Следвайте ни

Климатолог номер 1: Големият порой отмина, идва жегата

Почистете си коритото на Марица, че ще стане беля

Визитка

 


Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Като специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух следи отблизо работата на 24-тата конференция на ООН за климата (COP24) в полския град Катовице. Автор е на десетки статии и книги.

 

- Проф. Рачев, дъжд удави Тракия. Изненадаха  ли Ви рекордните валежи в Пловдив? 

 


- Валежите са много обилни, интензивни, но не са рекордни. От петък до неделя вечерта в някои райони в Пловдивско е регистриран 200 мм валеж - значително количество, добре че е било разтеглено във времето.

 

В първата буря в Пловдив са паднали около 60 литра за час-час и нещо, т.е. интензитетът е бил литър в минута.   

 


Явно канализацията на Пловдив не може да поеме такова сериозно количество за толкова кратко време. Трябва да се построи този прословут  Южен обходен колектор на Пловдив, който ще обира и канализира всички води в подобни случаи.

 


Впрочем подобни поройни валежи в началото на юни - и в Пловдив, и в Пазарджик, се случват почти всяка година. През 2018 г. и юни, и юли бяха дъждовни, а месечните норми на валежа в Пловдив бяха превишени два пъти.

 


Сега валежът беше доста и в цялата Тракийска низина. При толкова вода, стекла се  в Марица, реката най-вероятно ще увеличи нивото си. Слава богу, по високите върхове не валя много. 

 


- Има ли опасност Марица да прелее?  

 


- Засега няма подобна индикация. Трябва обаче службите да следят внимателно реката, тъй като във водосбора <210> падна много вода.

 


Дълго време се задържа снегът по високите върхове, но топенето засега протича спокойно, бавно се оттичат големите снежни маси. На височина над 2000 м това ще продължи до края на юни, но в по-ниските части снежната покривка вече се е стопила и не очаквам разливи в средното и горното течение на реките.

 


Преди месец в Пловдив видях, че островите са доста обрасли.  

 

Речното легло на Марица трябва да се чисти редовно

 


Това трябва да става задължително в  края на май и началото на юни, времето на т.нар. черешови води, когато топенето на снеговете съвпада с  интензивни валежи. При подобен обилен валеж дървета, попаднали в реката от горното течение, оформят бентове, може да предизвикат преливане при ниските мостове.  Трябва да се следи дренажната и канализационната система да работят ефективно. 

 


 Ако се подготвим, неприятностите от прииждаща водна маса  ще са по-малки.

 


- Очакват ли ни нови валежи?  

 


- Предполагам, че в следващите три дни ще вали още, но не така обилно. Ще вали в следобедните и вечерните часове  и в Пловдив, и в Пазарджик, но едва ли ще се стигне до пороя и бурята от неделя.           

 


От сряда започва затопляне.

 

В петък, събота и неделя времето ще бъде много по-топло,

 

с повече слънце и  с максимални температури в Пловдив и района над 30 градуса в петък и събота. Пак ще превалява и пр​егърмява, сега му е времето ​-първата половина на юни. Това е типично най-валежният месец през цялата година и валежите са точно летен тип - поройни, с  гръмотевици и светкавици. Интензитетът на валежите от четвъртък ще понамалее и от петък до неделя съвсем малко ще са местата, където ще вали.

 


След  това се очертава  една типично лятна седмица с много слънце, особено преди обяд, с  локални превалявания и прегърмявания  в следобедните часове.   Така че още от май сме си навлезли в лятото, което у нас е доста продължителен сезон. Но няма да е само със слънце. Валежи ще има до края на юни, като в Западна България, а и в Пловдив ще са малко повече от нормалното, докато в Източна България, по Черноморието, дъждът ще е в нормата и дори малко под нея.

 


             Това е по-добрият природен вариант ​- топло и влажно време е добре за реколтата, докато топлото и сухо е пагубно. 

 


- Приключихме ли с гръмотевичните бури и с  градушките?

 


- До четвъртък очаквам гръмотевични бури. Над нас е сравнително по-хладно ядро на височина 5 км, което дава възможност тези купесто-дъждовни облаци да се развиват много интензивно. Така че градушките не са изключени, възможността до четвъртък е реална. От четвъртък насетне местата с евентуални градушки ще бъдат много по-малко.  Падат градушки дори след като са сондирани облаците.    

 


Друг е въпросът, че борбата с ракети, която водим срещу градушките, е пълно безумие. Никой не може да докаже, че ракетите са ефективни - понякога трошат коли, покриви, една жена дори се събудила с ракета в леглото.

