49

Калоян Стайков: Целева помощ само за домакинствата, които наистина имат нужда от нея

Европа трябва да се подготви за тотално спиране на газовите доставки, смята икономистът

- Г-н Стайков, защо още нямаме определение за енергийната бедност?  

- Проблемът с енергийната бедност започва да нараства, а доскоро нямаше такъв у нас. Домакинств​ата, които изпитват нужда, просто са бедни, което означава, че имат нужда от съвсем друг вид помощ. Тази година ситуацията обаче е различна. Давам пример с ръста за топлинната енергия, който е изключително висок - говорим за над 30% среден ръст за страната, а на някои места е повече.

Това може да доведе до момент, в който домакинство, което доскоро си е плащало сметките и съответно не е имало някакви затруднения, след 30% ръст да изпадне в бедност. Трябва да има и развитие в тази посока и за съжаление, темата за енергийно бедните и енергийно уязвимите, които са две различни групи, се дъвче горе-долу от май 2015 година. Няма развитие ​-всички вдигат ръце и казват: трябва да направим нещо, и никой нищо не прави.

- Списание "Politico" написа, че България се връща в руската газова прегръдка. Така ли е наистина? 

- На този етап нищо не можем да кажем, защото ситуацията очевидно е доста нестабилна, а служебният кабинет доста бързо си променя мнението. Ако си спомняте, в началото, когато встъпи в длъжност, каза, че ситуацията е едва ли не „хаос”, а малко по-късно стана ясно, че ще се търсят някакви допълнителни количества, защото въпросните 7 танкера покриват около една трета от месечното потребление на страната.

След това стана ясно, че няма да са само допълнителни количества, а допълнителни и заместващи въпросните 7 танкера. След това минахме през обяснение, че газ има и това не е проблем ​- проблемът бил с цената. Което е странно като цяло, защото очевидно ако имаше газ, цената нямаше да е такава. При дефицита на газ в Европа и в света като цяло цените се увеличават.

Те са неразривно свързани ​- защо някой си мисли, че има някаква алтернатива на това нещо. И както имаше оферти, имаше газ, всичко беше наред, в един момент се отказваме от договорените една трета количества, остават да се търсят две трети.

И от понеделник чуваме, че оттук нататък няма какво друго да правим, освен да купуваме от „Газпром”. Междувременно имаше и едно изказване, в което се казваше, че ще се търсят количества, които надхвърлят потреблението в България - тоест търсят се договори, които да обезпечат около 120-150% от потреблението, а разликите може да се изтъргуват. Тогава бях малко обнадежден.

- Схемата е доста разумна.

- Това трябваше да се направи от пролетта до сега. Трябваше да се направят действия да се намерят допълнителни доставки и тогава, когато те са в излишък, винаги могат да се продадат на различни търговци в различни страни.

Всъщност това наблюдаваме в момента и с излишъците от отделни регионални търговци и пазари всъщност „Булгаргаз” успяват да си осигурят необходимите количества. Като изключим двата танкера през юни, които бяха по-скоро политическо решение.

През май, юли, август и септември именно благодарение на такива излишъци ние успяваме да осигурим вътрешно потребление. Ситуацията бе сложна през април, защото тогава буквално от днес за утре бяха прекратени доставките. Въпреки че имаше комуникации между „Булгаргаз” и „Газпром”, до последния момент не бе ясно дали руската компания може да даде гаранция и в един момент казаха, че прекъсват доставките.

А през май видяхме, че е възможно да си набавяме газ. От тогава до сега трябваше да се направят сериозни стъпки именно за гарантирането на тези доставки и ангажиране на допълнителни количества, защото стана болезнено ясно, че в Европа ще има дефицит на енергия - включително и на природен газ.

Което означава, че ние много лесно можем да препродадем всякакви излишъци на други страни или на търговци. Инфраструктурата я имаме, проблем са количествата. Пред същия проблем е изправена и Европа. 

- Какъв стратегически извод трябва да си направи Европа - да скъса ли окончателно с този „политически” доставчик „Газпром”?

- Европа вече е направила този избор. Взето е решение, че до края на годината доставките на природен газ от Русия ще намалеят с две трети. Естествено, руската страна превантивно намали доставките с повече от две трети. Очевидно там не е ясно какво може да очакваме, но всички институти и прогнози посочват, че Европа трябва да се подготви за тотално спиране на доставките ако не до края на годината, то през отоплителния сезон.

За същата евентуалност се готвят страни като Унгария и Сърбия, които са традиционно доста близки с Русия. Дори те виждат риск в тези отношения - включително Русия да спре доставките за Европа. Сърбия, която е извън ЕС, отдавна търси допълнителни доставки, прави интерконекторни връзки с България. Така че лека-полека се подготвят за това нещо, защото виждат, че ситуацията е напрегната.

- Привържениците на договарянето с „Газпром” изтъкват тезата, че Германия, Франция и Италия се били договорили с руската компания и били окей? 

