Следвайте ни

Ирина Колева: Искаме произходът на добитите инертни материали да е проследим

Така ще се сложи край на безразборното вадене на чакъл, пясък и други богатства, заяви генералният секретар на БАПИМ

Ирина Колева е генерален секретар на Българската асоциация на производителите на инертни материали /БАПИМ/ с образование в Италия, Англия и MBA (Master of Business Administration) от Чикагския университет, САЩ. Целта на БАПИМ е отстояване на легалния добив на подземни богатства БАПИМ и смята, че това рязко може да подобри качеството на изградените инфраструктурни проекти и строителството като цяло. Асоциацията води диалог с централната и местни власти, сътрудничи за ефективното използване на ресурсите и работи за спазването на екологичните изисквания и безопасни условия на труд. БАПИМ става на 10 г. тази година.

 


Г-жо Колева, имате ли информация какъв процент от инертните материали, използвани в строителството, са добивани незаконно?

За пясъците само можем да направим предположение, защото самият факт, че има незаконен добив, означава, че ние няма как точно да изчислим или да имаме някакво конкретно доказателство и цифри за това. Но имаме наблюдения, че в определени райони, където има много лесно достъпен пясък, както е по Черноморието и Дунава, той може много лесно да бъде иззет и съответно използван по нелегален начин. Предполагаемите количества по констатирани нарушени терени по места на незаконния добив вероятно достигат 70%. За каменните фракции и баластрата предполагаме, че достига до 50%, тъй като добивът е по-труден, но тук на помощ идват лесно достъпните за набези речни корита.

 


Как асоциацията води борба с незаконния добив?

Ние имаме приложение за незаконен добив, по което получаваме сигнали www.nezakonendobiv.bg, в Андроид и iOS телефони може да се изтегли от техните магазини за приложения. Друг начин е подаването на сигнал на уебсайта ни. Всеки може да заснеме или да ни изпрати съобщение. Получаваме координатите на мястото, подаваме сигнал към Министерството на енергетиката и МВР. Преди инкриминирането на незаконния добив на инертни материали служителите на Министерство на енергетиката бяха единствените, които можеха да констатират тази незаконна дейност. Въпреки че при тях беше почти невъзможно физически да отреагират навреме, тъй като от София до Варна например не може да се стигне бързо.

Сега с участието на МВР в разкриването на незаконен добив на инертни матирали реакцията за установяване и предотвратяване на незаконния добив може да стане по-бърза. Проблемът остава за малките населени места, в които хората се познават и нерядко препятстват действията на разследващите органи поради несъдействие. От такива населени места е по-трудно да получим сигнали за неправомерни действия. Другото, което се опитваме да направим в момента, но се оказа по-сложно, тъй като има много противоречиви интереси по веригата, е подобно на това, което се случи с дърводобива - да има проследимост на инертния материал - от изкопаването му до достигането му до крайния потребител. Искаме въвеждане на електронна система за проследяване, която да започва от проекта за строителство.

Причината да искаме такова проследяване е, за да намалим търсенето на незаконно добит инертен материал. Вече е ясно, че контролът върху добива на инертни материали ангажира сериозен държавен ресурс и е много труден, първо защото трябва да бъде засечен на място, второ трудно може да бъде установен с документи (поне в момента), трето, защото поради недобра подготовка, лицата, установяващи административните нарушения, допускат грешки в изготвянето на актовете си, които стават причина за отмяната им от съда. Случва се от наши членове да се купуват известно количество инертни материали, вземат се техните декларации за съответствие, копират се, записват се други количества, фалшифицират се тези документи, които са страшно много за един голям обект, и никой не може да проследи след това какво количество и с какъв произход е вложено в обекта.

Строителният надзор проверява дали всички документи са налице, но не проверява тяхното съдържание и съответствие, а дори да има съмнения, най-вероятно няма да повдигне въпроса, защото той обикновено е нает от инвеститора, а инвеститорът и строителят често са едно и също лице и всъщност първият така или иначе има интерес от по-евтино завършен проект. Също аз поне никога не съм чувала за проверка от НАП, при която да са проверени фактурите заедно със сертификатите за съответствие. Искали сме съдействие от МФ, но такова не ни беше оказано. Нещата са много трудно проследими, но когато има единна електронна отчетна система, това ще стане възможно.

 


Какви са рисковете от използването на материали от незаконен добив?


Вие виждате, че всички сме потърпевши от това, защото всички искаме да живеем в хубави жилища. Искаме да живеем в ново строителство, но това ново строителство се разпада много бързо. Хората по принцип не обръщат внимание, даже не знаят какво са инертни материали.  А инертните материали са навсякъде около нас. Те са вложени в пътищата, живеем благодарение на тях в сгради, децата ни ходят в детски градини, които са боядисани и направени от строителни смеси, основите на сградите са направени с цимент, бетон. Ние не сме земетръсен район, но това са неща, на които трябва да се обърне много сериозно внимание.

 


С какъв мотив се добиват най-често незаконни инертни материали?

 

 Първо трябва да се говори за икономическата страна на нещата. При незаконен добив не се правят геоложки проучвания, не се минава през цялата процедура за легализиране на добива на такива материали. Не се плаща концесионно възнаграждение, което се дължи на държавата за експлоатацията на една законна кариера. Възможността да добиваш инертни материали покрай мястото, на което строиш, е много атрактивно, защото камионите няма да пътуват на разстояние. А транспортът е един сериозен разход при доставката на този иначе нескъп материал. Освен това не се предприемат мерки по култивация и рекултивация на участъците, от които се „взема“ такъв материал от лица, различни от законните концесионери. Това е изключително пагубно за околната среда и в случаите с копане в реки - до наводнения на близки селища.

