Следвайте ни

Иван Коджабашев: Цар Вестник няма да се даде без битка на сайтовете

viber icon

Пловдивската бохема! Къде е тя сега? Малцина знаят, че Георги Божилов-Слона като млад и безпаричен художник беше касиер на половин щат в „Комсомолска искра“. Повече стоеше на терасата на „Тримонциум“, отколкото в касата на редакцията. Налагаше се главният редактор Коста Странджев да го вика с развят байряк на прозореца на редакцията.  

 

Трудна мисия ли е да си фотохронист?

Да! Преди броени дни излезе от печат и третата книга-фотоалбум „Неповторими мигове“, която всъщност е допълнение към издадените досега „Местно време“ и „Обратно броене“. Снимките в книгата отразяват събития, станали в нашия град, за които младото поколение не знае нищо. 

Искам да насоча вниманието най-вече и към личностите, участващи в тези паметни събития. Искам да съживя онзи дух, който да властва в съзнанието на хората, че има история, че има минало, което добро или лошо, трябва да помним. Защото този, който не уважава миналото, не заслужава бъдещето си.

 

Откъде тази страст към фотографията?

Фотографията ми помогна много в годините от 1974 г. до 2010 г., когато бях отговорен секретар на различни пловдивски вестници. В продължение на 36 години съм се занимавал само с графиката на вестниците.

Степан Ерамян беше първият ми учител в графиката. Взех много от занаята и от Иван Стойчев и най-вече от ненадминатия в това отношение Захари Главчовски.

За 13-14 години съм макетирал около 3000 първи страници на вестник „Марица“, както и поне още толкова вътрешни страници. Мисля, че така мобилизирах колегите си  страньори и секретари да изявяват себе си свободно. Изградихме един секретариат, в който израснаха прекрасни оформители и страньори. Едно наистина творческо единство.

Колко снимков материал имате събран? Кои са най-ценните кадри в архива Ви?

Преди 30-40 години никой не е мислил да съхранява филмите повече от няколко месеца. Имаше един голям кашон във фотолабораторията, в който буквално хвърлях филмите. Когато кашонът се напълни, случайно го видя зам.-главният редактор на в. „Комсомолска искра“ писателят и журналист Никола Джоков. Той ме убеди, че това е безценно богатство. Така и не изхвърлих стотици негативи, а започнах да ги подреждам в класьори.

Създадох си фотоархив и години след това стриктно обогатявах. Всички кадри, които издирих за сформирането на тези три фотоалбума, са ми ценни. Трудно мога да посоча кои са номер едно, но срещите ми с космонавтите, с артистите, с писателите и художниците, които виждате в книгите, за мен си остават уникални, неповторими кадри.

Често ме питат как съм снимал толкова отблизо Тодор Живков. Да, бил съм на сантиметри от него. Бях спечелил доверието на личните му фотографи, а при по-сложни елементи при гостуването на държавни глави разчитах на познанството ми с ген. полковник Димитър Стоилов, зам.-директор на вътрешните работи.

За успехи в кариерата ми мога да говоря не от позицията ми на фотожурналист, а от другата по-сложната - тази на отговорен секретар.

В „Комсомолска искра“ през 80-те с младия талантлив журналист Спас Василев въведохме седмичната рубрика „Интимна консултация“, нещо абсурдно за времето. За тази смелост търпяхме ударите на партийното ръководство.

Рискувахме и пуснахме като илюстрации към един от въпросите снимка на голо момиче. Истинска, не репродукция. Понесохме скандала, но в следващия брой пак излезе актова снимка. И така, всеки брой, цяла  година. 

Пловдивският вестник бе първият в страната, който си позволи да илюстрира материали, използвайки „забранената“ актова фотография.

Това беше малка победа над консервативната партийна идеология.

Снимал сте световни, национални знаменитости, хора от легендарната пловдивска бохема. С кои от тях имате най-ярки спомени?

Пловдивската бохема! Къде е тя сега? Малцина знаят, че Георги Божилов-Слона като млад и безпаричен художник беше касиер на половин щат в „Комсомолска искра“. Повече стоеше на терасата на „Тримонциум“, отколкото в касата на редакцията. Налагаше се главният редактор Коста Странджев да го вика с развят байряк на прозореца на редакцията. Какъв бохем само! Рисуваше илюстрациите за стихове и разкази на гърба на счетоводните ордери.

