Следвайте ни

Проф. Георги Рачев: Жегата идва на 10 май. Слънцето ще изгони вируса

viber icon

 

Професоре, много се говори, че топлото време ще унищожи коронавируса. Можем ли да очакваме такава помощ от природата?

Природата не може да убие вируса, но може силно да го ограничи и потисне в естествена среда. Трите природни дезинфектанта са ултравиолетовата слънчева радиация, сухият въздух и температурата, доколкото тя създава възможност бързо коронавирусът в естествени условия да разруши външната си обвивка от изсъхване и той вече да не е дееспособен.

При всички положения лятото рязко ограничава разпространението на коронавируса в естествена среда. Излизането на чист въздух може само и единствено да помогне в борбата срещу световната епидемия.

Заради ограничената стопанска дейност по време на пандемията въздухът се изчисти. Ще опазим ли тази тенденция?

Да, сега показателите са чудесни, но няма да запазим това състояние, връщайки се към нормалния си живот. Активното световно производство и евтиният нефт ще стимулират потреблението и естествено замърсяването ще се върне на старите нива, а в някои случаи може и да ги превиши.

Нашата задача е да възстановим нормалния ритъм на живот, но това в никакъв случай да не забравяме борбата за опазването на въздуха. Видя се, че мръсният въздух е предпоставка за развитието на вирусни инфекции, а и сам разклаща здравето на хората.

Тепърва ще оценим две неща - свободата и борбата за чиста природа, което ни гарантира чист въздух, чиста вода и чиста храна.

Покрай коронавируса не бяха отразени достатъчно няколко изключително фрапиращи замърсявания на реки в Пловдивска област, свързани с рудодобива - залпови изпускания на убийствено мръсни води в нощните часове. Голяма част от замърсителите се наслагват в естествените наноси в реката и продължават да я замърсяват.

Природата ще ни помогне в битката с вируса, но трябва да я пазим. Тя е нашият дом.

Трите най-силни дезинфектанта са ултравиолетовата слънчева радиация, сухият въздух и температурата

Това ли е основният урок от тази пандемия?

Уроците са много. Оказахме се неподготвени, дори здравните системи на западноевропейските страни не издържаха. Страхът се оказа голям. Роля за това изиграха и медиите, средства за масово поразяване, както ви наричат моите студенти. Нещата се преекспонираха. Да си дадем сметка, че

9500 българи умират всеки месец, 330 души на ден - това е естествената смъртност у нас за последните 10 години. Излезе черна статистика, че 45 души на ден у нас умират преждевременно от онкологични заболявания. А жертвите от коронавирус за два месеца са 70 души, повечето с придружаващи заболявания. 

Така че не трябва да изпадаме в паника.

Дори ексцентричният американски президент Доналд Тръмп заяви: може 80 000-100 000 да загубят живота си, но ще се справим с епидемията, за която са виновни китайците.

Вината на Китай не е ли конспиративна теория?

Не е.

Китай носи голяма вина.

Пекин не съдейства на световната общественост, прикрита беше информацията. Същото, както се случи при аварията в АЕЦ Чернобил през 1986 г., същото, както се случи у нас на 1 май 1966 г., когато Враца бе залята с отрова и загинаха 500 души. 

Така се случи сега и в Русия и Турция - дълго твърдяха, че няма заразени, преди да пламне епидемията. Тук е ролята на свободната журналистика, която трябва да уведомява, но правилно. Не мога да повярвам, че на Витоша в момента е по-опасно, отколкото на "Витошка", или на хижа Здравец е по-опасно, отколкото на Главната в Пловдив.

По-добре хората да излязат на чист въздух, да ги напече слънцето, да образуват витамин Д, който заедно с витамин С е в основата на имунната ни система. Подръжте си ръката на слънце една минута и ви гарантирам, че там няма да остане и един жив вирус или бактерия.

Не упреквам мерките, които бяха взети у нас. Поддържам ги, защото никой не знаеше как да се действа срещу нов невидим враг, срещу който няма лечение, няма ваксина.

Справихме се, но малко се преигра. Не може да се говори непрекъснато за трупове, при положение че ги няма.   

