Следвайте ни

Как българинът Георги Василев стана Джордж Минкин в Холивуд

Големият проблем на чужденците е да осъзнаят, че Америка е друга планета с друго мислене. Попаднах там с 8 долара в джоба, бях зъботехник, директор на дом за стари хора, а сега съм кинорежисьорът Минкин, на името на майка ми Минка, разказва българинът от Щатите. 

Българската църква „Свети Георги” в Холивуд събира на едно място не само българи, а и руснаци, източноправославни американци, арменци... Всеки, прекрачил прага на храма, спира погледа си върху полукръглото релефно пано над входа <210>. На него се вижда един по-различен свети Георги - облечен в типичната българска носия.

”Работих цели шест месеца върху паното в малкия апартамент, където живеех в началото на 80-те. Току-що бях пристигал в Америка, нямах много приятели, но имах свободно време. После монтирахме паното над входа на църквата - стана много красиво”.

С тези думи ни посреща американският кинорежисьор с български произход Джордж Минкин в софийския си дом, който е близо до паметника на Левски. Българинът обаче живее в Америка повече от 40 години. Женен е за проф. д-р Тамара Албертини, специалист по ренесансова и ислямска философия в Хавайския университет "Маноа" и добре познато име в България. Имат син и дъщеря и днес обитават просторно имение на Хаваите.

Кой всъщност е Джордж Минкин?

Ако попитате различните генерации българи, живеещи в Лос Анджелис: кой направи релефа на църквата “Свети Георги”, всеки ще ви отговори различно. Разказват се поне три версии на историята. По-възрастните българи ще кажат: О, това е Жоро Василев - зъботехникът. “Да, това е първата ми професия. Изучих я по специална програма на американците - това е начинът им да подкрепят всеки новодошъл в страната. Занаятът ми се удаде бързо и десетина години го работих в лаборатория към самия колеж”, казва Джордж.

По-младата генерация българи в Лос Анджелис имат друг отговор: О, автор на паното е директорът на един от големите домове за социално слаби хора в старчески дом до Холивуд. „Работих близо 12 години в него, познавах целия град - кмета, шефа на полицията и пожарната. Вратата ми беше широко отворена за много възрастни българи, предимно социално слаби. Един от тях беше и съратникът на Г.М. Димитров - Иван Метев, от когото научих любопитни подробности за смяната на властта у нас след 9 септември 1944 г.”, спомня си Минкин.

Третата генерация, най-младите в Лос Анджелис, ще кажат: Да, знаем го, това е кинорежисьорът Джордж Минкин от Холивуд, който се ожени за известна професорка и отидоха да живеят на Хаваите. “Когато завърших училището за филмови режисьори, си търсех псевдоним. Тогава от Георги Василев се появи Джордж Минкин. Минкин идва от името на майка ми, която се казваше Минка”, казва той.

Българинът имал две много сериозни причини да напусне България. "Амбицията да завърша висшето си образование ме подтикна да поема по този път. А и четях с интерес историите на Карл Май за Винету, за прериите. Авантюрист съм по душа, исках да видя всичко това на живо”, разказва режисьорът. Той попада в Америка с 8 долара в джоба и действителността бързо го „стиска за гърлото”, както сам се изразява.

„Големият проблем на чужденците е да осъзнаят, че Америка е друга планета с друго мислене. Тук важи правилото: Оправяй се както можеш! Всичко в тази държава е различно и за да оцелееш, трябва да се сраснеш с местната култура. Това изисква желязна воля и време. Трябва да си много наблюдателен, точен и честен, за да станеш част от тази култура”, казва Минкин.

След като завършва филмовото си образование в „Колумбия колидж”, Джордж Минкин отваря малко студио в Холивуд. Развива го паралелно с работата си като директор на Дома за възрастни хора. Ала когато се женят с Тамара Албертини, двамата се установяват в Хонолулу, Хавай.

"Първата година след нашата женитба направихме едно много дълго пътуване по пътя на коприната - от София през Истанбул до Пекин. Пътувайки на Изток, направих дебюта си като документалист, освен това човек се вдъхновява за много нови идеи: това са темите за мистичните ислямски учения в Централна Азия, учението на Заратустра и връзката му с тракийските светилища, големите астрономически открития на Улуг Бег”, казва той.

Днес Джордж и Тамара помагат на много български студенти, които искат да продължат образованието си в Хавайския университет "Маноа". Двамата често са канени и в журито на Хавайския фестивал в Хонолулу, столицата на щата Хаваи, САЩ.

Срещах се с Ал Пачино и Робърт де Ниро.

Племеникът на Скот Фиджералд - Чарлс Уорън, ми плати обучението в „Колумбия Колидж”

В света на Холивуд нищо не става случайно!

„В един слънчев следобед там, докато отивах при моя зъболекар, помогнах на възрастен джентълмен, който припадна на улицата. Помогнах му да дойде на себе си, не знаех кой е, а и какво значение имаше. Оказа се известният кинорежисьор Чарлс Уорън, писател, сценарист, фотограф, общественик и политик. Сър Уорън е потомък на стар английски благороден род - той е племенник на прочутия Скот Фицджералд, който дори споменава за Чарлс в книгата си „Нежна е нощта”.

