Ивайло Калфин пред "Марица": Войната в Украйна се оказа голям залък за Русия

Националният ни интерес е свързан с това Северна Македония и всички страни от Балканите да са в ЕС

Русия се задави с тази война и надали би имала апетит да я разширява към Молдова

Министърката на икономиката много добре знае къде е крайната дестинация на продадените муниции

Политиците популисти никога не дават решенията, от които всички имат нужда 

 

 

- Г-н Калфин, в каква фаза навлиза войната в Украйна?

- За съжаление, войната мина през точките, в които трябваше и можеше да бъде спряна навреме. Трудно ми е да видя точката, в която може евентуално при преговори да се намери съгласие за прекратяване на войната.

Песимист съм, че на този етап може да се намери съгласие. Когато започне една война, винаги политическото решение слага точката. Но на практика военното решение до голяма степен предопределя политическото. Много съжалявам, че войната в Украйна мина фазата, в която можеше да бъде спряна с преговори, и сега всеки ще търси военно надмощие, за да седне на масата за преговори с повече аргументи. Естествено, Путин би могъл да спре войната веднага и да търси съгласие около ситуацията преди началото на войната. Но това ще означава да признае, че направеното досега е било безсмислено и руският президент едва ли ще го направи.

- Колко може да се проточи тази война?

- Може да се проточи много, но няма да бъде в такава фаза. Може да се проточи под формата на т.нар. замразен конфликт - около Русия има такива на няколко места. Така е в Приднестровието, в Нагорни Карабах. Такъв е случаят с Голанските възвишения - сирийска територия, завзета от Израел. И след 45 г. САЩ най-сетне признаха фактическото владение на Израел върху тази територия. Има конфликти, които могат да стоят отворени с десетилетия, което не значи, че в тях има военни действия. Но винаги там може да се предизвика напрежение. 

- Ще има ли условни победители в тази война?

- Победители от участниците в една война няма. Според една китайска мъдрост всички, които участват в една война, губят, включително и победителят. Със сигурност и Русия, и Украйна ще бъдат големите губещи от тази война. И със сигурност влиянието на Китай ще се увеличи - едва ли след войната Русия ще има много други възможности за търсене на солидна подкрепа - финансова и по отношение износа на суровини, което Пекин ще превърне веднага в зависимост.

САЩ сигурно, чисто прагматично, ще спечелят. Те отдавна се борят да влязат на европейския пазар на газ. Очевидно въоръженията и разходите за въоръжаване след тази война ще се увеличат навсякъде. А това са добри новини за военната индустрия на САЩ.

- Може ли конфликтът да се разрасне към Молдова, към Приднестровието?

- Ако следваме здравия разум, не би трябвало конфликтът да се разширява. Русия се захвана с голям залък с тази война и надали би имала апетит да я разширява. Но е непредвидимо какво ще направи руският президент.

- Възможен ли е вариант, при който самите руснаци да отстранят президента Путин?

- Това трудно ще стане с народно недоволство - в Русия, общо взето, в момента са изцяло под контрол медии, пропаганда, политическа опозиция, а проявата на различно мнение се наказва жестоко. Дали във вътрешните кръгове около руския президент може да има някакви недоволства, може да каже само някой, който познава много добре ситуацията. Четох анализи, според които, когато руски владетел се е провалял в голяма военна операция, винаги кръговете около него са го сменяли. Но това са общи твърдения, а не сериозна прогноза.

- Премиерът Петков обяви от САЩ, че е договорил втечнен газ на по-ниски цени от тези на Газпром. Реалистични ли са подобни доставки? Ще се справят ли управляващите с гарантиране на алтернативни на руските енергийни източници?

- Много относително стоят нещата с цената на газа, особено сравнението с цената на Газпром - надали в момента е ясно каква е тя. Допълнителният компонент, който въведоха - да се плаща в рубли с превалутиране, най-вероятно променя цената, не се знае какъв би бил курсът. Така че цената на Газпром не е много ясна, особено за новосключени договори. А в момента никой не сключва с тях. Цената на американския газ за Европа винаги е била доста по-висока от тази на руския. Но ако сега се вдигне много цената на руския газ, американският може да стане и по-достъпен. За европейците обаче това значи по-скъп газ във всички случаи.

