Следвайте ни

Изборите в Медицински университет-Пловдив са надпревара за доказали се личности

„Искам хората да направят разумен, премерен и обективен избор кой би бил обединяваща личност, която да решава проблемите и да води напред.“

Проф. Карен Джамбазов е възпитаник на Медицински университет – Пловдив. Владее писмено и говоримо немски, английски и руски език. Дипломира се през 1991 г. като лекар, награден от Комитета за наука и висше образование със знака „За отлично учение”. Впоследствие получава образователно-квалификационна степен Магистър по "Здравен мениджмънт“. Специализирал е многократно в Германия в областта на УНГ болестите и хирургията на глава и шия. Повишавал е квалификацията си в клиники в Германия, Австрия и Италия. През 2001 г. защитава научна степен „Доктор по медицина”, от 2006 г. е доцент, а от 2012 г. е професор в Катедрата по УНГ болести на Медицински университет – Пловдив.

През 2014 г. е избран за ръководител на катедрата. Национален консултант е по УНГ болести към Министерство на здравеопазването, а от 2019 г. е председател на Експертния съвет по УНГ болести към Министъра на здравеопазването. Проф. Карен Джамбазов е с огромен принос в областта на уникалните за България интервенции микроендоскопска пансинусотомия, ендоназална дакриоцисториностомия и ендоназална пластика на дурата. Почетен член на Германското дружество по оториноларингология и хирургия на глава и шия. През 2009 г. е избран за почетен гражданин на Пловдив. От 2010 г. е изпълнителен директор на най-голямата болница в България – УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив. Мениджър на годината с награда от Българския лекарски съюз за 2016 г.

 

 

- Професор Джамбазов, какви са личните мотиви на мениджъра, който управлява успешно най-голямата болница в България, да премине в един на пръв поглед друг сектор – от здравеопазване в образование, кандидатирайки се за ректор на Медицински университет (МУ) - Пловдив?

  - Излизането от зоната на комфорта не е нещо ново за мен. Преди близо 10 години, независимо от работата ми като лекар и доцент по УНГ болести, се ангажирах с управлението на болница, която тогава имаше изключително сериозни финансови и кадрови проблеми. След толкова години мога да кажа смело, че УМБАЛ „Свети Георги“ е заела успешно място в системата на българското здравеопазване и е стабилен фактор в сектора за целия Южен-Централен регион. 

Това стана благодарение на добрия екип, с който работих и на много съмишленици – колеги, държавници, общественици, които помагаха тази болница да се превърне в стабилен фактор в здравеопазването за региона.

Напускането на зоната на болничното управление и поемането на руля в Алма матер на медицинското образование не е свързано с определени рискове, а напротив. Поглед отстрани безспорно е полезен, особено от гледна точка на отношенията и опита, придобити в системата на здравеопазването. С нужната приемственост и далновидност в управлението, университетът ще започне да функционира още по-добре.

А и секторът не е твърде различен. Медицинското образование и здравеопазването са две широко припокриващи се области, които имат много общи проблеми и зависимости.  

 

  - Какво от добрите практики в УМБАЛ „Св. Георги“ бихте пренесъл в Университета?  

  - Смятам, че най-важното при управлението на всяка една структура е принципността, спазването на правилата и на законите.    Съветването с експерти е важно условие за всяка успешна инициатива, защото един мениджър, независимо от своя академичен или управленски опит, във всеки един момент трябва да е наясно с променящата се среда - нормативна база, технологии, обществени отношения и т.н. Първото нещо, което беше направено в университетската болница бе да подредим приоритетите и да поставим ясни правила за прозрачно управление.

 

  - Вие сте възпитаник на Медицински университет - Пловдив. Мислите ли, че това, което ви е липсвало тогава като студент, вече е налично за сегашните обучаващи се?

  - До голяма степен сегашните студенти имат възможности да получават огромен информационен поток поради освободеността на информацията през интернет, както и за посещения в чужбина, които ние, за съжаление, на времето нямахме. Голяма част от студентите идват и от други държави с различно от нашето основно образование и различен мироглед. Още повече, че днес почти всички владеят в много добра или отлична степен езици като английски, немски и други. Това отключва свободата да контактуват с целия свят и да са в течение с актуалните въпроси в нашата сфера.   Това, което до голяма степен липсва на нашите студенти е връзката с практиката.

Виждам го при всяко излизане в чужбина. Там студентите още от III-ти или IV-ти курс са тясно ангажирани с практическата сфера. Те работят като лаборанти или медицински сестри, или като помощници в здравеопазването. По този начин са напълно наясно с реалността, която ги очаква и са подготвени за нея при завършване на образованието си.

