Иван Костов: Европа си отива, ако не се справи с украинската криза

Ако в ЕС не са готови да загубят част от благосъстоянието си, за да защитят общочовешките ценности, все някой Путин или Фараж ще взриви съюза

Иван Костов е на 64 години. Министър-председател на България от 1997 до 2001 г. Дългогодишен лидер на СДС, а през 2004-а основател на Демократи за силна България. Напусна голямата политика миналата година, след като ДСБ не успя да влезе в парламента. В момента е ръководител на изследователско звено към Нов български университет.

 

Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администрацията. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластяването на дминистрацията.


По отношение на мен е проведена една успешна клеветническа и укорителна кампания, която увлече огромното мнозинство от българския народ, е факт, който аз не мога да преобърна, каквото и да кажа.
 
- Г-н Костов, напуснахте ръководството на ДСБ миналото лято. Как върви животът извън политиката?


- Много добре, като свободна птичка. Не ми липсва голямата политика. Очевидно отдавна е трябвало да го направя.


- Ръководите “Лаборатория за анализ на риска” към НБУ. Какви са реалните рискове пред българската икономика и отделните компании днес?


- В момента най-сериозните рискове са свързани с конфликта в Украйна и Руската федерация. В него вече са въвлечени НАТО и ЕС и съответно България като член на тези две организации. Друг огромен риск пред българската икономика е демографската криза и непрекъснатото свиване на ефективната работна и производствена сила в България. Наскоро статистиката съобщи, че нови 200 000 души от най-активните хора в България са напуснали страната. Това явно се е случило през последните 3 година. Тези хора вероятно са в други европейски страни. Там тези млади българи работят и продължават да пращат пари на своите родители, за да съществуват. Така индиректно подпомагат потреблението у нас и българската икономика, но тяхното отсъствие е огромен проблем. Той е съществена част от демографската криза, която е в основата на най-големите рискове за всички системи у нас. Тя влияе зле върху пенсионната система, трудовия пазар, социалните политики. Със сегашната структура на трудовия си пазар на практика България няма да е в състояние да изпълни един от основните си приоритети - да генерира икономически растеж. Онзи растеж, който Европа залага в стратегията 20-20. Ние не можем да осъществим подобен растеж заради застаряващата и некачествена работна сила.


- Анализирате рисковете и посочвате най-тежките проблеми. Къде обаче са полезните ходове на управляващите за решаването на тези проблемите?


- Вижте, един от най-тежките въпроси е липсата на качествена информация. Ние моделираме проблемите, правим първите си комплекси анализи, като започваме от глобалното - енергетиката, икономиката като цяло. После ще вървим надолу към отделните сегменти. Но навсякъде се сблъскваме с проблема за липсата на качествена информация. За да почне цялата държава да се подрежда и управляващите да намират наистина полезните ходове, трябва базовата информация да е много точна. Това от една страна. На второ място идват прогнозите за рисковете, които трябва да посочат кои са най-горещите точки и най-тежките проблеми и къде трябва да се инвестират най-сериозни усилия. В България обаче съществува и трети проблем и той е част от политическа система. Българските правителства обикновено са с много нисък хоризонт на действие. Примерно - кабинетът прави планове как да изкара до европейските избори, как да се задържи на власт до края на мандата. Такова правителство поначало не прави прогнози. Те не го интересуват. Това е изпълнителна власт с ограничен хоризонт, която не е убедена, че ще изкара мандата си. За такава власт решаването на стратегическите въпроси не представлява интерес. Което означава, че нито един от големите рискове пред страната няма да бъде реално атакуван и овладян. Днес има и друго голямо предизвикателство в анализа на рисковете. България е пред необходимостта да защити собствените си институции от масираната руска кампания срещу НАТО и Европейския съюз. За съжаление една от най-мощните негативни кампании, контролирани от Русия, се води точно срещу България. Тя допълнително сваля доверието в правителството, а то и бездруго не е голямо. Свидетели сме на опасен прецедент. Представителите на партията мандатоносител, върху която всъщност се крепи сигурността на правителството, атакуват собствените си министри и премиер по линията Русия. При нас кампанията се превърна в битка на русофили и русофоби. От една страна, правителството трябва да спазва стратегическите ни ангажименти към НАТО и ЕС, а от друга, представители на партията мандатоносител застъпват явни антиевропейски и антиатлантически тези. В България освен на всичко друго, започнахме да се делим на русофили и русофоби. За стоящите отстрани това не е опасно, но за партиите, които са в парламента, е изключително опасно. Защото сред сегашното парламентарно мнозинство, което поддържа правителството, има открити симпатии към Русия. Голяма част от това мнозинство посреща действията на министрите и премиера с неодобрение, което допълнително отслабва позициите на правителството. Ударът е най-голям за партията мандатоносител, защото тя трябва да се строява на два площада. Това я разбива отвътре. Последното, в което мога да бъда заподозрян, е в симпатии към тази партия, но ситуацията е лоша от гледна точка на демократичното устройство на страната.


