4020

Иванка Киркова, началник на РУО - Пловдив: Нужна е свобода на учителя, но в диалог с родителите

 

- Г-жо Киркова, в началото на учебна година винаги има въодушевление. Сигурно има и известна умора от високите изисквания и вечните критики към образованието. Вашите думи към всички?

- Действително - много умора се е натрупала, нашата работа не спира. Но тя е мисия. Моите думи са и към колегите, и към децата. Няма нищо по-ценно от здравето. Желая им го от сърце! Да вярват в себе си. Да вярват на учителите си. Да търсят подкрепа и да я получават.

- За първи път от години не закрихте паралелки след 7. клас? Възприема ли се вече професионалното образование като добра подготовка, без да се разчита само на перфектния чужд език от профилирана паралелка?

- Това е тенденцията. Няма такава съпротива, каквато имаше в предишните години. Нашите езикови гимназии и Хуманитарната запазиха броя на паралелките. Най-важното е, че ние не предлагаме едно обучение за сметка на друго - повечето професионални паралелки са с интензивно или разширено изучаване на чужд език.

В последния момент се оказа обаче, че една готова паралелка в ПГТСТ „Гоце Делчев“ се разформирова. В четвъртък досегашният директор Бойка Борисова внесе доклад, който ни притесни. Там и през уикенда се опитваха да привлекат 4-има ученици, които не достигат.

За ПГ по машиностроене взех осъзнато решение да не закрия една от паралелките. След четвърто класиране имахме 30 незаписани ученици и 14 класирани, но незаписани. Вече са 68 новозаписаните ученици. Проблем е, че все още текат поправителни сесии. И точната картина с поименния списък на обхванатите ученици ще имаме към края на септември. Това няма да ни спре да работим по привличане на нови ученици.

- Успокоиха ли се родителите след пребазирането, което се наложи заради ремонти в 3 училища в Пловдив?

- Имахме една жалба от майка на ученик в СУ „Пейо Яворов“, която бе останала с впечатление, че детето  й ще бъде преместено в СУ „Никола Вапцаров“. Директорът отговори. На родителите от ОУ „Екзарх Антим I“ директорката също даде обстоятелствен отговор. Мисля, че в крайна сметка, всички разбраха сложната ситуация.

- Втора поредна година едно училище се възпротиви срещу преместване в други две. Притеснява ли Ви, че неназованата причина може да е етническият състав на учениците в тях?

- Вероятно има такъв момент, за съжаление. Аз лично преди 3 г. съм била в ОбУ „Йордан Йовков.“ Сградата, обстановката и базата са отлични, учениците се справят много добре. Колкото до нежеланието на ПГЕЕ да отиде в ПГКИТ „Д-р Иван Богоров“ и ПГ по машиностроене, наистина не знам. ПГКИТ е голямо училище, с два входа, и там беше извършен ремонт на четвъртия етаж. Чисто нови са помещенията. Недоумявам, ако предразсъдък може да е причина за едни осъзнати деца, големи вече момчета и момичета. Нужно ли е да се връщам към историята на града? Ние сме толерантен народ и такова трябва да е и нашето бъдеще. Предполагам, че се касае по-скоро за родителски притеснения, отколкото на самите ученици. Трябва да работим и по този въпрос.

Нека тази година да я посветим на топлата, човешката, ефективната комуникация в интерес на индивидуалните потребности на всеки. Не може да няма баланс и пресечена точка в цялата тази мрежа от хора и взаимоотношения. Оптимист съм и знам, че ще положим усилия.

- Година след случая с фиктивни ученици в СУ „Найден Геров“ и набелязаните мерки какъв е ефектът към днешна дата?

- Мина година, откакто се върнах в РУО след известно прекъсване. Концентрирахме много усилия - експертни и методическа подкрепа. Направихме и мобилна проверка. Започнахме да чистим проблемите. Аз съм изключително благодарна на Сашка Кръстева, която в критичния момент пое СУ "Найден Геров" и не спести сили. Има и много врагове, аз също. Но нашата работа трябваше да бъде свършена, за да покажем, че трябва да има ред, че законите трябва да се спазват и да се спре източване на бюджета.

Да посветим годината  на човешката, ефективната комуникация


Имаше сътресения и при наложилите се съкращения. Синдикалните организации бяха поканени да се включат в изготвянето на критерии и взимането на решението кои колеги да бъдат съкратени. Някои вече намериха работа. Процесът беше тежък и болезнен, но вече имаме резултати. Още едно такова училище, в което обаче не виждаме напредък, е ОУ „Никола Вапцаров“ в Асеновград. Там също вложихме усилия, включително мобилни проверки, анализ и план за действие. Исках индивидуален подход към всяко дете. А започнахме да получаваме общи обяснения и доклади, които не даваха информация и не стигахме до проблема, камо ли да намерим ефективно решение.

