Следвайте ни

Иван Гарелов: От компроматната война губи демокрацията и печели "силната ръка"

viber icon

Основният урок от пандемията е, че животът невинаги е така приятен, както бяхме свикнали толкова години без война и големи бедствия

 

Успешно ли се справяме с изпитанието COVID-19? Кой е основният урок, който трябва да научим от пандемията?

Справяме се на принципа „проба-грешка“. Но това е обяснимо, тъй като не познаваме каква е природата на този вирус. В началото, колкото и да е парадоксално, приехме безропотно строгите мерки на извънредното положение, спазвахме ги и това ни даваше някаква сигурност. Премиерът лавираше между двете крайни позиции на експертите и по този начин неутрализира острите конфликти.

Не съм много доволен от прибързаното сваляне на мерките, което и доведе до лоши резултати. Взеха връх политическите съображения - да не се изнервят хората от ограниченията и да се настроят против управлението. Нали предстоят избори догодина. Върнаха някои мерки и сега сме объркани. Започна да печели мнението, че д-р Атанас Мангъров е бил прав.

Основният урок е, че животът невинаги е така приятен, както свикнахме толкова години без война и други тежки изпитания.

Защо модерният свят се оказа толкова крехък пред вируса, който май детронира тероризма като най-опасен враг?

И светът не беше подготвен за подобно изпитание. Аз още се съмнявам, че цялата история е политическа манипулация. Невъзможно е такава конспирация да се запази в тайна. А и все още не е дошъл краят на тази пандемия. Ако продължи по-дълго, ще доведе до по-големи размествания в нашата психика и в геополитическото  статукво на света.

Засега мога да кажа, че вирусът не е изместил тероризма като най-опасен враг. Тероризмът е постоянна величина, за съжаление. А вирусът, дай боже, все пак е временно явление.

Защо в разгара на пандемията компроматите се превърнаха в ежедневие в българската политика?

Няма пряка връзка между бума от компромати и пандемията. Просто в нашите преживявания компроматната война временно измести потискащата ни психоза, че можем лесно да се заразим и да умрем. Извинете за тази дума, знам какво събужда тя.

Кой се опитва да разклати държавата? Доколко ще успее?

Не мисля, че става дума за разклащане на държавата. Това е последица от компроматната война, но не и пряка цел. Целта е разклащане и детрониране на управляващата върхушка и преди всичко на премиера Борисов. Обективно това води до разклащане и на държавата. Този аргумент често се използва в пропагандната война. Без разклащане на държавата не може да се постигне нейното оздравяване.

Кой печели и кой губи от компроматната война?    

Губи демокрацията. Хората започват да се съмняват в ползата от демокрацията, замислят се за липсата на „силната ръка“. Ако демокрацията е безсилна да обуздае беззаконието, какъв е смисълът от нейното съществуване. Оттук започват сантиментите по миналото.

Кога ще се появи алтернатива на ГЕРБ?

Алтернатива винаги съществува. Обикновено силната власт започва сама да се срутва, когато остане самотна и губи жизнените си сили. При първите признаци на възможно рухване една много голяма част от хората, които са я крепили, бързат да се преориентират към задаващите се победители. И тогава се получава ефектът на срутване. Така паднаха уж силните и без алтернатива просъветски режими в Източна Европа, диктатурите в Арабския свят, гръцката хунта и много още други. Примери има и в нашата близка история.

По времето на Жан Виденов БСП изглеждаше всесилна, а как се срути. По времето на Иван Костов СДС владееше всички власти, но загуби безславно. Царят дойде с триумф, а изчезна от политическия небосклон. Тоест изборът невинаги и не единствено е на базата на политически платформи.

Ще пренареди ли пандемията световната шахматна дъска?

В началото се смяташе, че ще има подобно пренареждане с упадък на САЩ и въздигане  на Китай. После вирусът започна да вършее наред и всякакви прогнози се оказаха прибързани. А все още не знаем със сигурност как ще завърши икономическата криза, която настъпва сега.

Във всеки случай вътрешни размествания ще настъпят в страните, където управляващите не са се справили достатъчно добре с действията си за борба с пандемията.

Коронакризата засегна най-тежко Европа. Ще излезе ли ЕС по-обединен от изпитанието? 

Не е съвсем точно, че Европа е пострадала най-тежко. За първото място се състезават най-големите и силни държави. Най-малко са пострадали малките и бедни държавици, които са по-затворени към външния свят. Що се отнася до единството на ЕС, сега си кротуват, докато се чака разпределението на паричните потоци, после ще проработят егоистичните инстинкти.

Вълната протести срещу расовата дискриминация преля от САЩ към света. Доколко сериозен е този проблем в САЩ? Хиперболизират ли се черните жертви?

