Катастрофа едва не го вади от Атина 2004

Никой не очакваше да участвам, но аз съм куче - стиснах зъби и продължих, спомня си тежкоатлетът, вдигал по 30 тона на ден

- Какво си спомняш от състезанието в Атина, където стана олимпийски шампион? Преживя и инцидент преди игрите...


- Точно три месеца преди олимпиадата претърпях катастрофа, която беше доста тежка. Дори треньорът Пламен Аспарухов ме беше смъмрил, защото бях в суперформа. Ударих се челно в друг автомобил с доста голяма скорост до магазин “Направи си сам”. Беше тъмно, получи се някакво заслепяване от фаровете. Ударих си лактите, колената и китките, превързаха ме, не лежах в болница, но си беше доста сериозно. Цялата предница на колата бе потрошена. Стиснах зъби, стегнах се, никой не вярваше, че ще мога да вдигам в Атина, но аз станах олимпийски шампион.


- Често ли се връщаш към титлата в Атина?


- Не толкова често. Спомените са хубаво нещо, но предпочитам да гледам напред в живота.


- Как протече самото олимпийско състезание?


- Протече точно така, както исках. Бях добре подготвен, свалях доста килограми - за 6 дни 8 кг. Тръгнах 101 кг оттук, след 9 дни трябваше да вдигам. По принцип преди голямо състезание се вдигат килограми, но само 2-3 над нормата. Свалих ги даже, приспаднах - на самото състезание бях 92 - по-лек от почти всички. Как се свалят толкова килограми за такова кратко време ли? По принцип в сауната, но аз мразя сауни. Тренировки и гладуване. Бях се затворил в стаята в олимпийското село, постоянно спях, бях пуснал щората, не знаех ден ли е или нощ. След тренировки съотборниците ми отиваха да ядат, аз им казвах да ми донесат само 50 грама шунка и малко вода да си наквася устата. Да свалиш толкова килограми за 5-6 дни вреди и на организма, но трябва да стискаш зъби. Направих олимпийски рекорд от 187.5 кг. Бях готов и за световен рекорд в изхвърлянето, но треньорите прецениха да не рискувам. Така е било по-добре, защото натрупах аванс пред останалите и ми беше по-лесно в изтласкването. Още с 217 кг на първия опит ги откъснах и нямаше кой да ме бие. На трети опит сложих 225 кг, но само ги дръпнах и се усмихнах - дори мислех да не излизам, но го направих заради публиката. Вторият - Акаев, остана на 7 кг след мен.


- Говореше се, че лагерите на щангистите преди такива състезания са невероятно тежки. Така ли беше?


- Да, наистина. Особено след катастрофата ми беше много тежко, защото трябваше да започна отначало. Имах сила, но щангата ми бягаше, имаше много напрежение, хващаше ме яд. Всъщност ние целогодишно бяхме по лагери. нашият спорт е такъв, че ако не вдигаш един ден, се връщаш със седмица назад.


- Как се разви кариерата ти след Атина?


- На световното в Катар през 2005 г. станах трети, 20 грама бях по-тежък от втория, с който имахме еднакъв резултат. През 2006 г. се смени ръководството, имаше скандали, говореха, че сме правили бойкоти, а нашата работа беше да вдигаме и да си получаваме заплатите. Нямаше за какво да правим бойкоти. За световното през 2006 г. не бях подготвен добре, направих нула в изхвърлянето. Дори не исках да участвам. Бяха започнали проблемите си с контузиите, обстановката покрай промените във федерацията бе променена, нямаше хъс и настроение. Аз по принцип за 2-3 месеца си влизам във форма. дори Пламен Аспарухов ми се чудеше как толкова бързо влизам в ритъм. За световното през 2006 г., обаче нямах хъс. След това проблемите с контузиите се задълбочиха. Беше се насъбрало много - все пак вдигах по 30 тона на ден - няма събота, няма неделя. Нашият спорт е много тежък. Правили сме по три тренировки на ден. Спомням си, че на лагер в Асеновград сме тренирали до 1 часа пред нощта. С Пламен Аспарухов обаче винаги сме се разбирали с един поглед и сме били в отлични взаимоотношения. Имахме пълен синхрон, затова съм постигнал тези резултати. С Иван Абаджиев съм тренирал малко в самото начало. През 2008 г. официално казах: Край!


- Имаше и допинг скандали с наши щангисти...


- В големите спортове е така, особено в нашия. Все има нещо неизяснено, неуредено...


- Как се разви животът ти след като приключи с щангите?


- Започнах да се занимавам бизнес с моторни масла от Америка. Бяха скъпи и хубави, но не потръгна, защото в България хората гледат по-евтиното. След това си гледах личния живот, сега се занимавам с бизнес - да капе по някой лев, тренирам си фитнес и муай тай, дори по два пъти на ден, защото ако не тренирам все едно нищо не правя. Важното е човек да живее нормално, добре съм, жив и здрав съм, чувствам се отлично.


- Защо нямаме вече шампиони в щангите?


- Не съм толкова навътре, за да коментирам детайлно. Не че не се интересувам, поддържаме връзки със съотборниците ми, ходя гледам по състезания, но се занимавам с други неща.


- Имал ли си желание все пак за останеш в щангите като треньор?


- Щангите не са затворена страница за мен. Преди години се бях записал да уча в НСА, но прекъснах заради бизнеса ми. Сега съм по-свободен, постоянно съм в града и смятам да се запиша в пловдивския университет да изкарам висше образование за треньор - нека да го имам. Не се знае какво ще стане. Щангите са ми в кръвта. Бих се занимавал, но едва ли това ще е в България. Евентуално в чужбина. Имал съм много предложения да остана и в Австралия и в Канада, и в Америка, да бъда треньор. Тогава не съм се замислял, защото нещата в живота ми са стояли по друг начин.


Трябвало да си доплаща наградата, азерите го изкушавали с $1 милион

Милен Добрев преживял парадокса да си доплаща наградата за олимпийската си титла. Никога не са ме интересували премиите. Тогава беше 100 000 лв. за олимпийска титла. На мен и Мария Гроздева - двамата олимпийски шампиони от Атина, ни подариха автомобили. Трябваше обаче да си ги доплатим, тъй като бяха склонни да дадат само една кола. Не знам по каква причина бе всичко това, разказва Милен Добрев. И той като повечето силни наши щангисти неведнъж е бил изкушаван да вдига за чужди държави. каниха ме от Катар, от Азербайджан, където треньор бе Янко Русев, пък ми обещаваха 1 милион долара за олимпийска титла. Казах им - и два милиона да давате, не всичко е пари. На първо място е здравето. Ако има контузии, просто не става. Всеки би се изкушил, но всеки трябва да си прецени и възможностите. Ако не си здрав, за какво са ти тези пари, споделя Милен.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Коя дата предпочитате за национален празник на България?