Не мога да повярвам, че на Витоша може да е по-опасно, отколкото на "Витошка" 

Как ще се справим с икономическото изпитание, което ни предстои?

Хубаво би било да се направи и един друг щаб - от икономисти и финансисти, който да анализира резултатите, да съветва правителството, за да се избягват грешни  ходове.

Доста бедна държава сме и възстановяването няма да е лесно. Твърде свързани сме с Европа, която изпитва сериозни трудности. Слушам как българинът щял да спаси родния туризъм. Това няма как да стане - трябват ни 5 милиона пълноценни туристи, които да направят десетки милиони нощувки.

И гърците няма как да спасят техния туризъм. На Гърция <210> трябват 25 млн. туристи, а те самите няма защо да ходят на морето, тъй като те повечето си живеят на него или срещу него.           

Трябва ни ясна визия, засега я нямаме. Не трябва да се пречи на бизнеса да работи - само така той ще докара нужните средства в бюджета, които да бъдат разпределяни за армия, екология, за най-важните неща.

След кризата ще оценим две неща - свободата и борбата за чиста природа, която ни гарантира чист въздух, чиста вода и чиста храна

С какво ще ни зарадва месец май?

Днес, на Гергьовден, ще е хладно, с валежи от дъжд на много места. В планините на височина над 1500 м ще има и сняг, което не е нещо необичайно.

Така ще се сбъдне пророчеството на старите българи, че всяка капка дъжд на Гергьовден е чисто злато.

От четвъртък и петък ни очаква бавно затопляне, по-съществено в следващите 3-4 дни, и влизане в нормалния температурен режим, характерен за май, последния пролетен месец преди настъпването на климатичното лято у нас.

Месецът ще бъде нормален по отношение на температурите и валежите.

Това ще важи и за района на Пловдив. След хладния 6 май се връщаме към типичното за месеца време, като след дни сутрешните температури ще станат двуцифрени - 14-15 градуса. Ще има краткотрайни превалявания в следобедните часове.

Средните месечни температури ще са между 15 и 19 градуса. Все още е доста хладно рано сутрин - досега се движим с около 3-3.5 градуса под нормата, но това ще бъде преодоляно в следващите дни.

Очаква ни значително по-сухо време от 7 май в рамките на седмица, което не изключва да превали и дори да прегърми в следобедните часове на отделни места.

Май е месецът с най-много валежи за 60% от територията на България.

Около 15 май пак ще има превалявания, но всичко зависи от динамиката на атмосферата.        

Първите летни жеги идват около 10 май, като температурите може да стигнат и надминат 30 градуса. Това е близо до максималните температури през май, които са 31-32 градуса.

Лятото ще е идеално за ваканция

Кога да планираме отпуска това лято, за да улучим подходящото време?

Времето през юли, август и септември ще е чудесно за ваканция. Слънцето ще бъде много, включително и в Пловдив. Пряката слънчева радиация вече ще достигне до 250-260 часа месечно, което е много добре и при всички положения ще помогне в битката с коронавируса.

Ултравиолетовата радиация е абсолютен убиец на всички видове вируси.

В началото на юни денят става много голям - 15 часа. Тогава ще се радваме на прекрасно време - и за море, и за планина.

Според дългосрочните прогнози втората половина на юли, август и септември ще има температури дори с 1 градус над нормалното. Т.е. втората половина на лятото ще бъде топла с нормални валежи в Западна България и дъждове малко под нормата по Черноморието. Очертава се идеално за ваканция лято, без екстремни температурни прояви, подобно на миналото и по-миналото.

Ще има и температури над 35 градуса, в отделни случаи ще стигнат 37-38, но трайни високи температури не се очакват засега.

Как ще отбележите 6 май и своя имен ден?

Празник ще има, както всяка година на всяка българска трапеза ще има  агнешко. По-важно от софрата обаче е как ще се справим с последиците от пандемията, предстоят ни трудни и интересни месеци. 

 

 

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология" на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Прогнозите му се реализират почти на 100%. Автор е на десетки статии и книги.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?