- В тази връзка откъде идват основните рискове - от самата България или по-скоро отвън?


- Основните проблеми са в самата българска икономика и управлението. И това е по линията на много тежката демографска криза. Тя влияе зле на почти всички макроикономически показатели. За тези, които изразяват оптимизъм по отношение на изпълнението на бюджета например, остава незабелязан фактът, че за първи път цифрите в изпълнението на приходната част на бюджета са по-малки, отколкото за същия период на миналата година. А тук трябва да си припомним, че в онези месеци на 2013-а приходите се събираха от правителство, което падна под натиска на улицата, и от служебен кабинет. Ако за първото тримесечие правителството е събрало по-малко пари, отколкото миналата година, как то ще събере планираните приходи до края на годината? Знаете ли кой спасява консолидирания бюджет? Това са средства, които общините усвояват от европейските програми. Ако тези средства се извадят от рамката, бюджетът ще свети силно в червено. Както между другото се случва в България осма поредна година. На практика донорството от Европа спасява бюджета. Ако в момента България бъде оставена сама на себе си, тя ще изпадне в същинска и много тежка икономическа криза. Това личи от параметрите при изпълнението на държавния бюджет - не се събират приходите от ДДС, акцизи, данъка върху печалбата - не се събират ключови данъци, без които системите на практика не могат да съществуват. Друг огромен проблем в икономическата конюнктура е, че базата на облаганите доходи непрекъснато се топи в следствие на дефлацията. В България през последната година има дефлация около 2,4%, а в последните 9 месеца цифрата е още по-голяма. В този смисъл се стопяват номинално доходите, които трябва да бъдат облагани. Брутният вътрешен продукт не може да достигне планираната номинална стойност.


- Всички тези проблеми са отдавна познати на българите. Когато дойде време за избори обаче, те някак не могат да излъчат онази нова политическа формация, която да е реална алтернатива на статуквото. Вие лично виждате ли подобна алтернатива на политическата сцена?


- Смисълът на политическата власт е да бъде надзор на управлението на страната, осъществявано от администрацията. Колкото по-слаба е политическата власт, толкова повече нараства овластяването на администрацията. Тя си присвоява функции да взима политически решения. Примерно да създаде закон, който да облекчи работата на данъчните, задължавайки гражданите и бизнеса да правят така, че приходите в бюджета да бъдат гарантирани. Никой обаче не преценява в политически смисъл дали това е възможно за самите граждани и бизнеса. В България политиката е презирана работа и това е още една ненормалност на нашето общество. На практика ние презираме онези, които сами сме упълномощили да гарантират контрола върху управлението на държавата от наше име. Какво се получава - липсата на доверие към политиците и неразбирането на функциите на политическата система на практика блокират и извеждат този надзор вън от системата. И администрацията прави каквото си иска. Това вече е криза в обществото.  


- През последните години у нас обаче политиците като че се занимават повече с оцеляването на собствените си партийни системи, а не с националните интереси и просперитет?