- Има ли дипломатически гаф в изненадващата визита на премиера Кирил Петков в САЩ?

- Нещата не трябва да стават така. При това посещение се показа доста голяма външнополитическа некомпетентност. Не може да отиде премиер с двама министри във Вашингтон и първо да го приемат заместник-министри - това не говори добре за двустранните отношения. Не се поставя добре самата държава.

Проблем е необявената предварително програма. САЩ са страна, която стриктно спазва дипломатическия протокол при срещи на високо ниво. Тези неща са важни - показват важността на държавата. Когато се съгласиш да ги пренебрегнеш, след това може посланикът и всеки чиновник от посолството тук да реши, че може да поставя задачи на България. Не се прави така. Правилата трябва да се спазват.

- Смятате ли, че Европа ще се справи с налагането и на петролно ембарго на руските доставки?

-  Смята се, че на ден Русия получава от Европа 800 млн. евро от износа на нефт и газ в момента. Очевидно, ако повече страни спрат да плащат газовите доставки в рубли, каквото е решението на Кремъл, това ще е много лоша новина за Русия.

Европа може би ще се справи с доставките на петрол, които не са руски. Вероятно на доста по-висока цена, защото има достатъчно инфраструктура и доставчици на петрол. Но доставките на газ ще бъдат проблематични - няма нито достатъчно производители, нито достатъчно инфраструктура, за да заменят на 100 процента руския газ в момента. Няма как изведнъж безболезнено да стане откъсване от руските доставки за Европа.

- Мъдро или страхливо решение е отказът да изпратим военна помощ за Украйна?

- Никой не се интересува от тези теми, те са единствено за вътрешен дебат. От външна гледна точка дебатът беше абсолютно безинтересен. Факт е, че България очевидно произвежда много активно боеприпаси. Това не е военна помощ, а платен износ. Военните ни заводи работят на три смени в момента. Министърката на икономиката много добре знае къде е крайната дестинация на продадените муниции, но явно подценява избирателите.

Така че България реално изнася оръжие, Украйна ни благодари за това. В Русия, естествено, се знае, че български боеприпаси стигат до Украйна, и това не е новина за никого. Върху нас няма натиск - ние в момента изнасяме оръжие, но сме превърнали темата в поле за вътрешни спорове. Това е напълно излишно - извън България това не е тема и никой нищо повече не иска от нас. 

- БСП ли се оказа ключ за оцеляване на коалицията предвид хлъзгавото решение в дебата за изпращане на оръжие за Украйна, взето заради тях?

- Дали коалицията ще остане, или ще се разпадне, не зависи от износа на оръжие за Украйна, а от интересите на партиите в нея. Очевидно те имат интереси, включително и БСП, да останат в управлението в момента. По-скоро това спои коалицията и беше намерен аспект, който формално да приключи темата. Не текстът реши нещата, а интересите на партньорите.

- При предсрочни избори има ли риск от значителен успех на популистки формации като "Възраждане", които трупат точки?

- Популизмът има лесна теза - тези политици никога не дават решенията, от които всички имат нужда. При тях всички решения изглеждат много прости. Проблемът е, че са неосъществими и водят след себе си доста тежки последствия. Това показват навсякъде изборите в Европа.

По принцип националистическите формации печелят тогава, когато е нисък процентът на гласуване. Така че при нови избори, каквито не очаквам да има скоро, всичко ще зависи от това колко хора ще отидат да гласуват. Такива като "Възраждане" имат интерес хората да не гласуват. Така те ще си вдигнат процента.

- Има ли роене вляво? Това ли е нишата на новата партия на експремиера Стефан Янев?

