Следвайте ни

Калоян Стайков: Пандемията срина цените, сега те наваксват и вдигат инфлацията

viber icon

- Доколко има риск високата инфлация да препъне влизането ни в еврозоната?

- Последните заявки, че до 2-3 години ще влезем в еврозоната, не изглеждат реалистични. Независимо как се движи инфлацията - дали е еднократен ефект до края на годината, или ще продължи по-дълго, България като догонваща икономика задължително ще има по-висока инфлация в сравнение със страните от еврозоната.

Това ще продължи известно време, докато достигнем по-висока степен на конвергенция и съответно тогава този ръст ще се нормализира. Това е един неофициален критерий за постигане на по-високо ниво на покупателна способност.

Докато се стигне до този момент, според мен инфлацията у нас ще е по-висока, така че няма да сме изпълнили един от четирите критерия за влизане в еврозоната.

- Г-н Стайков, инфлацията навсякъде расте. В САЩ вече достигна над 5,5 процента. Очакваме ли и при нас такъв скок?

- При нас, а и в Европа като цяло инфлацията е по-ниска, отколкото е в Щатите. В България дори трудно може да се категоризира като висока. Погледнете данните за 2018 и 2019 година и ще видите, че тогава цените растяха много по-бързо.

Инфлацията се увеличава всъщност последните няколко месеца и това не предполага някакъв риск за загуба на потреблението и покупателната способност. Това, което виждаме, е по-скоро статистически ефект, породен от по-бавния ръст и значителното намаляване на някои цени в резултат на пандемията от миналата година.

През 2020 г. влязоха ограниченията и видяхме сериозно забавяне на икономическата активност и на различни социални дейности, буквално сриване на цени на енергийни услуги. За първи път видяхме отрицателни цени за петрола, спекулираше се дали няма да има такива цени и за природния газ, но не стигнахме дотам.

Тази година имаме обратното - сериозно увеличение на икономическата активност, а заедно с него - увеличение на енергийните продукти. Увеличението на природния газ води до увеличение на цените на електроенергията, макар че там има и допълнителен ефект в резултат на по-високото търсене.

Заедно с това може да се прибави друг специфичен елемент, който е, че потреблението се възстановява много по-бързо от предлагането. Производството за момента не смогва да настигне ръста на потреблението. Оттам се наблюдава по-сериозен ръст на цените.

 Потреблението се възстановява много по-бързо от производството и това вдига цените

- Къде ръстът на цените е най-голям?

- При транспорта и транспортните услуги. Той е заради ръста на енергийните стоки. Заедно с това виждаме известно увеличение в сектора за развлечения и култура. А те наваксват миналогодишната суша. Храните обаче като цяло поевтиняват.

Плодове и зеленчуци са с по-ниски цени от миналата година - месото - също. Има повишение при растителните масла, но това е от миналата година и обяснението е лошата реколта. 

За сравнение - ръстът на цените през 2018 и 2019 година беше с 3,5-4,5 процента. В същото време последните няколко месеца цените се увеличават с 2-3 процента и едва ли не стана голяма драма! Сега няма ръст на безработицата, пазарът на труда продължава да се възстановява, заплатите растат между 11 и 12 процента, социалните разходи се увеличиха. 

- Какви полезни ходове има служебното правителство в тази ситуация?

- Наблюдавахме през последните години, а и през тази политика на увеличаване на доходите, която, естествено, е проинфлационна. България има валутен борд и естествено, не разполага с всички инструменти на паричната политика, които могат да влияят на ръста на цените. А това означава, че фискалната политика има много по-важна роля при овладяването на този ръст.

В момент, в който цените в цял свят се увеличават, ако продължим да имаме такава проинфлационна политика, този процес просто ще се забърза. За това нещо трябва да се внимава и това е важно в условията на настоящия дебат за актуализацията на бюджета.

Служебното правителство предлага допълнителни разходи в размер на 1,8 млрд. лв. и минимално намаление на дефицита с 280 млн. лв. Това означава, че в момента, в който този бюджет влезе в Народното събрание, там ще започне всякакво надцакване за това кой какви виждания има за допълнителни разходи.

Достатъчно е да изпълним законопроектите, внесени при предходния кабинет, които предвиждаха увеличението на харчовете с над милиард. Това е сериозен риск както пред фискалната стабилност, и самата политика, която ще е проинфлационна и ще увеличи този инфлационен натиск. Оттам нататък по веригата може да създаде допълнителни проблеми.

 С предлаганите по-големи харчове при актуализация на бюджета служебното правителство ще напомпа инфлацията 

- Доколко бяха потискани досега цените на тока и дали драстичното му поскъпване е неизбежно?

- Това е стара практика при нас и тя се видя много ясно през 2013 и 2014 г., когато за около 12 месеца регулираните цени паднаха с около 15%. Това очевидно не е реалистично и през следващите периоди то бе коригирано. Което пък доведе до сериозни изкривявания както при финансовото състояние на компаниите, така и при очакванията на потребителите.

Това бе при регулирания пазар. При свободния има различни проблеми, които се коренят изключително в това, че той е много концентриран и липсва достатъчно конкуренция. На практика над 80% от количествата на свободния пазар се генерират от държавните компании в БЕХ.

Това значи, че ако при тях има проблем, той се пренася към пазара. Две от тези компании са с изключително ниски пределни разходи - това са АЕЦ „Козлодуй” и ВЕЦ-овете на НЕК. Ясно е, че проблемът се корени в „Марица изток-2”. Той не е нов - знае се от години за него, но нито едно правителство не положи необходимите усилия да предложи дългосрочно решение.

Проблемът е от високите цени на въглеродните емисии и от липсата на ясна перспектива както на тази, така и на останалите въглищни централи. Колко време още ще ги използваме, после ще ги затваряме ли, ще ги газифицираме ли? Както и дали ще има нова ядрена централа. Тази несигурност е идеално поле за спекулации. В момента виждаме точно това.

- Кога ще вземем твърдо решение дали да строим АЕЦ "Белене", или да правим нови блокове в АЕЦ "Козлодуй"?

- Трябва да има ясна стратегия как ще изглежда енергийният микс на страната в следващите 15-20 години. На база на тази визия да се вземат различните решения. Тогава да се прецени ще има или няма да има нова ядрена централа, ще продължаваме ли с въглищата от ТЕЦ или ще ги газифицираме.

Ако има планирани нови мощности, значи някои други трябва да се затворят. Това решение липсва - от години нямаме яснота какво точно се случва. От Европа постоянно идват нови и нови изисквания - Трети либерализационен пакет, четвърти, Зелена сделка, намаляване на емисиите и още какво ли не.

Към натрупаните проблеми в сектора се появяват и тези изисквания и не се знае какво точно ще случва. Стратегия просто няма.

- Отлагане и протакане на проблемите в енергетиката ли ни доведоха дотук?

- Политиката се сведе до това да се взимат бързи решения, които да намаляват напрежението тук и там в сектора, но реално няма ясна представа какво ще става следващите години. От чакане и отлагане стигнахме до това, което става в енергийния сектор през този година. Бързите решения водят до нови проблеми, а не решават старите.

Визитка

Калоян Стайков е работил като старши икономист към Института за пазарна икономика. Сега е в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи  новите реформи в енергетиката ни и движението на цените на свободния пазар.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Кой е най-сериозният замърсител на въздуха в Пловдив?