събирайте тен, слънчевата радиация убива COVID-19

viber icon

Имаме проблем с природата, но не трябва да изпадаме в паника, че загиваме

 - Ще ни помогне ли времето в този критичен момент, когато сме в плен на заразата от коронавируса?

- Важно е, че наближава равноденствието, наближава Първа пролет и денят става 12 часа. Слънцето вече е доста високо над хоризонта, което рязко увеличава притока на пряка слънчева радиация. Възможността за слънчеви часове нараства, което увеличава ултравиолетовата радиация. В резултат на тази радиация се образува пигмент - кожата ни потъмнява.

Придобиването на тен в момента има много голямо значение поради простата причина, че ултравиолетовата радиация с малка дължина на вълната е тотален убиец на всякакви микроби и вируси. С нарастването на слънчевото греене ултравиолетовата слънчева светлина ще стане естествен природен дезинфектант в разгара на обявената преди дни от СЗО пандемия на Cоvid-19. Така че децата трябва да прекарват повече време навън, сред природата, в парка, на слънце, което е универсален убиец на всички вируси. А дрехите ни трябва да остават на слънце - това е естествената природна „пералня", която повишава нашата съпротива срещу коронавируса. Не може да се оставим на един вирус да ни победи. Все пак ние, хората, сме по-големият организъм, което при всички положения ще ни помогне в борбата с Covid-19.

 - Наскоро се върнахте от Мианмар. Защо в Югоизточна Азия няма широко разпространение на вируса, превърнал се в заплаха за толкова страни?

- Причината е проста. В момента районът на Югоизточна Азия, където живее две трети от населението на света, е в сухия период, като някои от държавите навлизат в т.нар. горещ период. Температурите са много високи, с много слънце и безоблачно небе. Тези фактори са изключителна природна бариера за разпространението на вируси. Този период ще продължи и през април, затова там имаме възможно най-малко заболели. Затова и в по-северните райони на Китай и Европа, където е по-влажно и по-хладно, вирусът намира много добра естествена среда за по-дълго оцеляване.

Т.е. с по-високите температури, с повечето слънце и ултравиолетова радиация, които очакваме тази пролет, ние при всички положения ще добием тази природна преграда пред разпространението на вируса. Тази радиация синтезира витамин D, който е много ценен, особено за северните райони, като един от елементите, който изгражда имунната система на човека. Има вече доста клинични показания, че колкото по-здрав е организмът, толкова по-бързо е оздравяването. Неслучайно 80 процента от хората дори не разбират, че кихането или кашлянето им е в резултат на коронавируса, те са приносители и го изкарват на крак. 

Така че съм оптимист. Сигурно мерките, които се вземат в момента, са необходими. Хората, които се занимават с това, са професионалисти, вярвам им. Мисля обаче, че паниката е малко по-голяма от необходимото в медиите -  средствата за масово поразяване", както ги наричат моите студенти. Малко преиграха с нещата. Трябва да се слушат специалистите, доста от тях разсъждават доста трезво. Това е реалността - светът не може да се затвори. Затвори ли се  светът, ще счупим държавата, както се изрази премиерът Борисов. Трябва да продължим да живеем, като всеки от нас спазва елементарните правила, малко лични ограничения. Смятам, че след два месеца нещата ще бъдат съвсем наред. През май вече ще има щедро слънце, което е природен дезинфектант. 

- Стигат ли обаче опасна граница промените в климата? Свидетели сме на поредица пожари и потопи в Австралия, рекордни февруарски температури от над 20 градуса в Антарктида, ледниците се топят. 

- Има баланс, който обаче е много крехък и може да бъде нарушен. Не може да се сравнява сегашната стопанска дейност на човечеството с тази преди век. Добиваме страшно много фосилни горива, използваме ги масово, в резултат на което отделяме голямо количество въглероден диоксид. Ние променяме лицето на Земята, оттам се променя целият баланс на лъчистата енергия, постъпваща, отразяваща се, поглъщаща. Градовете заеха огромни територии, изпълниха ги с бетон, асфалт, което променя лицето на Земята, а оттам и енергията. В градовете е по-сухо, тъй като почвата е по-малко. Въобще настъпва т.нар. антропогенно влияние върху приземния слой на въздуха, което променя и климатичните елементи в многогодишен режим.

А що се отнася до топенето на ледниците, то може да доведе до катастрофа и това е голямата опасност. Не трябва обаче да се изпада в паника и делириум,  защото опасността ще е най-голяма, ако започнат да се топят континенталните ледници - ледът на Гренландия и на Антарктида. Само тогава тази вода ще влезе в световния океан. 

Затова и по-сериозните учени сме пестеливи на крайни оценки и не изпадаме в делириума да казваме: Умираме утре! Но реалността е факт и трябва да се отчете, защото последващите връзки са многобройни и няма човек, който да може да ги обясни и да каже какво ще се случи на природната шахматна дъска след десетия ход. 

Ето в момента светът навлиза в невероятен период на криза, която ще бъде икономическа, предизвикана от затварянето на производства, от липсата на пътувания, обороти, консумация. Нефтът е паднал на цени, които не са наблюдавани от 2008 г., и това ще увеличи консумацията. Ето това са фосилните горива - как ще избягаме от тях, не ми е много ясно. Европа може да се справи, но ще трябва да хвърли сума ти пари, за да компенсира този тотален срив на икономиката, който се очертава в следващите две години. Това, от своя страна, ще доведе до промяна на производството и оттам промяна на антропогенното влияние върху климата. Трябва да сме много внимателни с природата и нашето влияние върху нея. Имаме проблем, но не трябва да изпадаме в паника, че загиваме, че всичко е лошо. Всъщност в момента на дневен ред е справянето с кризата коронавирус.

- Каква пролет ни чака след сравнително топлата зима?

- Наистина зимата беше доста топла. За някои райони на света, например за Европа, беше най-топлата зима, откакто се правят метеорологични наблюдения. Пролетта се очаква да бъде отново по-топла. Засега за територията на България прогнозата е за 1-1.5 градуса по-топла от нормалното, което е много радостно.

Валежите ще бъдат в рамките на нормалното, като има много голяма вероятност да бъдат и малко по-високи от нормалното. Сухият период, който ни преследва от миналия август, най-после изглежда приключи. По-интересно е, че докато в Сандански към този момент валежната норма е преизпълнена 250 процента, все едно сме във времето на соца, във Варна не е капнала и капка дъжд. На малка територия, каквато е България, виждаме много различно метеорологично време.

Очаква ни обаче хубава пролет - топла и влажна, такава, каквато би трябвало да бъде. Промени се дългосрочната прогноза - преди месец говорехме за топла, но малко по-суха от нормалното пролет, сега се оказва, че поне първият месец на пролетта върви много добре по отношение на валежите, което е прекрасно. Има баланс, но, общо взето, в природата винаги има равновесие. Ние просто трябва да се научим да живеем с природата, от която сме част.

Визитка

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Прогнозите му се реализират почти на 100%. Автор е на десетки статии и книги. Участник в 27-ата антарктическа експедиция на българската база на остров Ливингстън в Антарктида през 2019 г. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?