1553

Инж. Никола Добрев: Аз с политика не мога да се занимавам по една проста причина - говоря само истини

.............

- Оптимист ли сте? Още миналата година едрите индустриалци в България, включително и КЦМ Холдинг, предложиха на държавата съвсем други мерки за компенсация и „юзди” в цените на тока на свободния пазар, но те не бяха одобрени.

- Това изисква политическа смелост, не икономическа. Да, оптимист съм и считам, че ще се намери някакъв приемлив механизъм и за цената на газа, който да удовлетвори бизнеса. Вероятно при някои бизнеси ще трябва да се намали скоростта на инвестиране, но няма да се стигне до преустановяване на производството.

...................

При кризата през 2008 г. всички бяхме един месец в неплатен отпуск - и работници, и шефове

За мен КЦМ е съдба! Имаше много мераклии за завода, но се страхуваха

При това застрояване в Пловдив проблем №1 в бъдеще ще бъде къде и как ще се движим 

През 90-те години тези, които водеха демонстрациите, бесиха мое чучело на входа

----------

- Г-н Добрев, след като през 2019 г. обявихте, че се оттегляте от управлението на КЦМ и давате „път на младите”, излязохте ли съвсем от корпоративния живот? С какво уплътнявате времето си след десетилетия в КЦМ?

- След като излязох от оперативната работа, прекарвам голяма част от свободното си време да чета книги и специализирана литература, за да съм в крак с новостите в областта на цветните метали. Не спирам да ходя в КЦМ, там съм три пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък. Не прекарвам стандартен работен ден от осем часа, но съм там, сред хората.

И ако някой се интересува от моя опит и знания, ги предоставям. Опитвам се тактично да подсказвам някои неща, без да се намесвам директно в оперативните решения, защото през цялото време на управление на този комбинат съм имал свободата да взимам решения сам. Да, слушах другите, но решенията бяха мои, както и отговорността за тях.

Затова и сега настоявам мениджърите да имат свободата да взимат решения и да носят отговорност. Не се меся в управлението, но не съм и безучастен и безкритичен. Ситуацията и в държавата, и в света сега е трудна. Не че когато аз управлявах КЦМ беше по-лесно, но сега проблемите са по-глобални.

- Казват, че криза с криза не си приличат. Каква е разликата от последната глобална криза през 2008 г. и сегашната?

- Има разлика и то ключова. Когато през 2008-2009 г. светът изпадна във финансова криза, нямаше пари. Нямаше достатъчно ресурси, за да се развива бизнесът, като същевременно пазарът беше съвсем затихнал.

Сега е друго - пари има, но пазарът изчезна. Имам предвид, че ако представиш добър проект, финансиране ще се намери при нелоши условия. Но пазарът като цяло е нестабилен, като това в момента задържа някои банки да финансират големи проекти. Сега кризата отново е глобална, но е с натрупване от други неочаквани и необичайни кризи - пандемията от ковид, войната на Русия срещу Украйна и политиката на САЩ към Европа.

Смятам, че каквото и да си говорим, най-пострадалата част на света в момента е Европа. И да, влизаме в рецесия, нещо, което е част от икономическия цикъл, но най-страшното е, че пазарите ще се свиват и това ще се отрази на мащабите на производството, на трудовата заетост. Защото, ако в условията на инфлация има някакъв отдушник - вдигат се цените, раздават се пари, при рецесията я няма тази свобода. Следващата година ще бъде много трудна.

Аз съм концентриран върху нашия бизнес, където малко или много разчитаме на световния пазар, а там възможностите са по-големи. Естествено, резултатите няма да са най-добрите, но по-добре е да въртим, макар и на бавни обороти, отколкото да стоим. И за нашия бизнес ще бъде трудно, но катастрофа няма да има.

Основният проблем, естествено, е цената на газа и енергията, защото нашето производство е много енергоемко. Но нямаме много полезни ходове, държавата взе мерки за компенсация на високите цени на енергията, това ще подобри малко положението, но същото трябва да стане и с цената на газта. Силно се надявам да се намерят умни хора в държавата, които ще наложат такова решение. Ето Европа го прави.

- Каква беше чисто емоционалната Ви реакция, когато през август 2021 г. КЦМ спря производството за десет дни заради непосилно високите цени на енергията? Това не се е случвало никога в цялата история на завода.

- Аз бях в течение с това решение, естествено. Реакцията на всички беше прагматична. Тогава отчетохме, че е глупаво да харчиш 10 единици, за да получиш 5. Взехме решение да променим графиците на ремонтите по цеховете. Те бяха планирани за септември и октомври, просто ги издърпахме по-рано.

- А как реагирахте, когато преди няколко години инициативен комитет от пловдивчани поискаха да издигнат кандидатурата Ви за кмет на Пловдив?

- Ще отговоря с едно изречение - добре че не стана. Наистина имаше парламентьори, които ме запознаха с идеята си, но доникъде не стигнахме. Аз с политика не мога да се занимавам по една проста причина - говоря само истини. През 90-те години съм имал предложения да вляза и в правителството, но категорично отказах. Аз знам къде си тежа на мястото.