- Аз не разбирам как ще са окей, при положение че капацитетът на „Газпром” там е на 20%. Не мога да го разбера това нещо и не виждам някакви сериозни аргументи в тази посока. Като цяло Германия и Италия са два от големите пазари за „Газпром”, което означава, че ако Русия може да си позволи да спре доставките за големи пазари като тях, то малките пазари като нас не могат да разчитат на абсолютно никаква сигурност.

От икономическа гледна точка цената на руския газ по никакъв начин не е конкурентна в момента на алтернативните доставки на втечнен газ, тръбен газ, като например от Алжир, Норвегия, собствен добив. Просто цената на „Газпром” е висока, защото тази компания изкуствено създава дефицит на пазара, който автоматично вдига цените на борсите. 

А голяма част от договорите са обвързани с цените на борсите в Европа. Същото нещо не се наблюдава при другите доставчици, така че аргументът за ниската цена на руския газ е доста несъстоятелен.

- Ако консуматорите на природен газ у нас минат на мазут или електрическа енергия, може ли да стигнем до дефицит на ток през зимата? 

- До дефицит на електрическа енергия няма как да стигнем просто защото дори през зимата ние сме износител за региона. Което означава, че има достатъчно генерация​ - в най-лошия случай просто ще намалее износът. Това не е добра идея, защото в момента цените са високи и благодарение на износа държавните компании правят огромни печалби, които след това се използват за компенсация на бизнеса.

Що се отнася до топлофикациите и домакинствата, природен газ за тях ще има, дори да се отнася за възможно най-лошата ситуация. Въпросът остава за бизнеса, където може да се наложат някакви ограничения. Това не означава, че ще настъпи краят на света​ - видяхме през 2020 година, че бизнесът може да затвори ​- може да затворят молове, театри, кина и фабрики.

Предприятията бяха организирани за работа на смени, а това, естествено, е крайна хипотеза. Тези предприятия трябва да бъдат компенсирани, защото не затварят по собствено желание, но онова трябва да се гледа случай по случай. Същото се отнася и за помощите. Те не трябва да са за всички предприятия и домакинства.

Това е вредно, защото изкуствено изкривява потреблението и насърчава домакинствата с по-високи доходи да потребяват повече. Вместо това домакинства с ниски доходи на практика не получават достатъчно подкрепа. Социалната подкрепа не трябва да се прави през цени, ​а да се прави таргетирано и да е насочена там, където има наистина финансов проблем.

За предприятията е същото ​- няма смисъл на печеливши да се дават помощи. Това се вижда от публикуваните месечни, тримесечни, 6-месечни отчети в НАП. По същия начин работеше схемата за подкрепа на предприятията през 2020-а и бе именно на тази база. Достъп до помощ имаха предприятия с влошени финансови показатели.

Сега трябв​а да е същото. Тоест едни предприятия може да не получават, а други ще получат малко, защото имат малка нужда, а трети, които са най-нуждаещи се и са стратегически, ще получат повече.

- Какво да правим с гражданите? 

- За цените на електроенергията няма да има някакъв сериозен натиск, освен по линията на мрежовите разходи, тъй като те са технологични разходи и са смятани при много по-ниска цена на електрическата енергия. Тази година сме долу-горе в ситуацията, в която бяхме миналата година по отношение на регулираните цени.

Очевидно е, че ще има някаква корекция ​- дали това ще мине през цените или през някаква субсидия от държавния бюджет. Очевидно разходите на тези дружества са по-високи ​- те може да се компенсират или с цени, или с трансфери от бюджета. Ако се увеличат цените ​- това допълнително ще надуе инфлацията.

Видяхме това през юли - тласък в това отношение тогава даде именно увеличението на цените за топлинната енергия, които средно за страната се увеличиха с около 30%. Очевидно трябва да се направи балансиран прочит на нещата и да се вземат мерки навреме, а не до последния възможен момент тези предприятия да не знаят как ще вържат двата края. Ако се вземе решение енергийните предприятия да получат държавни помощи, цените няма да се пипат до юли догодина.

Ако се вдигнат цените, ще има по-висока инфлация и минаваме към целева помощ за домакинства, които настина имат нужда от нея. И последните месеци всичко, което занимава публичното внимание, е природният газ. Все едно нищо друго не се случва в страната. А светът не спира да се върти.

Това, че имаме проблем с природния газ, не значи, че не трябва да се изготви дефиниция за енергийна бедност. Това, че има война, не значи, че не трябва да се мисли стратегически как ще постигаме енергийни и климатични цели. 

ВИЗИТКА

Икономистът Калоян Стайков работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с публични финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развитие. Следи  новите реформи в енергетиката ни и движението на цените на свободния пазар. Всички смятат, че през пролетта на следващата година се очаква инфлацията да се укроти и цените на горивата да се стабилизират.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Поредният безродник,

Поредният безродник,

30.08.2022 | 12:14

Възпитан и изучен по схемите на органа на Алън Дълес, чрез Шорош и Шваб.

Отговори
6 0
ГРАД КОЗЛОДУЙ

ГРАД КОЗЛОДУЙ

30.08.2022 | 08:18

но когато отпускат целеви ПОМОЩИ на р о м и т е т е г и изпиват

Отговори
7 0

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?