- Не знам дали тази партия ще е в левия спектър. Той я обяви по-скоро като национално-консервативна, вероятно търси десния спектър. Смятам, че БСП отдавна е напуснала левицата като политика, няма да го чуете и като терминология от лидера Корнелия Нинова. Лявото у нас не е пренаселено, но по-скоро липсва. Това се случи и в други страни, за мое съжаление. В Централна и Източна Европа не сме първите. Истинска лява, съвременна, европейска модерна политика, общо взето, не се вижда.

- Предстои да вземем трудно решение за старт на преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Може ли отстъпление от страна на управляващите да се окаже препъникамък за коалицията?

- Може да е препъникамък, но първо трябва да дефинираме ясно националния си интерес. Досега бяхме доста неясни. Обяснявахме националния интерес с общи исторически формулировки, после поискахме съседите да впишат в конституцията си българите като една от националностите в Република Северна Македония. В Скопие обещаха да запишат българите като малцинство, което предизвика гневна реакция у нас. Трябва да имаме ясно разбиране къде е нашият национален интерес. А той дългосрочно е свързан с това Северна Македония и всички страни от Балканите да са в ЕС.

Формулирането на националния интерес не бива  да се използва само за вътрешнополитически цели, да си помпаме мускулите пред огледалото, а трябва действително да обясним позициите си пред партньорите, за да получим подкрепа. В момента това не се случва. Има натиск върху нас, но това не трябва да ни изненадва. В ЕС и в международните отношения натиск има периодично по различни теми. Не е страшно, че някой иска да вземем някакво решение.

Проблемът е в това, че България остава изолирана - нямаме подкрепа от партньорите. Така е, защото не сме обявили на разбираем език какво точно искаме. Много е лошо да си сам, когато искаш да блокираш решение в една общност, където трябва да има съчетание на националния с общия интерес. Когато националният ти е важен и можеш да го обясниш, партньорите ще те разберат. Но когато се заинатяваш, спираш колелото, обръщаш всички срещу себе си, което не е добра позиция. 

 - Какво ще се случи, ако се поддадем на засилващия се натиск отвън и приемем Северна Македония, която е в пакет с Албания, да започне преговори за еврочленство през юни?

- Краят на юни не е сакрална дата, нищо няма да се случи. Премиерът Петков сам си обяви срок от шест месеца, което беше оптимистично и вероятно ненужно. Но в един момент действително трябва да имаме ясна, защитима  позиция. Да кажем ясно какъв е нашият интерес. Засега това не се случва.

- В първата си реч в Европарламента след преизбирането си френският президент Еманюел Макрон се обяви за  нова европейска политическа общност, част от която да стане и Украйна. Не разделя ли това съюза, въпреки че говорим за обединение на 27-те заради войната в Украйна?

- Въпреки разделенията под натиска на кризите, ЕС има уникалната възможност да се консолидира - видяхме това с Брекзит, с ковид кризата, сега с войната в Украйна. ЕС показа, че има и сили, и възможности да работи. Тия, които го чакаха да се разпадне, има да почакат още. Идеята на президента Макрон не е нова. Подобна теза са лансирали предшествениците му Франсоа Митеран и Никола Саркози. Тези идеи за Европа на две скорости може и да се осъществят. За България е много важно да следи тези процеси. Сигурно не сме най-ценният член на ЕС, а напоследък у нас се чуват странни гласове на хора, които сънуват някаква алтернатива на ЕС - не знам какво ще правят извън Европейския съюз, явно пак искат да се редят на опашки за визи. България трябва да остане там, където е - на масата, където се вземат важните решения. Много е важно да внимаваме. Тезите на френския президент не са само послание към Украйна и Турция, а и към България.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

Визитка 

Ивайло Калфин е вицепремиер последователно в правителствата на Сергей Станишев (2005-2009 г.) и Бойко Борисов (2014-2016 г.), съответно външен и социален министър. Бил е евродепутат. Семеен, с една дъщеря. В момента е изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, основана през 1975 г. със седалище в Дъблин.