49
Следвайте ни

Калоян Стайков: Цените ще се усмирят напролет, но еврозоната вече е мираж

С всеки следващ локдаун негативният ефект за икономиката е по-слаб, уверява икономистът

viber icon

- Г-н Стайков, оправдани ли са оптимистичните прогнози за икономиката през следващата година?

- Тази година показа, че първоначалните прогнози за икономически срив през 2020 г. бяха твърде песимистични и негативният ефект от локдауните не е толкова дълбок. А очакванията за 2021-ва всъщност бяха много консервативни и в това е част от проблемите, които доведоха до този скок на цените.

Реалността се размина с очакванията - оказа се, че възстановяването в повечето сектори е много по-бързо. Това не се очаква за всички браншове.

Такива като транспорт, туризъм, хотели и ресторанти продължават да изпитват трудности, защото отношението на потребителите не се е върнало на предишните нива.

Продължава да има зараза, има различен темп на ваксинации на различните места. Факторите са много. Възстановяването като цяло обаче е по-бързо и това се отразява на прогнозите на БНБ, на Международния валутен фонд и на Министерството на икономиката.

- Ударът по джоба, който изпитват хората в момента, ще се окаже ли фактор за изхода от изборите?

- Нямам представа как това ще повлияе на изборните нагласи. В момента имаме три основни фактора, които движат цените нагоре.

Първо, това са цените на енергийните ресурси, които миналата година бяха изключително ниски, а тази година прогнозите за възстановяване бяха по-ниски, което доведе до по-малки заявени количествата за 2021 година.

И като сме изненадани от по-високото потребление, компаниите не могат да насмогнат с добива, преработката и доставките. А това създава натиск за цените нагоре. Това е най-общото обяснение за растежа на цените на петрол, природен газ, електроенергия и въглища.

Това е единият ефект, който би трябвало да отшуми до пролетта. Очакванията за ръст на икономиката тази година бяха много ниски, а като се види как се възстановява, прогнозите за следващата година са по-близко до реалността.

Затова чакаме стабилизация през пролетта. Сега и самите компании могат да реагират по-близо до реалността, защото тази година имаше много въпросително около това дали ще има нови ограничения, локдауни и т.н.

И дали няма да доведат до още по-голям шок за икономиката. Но се видя, че с всеки следващ локдаун всъщност негативният ефект е все по-малък.

Вторият проблем е, че нещо се получава и при самите компании, които произвеждат различни стоки - те също не могат да откликнат достатъчно бързо.

И отново се получават диспропорции между търсене и предлагане

Третият голям фактор са транспортните разходи. В момента цари сериозен хаос и натоварване на пристанищата, което води до увеличаване на транспортните разходи.

Тези фактори са повлияни директно от кризата - те бяха силно засегнати през 2020-а и бързото им възстановяване тази година доведе до това разминаване между търсене и предлагане.

Очаква се те да имат все по-малко влияние през следващата година, защото се очаква самата обстановка да се нормализира.

- Ще ескалира ли напрежението от растящите цени по време на зимния сезон, когато сметките за отопление драстично скачат?

- По-суровата зима ще окаже по-голям натиск върху енергийните цени, докато по-мека би означавала по-малък натиск. Тук изненади не може да има.

- След срещата на върха в Брюксел имаме ли представа дали лидерите на Европейския съюз всъщност са наясно какво да правят в тази критична ситуация?

- Европейската комисия вече предложи мерки, които може да се приложат в различните страни. Краткосрочните са насочени основно към домакинства и малки и средни предприятия.

Тя ще изследва различни пазарни елементи и функционирането на пазарите, за да се установи дали има някакви злоупотреби. 

Това е дълъг процес, който ще отнеме време

Дори да се установи, че има сериозни проблеми, самите решения също ще отнемат време, защото това са структурни въпроси. Те имат дълготрайни ефекти.

Решенията не бива да се взимат лекомислено и прибързано, тъй като могат да имат негативен ефект. Това е отношението на комисията и на лидерите на различните страни.

Те ограничиха рамката от трилионите помощи, които може да се раздават, и самите страни трябва да се съобразят с позволените мерки, които могат да предприемат.

- Ново изследване показа, че българите се страхуват най-много от високата инфлация и от скока на цените след влизането в еврозоната. Трябва ли бързаме да влезем в нея, или да изчакаме?

- Това не зависи от нас. То е извън възможностите на политиците ни, защото те нямат пълен контрол на различните икономически процеси. Това не означава, че не можем да си поставяме срок, в който да се постигнат определени цели.

България още дълго време ще бъде с по-висока инфлация от страните на еврозоната просто защото у нас по-бързо растат доходите и сме догонваща икономика в сравнение с тях.

Това не е нещо, за което политиците може да повлияят директно, като примерно кажат: "2024 година постигаме всички цели и толкова!". Има и външни аспекти. Видяхме, че Европейската централна банка

 отложи влизането на Литва в еврозоната само защото имаше разминаване на един от критериите с 0,1%!  

ЕЦБ е изключително пунктуална в това отношение и няма да позволи присъединяване на страна към еврозоната, ако тези критерии не се изпълняват точно.

Това означава, че ще имаме нужда от допълнително време, за да достигнем до необходимото ниво на реална конвергенция, която позволява устойчиво изпълнение на критериите.

Този период ще бъде по-дълъг - няма да успеем да изпълним критериите до 2024-а. Ефектът за инфлацията ние сме го изконсумирали - вероятно се е случвало в годините, когато сме въвели валутния борд и няколко години след това.

Оттам нататък курсът е фиксиран и всичко е въпрос на информационна кампания и периоди, в които потребителите могат да видят двете цени.

- Ние ще оправим показателите си, а самите членки на еврозоната ще направят ли това? Дефицитът в бюджета на Франция е над 9%, а този на Германия 4,7%. Това „ковидни” показатели ли са?

- Да, разбира се! Очакванията са това да бъде само еднократен ефект - тоест само в рамките на година с пандемията, след което би трябвало тези разходи да влязат в релси.

Очакваха се по-високи бюджетни дефицити - първо, защото правителството започна да подпомага различни бизнеси. Второ, дефицитът е съотношение на дефицита към брутния вътрешен продукт.

Когато БВП пада заради кризата, това води и до друго съотношение и стойности на дефицита. Очакванията са това да бъде еднократен ефект - само в рамките на годината - след това би трябвало тези разходи да намалеят.

Първоначалните очаквания бяха да са повече, тъй като прогнозите бяха за по-голям срив в икономиката. А сега виждаме, че икономиките се възстановяват по-бързо, което означава, че страните от еврозоната, както и България трябва да предприемат по-смели и решителни стъпки за овладяване на тези дефицити.

И лека-полека да се ограничат механизмите за подпомагане на домакинствата и бизнесите. Трябва да се заложи на помощ на сектори, при които се вижда, че не са възстановяват толкова бързо.

 

Калоян Стайков е бил старши икономист към Института за пазарна икономика. Сега работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи новите реформи в енергетиката ни и движението на цените на свободния пазар.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Дии

Дии

27.10.2021 | 08:14

Не съм сигурен дали изискванията за инфлация под 3% важат в последните 3 години. Просто няма държава в Европа която да покрива критериите в момента. Няма причина да го искат и от нас. Поредна манипулация на русофилите.

Отговори
2 2
Още помним

Още помним

27.10.2021 | 08:03

Нали това е целта на Мафиотските структури в България. Ако могат да фалират няколко банки ще са си изпълнили задачите. После пак Данъкоплатеца ще покрива щетите.

Отговори
5 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?