 


Извинението, което преди години се ползваше от незаконно добиващите чакъл и пясък от реките, за да не бъдат хванати, бе, че има затлачване на речното дъно и реката трябва да бъде почистена, за да не предизвика наводнение. Затова 2015 г. бе променен Законът за водите и ние участвахме в този процес, като дейностите по почистване на речните корита се извършваха след одобрен проект и се възлагаха по реда на закона за обществените поръчки. За съжаление, Законът за водите претърпя нова редакция няколко месеца след като влезе в сила, която върна старите правила с малки корекции. Народното събрание отмени задължението за областните управители при необходимост от изземване на наносни отложения от речните легла да възлагат по реда на Закона за обществените поръчки изработването на технически проект за изземването, както и да продават иззетия инертен материал чрез търг.

Разбирате, че така областните управители по собствено усмотрение могат да възлагат непрозрачно изземването на наносни отложения от речните корита на всякакви изпълнители, чийто „улов” от уж изчистени корита се пласира без обществено знание или какъвто и да е било контрол. Така освен че по непрозрачен начин се изразходват публични средства, се застрашава околната среда и се създават предпоставки за увеличаване на обема на незаконния добив на инертни материали.

 

Какви други предложения сте отправяли за борба с незаконния добив?

 

През 2017 г. Министерството на енергетиката инициира промени в Наказателния кодекс заради нашите притеснения за нелоялна конкуренция, с които се инкриминира незаконният добив на инертни материали. Миналата година наблюдавахме намаляване на незаконния добив, тъй като явно имаше страх. За съжаление, разбираме, че има и случаи на заловени извършители, на които не е повдигнато обвинение за извършено престъпление, защото случаят е счетен за маловажен от страна на държавата. Въпреки това не можем да отречем, че има държавна воля за решение. Миналата година беше направена една акция в Пловдив от ДАНС и МВР, ако не се лъжа, още не беше влязло в сила инкриминирането и тогава бяха задържани под стража 24 часа няколко лица, които бяха хванати на място да добиват инертни материали незаконно.

 


Доколко асоциацията ви има възможност да се намесва при изготвянето на законите?

 Асоциацията единствено и само може да дава предложения и да настоява държавата да вземе мерки. Работим изключително добре с Министерството на енергетиката, които разполагат с много малко персонал за контрол. Те нямат екипи по места, които да могат да реагират навсякъде. Постоянно се борим за законови промени, които всъщност ще ни направят по-нормална европейска държава. Смятаме, че ако срокът за получаване на концесии бъде по-кратък от достигащия безумните 14 г., това би трябвало да помогне на строителните фирми, които имат концесии, да имат една пречка по-малко да узаконят своята дейност. Когато нещата са по-ускорени, т.е. в електронен вид, кандидат-концесионерът ще знае по всяко време какво е движението на документите му и кой е отговорен за своевременното им обработване.

Предлагаме и да се направи оценка на това какви видове и количества материали ще бъдат необходими на държавата в следващите10-15 г., като се има предвид кои са стратегическите инфраструктурни проекти, които се предвижда да бъдат осъществени, и съответно да се направи план къде най-ефективно да са разположени концесионните територии. Трябва да спре отдаването на концесии без ясно планиране на нуждите. Една част от тях не са работещи, а в същото време се отварят и нови. Заприличали сме на швейцарско сирене.

 

Какви поражения се нанасят на околната среда с незаконния добив?

Този, който извършва незаконен добив, отива на мястото и за максимално кратко време добива каквото му е необходимо. След това бяга. И не полага дори минимални усилия да възстанови територията, от която е иззел инертни материали. Например да премести хумуса и след това да го върне обратно и да засее дръвчета и храсти. Това е единият аспект, когато не се добива от реки. Когато се добиват инертни материали от реките, те се разливат, защото коритата се разтягат и когато е близо до населени места, следват наводнения, ерозия на бреговете, пропадане на близки пътни артерии, промяна на водния базис и обезсушаване на прилежащи земеделски площи. Така не само се предизвиква бедствие, но и се ощетяват хората, живеещи в този район, като се наводняват жилищата им. Незаконният добив не е просто поредният проблем на държавата. Той е огромен проблем, защото е свързан с нашето здраве, стандарт на живот и сигурността на пътищата. Свързан е с местата, на които работим, живеем, защото ние живеем в некачествено построени сгради заради материалите, заради това, че те се разпадат, а по пътищата се правят катастрофи заради дупки, и то често на скоро отремонтирани места.

От друга страна, природата се разрушава безвъзвратно. А и е опасно както за хората, които се занимават с тази дейност поради неспазване на нормите за трудова безопасност, така и за околните, който са изложени на рисковете от необезопасени изкопи, високи стъпала, срутвания и т.н. В Пловдив имаме случай на паднал електрически стълб след подобно копане. Може би такъв е случаят и с р. Чая.  Начинът за борба е, като се спре търсенето на незаконно добити инертни материали, а това ще се случи, като се въведе електронна система за проследяване и няма да може да се избегне проследимост.

Гергана Василева

Ръководител екип „регион“

Гергана Василева завежда екип „Кореспонденти” в „Марица”. Има отличие за Журналист на годината. Работила е в ресорите криминален, социални дейности и региони.   Още

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?