Извеждането на дете от семейството е крайна мярка

 Николета Янева е управител на ЦСРИ.  По образование е психолог и работи в сферата на образованието и социалните дейности от 18 години. Кариерата й започва по училищата като педагогически съветник.  

Тя има магистърска степен по „Приложна социална психология“ и бакалавърска степен по „Социална педагогика“ от Пловдивския университет. Завършила е успешно редица курсове и обучения. 

Член е на Дружеството на психолозите в България. Активно участва  в дейността на секция „Психология в образованието”. Работи в затвора с правонарушители и по много социални проекти и в НПО сектора. 

Г-жо Янева, какво ще се случи оттук нататък с детето, което падна от втория етаж, докато родителите му спяха безпаметно след употреба на алкохол?

Колегите от "Закрила на детето" действат по алгоритъма на нормативната уредба, която включва посещение в болницата, в дома, оценка на риска на детето и средата. Едва на базата на тази оценка ще бъдат предприети мерки за закрила на детето. Хипотезите са няколко - детето и родителите да бъдат подкрепени в домашна среда, да бъдат насочени към социална услуга, където да ползват консултиране за повишаване на родителските умения например или друго, което органът е преценил. Възможно е също детето да бъде настанено при близки и роднини или в институция. Това се случва, когато се прецени, че има непосредствена опасност за живота и здравето му и родителите не могат да положат за него адекватни грижи. Но при всички случаи трябва да се работи първо  с родителите.

 Ужасяващият инцидент се случва на фона на шумни протести срещу Стратегията за детето, която според някои родители дава твърде много правомощия на държавата за вмешателство и върви срещу семейните ценности. В същия момент, в случая с детето, всички се питат къде е държавата. Защо документът буни духовете вече месеци наред?  


Според мен, защото хората не са чели правилно документа. Те се притесняват, непознавайки функционирането на системата, хващат се за отделни думи, които се преекспонират в пространството и много сериозно работят върху собствените им страхове. Опасяват се, че един донос може да им отнеме децата. Нито един отдел "Закрила на детето" обаче не би си позволил да предприеме мерки, без да оцени риска и да направи проверка на сигнала. Стратегията е плашеща може би и за хората, които подсъзнателно знаят, че действията, които предприемат към децата си, и методите им за възпитаните не са най-правилните и демократичните.


Нашата работа е в услуга на детето и семейството. По принцип извеждането на едно дете от семейството му е крайна мярка и идва едва тогава, когато сме пробвали една, втора, трета услуга и виждаме, че няма промяна. През цялото това време се правят срещи с колеги, обсъжда се случаят, търсят се варианти. Важно е да се знае, че извеждането не е самоволно и самостоятелно решение на един социален работник. Винаги, повече от 10 години тази опция я е имало в нашето законодателство. Но при тежки случаи на малтретиране, деца със счупени ръце и крака, залети с горещи течности, пребивани няма как да кажеш „да живеят семейните ценности“ и семейството ще се справи само с проблема.  Детето е жертва. Като свидетел на издевателства вкъщи е жертва, изведеш ли го - пак е жертва, защото, добра или лоша, това е неговата среда. А къде е отговорността на родителя? Според мен системата трябва така да е направена, че първо да се търси отговорност от възрастния. Ако агресорът е бащата, държавата има ресурс насилникът да бъде изведен, да бъде подкрепена майката и детето да остане с нея, в същото време да се издаде заповед за въздържане от домашно насилие на бащата. Но какво правим с насилника? Това е една празнина в законодателството. Той просто ще си намери друга жертва, защото търси именно такива жени. Според мен фокусът трябва да е и към агресора, трябва да има двоен подход.


Свикнали сме да вярваме, че такива ситуации се случват в семейства с нисък социален статус, ниски доходи и особена ценностна система. Какво показва вашият опит?


Практиката ми показва, че има и хора -  много интелигентни, с добри професии и доходи, които си отмъщават един на друг чрез детето. Ако такива родители ползват семеен консултант, на самия специалист му е много трудна задачата, защото,  за да защити интереса на детето, трябва да работи с двамата възрастни, които са в конфликт. Когато се кара едно семейство, най-удобно е да бъде виновен трети човек. Случвало ми се е по време на среща стандартно да предложа кафе на родителите, единият да пожелае, а другият - не и после да ме обвини, че съм в близки отношения с „врага му“, понеже сме пили кафе.  


Разкажете за случай от практиката си, когато дете е изведено от семейството си и това е предопределило съдбата му.

 

Спомням си за многодетно семейство от село, близо до Пловдив. Децата бяха изведени от семейството от „Закрила на детето“, защото се установи, че между родителите има сериозен конфликт, включително и физическа агресия. В жилището липсваха елементарни условия - ток, вода, хигиената беше на много ниско ниво. Направи ми впечатление обаче усърдието и желанието на майката да си върне децата. Хубавото бе, че тя ходеше да ги посещава редовно, връзката между тях не беше прекъсната. Ние неспирно обяснявахме, че за да си ги върне, в семейството трябва да има нормални условия за живот. Нямаше как да й издействаме парична помощ, защото тя просто нямаше документ за самоличност, с който да се легитимира пред социалните служби. Започнахме работата с майката стъпка по стъпка. Тя си намери  работа на полето, на надник, бащата също. Смениха найлона, който скриваше прозореца, с истински прозорец, на вноски успяха да си платят тока. При една от последващите проверки отдел „Закрила на детето“ видя, че битовите условия са силно подобрени. Следващата стъпка от наша страна бе да командироваме социален работник у тях, за да следи какво купува майката от магазина, какво възнамерява да сготви за децата, абсолютно елементарни неща. За някой страничен човек това е смешно, но за това семейство беше огромен скок в развитието. Междувременно пък, влизайки в институция, децата се научиха на ред - ставаш сутрин, оправяш си леглото, миеш си зъбите,  отиваш на училище. Навици, които нямаше как да създадат в онази ситуация. Отделно от това, водихме разговори с родителите за техните семейни взаимоотношения, убеждавахме ги, че ако живеят по същия начин и се карат пред децата, пак отиваме на кота нула. Най-накрая отдел "Закрила на детето" реши и върна децата и майката разцъфтя. Малчуганите върнаха живота в къщата, те много  помагат, голямото момче възроди градинката, всички продължават да се  обучават. Извеждането на деца от семейната среда е временна мярка и целта е през този период да се подобрят условията и да се окаже подкрепа на всички в трудния процес. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?