Проблемът с расизма в САЩ продължава да е сериозен, макар че с избора на Барак Обама за президент ние решихме, че американците вече са надскочили расовите предразсъдъци. Ала размахът на протестите отдавна надскочи повода с расизма на полицейските служители.

Бързо се намесиха социалните мотиви на всички  онеправдани американци, събудиха се всякакви леви радикални движения. Възползваха се мародерите и криминалните слоеве. На тази идейна основа вълната преля и в Европа, където обстановката заприлича на 1968 г. Това, че Холивуд отново изпадна в прекалена идейна треска, само направи темата по-популярна. Но най-важното - възникна шансът да се повлияе на предстоящите президентски избори, където досега шансовете на Тръмп изглеждаха непоклатими.

Грешките, които допусна президентът за справяне с пандемията, увеличиха надеждите на демократите  и те  прибраха под свое крило цялата протестна вълна. Днес техният кандидат води в класациите, но до ноември Тръмп би могъл да си  върне позициите.

Що се отнася да хиперболизацията на тъмнокожите жертви, реакцията не се измерва с бройки, а е въпрос на натрупвания. Както се казва, не е важно колко силно са те ударили, а колко те е заболяло.

Свалянето на паметници на личности, свързани с робовладелската епоха, мина в опасна сфера - вандалски действия срещу монументи на бащи на американската държава - Вашингтон, Рузвелт. Заплашени ли са устоите на американската демокрация? 

Нямам за себе си обяснение за тази ярост срещу паметниците. Може би това е илюзията, че като се премахнат, с расизма ще бъде свършено веднъж завинаги. С такива ексцесии започват всички революции, което ги опорочава необратимо.

Пресилено е да се твърди, че това е краят на американската демокрация. Винаги сме се учудвали на нейната устойчивост, макар да изглежда много крехка и неукрепнала. Как можем ние да си обясним, че е позволено притежаването на оръжие. Трябва много добре да познаваш кратката история на тази страна, за да разбереш и възходите, и паденията.

Преди "Панорама"  Луканов ме заплаши с прокурор


-  21 години  сте двигател на най-авторитетното коментарно предаване. Кое превърна  „Панорама” в еталон за качествена журналистика? 

- Начинът, по който ние посрещнахме големите промени в обществено-политическата ни система. Първи започнахме да прилагаме критериите на демократичната журналистика.  „Панорама“ наложи демократичните норми в разбирането на политическите промени. По всеобщо признание на политическите лидери  от това време тя  се превърна в институция, от която зависеше цялостната атмосфера в страната, гарантираше  гражданския мир. Това ставаше в условията на жесток натиск да ни налагат удобни за тях позиции.

Стилът на „Панорама" се превърна в стил на цялата БНТ, който и до днес я отличава от всички останали телевизии.

-  Кои са най-инфарктните Ви моменти в ефир?

- Инфарктно беше цялото това време. Ако прочетете книгата ми „Тук и сега", в нея  съм разказал много подробно за този период и за любопитни случки.

Инфарктно преживяване беше, когато няколко минути преди началото на „Панорама“ в студиото ми позвъни премиерът Андрей Луканов. Научил, че ще участват двата синдиката, които бяха обявили национална стачка. Заплаши ме, че ще ме даде на прокурора, ако им дам думата да бунят народа. Разправяхме се дълго и „Панорама" закъсня с 8 минути.

Кое е предпочитаното  Ви коментарно предаване днес?

- Нямам предпочитано предаване. Малко останаха сериозните журналисти.

Артистичните кариеристи не могат да спасят туризма

-   На гръцкото или на нашето море ще почивате?  Как така гърците успяха да напълнят хотелите и плажовете си, въпреки заплахата COVID-19, а нашите още не се радват на такъв успех?    

- И на двете, както всяка година. Възмущавам се обаче на тъпотията с отнемане на книжката на границата, което бе опит да спрат хората за Гърция и да отидат на нашето море. Нали демокрацията ни гарантираше, че сме свободни да пътуваме където искаме. Говорил съм достатъчно за начина, по който  гърците управляват своя туризъм. Хората вече сами го знаят. Затова сега ще се въздържа, за да не вредя на нашите бизнесмени. Може да ме обвинят и в липса на патриотизъм. Боже, какво скудоумие е „патриотичната“ кампания на някои артистични кариеристи! Какво очакваме да се случи при тази  безпомощна жена, която е министър на туризма? 

 
Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

сички гърмящи змии изпълзяха да ни светнат как ставало

сички гърмящи змии изпълзяха да ни светнат как ставало

05.07.2020 | 16:47

щом дъртото ченге с досие до луната и обратно ни говори за демокрацията...раотата е ясна, ше се излита в космоса...деа куките ви утрепани

Отговори
6 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?