Сприятелихме се със сър Уорън, прие ме много топло в дома си - живееше в “Бевърли Хилс” зад „Сънсет булевард“. По това време, ние, хората от Източна Европа, бяхме интересни на американците. Сър Уорън също ме харесваше, показваше го. Всеки уикенд ме канеше на обяд в хотел “Бевърли хилс”. Именно сър Уорън подкрепи идеята ми да завърша кинорежисура в „Колумбия Колидж”, като заплати обучението ми. Запозна ме с много техники от света на киното”, спомня си Джордж Минкин. 

По-късно българинът снима няколко късометражни филма. Отваря малко студио -портфолио на млади актьори. „В тези години имах възможност да се запозная със звезди като Ал Пачино, Робърт Редфорд и Робърт де Ниро - събирахме се в един и същи клуб. Мои приятели станаха шведът Бо Брантън, известен от сериала "Династия", и Макс Милър, собственикът на вестник „Репортер”.

В Холивуд нашенецът залага на необичайна карта - документалното кино. Той е eдинственият българин, снимал срещата на американския президент Роналд Рейгън и Филип Димитров в началото на 90-те. Отива до дунавския град Лом, за да снима филм за Луи Айер - швейцареца, основал спортното движение в България. Голяма част от “пътешествията” на Минкин в киното са свързани с темата за исляма. Дълги години заедно със съпругата си Тамара изследва корените на софизма и тайните на мистичните общества, свързани с исляма и юдаизма.

Част от филмите си Минкин посвещава на изкуството пантомима - единият е за прочутия французин Марсел Марсо. 10 години по-късно посвещава лента на Вельо Горанов - един от най-известните мимове в България. Снима филм и за звездата на турското кино Ерол Таш.

Запознал се с  жена си в магазин за архивни книги

Със съпругата си Тамара Албертини се запознават в Санта Моника - в магазин за архивни книги. ”По стар навик от България често ходех там, за да издирвам стари книги за киното”, разказа Джордж. "Заговорихме се за книги, бях възхитен от нейните познания. С Тамара се разбирахме чудесно, нищо че говорихме на различни езици - аз на италиански, тя на сърбохърватски”, разказва Минкин.

Тамара е специалист по ренесанс и ислямска философия, работи като професор в Хавайския университет в Маноа. Завършва философия в Базелския университет. Докторската ѝ дисертация е защитена в Мюнхенския университет. Владее немски, френски, италиански и английски език, говори също така сърбохърватско-босненски, арабски и български. Работи с древни езици като арамийски, латински и древногръцки.

По стъпките на древния астроном Улуг Бег

Когато Китай отваря своите граници за търговия през 184 г. пр. Хр., китайците разбират, че коприната е изключително скъпа на Запад. И заедно с тях в Самарканд пристига и благополучието.

“В Самарканд обаче ме заинтригува друго, а именно невижданата обсерватория Гурхани Зидж, построена от внука на Тимур - Улуг Бег. За разлика от чичо си той се впуска в изследвания в астрономията и затова е убит от ислямските фундаменталисти, а обсерваторията му е разрушена”, разказва кинорежисьорът Минкин.

Навремето сериозните грешки, които открива в арабските звездни каталози, подтикват Улуг Бег да определи наново положението на 992 неподвижни звезди. Към тях той добавя 27 звезди от каталога на Ал Суфи от 964 г. които са твърде на юг, за да бъдат наблюдавани от Самарканд. Този каталог става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории.

„Снимах документален филм за него и научих, че много малко от материалите му са съхранени от негови ученици, които по-късно отварят обсерватории в Цариград и в Индия. И още нещо - няколко века по-късно един от учениците му отсяда във Видин с част от откритията на Улуг Бег. Така плановете на учения продължават своя път към Западна Европа”, казва Минкин.

Наследници за пример – Питър Уолф и Софи Мари

Синът на 19 пилотира самолет

Формулата на Джордж за семейно щастие е следната: „живеем щастливо и често пътуваме”. Задно с Тамара споделят своя дом с двете си прекрасни деца - Питър Уолф на 19 години и Софи-Мари - на 18.

Синът Питър Уолф Василев учи право в университета в Базел, Швейцария. Роден е в Америка и говори четири езика. Като малък учи балет, свири на цигулка, пиано и орган. Така израства в света на музиката - изпълнява отлично 24 арии от световните класици. “Вече пилотира сам и малък самолет”, развълнувано казва баща му.

Архитект дава титла на фамилията

Резиденцията Ансбах е блестящ дворцов комплекс, разположен в едноименния немски град - столица на Средна Франкония. Историята на замъка започва през Средновековието, за да се превърне няколко века по-късно в шедьовър на ренесансовата архитектура. Заслуга за това има и архитектът Габриел де Габриели. Именно той вплита в конструкцията ѝ 21 прозореца и безброй изящни фигури, така че тя да е достойна за един император. Името му стои и зад повечето сгради в немския град Айхщат.

“От него жена ми носи благородническата си титла фон Албертини. Това е прадядо ѝ, швейцарски принц и архитект. Габриел де Габриели (Gabriel de Gabrieli) е един от основоположниците на барока в Европа. Преди повече от 25 години снимах филм за него. Тази година отбелязваме 300-годишнина от рождението му. Със сигурност това е повод да извадя филма си от архивите. От фестивалите в Лукарно и Лугано вече го поискаха и ще го покажа”, казва Минкин.

 

 

 

Даниела Арнаудова

Редактор-репортер екип „общество“

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?