- А харесва ли Ви Пловдив като място за живеене и правене на бизнес?

- Като дух - да, не го заменям за никой друг град на света. Но извън това има много какво да се направи. Градът е център на огромна индустриална зона. Виждам край КЦМ как ден след ден никнат нови производства, почти няма свободни терени в нашата „Индустриална зона КЦМ” ЕООД (собственик на имоти, разположени в територията на промишлено-търговска зона „Куклен” - б.а.).

Това обаче отваря нови проблеми, като транспортния например. Като гледам сутрин колоната от автомобили от Асеновград към Пловдив и тапите, които в час пик водят до задръстване чак от кръговото на Околовръстното, като наблюдавам как се строят ударно жилища и те се пълнят с хора, което е хубаво, смятам, че е време да се помисли по проблемите на градското развитие по-визионерски, по-глобално. Къде и как ще се движим в бъдеще, за мен е проблем №1.

Много пъти съм имал покани за работа и извън страната, още през 70-те години, но аз държах да съм близо до родния ми Асеновград. Когато навремето завърших ХТМУ-София, бях с най-добрия успех и по тогавашните правила имах право да избирам къде да започна работа. Помайвах се доста, защото имаше места в София, но не и в Пловдив. А аз исках да съм тук и по финансови съображения, исках да съм по-близо и до майка ми.

Всъщност най-много исках да започна работа именно в КЦМ, но там свободно място нямаше, или по-точно, имаше, но за „богоизбрани”. Единственото вакантно място беше в Института по цветна металургия (ИЦМ) - възможно най-непрестижното място, но го избрах заради това, че е близо до родния дом.

Между другото, по същата причина майка ми горе-долу по същото време беше ходила до КЦМ да разпитва за възможностите за назначението ми там, но не стигнала по-далеч от портала, където един груб портиер я беше спрял и разплакал.

Години по-късно, когато бях вече директор в комбината, дълго гледах с ненавист въпросния човек и в крайна сметка го освободих. Хората и човешките отношения са най-важни, не може да се толерира такова поведение!

- Ръководихте и участвахте в управлението на КЦМ от 1985 до 2019 година. Кой беше най-трудният момент?

- Много критични ситуации е имало за това време. Но за мен една от най- големите беше тогава, когато избухна т.нар. „екологична революция“ през 90-те години. Тогава определящите себе си като еколози искаха да сринат завода. Бяха тежки дни, защото в обществото имаше огромно неразбиране по темата.

Ние, ръководството на КЦМ, знаехме какво искаме да направим, знаехме и как, но не ни даваха никаква възможност. Тогава тези, които водеха демонстрациите, искаха да викат, да сриват, да разрушават. Бесиха мое чучело на входа. Беше ситуация наистина трудна за овладяване. Само си представете - пред портала на завода стоят еколозите, а зад портала работниците, въоръжени с колове, и кой каквото хване и искаха да се саморазправят, да ги бият.

А ние нямахме настройката да участваме в такива битки и затова ни беше трудно. Само ще вметна, че тогава министър-председателят Андрей Луканов ни наричаше лаконично „проблемът КЦМ“. Всички искаха предприятието да затвори.

- Преживели сте и вътрешен преврат в завода?

- Да, това беше по време на приватизацията. Масовата приватизация не беше приложена за КЦМ, тъй като по онова време бяхме пред подписване на договор с японското правителство и имаше ограничителна клауза да не се променя собствеността на фирмата. (През 1995 г. правителството на Жан Виденов договаря огромен заем с Японския фонд за задгранично икономическо сътрудничество за 5.95 милиарда йени. Кредитът трябва да се използва за екологично преустройство на завода.

Проблемът е, че отпускането му се бави с 4 години. А когато през 1999-а Агенцията за приватизация слага КЦМ на тезгяха, японците се включват с особено изискване - парите ще дойдат едва след раздържавяването. Кандидати стратегически инвеститори няма и през 2000 година Агенцията за приватизация подписва договор за продажбата на 80 процента от акциите на Комбината за цветни метали с РМД "КЦМ-2000", начело с инж. Добрев -  б.а.). РМД-то обаче нямаше пари и уж за да ни помогнат, се включиха наши досегашни партньори от Холандия - „Трафигура бехеер“. Волю-неволю, трябваше да приемем.

Оказахме се истински наивници с нашия морал и с идеята за чисти и ясни отношения между колегите и акционерите. Подценихме факта, че заради пари и най-верните сътрудници могат да се превърнат в противници. Не лично срещу мен, а срещу идеята. (Холандската компания, която вече притежава 26% от капитала на РМД-то, опитва да привлече на своя страна част от акционерите - работници и мениджъри от предприятието, и с тяхна подкрепа да избере свой Съвет на директорите.

Обещани са по-високи постове и привилегии - б.а.). Аз имам една максима в живота: Най-важното нещо е да спечелиш доверието на хората, но най-страшното е да го загубиш. И аз мисля, че бях спечелил доверието на тези акционери, но явно се бях излъгал. Въпросното Общо събрание мина под засилено полицейско присъствие, в крайна сметка, успяхме да се освободим от тези хора.