Ами Митко Киров, ами Енчо. Идваха и пиеха „Плиска“ със Степан на покрива на редакцията. Христо Стефанов и Кольо Витковски приятелски ме канеха в ателиетата си. Там правех своите снимки. Всички са в албумите.

Ето ги Генчо Стоев, Рашко Сугарев, Гец, Цеца, Бай Пано, Богдана Карадочева, Мими и Христо Кидиков - все приятели, с които години наред съм поддържал връзки. Васил Банов, Климент Денчев, Мариус Донкин, Емил Димитров -войници в ДНА при баща ми. Как да не станеш приятел с тях за цял живот.

До сърцето ми са снимките с космонавтите. Особено ценна ми е с един от тях - Павел Попович. За него направих фотоалбум от посещението му в Пловдив. Връчиха го в градината на „Тримонциум“ на тържеството в негова чест. Заговорихме се. Ще ти се роди момче, каза той и след три месеца така и стана.

Падналият мост на Марица, Детската железница, Пеещият фонтан, ремонтът на Централния площад, разкопките и изкарването на бял свят на Античния театър и Римския стадион - всичко това е в паметта ми и в снимките, запечатали тези неповторими моменти.

Бях на една ръка разстояние до Белла Ахмадулина, Армен Джигарханян, с който се черпехме с „Плиска“ в хотел „Марица“. С Людмила Гурченко и Инна Чурсина. Помня разговорите си с Едита Пиеха и Евгений Леонов. Снимах и Булат Окуджава, който беше гост на Пловдив през 1981 г. Забравят ли се такива срещи? Те продължават да живеят в съзнанието ми.

Имате дългогодишен опит в най-значимите издания на Пловдив. Какво ви даде работата във вестник "Марица"?

41 години съм работил само във вестници и никъде другаде. Навсякъде като отговорен секретар. Дълбоки следи в мен остави „Комсомолска искра“, който бе школа за журналистика. В един момент всички пловдивски медии през 90-години се управляваха от кадри или сътрудници на този вестник. Школата на „Искрата“ не подмина и „Марица“. Степан Ерамян, Спас Василев, Георги Петров, Антон Баев, Галина Константинова, Надя Петрова, Илия Зайков и моя милост - всички сме преминали през тази знаменита редакция.

През 1998 г. започнах работа във вестник „Марица“ като отговорен секретар. Повикаха ме издателят Степан Ерамян и Спас Василев, който вече беше станал главен редактор. Именно тук в „Марица“, на която направих графичната концепция на многостраничен и пълноцветен вестник, пожънах и успехи.

Въведохме тифеца, фотоколажа и други елементи за обогатяване на графиката.

Когато събитията изискваха, публикувахме снимки на 8 колони - т. е. на цялата ширина на печатното поле.

Издателите на вестника не само че не ми пречеха, а напротив насърчаваха ме да реализирам идеите си. Цялостната графика на „Марица“ заедно с всекидневните приложения стана носител на наградата „Пловдив“ за журналистика. Това също е една малка победа за работата на целия секретариат на вестника.

„Марица“, нашият вестник, е наследник на легендарното издание на Христо Г. Данов, наричан българският "Таймс". Днес пред новото поколение журналисти стои предизвикателство и отговорността да са търсена трибуна, информатор, анализатор, визионер за пловдивчани.

Губи ли вестникът информационната битка със социалните мрежи? 

Вестникът има вековна история и той няма да клекне без отпор на предизвикателствата на електронните сайтове и социалните мрежи. Макар и наранен, Вестникът е жив. Той е на пазара - очакван и все още търсен.

Фотоинформацията е най-лаконичният жанр в журналистиката. Докато съществува вестникът, фоторепортерите ще бъдат основни играчи в неговото производство. Жанровете, фотоочерк и фоторепортаж няма да отпаднат. Ще бъдат търсени, защото актуалността и оперативността на образната журналистика са предпоставка за качествена журналистика. 

Вестникът си остава моя любов. Завинаги!

Да живее Вестникът!

 

 

Иван Коджабашев е завършил Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е преподавател по графична стилистика на печата в ПУ „Паисий Хилендарски”. Дългогодишен отговорен секретар на  в. „Марица”. Автор на четири самостоятелни фотоизложби. Бил е член на УС на СБЖ. Носител на награда „Пловдив” за журналистика и на най-високото отличие на СБЖ „Златно перо”. Автор е на книгите фотоалбуми „Местно време”, „Обратно броене” и „Неповторими мигове”, която излезе в края на 2019 г.   

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?