Следвайте ни

Живко Георгиев, социолог: ИТН е във възход, но не може да вземе всичко

След вота на 11 юли ще има редовно правителство, в момента се търси формулата му

viber icon

- Г-н Георгиев, ако приемем частичните местни избори за своеобразен тест преди парламентарните, какво да очакваме  на 11 юли -ниска активност, ИТН първа сила и слаб ГЕРБ?

- Има голяма разлика между залога на местни и на парламентарни избори - те могат да направят сериозна промяна, каквато хората искат, не местните.  Така че на парламентарните, разбира се, ще има много по-висока активност.

Не бих направил директна връзка между двата вида избори, но безспорно местните са индикатор за сериозна загуба на позиции на ГЕРБ.  На предишните избори на 4 април ГЕРБ престана да бъде партия на властта,  партия-държава и сега е редова партия, макар с  все още значим ресурс,  включително административен. Но без еднозначна хегемония. А има и всички белези на загуба на т.нар. периферен електорат и разколебаване на част от твърдия електорат.

- Каква може да е разликата между първия и втория на 11 юли?

- Ако вземем за репер резултата от миналите избори ​- ГЕРБ малко над 25, ИТН 17, БСП 15, сегашните сондажи показват дина​мика в тази картинка. Подкрепата за ГЕРБ е в низходяща тенденция, движи се към 20 процента, а може би ще слезе и под тази граница. В същото време "Има такъв народ" се движи нагоре. И то става въпрос за изследвания само в България, а на 4 април ИТН добави 1.5 процента от чужбина. Така че изглежда много вероятно на тези избори ИТН да мине 20-те процента.

Все пак ГЕРБ на този етап няма как да падне прекалено. Да, периферният му електорат е сериозно разколебан и би се пр насочил към други партии, но ГЕРБ все още има твърд електорат. Тепърва ще се разбере колко е това твърдо ядро. Но все пак има немалка категория хора, свързани с ГЕРБ не заради каузи, идеи, но има друга здрава спойка - логиката на интереса. Има много гласоподаватели на ГЕРБ, които има какво да загубят, ако партията смени ролята си от хегемон във властта в глуха опозиция.

На тези избори е по-вероятно ГЕРБ да загуби първото място. Може да го запази при едно-единствено условие - ако активността е много ниска. Просто защото, сравнена с новите партии, има по-голямо твърдо ядро.  Трудно обаче ГЕРБ може да падне под 16-17 процента,  това е минимумът към момента.

Колко може да качи ИТН - не виждам тавана му много над 22-23 процента, въпреки че е в ситуативен възход. С ИТН не може да се повтори онова, което стана с НДСВ. Просто в полето на протестния наказателен вот, където е силата на "Има такъв народ", конкурентите са сериозни.

Има 4-5 солидни играча, които делят с ИТН сегменти от протестния електорат

- Демократична България, Българско лято, Възраждане.

В това поле е и БСП, която е някак си междинна между протестните партии и откровените асоциирани с миналото статукво партии като ГЕРБ, ДПС, Патриотите.

Така че 5-6 по-нови проекта и БСП си делят протестния вот, а не както беше през 2001 г. - НДСВ да вземе всичко. 

- Могат ли обаче партиите на протеста да получат мнозинство на тези избори?

- Рано е да се каже. Първо допускам, че в 46-ият парламент ще има 1-2  формации повече, отколкото в предишния. Българските патриоти имат шанс да влязат. Малко скрита картинка са, но имат своите шансове Българско лято и Възраждане. Не трите наведнъж, но поне две от тях имат реален шанс да влязат в парламента. Т.е. партиите на протеста могат да получат мнозинство, ако дефинираме понятието и към  трите, вече етикетирани по този начин, добавим още една-две. В това има основание ​- те са горе-долу сходни в негативните си програми ​- демонтаж на модела и прочие. Разликите са в позитивните програми - какво след това.

- Ще имаме ли този път редовен кабинет, каквито са нагласите в обществото?

- Всички играчи, от които зависи съставянето на кабинет, си извлякоха поуки от предишния парламент. След миналите избори те решително не бяха готови, нямаха нагласите, визията, необходимата доза контакти помежду си.

Сега обаче най-вероятно текат съгласувания, без да се афишират.  Разминаванията между тях не са решителни и най-важното - дори някой от тях да не е бил уверен, че може да се сглоби работещо, обществено приемливо правителство от такива като тях, президентът Радев им помогна с демо версия на един бъдещ такъв кабинет. Служебният кабинет е модел, който може да бъде нагледно пособие как може да се конструира правителство, приемливо за всички тях.