В Пловдив нашият университет направи много в тази насока. Създаде се предпоставката, създаде се базата, чрез Симулационния обучителен център, откриват се и други обучителни програми. Медицинският университет и УМБАЛ „Свети Георги“ създадоха така наречения Интегрален център за хирургично лечение на тумори и травми, който беше надграден до Високотехнологичен център за трасфер на знания и здравни технологии. В него могат да се гледат на живо операции с много висока сложност, а материалите, създавани от дейността на тази структура да се разпространяват и ползват във виртуална библиотека. Така, че възможности за обучение има и ще се увеличават, но трябва да направим и следващите стъпки, и студентите по „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Здравни грижи“ да започнат активно да участват в реалния здравен процес още от III - IV-ти курс.  

 

  - В тази връзка виждате ли МУ - Пловдив като първото българско висше учебно заведение качено в облака?

  - Всъщност модерните и едни от хубавите университети в цяла Европа притежават точно това – изнесеност на обучението в облака. Студентите непрекъснато са в течение с лекционния курс на определени преподаватели, знаят много добре собствения си график, знаят резултатите, които получават по време на изпитите и т.н. Голяма част от материалите могат да се предават по електронен път със собствен профил на самия студент. Надявам се, че облачните технологии скоро ще бъдат част от живота на Медицински университет – Пловдив. Със студентите трябва да се работи повече. Университетът е предназначен за тях. Нужна е повече ангажираност с тях и с техните потребности. Улесняването на достъпа на студентите да знания и полезна информация, създаването на условия за по-добрата им подготовка са необходима предпоставка за подобряване на резултатите в учебната дейност.

 

  - Всичко това залегнало ли е в програмата ви реално?  

- Да, има го в нашата програма за управление. В раздела, който се отнася за учебната дейност на университета и специално за студентите. Планираме създаването на електронни платформи и апликации за улеснение на комуникацията и учебния процес. Това е важна стъпка, която сме длъжни да направим.  

 

- Какви ще бъдат другите приоритети в програмата ви за управление на МУ-Пловдив?

  - Това, което сме записали като основен наш принцип е първо да има приемственост. Означава, че трябва всичко, което е направено до тук, да бъде запазено и да продължим постепенно да го развиваме със сигурни стъпки така, че да постигнем още по-добри резултати. Бяха създадени много научни центрове и проекти. Те трябва да се развиват и надграждат, независимо под каква форма. Научно-изследователската дейност трябва да получи още по-широка и реална база за развитие.  

Надграждане е необходимо и за добрата координация с всички бази за практическо обучение. В програмата за управление сме заложили създаване на един координационен съвет, който ясно и открито, на принципна основа да обсъжда проблемите на отделните бази и решава въпросите с разпределението на учебните занятия. Трябва да продължим да развиваме комплексните проекти, които управляваме съвместно с други организации. Предвиждаме нови строежи, нови корпуси с нови учебни зали, строителство на нов филиал на библиотеката, като всичко е подробно описано в Програмата.  

 

- Един от основните акценти в програмата ви е пълната прозрачност. Как виждате да се случи и колко важно е това за живота на Университета?

  - Пълната прозрачност е въпрос на концепция, защото има различни начини на управление. За мен прозрачността води след себе си съпричастието на всички участници в живота на университета, а в дългосрочен мащаб - до много по-добри резултати. Доказано е, че екипът работи много по-добре, когато знае каква е общата цел, когато е наясно с подробностите „за“ и „против“ и тогава не е нужно да получава команди или просто да следва определена линия на поведение. В такъв момент по-скоро може да прояви творчество, което в крайна сметка води цялата организация до по-добър успех. За мен прозрачността е основен принцип и не смятам, че съм си позволявал да бъдем непрозрачни по време на управлението на УМБАЛ „Св. Георги“.  

 

- Двама от другите кандидати вече дадоха пред медиите коментари във връзка с кампанията. В едно интервю тя е определена като „жестока битка“, „с агресия, заплахи и щедри обещания“. Такава ли я виждате и Вие?

  - Не виждам по този начин развоя на събитията. За мен това е една надпревара между достойни личности, всеки един доказал себе си по определен начин. Считам, че изобщо няма място за заплахи и сплетни, защото ние сме хора, които би трябвало да надделяват с възможности и резултати. Играта със страховете на хората сваля много нивото на надпреварата и не трябва да се допуска.  

 

- Има ли нещо, което Вие искате да кажете конкретно по темата за надпреварата за ректор, което хората е добре да знаят?

- Искам хората да направят разумен, премерен и обективен избор. Без да реагират емоционално, а по-скоро съвсем обективно - според качествата на кандидатите и личното им усещане кой би бил обединяваща личност, която да решава проблемите и да води университета напред.    

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?