Расте доверието към професионалното образование

 

Това училище продължава да е на фокус и тази учебна година. То имаше проблеми преди много време, тогава работехме с предишния му директор, стигнахме до някакъв резултат. Но когато се върнах миналата година, видях, че липсата на контрол - не само в тези две училища, бе отворила път на инерцията и бе дала негативни резултати. Направихме над 20-25 мобилни проверки, някои повторни. Имахме 70% отсъстващи в ОУ „Никола Вапцаров“. Няма как да оставим тази ситуация. Процентът на отсъстващите постепенно намалява. Има какво да се желае, продължаваме работа.

- Една от мерките беше засилено внимание на всички директори относно отсъствията и планове за подкрепа, преди да се натрупат по над 100. Пренаписаха ли училищните правила?

- Мога да кажа, че това се случи. Тази година още едно учебно заведение ще ни бъде на фокус и е възможно да размести държавния план-прием - ОУ „Петко Р. Славейков“ в Кричим. Преди няколко дни получихме доклад от директора, че има повече ученици, отколкото за една паралелка - около 40.  Между първо и второ класиране директорът е водил неформален разговор с председателя на комисията по приема, че ще има още ученици, които няма да пожелаят да продължат образованието си в Пловдив. Досега беше обичайна практика да идват тук. Има група ученици, които се обучават в ПГТСТ „Гоце Делчев“. Независимо какви предложения направи Кирил Саксанов от ПГ по машиностроене, за да подпомогне тези ученици, включително с покриване на пътни разходи, те останаха в Кричим. Там имаме една паралелка с предприемачески профил. Какви са алтернативите? Можеше ученици да отидат и в Перущица, където можеха да получат и шофьорска книжка. Беше много добър вариант - да излязат от общността и да получат още умения от полза за реализацията.

Ще видим какво ще е решението на министъра, не можем да оставим 40 ученици без училище. Това, което отсега мога да кажа, е, че профил предприемачески в Кричим трябва да бъде спрян. Ще изискам да бъде планирана професионална паралелка - една или две.

- По-адекватна и ориентирана към реализация на пазара на труда?

- Може и дуална. Направихме такива в СУ „Найден Геров“, СУ „Симон Боливар“, СУ „Братя Миладинови“. Необходими са прагматични решения. Стремим се към резултати, реализация, формиране на човешки ценности. Това са приоритетите.

- Още едно предизвикателство е и броят на украинчетата. Колко станаха? Освен да ги запишем в училище, успяват ли да завършат класа - при езиковата бариера и стреса от преобръщането на живота им?

- Който не се е сблъскал с тези семейства и деца, които аз ежедневно виждам в РУО, той вероятно не е разбрал това, което казвате. Много от тях са объркани. Говоря с тях, посрещам ги, успокоявам ги. Полагаме неимоверни усилия. От март 2022 г. сме насочили 772 деца и ученици от Украйна. А през тази учебна година са около 220-230. Това e по две деца всеки работен ден.

 Всичко ново - с мярка, и човечност към децата!


Нашите училищни ръководства се справят, учителите също. Тези деца са много мобилизирани и отговорни в изпитанието си. Ние се опитваме да ги насочим към близко училище и се съобразяваме с техните желания. Тази година са проведени 3 срещи с украинската общност, свързани с адаптацията. В две от тях взе участие националната група за психологическа подкрепа, на която съм координатор за 5 области. Почетният консул Димитър Георгиев връчи на мен и някои директори благодарствен адрес за подкрепата. Имаше конфликт в едно от училищата, но със срещи и разговори бе преодолян - тези деца са като всички останали.

- Два дебата разбуниха духовете - забраната за т. нар. ЛГБТ пропаганда и въпросът за употребата на телефони в клас. Общото май е дали има нужда от нормативна регулация или от свобода на учителите?


- Категорично съм за децентрализиране. Разпоредби има достатъчно. Трябва свобода на учителя, но в диалог с родителите. Няма семейство, което да не подкрепи мотивирано предложение, обосновано, обмислено през професионалния и личния опит на учителя и личността на децата. В повечето училища няма проблеми. Много родители подкрепят решението да не се използват телефони в час.

А учителите ни са добри и обиграни. Предупреждават, когато има мотивираща работа с телефоните и използват допълнителни ресурси, за да заинтригуват децата. Тогава един умел учител може да постигне чудеса с телефона и да направи препратка с реалния живот.

Това не са дебатите, които трябва да водим. И пак ще върна вниманието на комуникацията, общото разбиране и емпатията, които като че ли са позагърбени. Подкрепям използване на дигитални ресурси, системи и изкуствен интелект - всичко ново, които ни помага. Но всичко с мярка и успоредно с формирането на личности.

Визитка

Иванка Киркова е началник на Регионалното управление на образованието - Пловдив. Завършила е индустриален мениджмънт със специализации по счетоводство и туризъм, банки и финансов бизнес. Има 9 г. опит като учител в професионална гимназия. Била е хоноруван асистент в Технически университет - София, филиал Пловдив. Постъпва в РУО през 2010 г.

Оцени новината

Оцени новината
3/5 от 5 оценки
3/5 от 5 оценки

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?