Наш учен от САЩ: Борим безводието с черна плоча в река Марица
Професор д-р Искрен Азманов предупреждава, че проблемът с безводието ще става все по-актуален
- 12:15, 15.02.2020
- 12:21, 15.02.2020
- 4807
- 3
40 000 сателита въздействат на облаците, което променя драстично климата, и ще доведе до катаклизъм на планетата.
- Професор Азманов, според Вас причина за намалените количества на валежите не е само промяната на климата заради глобалното затопляне, а и в човешката дейност -прекаленият брой сателити, които блокират облаците. Не е ли това по-скоро конспиративна теория?
- Тази хипотеза съвсем не е конспиративна. А проблемът с водата става все по-актуален. В момента сме свидетели на сериозна криза в Перник, задава се криза в други селища - Радомир, Ботевград. Дано водна криза да не сполети и Пловдив, известен със сериозни наводнения в древността.
Затова искам да насоча вниманието на експертите към огромния воден проблем, който явно тепърва ще става все по-сериозен. Нуждаем се от иновативни решения, които да го решат за години напред.
Що се отнася до сателитите около Земята - те са около 40 000. Устройствата постепенно падат по-ниско и блокират нормалното функциониране на облаците.
Гравитацията на Земята привлича тези сателити към планетата, към която те са се приближили през последните 10-15 години. Тези устройства въздействат на облаците, което промени драстично климата на Земята и предизвика катаклизъм.
Предстои обаче тези сателити да излязат от строя, тъй като срокът им на годност от 40 години ще приключи през 2024 г. Логично е след изтичането на този срок да бъдат изстреляни нови сателити, но вече на доста по-голяма височина над Земята.
Тази хипотеза звучи авангардно, но е логична. Към нея ме насочи мой приятел от Калифорния - полиглот, учен, преводач на президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Сближихме се, докато бях в Калифорния.
Искам това да се знае от обществото. Досега никой не е вкарал този проблем във фокуса на световната наука - глобалната система от спътници около Земята, благодарение на които осъществяваме контакт като възможно обяснение за резките климатични промени.
- Едно от изобретенията Ви е проект, който позволява получаване на сладка вода от солена - морска или океанска, с използването на специална технология, включваща черна плоча. Изпълним ли е този проект?
- Естествено човечеството не може да ползва солената вода на океана. Предлагам решение, в което солената вода се изпарява от нагрявана от слънцето черна плоча. Принципът е същият както в нашите тенджери в кухнята. Същия процес наблюдаваме и в природата при изпаряването на водата, която се издига и образува облаци. Става въпрос за получаването на прясна вода чрез процеса дестилация - своеобразна фабрика за сладка вода.
Конкретното приложение на този проект също може да варира в зависимост от водния басейн. На разлив на река Марица правим черна плоча на 10 см под повърхността на водата. Черна, защото ще увеличава изпаренията. За втечняването им е предвидена голяма дълга тръба. Върху плочата строим стъклена оранжерия, която ще ползва получената вода. Каменен защитен вал ще пази вече охладената водна маса. В най-високата част, на хребета, парата в кюнеца се охлажда и получената сладка вода ще се съхранява в резервоар.
- Приложим ли е у нас подобен проект и къде?
- Тази инсталация е особено подходяща за морски и океански терени. Там естествено пречистените водни количества ще бъдат огромни. По реките в Африка, Южна и Северна Америка е възможен добив на наистина впечатляващи количества. В нашите условия е реално осъществимо да се добива чиста вода, с която да снабдяваме съседни населени места. При това гарантирано чиста, а не филтрирана. Няма проблем в по-малък мащаб проектът да се осъществи, включително и по долното течение на Марица.
По нашето Черноморие подобна инсталация е също напълно осъществима. Подобен проект не би бил твърде скъп, ако е добре обмислен.
- Допускате ли, че идеята ви ще се осъществи?
- Не само допускам, но реализацията му е актуална и необходима. Когато нещо е полезно за човечеството, няма значение кой го е открил.
- Предлагате и друга авангардна идея - воден пръстен, който да свърже Дунав и София през Перник и обратно. Не е ли подобен проект твърде сложен и неизпълним?
- Не е неизпълним. Българското инженерно мислене не е решило проблема с пернишката вода. Вместо сложния вариант с прехвърлянето на вода от язовир Белмекен през Бели Искър по софийския водопровод към Перник предлагам нещо друго - от река Дунав при Видин да се направи тръбно отклонение, което да мине през Перник, през част от София и пак да се върне в Перник. В момента водата е огромен проблем, въпреки че само преди десетилетие не беше оценяван като толкова жизненоважен. Днес обаче е и трябва да се търсят всякакви средства за решаването му, включително и такива, изглеждащи на пръв поглед нестандартни.
Моят проект включва и система за пречистване на водата, правейки я годна за пиене. За целта може да се използва пясъчен филтър. В случая по-важен от цената е резултатът. А подобен проект ще гарантира вода, каквато не могат да гарантират валежите от дъжд и сняг.
- Повдигате и въпроса с използването на минералните води. По ресурси на това богатство сме на второ място в Европа след Исландия, но не го използваме.
- Минералната вода е различен проблем. В момента в райони от Турция до Албания се регистрира засилена сеизмична активност, много земетресения с различен магнитуд.
Разбира се, че можем да използваме много по-цялостно и рационално топлите минерални води, на които е богата територията на страната ни, включително в региона около Пловдив.
Трябва обаче да обърнем сериозно внимание и на друг съществен момент: с изтичане на водата от Земята се образуват кухини, което е предпоставка за земетресенията. Трябва да имаме предвид, че там, където има повече минерални води, районите са по-уязвими за земетресения заради оформящите се кухини. Обсъждал съм този проблем с големия български учен физик акад. Георги Наджаков, автор на първото българско откритие - фотоелектретното състояние на веществото.
Визитка
Проф. д-р Искрен Азманов е агроном, изобретател и откривател. Живял е 15 години в САЩ. Член на Академията на Ню Йорк, най-високото положение на учен в САЩ. Член на Американската асоциация на агрономите и на групата на изследователите „Носители на нови идеи”.
Името му присъства в престижния сборник Who is who in USA, Кой кой е в САЩ. Където влизат само хора със значим принос за науката.
Автор на 15 книги. С една от тях, в която описва най-интересните си изобретения, кандидатства за пет Нобелови награди.
За иновативните си проекти българинът е получил специално благодарствено писмо от британската кралица Елизабет Втора. Книги на проф. Азманов са част и от фонда на Конгресната библиотека в САЩ.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни