3906

Иво Сиромахов: Не ставам за политик, защото не нося на позор

Иво Сиромахов - български писател, сценарист, актьор и драматург. Роден е на 29 декември 1971 г. в София. През 1990-а завършва Националната гимназия за древни езици и култури. Висшето си образование завършва през 1996 г. в НАТФИЗ, като става магистър по театрална режисура. В периода 1994-1996 г. работи като режисьор в „Малък градски театър зад канала“ и Театър „Българска армия“. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ-отдел „Култура”. Публикувал е множество авторски текстове в „Playboy“, „Hustler”, „MAXIM” и „МAX”. От май 2000 г. работи като сценарист, актьор и телевизионен водещ в „Шоуто на Слави“ в бТВ и в Телевизия „Седем осми“. По театралните сцени са поставяни пиесите му „Българско криминале“, „Операцията“ „Островът“ и „Любовни истории“. През 2021 г. заедно с режисьора Златомир Молдовански основават продуцентската компания „БГ комедия“. ​

Иво Сиромахов изненада почитателите си от Пловдив с вълнуваща среща разговор, която се проведе миналата седмица в Природонаучния музей. На следващия ден той организира и представяне на най-новата си книга „Тони и Гари обикалят света“, която е предназначена специално за детската аудитория.  

 

 


- Писател, драматург, сценарист, актьор, режисьор или водещ! Какво най-много от това в момента е Иво Сиромахов?

- Всички тези професии съжителстват мирно в мен и са обединени от стремежа ми да създавам нови светове, да общувам с хората посредством изкуството. Може би писането все пак е на първо място, защото ми дава неограничена свобода. Там съм сам пред белия лист и само от възможностите на фантазията ми зависи какво ще оживее върху него.


- Автор сте на над 30 книги, коя от тях носи за Вас най-голям сантимент?

- Сантимент ми носи само книгата, която пиша в момента. Не мисля за онези, които вече са зад гърба ми. Всички те са намерили своята публика и вече са притежание на читателите. От тях зависи как ще ги преживеят и интерпретират.

 

- Какво послание искате да отправите с последната си книга „Тони и Гари обикалят света“?

- Не се изживявам като някакъв ментор, който отправя послания с книгите си. Не съм човек, който ще седне да поучава или наставлява читателите си. Може би защото самият аз не обичам да ме поучават и наставляват. Пък и никой нормален човек не обича това. За мен най-важно в добрата книга е да забавлява, да увлича хората, да ги повежда на пътешествия в непознати територии, да им предлага истинско вълнение.

 

- Кой е писателят, на когото се възхищавате и защо? Той ли Ви вдъхновява да продължавате да пишете?

- Аз съм ненаситен читател и любимите ми автори са много. Вдъхновявали са ме и продължават да ме вдъхновяват автори като Шекспир, Гогол, Чехов, Булгаков, Реймънд Чандлър, Уди Алън, Милорад Павич, Захарий Стоянов, Алеко Константинов…  Всички те са ме окрилявали в различни периоди от живота ми и са ме учили на писателския занаят.


- В реалния живот кое Ви е било най-трудно да режисирате? 

- Човек цял живот режисира преди всичко себе си. Убеден съм, че всеки от нас е ковач на съдбата си и само от него зависи каква ще бъде тя. Смятам, че всеки от нас носи цялата отговорност за живота си и с недоумение наблюдавам как мнозина отказват да поемат такава отговорност и се изживяват като жертви на обстоятелствата, като хора, от които не зависи нищо. Сигурно сте чували фразите „ами така ми било писано“, „от мен нищо не зависи“, „всичко опира до късмета“. Голяма част от българите смятат, че ако са се провалили в нещо, то не е защото не са работили достатъчно или не са имали нужните качества, а защото са нямали късмет. И съответно - ако някой е успял в нещо, то не е защото е талантлив и се е трудил много, а само защото е имал късмет. По този начин те отхвърлят от себе си всякаква отговорност и отказват да се трудят за щастието си. Тръгват по врачки, астролози, гадатели. Вярват на всякакви шарлатани, които им обещават светло бъдеще. Или пък търсят бързия успех - да спечелят от лотарията, от тотото, от хазарт. На това се дължи и провалът на обществения живот - българите смятат, че някой друг трябва да свърши обществената работа вместо тях.

В преобладаващите по нашите земи разбирания политиката е „абе, ще пратим във властта един пич и той ще оправи всичко“. А после мрънкат и недоволстват, че не станало това, което очаквали. Ами няма как да стане, защото очакванията ви са нереалистични! Ако проумеете, че предимно от вас зависи как ще живеете, ще започнете да инвестирате в себе си, да се образовате, да се трудите здраво и успехът неминуемо ще дойде. Но далеч по-лесно е да се изживяваш като жертва и да смяташ, че винаги другите са ти виновни.

 

- Вече работите ли върху нов проект?

- Разбира се! Аз обичам работата си, тя ме прави щастлив и удовлетворен и не мога да си представя да спра да работя. През май, живот и здраве, трябва да излезе сборник, озаглавен „Очила и нови разкази“. А наесен - една много интимна книга, която съм озаглавил „Моите вдъхновители“. В нея ще разкажа за онези ярки личности, които са осветявали пътя ми през годините и са ме направили такъв, какъвто съм. В театъра ми предстои премиера на моноспектакъла „Сънища“ с Нора Караиванова - по мой текст и под режисурата на Златомир Молдовански. Започнах да работя и по продължението на „Тони и Гари“.

 

- До каква степен нашето общество е културно осъзнато?

- Не мога да правя генерални обобщения за обществото. Мога само да споделя това, което аз виждам. Виждам, че има някаква малка прослойка от будни, любопитни българи, за които духовността е важна. Опитвам се да общувам с такива хора.

 

- Как започна вашето приключение с Ку-Ку Бенд и Слави Трифонов?

- То започна в далечната 1999 година, когато още дори нямаше „Шоуто на Слави“. Този екип тогава правеше предаването „Хъшове“, което поради свирепстващата по онова време политическа цензура беше натикано в някакви мазета и се излъчваше по една кабеларка. Видях, че това са хора с бунтарски дух, хора, за които свободата е висша ценност. И ги припознах за свои съмишленици. За мен свободата е над всичко. Мога да работя само с хора, които са свободни.

 

 

- Коя е най-забавната история от това време и съвместната Ви работа с тях, която не е известна в публичното пространство?

- Професията ни е такава, че всичко, което се случва с нас, е известно в публичното пространство. За мен най-ценното през всичките тези години е, че останахме единственият телевизионен екип, който продължава да прави политическа сатира. Това е изключително важно, защото политическата сатира е белег за общественото здраве. Общества, в които няма политическа сатира, са болни.

 

- Напоследък виждаме само Вас като водещ в „Шоуто на Слави“. Защо? Какво се случва със Слави и ще го видим ли отново на екран?

- Слави в момента е ангажиран с партията, на която е лидер. Трудно е да се съвместява тази функция с воденето на всекидневно шоу. Дали някога ще го видим отново на екран, зависи единствено от самия него.

 

- Какво успяхте да „откраднете“ от работата си със Слави Трифонов и групата?

- Много неща съм научил, за които съм изключително благодарен. Когато започвахме, бяхме хора на по двайсет и няколко години, сега всички сме прехвърлили петдесетте. Това е дълъг професионален път, в който сме се учили един от друг, учили сме се от грешките си, учили сме се от мъдрите думи на хората, които са гостували в шоуто. А през него минаха велики личности, променили света - хора като Михаил Горбачов, Лех Валенса, Борис Немцов, Роб Халфорд, Дзукеро, Ървин Уелш, Франц Бекенбауер, Карл Люис, Найджъл Кенеди… Срещите с всеки един от тях оставят отпечатък, който се помни цял живот.

 

- Не влязохте в политиката с ИТН. Защо?

- Никога не съм виждал себе си като политик и не смятам, че бих бил полезен за обществото като депутат или министър. Освен това българската политика включва неизбежния позор. Тя е като да застанеш под един извор, който бълва безкрайна река от помия. Аз на позор не мога да нося.

 

- Кое е общото между телевизионното шоу и политиката?

- Двете имат известни сходства, но в телевизията трябва поне да имаш приемлива външност. Както казва Бил Милър: „Политиката е шоубизнес за грозни!“.

 

- Когато създавахте партията, тя бе ориентирана проевропейски, а сега по-скоро е с изразена патриотична насоченост. На какво се дължи това?

- Трябва да питате някой от партията. Аз никога не съм бил неин член и не следя идеологическото ѝ развитие.

 

- Какво е мнението Ви за младото поколение, което е на финала на образованието си и предстои тепърва да стане пълноправен член на обществото?

- Няма такова нещо като „финал на образованието“. Будният човек се образова цял живот. Той съзнава, че образованието е безкраен процес и не спира да трупа знания и да ги осмисля. Младото поколение е резултат от старото поколение - добрите и умни родители създават добри и умни деца. Лошите и глупави родители създават лоши и глупави деца.

 

- Кой е най-сериозният и неотложен за решаване проблем, който стои пред България според Вас? 

- Простотията!

 

- Опишете българската политика с три думи!

- Луди водят слепи.

Оцени новината

Оцени новината
3/5 от 6 оценки
3/5 от 6 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
4 коментара
БЪЛГАРИ

БЪЛГАРИ

24.03.2024 | 08:14

ЩЕ ВИ КО ЛЯ И У БИВАМ ДОКАТО ВИ ИМА!

Отговори
0 7
ШИ ШО БАК ШИ ШО

ШИ ШО БАК ШИ ШО

24.03.2024 | 08:10

ГЛА ВА ТА!

Отговори
0 3
rtyrty

rtyrty

23.03.2024 | 23:00

Луд ceкc няколко часа, силна еpeкция, ярки оpгaзми, много cпеpмa и повишен тeстoстеpон и безoпаcно на всяка възpaст! Не пpопyскайте шансa да напpавите секса си незабpавим:-=--- https://tyny.to/seman

Отговори
0 3
Мильо

Мильо

23.03.2024 | 21:37

Сиромахов, не се бой - п@чавр@ леке не хваща! Но пък политиката е доходен бизнес! Поне така е у нас. Няма бедни политици. Влизат като вейки в политиката, а като си тръгват - разширяват вратите на изхода.

Отговори
7 1

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?