- Вижте, когато една система изпадне в тежка криза, всеки започва да се грижи за себе си. На първо място гледа да оцелее. Така е и с партийните лидери. Те гледат да оцелеят партиите им, да останат във властта. В момента например основната грижа на мандатоносителката е как да не загуби избиратели от АБВ или от ББЦ и как да надвие ГЕРБ. Което означава, че тя е минала в отбрана. Тя не атакува проблемите, не търси тяхното решение. Този модел се репродуцира във всички институции. Болниците се грижат как да вземат колкото може повече пари от Здравната каса, а не се интересуват как да предоставят възможно най-добрата грижа за болните. Същото е с образованието и спасяването на т. нар. “защитени училища”, в които има повече учители и помощен персонал, отколкото ученици. Което означава, че някой е решил да спасява българското образование, като спасява сградите и административни единици, а не спасява ученика с неговото възпитание, грамотност, придобиване знания, умения и т.н. Така е и в администрацията. В най-малката и най-бедна област - Видинската, където вероятно живеят около 35 000 икономически активни лица, има такива огромни администрации, които явно администрират единствено себе си. Тези администрации не се интересуват как да създадат най-добрите условия за бизнес и живот във Видинско, а се борят единствено за собственото си оцеляване. Всичко у нас се преобръща и това изглежда не е проблем само на политическата система. Но в същото време именно от политиците трябва да тръгне промяната. И това е големият риск на една наистина реформаторска политика. Но за подобна политика Народното събрание и правителството се нуждаят от подкрепа, каквато от години нямат. Понеже съм бил министър и знам как изглежда ситуацията от другата страна, ще ви кажа какво означава това - аз каквото и да направя, ще бъда посрещнат с обструкции отвсякъде. И най-доброто предложение да направя, понеже идва от мен, то няма да се приеме. Всъщност перманентната липса на доверие у преобладаващата част от нацията е най-сериозната спирачка пред ефективното управление на страната.


- В този смисъл какво не успяхте да кажете ясно на българите вие, за да получите повече доверие?


- Аз каквото съм могъл, съм казал и направил. Това, което ще направя сега, ако ми позволите малко реклама чрез вестник “Марица”, ще завърша съвсем скоро една книга, която пиша вече 12 години. Измислил съм и заглавие. Казва се “Професия политик” и звучи малко предизвикателно предвид общото настроение срещу политиците. От тази книга ще се разбере всичко, което остана неразбрано, докато аз бях във властта.


- В тази книга ще разкажете ли повече за човека Иван Костов? Около вас има много митове - за “Костовград” и несметните богатства на фамилията ви...


- Не. Вижте, това, че по отношение на мен е проведена една успешна клеветническа и укорителна кампания, която увлече огромното мнозинство от българския народ, е факт, който аз не мога да преобърна, каквото и да кажа или напиша. Примирил съм се, но времето може и да покаже друго.     


- В тази връзка наскоро четох, че сте нарочен и за кръстник на минния бизнес и добива на цветни метали у нас. Вашата министърка Евдокия Манева пък била “madame yes” на златните концесии?


- Странно. Това е един от най-добре работещите индустриални сектори в страната. Не допускам въобще г-жа Манева да има нещо общо с него. Аз самият също. Това е поредният мит. Знам кои са хората в този сектор. Там случиха на много кадърни мениджъри. Знам, че в КЦМ, където дълги години ръководеше г-н Николай Добрев, откриват нов супермодерен завод. Знам за новите инвестиции на г-н Лъчезар Цоцорков с “Асарел Медет”, за положителните промени в ГОРУБСО. Това показва, че секторът работи добре. Това са и едни от най-големите износители в България?


- А как ще коментирате много модерната напоследък “реиндустриализация” на българската икономика?