 


Явлението градушка е толкова мащабно, че да се сондират облаците с  ракети със сребърен йодид -AgI, е все едно  да ловуваш африкански слон с карфица. Явно обаче има икономически интереси.

 


Не става и атаката на градоносни облаци със самолети - трябват ни 5-6 самолета, за което нямаме пари.     

 


Разрешението на въпроса е застраховането. Дискусията обаче не се повдига.  Земеделието е бизнес под открито небе и хората трябва да бъдат оставени да избират начина, по който ще се защитават. В момента само една трета от посевната площ на България се защитава. Т.е. за едни има държавна субсидия, за други ​- не. Не е икономически справедливо.

 


- Какво лято ни очаква? Кога да тръгваме за море?

 

 Юли ще е добър за море

 

- топъл, по-дъждовен в западната половина на България, с малко валежи по Черноморието. Август  ще е топъл, сравнително  по-сух.  Това са дългосрочните  сезонни прогнози на световните метеорологични центрове.

 


В момента температурата на водата твърдо достигна 19 градуса, по Южното Черноморие вече мина 20 градуса, след седмица ще бъде 22. Настава време за море, а и за планина ​- там сутрин времето през юни и юли ще е добро, ще превалява  и прегърмява за кратко и освежително следобед.

 


- Загубихме ли вече четирите сезона?

 


- Категорично не. Сезоните на България не са загубени,  от март досега видяхме всички преходни признаци на пролетта. Големият сезон в България е лятото, което настъпи в Пловдив още преди 15 май и ще продължи с високи температури до септември и средата на октомври. Преходните сезони са по-кратки и това създава впечатление като че ли изчезват. Нищо подобно ​-пролетта и есента си съществуват, зимата, макар и мека, си съществува у нас. Просто става по-топло.

 


-  Доколко тревожен е процесът на затопляне?

 


- Тревожно е затопляне, което обикновено продължава стотици години, да се забелязва в рамките на един човешки живот. И в предишни исторически и геологически времена го е имало, но сега протича изключително  бързо, в рамките на няколко десетки години.

 

Нищо не можем да направим срещу глобалното затопляне - ние сме само 7 млн.

 

Докато населението на Китай и Индия расте, милиарди хора там ползват все повече енергия.

 


Докато Западна Европа и САЩ се опитват да намалят вредните емисии, Югоизточна Азия ги увеличава. Оказва се, че въглеродният диоксид в атмосферата става все повече.  Надминахме дори съотношението 410 части въглероден диоксид на 1 милион части въздух. Това не се е случвало в последните десетина милиона години. За това пряко влияние има човекът.

 


Щеше да е смешно, ако не беше опасно - в Европа потребяваме по-малко фосилни горива, ползвайки слънчеви панели, произведени в Китай, където промишлеността бълва въглероден диоксид и отрови. Т.е. преместваме замърсяването от едно място на друго, а става въпрос за въздуха, който няма национална територия, а е за всички жители на планетата.

 


Песимист съм, че ще можем да предотвратим катастрофата,  защото  в битката трябва да се включат всички, без изключение.  

 


САЩ намалиха производството на въглероден диоксид от 21 тона  на човек годишно на  18 тона, за Европа цифрата е по 12 тона.  Китай е със 7  тона на глава от населението и искат да догонят Запада, да потребяват повече енергия. Дебатът е тежък, опира до колосални пари, до преустройство на световната икономика.

 

 У нас  замърсяването идва от битовото отопление

 

и автомобилите. Няма нито стопанска, нито социална нагласа да минем към по-екологично чисто гориво. През 2018 г. у нас са внесени 230 000 коли втора ръка, от тях 200 хиляди на възраст над  15 г. Парното, най-екологичното отопление, е много скъпо. Най-екологичното гориво, природният газ, също е скъпо.

 


Тук е другият голям  проблем - Европа на две скорости, на богатите и бедните. Екологичната политика на Европа е сбъркана, особено на фона на безкрайно скъпия ток и горива в Източна Европа. Това е реалността, а на карта е заложено бъдещето на планетата. Неслучайно лавина зелени партии влязоха в Европарламента. Дано те да са искрени и да не се окажат мимикрия за защита на нечисти икономически интереси. 

Дора Цветкова

Редактор

Дора Цветкова е завършила Българска филология в ПУ "П. Хилендарски" през 2000 г. Междувременно работи като учител в различни учебни заведения и специализира "Управление на малка фирма" към Центъра за пазарна икономика в Пловдив. През 2000 г. започва работа в медийния сектор – в. "Новини в цени" и "Знаме". От 2011 г. е в екипа на "Пазарджишка Марица".   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?