Кардиологът д-р Джинсов: Два нови медикамента помагат при сърдечна недостатъчност

- Сърдечната недостатъчност е едно от общозначимите заболявания у нас и по света. Колко българи страдат от него?

- Около 2% от населението на Европа страда от сърдечна недостатъчност, което означава около 15 000 000 души в  Европа и около 140 000 в България. В по-напреднала възраст процентът е по-голям. При тези, които са над 70-годишна възраст, достига около 10%.

- Спрямо 30 години по-рано каква е ситуацията?

- Тогава смъртността от сърдечна недостатъчност е била доста по-висока, тъй като сме нямали средствата за лечение, които имаме сега. Тогава пациентите са се лекували предимно симптоматично.

На петата година след поставянето на диагнозата смъртността е била около 60-70%

Сега благодарение на модерното лечение е спаднала под 50%. Тези проучвания са правени на хора, които не са имали поставени устройства за ресинхронизираща терапия, така че би трябвало сега да е дори по-ниска.

- Какви са новостите при лечението на сърдечна недостатъчност?

- Лечението на сърдечната недостатъчност е една много динамична сфера от кардиологията. В последните години се откриха два нови медикамента. Единият е комбиниран препарат, който подобрява симптомите и прогнозата при тези пациенти. Другият се е разработвал за лечение на захарен диабет в началото, но впоследствие се установи, че всъщност има редица ползи от него и при пациенти със сърдечна недостатъчност. Немедикаментозното лечение от своя страна се допълни от устройствата за ресинхронизираща терапия, които стават все по-усъвършенствани и с повече функции. Така освен терапия предлагат и диагностика на състоянието на пациента, както и възможност за мониториране от разстояние - телемониториране. 

- Какви са ползите от сърдечната ресинхронизираща терапия?

- При някои пациенти със сърдечна недостатъчност сърцето, освен че е отслабнало, се съкращава и диссинхронно, т.е. различните му части се съкращават в различно време, което води до допълнително влошаване на функцията му и на състоянието на пациента. Идеята на ресинхронизиращата терапия е чрез поставяне на три електрода вътре в сърцето да се възстанови синхронът в неговите съкращения. Така пациентът има повече сили за ежедневните си дейности и по-малко прояви на сърдечна недостатъчност. Освен това проучванията показват, че 

системите за ресинхронизираща терапия удължават живота на пациентите.

При болните, които имат поставени устройства, се отчита намаляване на общата смъртност с 34% спрямо тези, които приемат само медикаменти. Тази терапия позволява и да се оптимизира медикаментозното лечение на пациентите, т.е. да бъдат повишени дозите на лекарствата, които преди това не са могли да приемат. Това е важно, защото медикаментите са крайъгълен камък в лечението на сърдечната недостатъчност.

- Има ли пациенти, при които поставянето на кардиостимулатор е противопоказно?

- Да, той не може да бъде имплантиран при всички пациенти. Терапията е подходяща за пациенти, които имат сърдечна недостатъчност с ниска фракция на изтласкване. Това е един показател, който определя помпената функция на сърцето - тя трябва да бъде под 35%. Другият важен показател е ширината на камерния комплекс на електрокардиограмата. Групата пациенти с най-голяма полза са тези с ляв бедрен блок и ниска фракция на изтласкване. Тези, които имат пейсмейкър и влошена помпена функция, също са подходящи. При тях имплантирането става с надграждане на кардиостимулатора, който вече имат. 

- Колко дълго може да остане кардиостимулаторът в човешкото тяло и да работи?

- Няма точно определен период. Колко време ще работи, зависи от това как стимулира сърцето. Всяко устройство за ресинхронизираща терапия се захранва от батерия, която има определен живот. Колкото повече стимулира, толкова по-бързо ще се изчерпа зарядът й.

Това е като при смартфоните - колкото повече ги използваш, толкова по-бързо им пада батерията

Средният живот на една такава батерия при новите устройства е около 10 години. След това кардиостимулаторът може да бъде заменен с нов.

- С колко години средно кардиостимулатор може да удължи живота на човек?

- Според проучванията животът на пациентите със сърдечна недостатъчност може да се удължи с около 2 години, спрямо самостоятелното медикаментозното лечение.

- Какво представлява операцията за поставяне на кардиостимулатор и доколко травматична е тя?

- Процедурата се извършва с местна упойка. Прави се един малък разрез под лявата ключица, през който по венозен път чрез рентгенов контрол се поставят електродите вътре в сърцето. Самият стимулатор се поставя под кожата в областта на разреза. Обикновено процедурата продължава около час, ако няма усложнения. Още на следващия ден пациентът може да се върне към ежедневните си дейности. През първите дни след процедурата е препоръчително да се пази ръката от страната, където е имплантирано устройството, и да не се вдига тежко с нея, за да не се отвори оперативната рана. 

