1939

Живко Георгиев: По-добре служебен, отколкото клатещ се редовен кабинет

- Защо се оказа, че стойностни фигури - професор, академик, не могат да станат мост към създаване на кабинет?

- Не е въпросът в титлите. Никой в България не може да се справи с тази непосилна задача. Още повече когато на хоризонта много ясно се задават избори. Дори да не са предсрочни парламентарни, идват местни избори догодина. Ясно е, че единственото, за което политическите партии мислят, са предстоящите избори. Неслучайно в парламента започнаха с промени в Изборния кодекс. Защо върнаха хартията? Пак ли ще видим старите трикове? Върнаха хартиените бюлетини главно заради местните избори, големия залог за партийните централи. Представям си как тогава ще се понагласят нещата в някои общини.

- Г-н Георгиев, какви са шансовете на "Продължаваме промяната" за съставяне на кабинет с втория мандат?

- Не са много по-големи от шансовете за първия мандат. Далече по-вероятната хипотеза е, че вървим към избори. Политиците от ПП сигурно искат да направят кабинет, и с третия мандат ще има искащи. Не че и сега не искат искрено, и ГЕРБ искаше искрено, но не става - все пак политиката е изкуство на възможното. Политическата карта е такава, че мнозинство няма. Може да има ситуативни мнозинства, но самата политическа сцена, а и обществото ни като цяло са разделени по всеки значим повод за дискусия - независимо дали ще е икономическа, или социална политика, геополитически дилеми - еврозоната, Шенген, помощ за Украйна. Нямаме консенсус по нито един значим повод. И партиите в едни случаи са единомишленици с едни партии, в други случаи са единомишленици с други.

В тази ситуация не знам доколко полезен ход е и съставянето на правителство. Ако се формира кабинет при такива нестабилни пясъци, той ще изкара максимум някакъв ограничен мандат и ще е изцяло зависим от политическата конюнктура в парламента и извън него.

Дори да бъде създаден някакъв кабинет на малцинството, но той ще е изцяло в плен на различните мнозинства, формиращи се по всеки един повод. Т.е. пак бихме имали редовно, но безумно слабо и неефективно правителство.

- Не виждате ли по-голяма възможност за компромис с третия мандат?

- На когото и да го даде президентът, няма полезен шанс за кабинет. Единствено може да отложим предсрочните парламентарни избори до месеци. Нищо значимо не може да се случи. Дори да успеят да съставят формално правителство, то ще е недоносче, при това в плен на безумно сложни задкулисни договорености и заложник на плуващи мнозинства и малцинства в парламента.

И тъй като сме в ситуация, при която у нас няма големи партии, в най-добрия случай има няколко средни и малки, политическото пространство е толкова фрагментирано, че не виждам какво трябва да се случи, за да има монолитно принципно мнозинство, което единствено може да гарантира стабилно и ефективно правителство.    

- Предсрочни избори напролет няма да променят нищо съществено   

- Какво ще променят предсрочни избори напролет?

- Нищо съществено няма да променят. Няма време за поява на голям нов играч, а и такъв не се вижда на хоризонта, няма откъде да се вземе. Дори не можем да го изфантазираме.

Влизаме в полоса на политическа нестабилност, която може би ще трае  десетилетия и не е ясно как ще завърши. Подобна е ситуацията в Израел, в Италия, в много други страни, по-развити от гледна точка на демократични стандарти.

- По-добре ли е да изкараме зимата със служебно правителство, отколкото политиците да скалъпят нестабилен редовен кабинет?

- Не виждам смисъл от такъв редовен кабинет. Редовно правителство означава стабилен парламент поне за година-две. Единственият плюс на едно редовно правителство спрямо служебното е, че то може да се занимава със средносрочни и дългосрочни проблеми, политики и решения. Ако редовният кабинет е с ограничен срок, няма никакво особено предимство пред служебен кабинет с ограничени правомощия. Ако този парламент се мобилизира, може за два-три месеца, до извънредните избори, да приеме най-важните закони като тези, свързани със задействане на Плана за възстановяване и устойчивост. Въпросът е, че и за приемането на закони са нужни мнозинства. А в този парламент са налице плуващи мнозинства, които може да стигнат до някакви разумни компромиси по отношение на някои от законите, но се съмнявам, че ще го постигнат за всички нужни закони.

Имам чувството, че за политическите сили - без значение дали на статуквото, дали на промяната, местните избори са по-важни.

 

- Влизаме в полоса на политическа нестабилност, подобно на Израел и Италия, която може би ще трае десетилетия 

- Това означава ли, че не евентуални предсрочни парламентарни, а местните избори идната есен са фокусът на политиците ни в момента?