- Това е тежка и опасна грешка в превода. Реиндустриализацията беше подета в ЕС по съвършено различен начин. Всъщност това бе опит да се насочат инвеститорите към развитие на вътрешните индустрии на страните от съюза. Защото в предишните години Европейският съюз изнесе твърде много индустрии в Азия заради по-евтината работна ръка. В резултат на това в Европа значително намаля заетостта. Поради тази причина в ЕС бе разработена стратегия за завръщането на тези инвеститори, вече натрупали добри печалби, към индустриални производства в самите страни от ЕС. Тази политика за България също би била добра. Но тук имаме съчетание на лоши обстоятелства. Защото подобна кампания не може да се върже по най-добрия начин с очертаващата се криза, предизвикана отново от случващото се в Русия и Украйна.


- Всъщност какво ни очаква в една нова криза?


- Тази криза вече е започнала и хвърля своята сянка върху страната. Внушителна част от онова, от което ние се бояхме, вече започва да се случва. Ние обаче трябва да изградим една истинска и национално отговорна позиция. По мое мнение, колкото и да е тежка тази ситуация, България може да излезе от нея с огромни ползи. Ние от години нямаме равноправни отношения в търговията с Русия. Изнасяме за Москва стоки за 300-400 млн. евро годишно, което индиректно осигурява около 80 000 работни места у нас. В същото време на всички е ясно, че сме в енергийна зависимост от Русия. Внасяме от там петрол, газ и ядрено гориво за над 4,3 млрд. евро, като плащаме за тях кеш. Това означава, че се формира един непрекъснат търговски дисбаланс. Първите сметки, които заварих аз като финансов министър, бяха с положителен търговски баланс за нас. Историята показва, че тези търговски отношения са се преобърнали драматично и всъщност българският износ за Русия е елиминиран и е останало единствено плащането в брой от наша страна. Точно тук се крие възможността България да спечели от кризата. Ако успеем да преустановим тази своя едностранна зависимост, тогава няма да ни се продават на монополно високи цени енергийни източници. Ако вече не сме зависими от един доставчик, тогава или тези цени ще паднат драстично, или България ще може да купува газ и петрол от друг доставчик, който е съгласен да има с нас балансирани търговски взаимоотношения. Този доставчик ще бъде съгласен да получи плащания в наша продукция, което ще генерира в България онези 800 000 работни места, изчезнали след промяната в отношенията ни с Русия. Това е изключителен шанс за ексклузивно икономическо развитие.


- В икономически план това изглежда лесно. Как обаче политиците да извадят печелившите козове в подобна опасна игра?


- В политически план за подобна ситуация просто трябва да има ясна отговорност на управляващите и подкрепа от обществото.


Положението е същото, както при кризата в Косово. Тогава отново изглеждаше, че България ще загуби много. Бяхме в изключително сложно и опасно положение политически и икономически, но накрая излязохме с активи - с покана за членство в НАТО, за преговори с ЕС и т. н. Тогава успяхме да се защитим от най-тежките последици на кризата и извлякохме максималното като държава. Сега може да се получи същото.


- Накрая още малко политика. Как ще гласува гражданинът Иван Костов на 25 май.


- Аз ще се възползвам от преференциалния вот. Призовавам всички партии от коалицията в Реформаторския блок да призоват своите съмишленици да излязат и да гласуват за своя кандидат в листата. За да може да се събере колкото се може повече вот в коалицията. И това може да стане само с преференциалния вот.


- В тази връзка влияе ли ЕНП на българското дясно?


- Влияе. И според мен влияе лошо. Много лошо. Аз разбирам техния интерес, но големият проблем на Европа не е Путин. Накъдето и да е тръгнал Путин, ако Европа е наясно със себе си (и ЕНП в частност), това не е глобален проблем. Конфликтът обаче показва друго. В Европа се притесняват, че заради действията на Путин ще загубят икономически. Ще загубят благосъстояние. Въпросът е Европейският съюз и неговите граждани склонни ли са да пожертват това благосъстояние, за да защитят определени общочовешки ценности - като правото на един народ да избере бъдещето си, като това да се спазва международното право. Ако Европа не е в състояние да направи този избор, тя няма бъдеще. Тя ще стане жертва на такъв като Путин или на някой Фараж. Непременно ще се намери някой, който ще унищожи това вгледано в пъпа на своето благосъстояние общество, което не е в състояние да вдигне ръка, за да защити ценностите и свободата. Няма Европа, ако тя не се справи с тази криза. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
15 коментара
Петър

Петър

15.05.2014 | 14:42

Радвам се, че харесвате Иван Костов тук във форума, но защо не гласувахте за него на изборите!\nНе харесвам Костов, но ако му е писано да се върне на власт, за да дораздаде и остатъците от България на свои близки, тогава нека бъде Божията воля!