Няма значение как ще бъде етикетиран следващият кабинет. Политиците много се боят от експертно правителство ​- имали сме такива и малко са се проваляли. И програмни сме имали ​- и те не са били особено убедителни. Как ще го нарекат, няма значение - може да  се получи коалиционно между част от тях, подкрепено от други, може да е програмно де факто, може да е с мандата на една сила в неявно коалиционен формат. Решенията са много, другото е въпрос на пакетаж и наименование.

Допускам, че

ще бъдат включени и доста министри от служебния кабинет.

Някои от тях стоят убедително за лагера на протестните партии, имат капацитет, не са обременени от тежки биографии и са достатъчно непартийни лица, което е страшно важно за следващия кабинет. Хората са уморени от съмнителни персонажи с партийни кариери или съмнителни бизнеси. Загадката е дали самите служебни министри ще искат - това са хора с добри професионални реализации и в личните им планове не влиза заседяване в коридорите на властта.

- Неизбежни ли са коалициите в политическия ни живот оттук насетне?

- Абсолютно неизбежни, и то сложни коалиции от 3-4 партньор​а. Нека го наречем партньорства, които може да са оформени като коалиция с подкрепящи играчи. Просто политическата ни сцена силно се фрагментаризира. Имаме поне 3-4 достатъчно различими сегмента и във всеки от тях има 1-2 играча. Не виждам в близко бъдеще да се появи партия мастодонт, хегемон с резултати от типа 30-40 процента, каквито сме имали. Това време свърши, не виждам да се върне до 10-15 години.

- Отива ли си ерата на Борисов и какво идва след нея?

- Много бързате. Какви са ерите, се разбира, след като си отидат. Но ерата "Борисов" си отива, няма връщане назад. Ще видим електоралната карта след изборите. В България процесите се развиват така - една партия си отива, когато започне да губи в София и големите градове.

Най-дълго ГЕРБ ще се задържи в Северозападна България,

както беше доскоро с БСП. Сега ГЕРБ ще държи там, където е успяла да си оформи удобен феодален анклав.

Но ерата "ГЕРБ" окончателно ще си отиде след следващите местни избори. ГЕРБ се задържа така дълго, въпреки че се клатеше в последните години на централно равнище, защото успя да се укрепи в местната власт. НДСВ не успя да се задържи на сцената, защото не можа да се вкорени в местната власт.       

- Ако активността на тези избори е малка, намаляват ли рисковете от проблеми с машинния вот?

- Има боязън от машинно гласуване, главно сред по-възрастните избиратели. Ако партиите не успеят да разсеят опасенията, ще пострадат ония, които имат по-голям дял в по-възрастната кохорта - БСП, частично ГЕРБ, някои други традиционни партии. А лятото има лошото свойство да размеква мотивацията на по-младите. Така че при ниска активност ще се получи баланс за тези, които ще загубят  - от една страна, уплашени по-възрастни и от друга, жадни за живот след ковид мерките младежи.       

ГЕРБ има интерес да раздухва страхове от машинното гласуване, тъй като шансът да получи по-добър дял от гласуващите минава през ниска активност. И се води кампания, че тия избори са компрометирани, за да излязат по-малко хора да гласуват. Но това може да изиграе лоша шега на ГЕРБ, защото ще демотивира и част от техните избиратели.

- Какво най-много би Ви изненадало на предстоящите избори?

- Ще бъда приятно изненадан, ако и служебното правителство, и новата атмосфера в обществото минимизират до крайност станалите почти хронични дефекти на българските избори - купен вот, корпоративен вот, всякакви ганьовски шашми. Крайно време беше да ги оставим в края на 19. век, където Алеко ги описа, а не да ги пренасяме в 21. век. 

 

Живко Георгиев е социолог, преподавател  в СУ "Климент Охридски". Бил е изследователски директор на "ББСС Галъп Интернешънъл", а от 2001 г. - собственик и управител на "Джи Кънсалтинг", специализирана в изследователска и консултантска дейност. С богат професионален опит в реализацията на изследователски проекти за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в ръководството на  Института за социална интеграция,  Института "Иван Хаджийски".

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Абе

Абе

30.06.2021 | 20:27

Живко не знам кой си, бил такъв, бил онакъв,, бил в т. н. Галъп, ама той най вече е бил и си остава червена шушумига. И пак забележете, поредния от тези червени нагаждачи, преподавател в СУ. Ето, за това не съветвам децата ми да учат в СУ.

Отговори
21 7

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?