- Местните избори са изключително важни, те са гарант за стабилност за всяка политическа сила. Няма стабилна политическа сила, която не се е вкоренила в местната власт. Това важи и за ГЕРБ, а го осъзнават и противниците им.

- Кой има по-големи шансове за успех на местния вот? Ще успеят ли ПП да наваксат, като създадат бързо структури по места, или старите партии ще си вземат своето?

- По-вероятно е да отслабнат позициите на ГЕРБ в местната власт. Но не бива да забравяме, че е по-лесно да се смени централна власт, отколкото местна. В големите общини нещата са много близо до логиката на парламентарните избори, но в малките може и пожизнено да бъде избиран кмет. Моята хипотеза е, че ГЕРБ ще позагуби позиции в местната власт догодина, тъй като всички негови опоненти вероятно ще играят срещу него на балотажите на местните избори. ДПС ще вземе онова, което може да вземе.

ПП имат шансове да вземат някои от големите градове, където позициите на ГЕРБ са разколебани. Може би не от първи тур, но ако се стигне до балотажи, вероятно ПП може да постигнат успех. Местните избори са големият залог, парламентарните няма да направят значими промени.

- Ще продължи ли сривът вляво? Ще се появи ли нова левица?

- Потенциал за солидна лява партия има, но БСП влязоха в линия на поведение, която е до голяма степен самоубийствена. Навярно и там трябва да се сменят поколенията. Без левица няма да останем, но не виждам силно ляво в близките пет-шест години. Нужно е време да се изчистят нещата, да се появят леви партии, които са в състояние да говорят на езика на поколенията под 40-50 години.

- Конкурент ли са ПП на партиите в левия спектър?

- Виждам ПП по-скоро като ляво-център. "Промяната" не е традиционно лява, а е по-близка до левицата в Западна Европа и лявото крило на Демократичната партия в САЩ.

И десните у нас не са традиционно десни. Единствено автентични са националистите, популистите.

 

- По-лесно е да се смени централна власт, отколкото местна

- Дава ли ситуацията шансове на "Възраждане" за растеж? Ще напомпи ли подкрепата за тях отказът на Европа да ни приеме в Шенген например?

- "Възраждане" имат шанс да растат. И поведението на мейнстрийм партиите, и геополитическата ситуация работи за тях. Така че националистите у нас няма нужда да бързат, времето работи за тях засега. Впрочем в този сектор непрекъснато има кипене, вече десетина години се сменят проекти.

- Отписвате ли формации като ИТН? Могат ли пак да прескочат в парламента?

- Позагубил съм ги от хоризонта. Много е трудно връщането след провал. А "Атака" и ВМРО имат мощен конкурент, неизхабен с компромиси, в тяхното политическо пространство.

- Очаквате ли да се засили евроскептицизмът у нас предвид геополитическата ситуация и гафа с Шенген?

- Със сигурност ще се засили, в целия ЕС расте евроскептицизмът. А у нас освен Шенген ще има втора версия на скандалите около Северна Македония, вероятно ще дадем и нови поводи за санкции, все някакви директиви на Брюксел няма да изпълним. Впрочем не е сигурно дали по казуса "Шенген" Австрия и Нидерландия играят самостоятелно или изпълняват политически задачи от по-силните в алианса - Германия, Франция.

Но дори да демонстрираме 100-процентово послушание и да изпълняваме стриктно всичко, което иска от нас ЕС, и това работи за евроскептицизма.

- Как можем да излезем от порочния кризисен кръг, в който се въртим?

- За съжаление, не виждам спасение дори в подхвърляния вариант президентска република. Може би може да има промяна, ако стане някакво геополитическо чудо и светът се върне към някаква стабилност, а ние станем по-суверенни. Когато си в такава тежка зависимост като страна от външни фактори, няма мотивация и за гласоподавателите да отиват до урните. Със сигурност на евроизборите през 2024 г. активността ще е съвсем мижава.

Много ми се иска да видя позитивен политически сценарий в навечерието на Коледа. Но не само аз, цял свят не го вижда. Ще продължим да плащаме цената на всички световни кризи. Добре че сме експерти по оцеляване.

Истината е, че идва тежко време за малки страни като нас, без значение дали са членки на ЕС, или такива в периферията на алианса като Молдова, Грузия.  А автономни политики могат да си позволят само големите държави.

Визитка

Живко Георгиев е социолог, преподавател  в СУ "Климент Охридски". Бил е изследователски директор на "ББСС Галъп Интернешънъл", а от 2001 г. - собственик и управител на "Джи Кънсалтинг", специализирана в изследователска и консултантска дейност. С богат професионален опит в реализацията на изследователски проекти за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в ръководството на  Института за социална интеграция.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?