Аз като човек съм такъв - мога да страдам, да се вълнувам, но никога не се предавам. Така срещу помощ от 1.5 милиона от холандците им платихме 4 милиона, но пък се освободихме от тях.

- Как оцеляхте на поста толкова дълги години? Вие бяхте един от малкото несменяеми директори по време на прехода в цяла България.

- С изкуство. Както казах, през 90-те години всички се страхуваха от КЦМ. Предприятието имаше ореол на едно чудовище, което трябва да се закрие. И ние до известна степен поддържахме това мислене, докато работехме. Имаше много мераклии за комбината, но се страхуваха. За мен КЦМ е съдба и никога не съм съжалявал за решението си да се боря за завода.

- Не Ви ли беше страх при толкова много врагове?

- Човек обръгва. Подкрепа имах от шепа хора. Но на мен не ми трябват много като количество, а като качество. А врагове наистина имаше навсякъде. Спомням си един интересен случай от 1997 г.

Бях в Гърция по служебен повод точно по времето, в което искаха да ме сменят като директор и много хора желаеха да заемат моето място. Но на границата на връщане ни арестуваха колата с мотив, че е крадена. Тя не беше, разбира се, беше купена от официален дилър. Шофьорът предложи аз да тръгвам към България, пък той да остане, докато се реши проблемът. Отказах.

Вечерта нямаше дори къде да спим и ни насочиха към една баба Калиопа, която ни даде стая за нощувка. Даде и дърва, за да се топлим, накрая си платихме и за двете. С помощта на грък, функционер в „Нова демокрация“, и въпросната баба Калиопа, която активира и сина си, стигнахме отново до границата с… трактор.

Чудесна машина, с климатик, невиждана у нас, закупена с пари от европрограми, както успях да разбера от сина на Калиопа. Гъркът и митничарят си казаха нещо шепнешком и ни дадоха знак да изчезваме по-бързо. И този път не ме смениха като директор.

- А с работниците как се справяхте? Имало ли е стачки в завода?

- Малки вътрешни протести - да, но стачки - не. Благодарен съм, че никога не сме имали крайни противоречия със синдикатите. В повечето случаи проблемите идваха от техните шефове, в София, защото тукашните синдикалисти винаги са сядали с нас на една маса и са дискутирали проблемите.

Те виждат с очите си какво е положението. Сигурно не знаете, но при кризата през 2008 година всички в компанията бяхме един месец в неплатен отпуск - и работници, и администрация, и директори, включително и аз. Принципът е: Режем от работниците, но режем и от себе си!

 

ВИЗИТКА

Инж. Никола Добрев е роден на 14 октомври 1942 г. в Асеновград. Завършва металургия на цветните метали във ВХТИ. По-късно специализира в Политехниката на Аахен и работи в института „Макс Планк“ в Щутгарт. През 1985 г. е назначен за директор на КЦМ „Димитър Благоев“-Пловдив. През 2000 г. чрез РМД участва в приватизацията на завода. И до днес тя е сочена като един от малкото успешни примери за приватизация в България. От април 2004 г. е главен изпълнителен директор на „КЦМ 2000“ АД. През 2019 г. се оттегля от поста председател на СД и управлението на компанията. Носител е на редица отличия: златна значка на ФНТС, „Бизнесмен на Пловдив и региона“ за 2000 г., награда „Мениджър на 2005", награда на БТПП за заслуги в развитието на икономиката за 2006 г., награда „Пловдив“ за 2001, 2007 и 2008 г. за меценатство. През 2008 г. му е присъдено и званието „Почетен гражданин на Пловдив“. През 2018 г. издава автобиографична книга „Срещи по пътя“.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
666

666

20.10.2022 | 11:04

той и съпругата му - земни, възпитани и интелигентни хора.

Отговори
34 0
Живко

Живко

20.10.2022 | 09:03

Не знам сега какво е положението със замърсяването от КЦМ(надали и сега ще кажат истината), но през 80-те и 90-те, наистина имаше "проблемът КЦМ". Ако Кольо Добрев наистина се кълне, че винаги казва истината, ще го потвърди. Лично съм виждал медицински изследвания на ученици от Асеновград през 80-те, където при някои от тях нивото на олово в кръвта достигаше 27 пъти над нормата, а на кадмий в ноктите 54 пъти. Около завода се разрешаваше само отглеждане на технически култури, кукленските крави периодично ги "командироваха" на санаториум за прочистване, също и работниците от КЦМ в профилакториума им на "Копривките". Надали тежките метали са изчезнали от почвите около завода, но гледам, пак започнаха да засаждат интензивни култури. За електролитният им цех пък, въобще да не говорим. Дано се е подобрило положението. От време навреме, спират филтрите и пейзажа с пушеците си е като едно време. Трябва да има баланс между бизнеса и екологията.

Отговори
28 2
ххххххххххх

ххххххххххх

20.10.2022 | 08:26

Да е жив и здрав

Отговори
31 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?