- Как се отразяват магнитните врати в моловете и хранителните магазини на кардиостимулатора?

- Новите кардиостимулатори са доста усъвършенствани и ако пациентът просто преминава през тези магнитни врати, няма проблем. Проблем може да има, ако той се задържи на вратата, т.е. да се облегне и да стои на арката. Тогава устройството може да се обърка, да получи грешни сигнали,

да реши, че сърцето на пациента работи, и да спре да го стимулира.

Това е по-опасно за пациенти, които имат обикновен пейсмейкър и са зависими от него, т.е., ако устройството спре да работи, ще им спре и сърцето. При пациентите със системи за ресинхронизираща терапия няма такъв проблем и дори устройството да спре да работи за малко, не е страшно.

- Вълните на мобилните устройства влияят ли?

- Препоръчва се през мобилното устройство да се говори с другата ръка, не от страната, от която е имплантиран кардиостимулаторът. Освен това новите телефони трябва да не се слагат върху самия стимулатор, тъй като някои от тях имат магнит на гърба за захващане към зарядни, калъфи и други подобни, а ние използваме такива магнити за програмиране на устройствата. Поставянето му върху устройството може да повлияе на нормалната му функция, но това е преходно и кардиостимулаторът заработва нормално веднага след като се отстрани телефонът.

- А при рентген има ли проблеми?

- Не, няма проблем! Могат да си направят рентген, скенер. Устройствата, които имплантираме сега, са съвместими дори с ядрено-магнитен резонанс.

- Колко животоспасяващи кардиостимулатора са имплантирани през миналата година на пациенти със сърдечна недостатъчност?

- За България са около 450 стимулатора, което прави около 60 на 1 милион население. Това е малко в сравнение с европейските страни. В Германия се имплантират около 200 такива стимулатора на 1 000 000 население за година. За Америка тази цифра достига дори до 400 за една година, като говорим за системи за ресинхронизираща терапия със или без дефибрилатор.

- На какво се дължи слабият интерес у нас?

- Причината е, че в миналото тази терапия не се покриваше напълно от Здравната каса и се налагаше пациентите да доплащат значителна сума за самото устройство. Сега вече НЗОК покрива изцяло цената на кардиостимулатора, както и неговото имплантиране, и ресинхронизиращата терапия е безплатна за пациентите. 

- Хората със сърдечна недостатъчност попадат в една от най-рисковите групи в ситуация на коронавирус. Как COVID-19 се отрази върху тях?

- При тях смъртността от коронавирус е по-висока, отколкото при останалите пациенти. Ковид може да влоши сърдечната недостатъчност и да я изостри. Това означава, че от едно компенсирано хронично състояние

може да се стигне до остра сърдечна недостатъчност, която изисква хоспитализация.

От друга страна, страхувайки се от коронавируса, тези пациенти спряха да посещават лекарите си, не искат да постъпят в болница и отлагат хоспитализацията до последния възможен момент, когато вече са в крайно увредено състояние. Понякога дори може да се стигне и до необратими промени в организма.

- С колко са намалели посещенията на пациенти със сърдечна недостатъчност?

- Прегледите са спаднали поне наполовина, защото хората се страхуват. Наскоро имах такъв случай - една пациентка ми се обади с декомпенсирана сърдечна недостатъчност и отказа да постъпи в болница. Каза, че ще направи всичко, което може да се направи вкъщи, но в болница няма да влезе заради коронавируса.

- След като човек със сърдечна недостатъчност прекара коронавирус, какви изследвания е важно да си направи?

- Всички хора, които са го прекарали по-тежко, е хубаво да проследят сърдечносъдовия си статус. Пациентите със сърдечна недостатъчност е препоръчително да с​и направят електрокардиограма и ехокардиография, да се оцени функционалният статус на пациента и да се прецени дали има нужда от корекция в терапията.

 

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори в УМБАЛ „Свети Георги“ -Пловдив.

В професионалното си развитие е преминал обучения в Национална кардиологична болница и УМБАЛ „Света Екатерина“ в София, както и във водещи европейски центрове в Германия, Австрия, Холандия, Унгария, Словакия и Хърватия, където е трупал опит и знания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията.

Правоспособността му в сърдечната електрофизиология е потвърдена от Европейското дружество по сърдечен ритъм (European Heart Rhythm Association – EHRA), както и от Европейското дружество по кардиология (European Society of Cardiology - ESC) с международно признат сертификат.

Лектор е на редица национални и международни конгреси и конференции. Води семинари и обучителни курсове в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията на студенти по медицина, общо-практикуващи лекари, специализанти и специалисти по кардиология.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?