Отговори
0 0
д-р Пeтроff

д-р Пeтроff

15.05.2014 | 14:12

Костов проведе най-голямото антикорупционно мероприятие - приватизацията,защото има топки.Той има виждане и за Бълагария сега.Мисля,че отново идва времето,когато ще го помолим да застане на кормилото.Два пъти се е справял с много по тежки ситуации.Това са фактите.

Отговори
0 0
NACIONALIST

NACIONALIST

15.05.2014 | 14:05

NAI GOEMIA POLITIK ZA POSLEDNITE 70 GODINI V BALGARIA I ZA BALGARIA . V IMETO NA TOVA DA SE ZAPAZI GRAJDANSKIA MIR NAPRAVI KOMPROMISI KATO OSTAVI SILOVITE VEDOMSTVA MEERE I ARMIA DA GI UPRAVLQVAT KOMUNISTI4ESKI KOPELDACI . PRIE NAI TEJKIA OTRASAL IKONOMIKATA I RE6ENIATA MU MAKAR DA ZASEGNAHA DOSTA HORA , A NAI VE4E KOMUNISTI4ESKATA NOMEKLATURA STABILIZIRA BALGARIA I OTVORI DIALOGA NI SAS ZAPADNITE KREDITORI KOITO BQHA NI NATRESENI OT KOMUNISTI4ESKITE ZAEMI VZETI OT TQH I KOITO TE OTKAZVAHA DA OBSLUJVAT . SAS SADEISTVIETO NA KOMUNISTI4ESKATA PROKURATURA I SAD BQHA BLAMIRANI MNOGO NEGOVI RE6ENIA OT UVOLNENIA NA KOMUNISTI4ESKA NOMEKLATURA , TA I DO PROMENI ZAKONOVI ZA LUSTRACIA I RAZKRIVANE NA AGENTITE OT D. S

Отговори
0 0
Факти

Факти

15.05.2014 | 13:47

При Жан Виденов държавата беше фалирала за трети път, след 1989 г и след Лукановата зима. Доходите и пенсиите бяха станали по 11 долара на месец. За по-малко от 9 месеца Костов стабилизира икономиката, като закри губещите държавни предприятия, направи касова приватизация (масовата вече беше направена до Жан Виденов) като продаде изпадналите в дългове предприятия на нови собственици, повиши до 3 пъти пенсиите и заплатите и ориентира България към НАТО и Европа!!! Тези му действия засегнаха интересите на комунистическата номенклатура и агентите на ДС, чиято власт и влияние, както и възможности за крадене от държавата бяха ограничени. Разполагайки с финасови възможности те започнахя яростна кампания против правителството на СДС и Иван Костов .

Отговори
0 0
за "лошия" Костов и "народа"

за "лошия" Костов и "народа"

15.05.2014 | 13:41

Първо:Костов не даде българско небе на \"братушките\" при войната в Югославия. 2. Второ : Костов не се съгласи със САЩ косовски бежанци да се настанят на българска територия . Трето : Костов отърва България от бремето на комунистическото наследство и постави държавата на релсите на ЕС и НАТО. Четвърто : Костов показа как трябва да се действа срещу корупцията:отстрани 10 министри наведнъж , само по подозрение в корупция . Пето : Само при споменаване за възможност за връщане на Костов на власт, всички олигарси и задкулисни мръсници , взимат мерки това да не се случи. Пак по негово време от РБ бяха изгонени десетина руски \"товарищи\".

Отговори
0 0

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?